Да, и аз го видях това преди два-три дни...
Поредното изказване от наистина талантлив създател, което показва колко неразбран е жанра. Изречението, което ми се стори най-нелепо, е "
It isn’t the cinema of human beings trying to convey emotional, psychological experiences to another human being."
Аз ходя на кино от около 15 години, като всяка година гледам поне 7-8 филма на кино. Тоест съм посещавал десетки прожекции - и по молове, и по фестивали, и в Дом на киното... И никога,
никога не съм виждал публиката в залата да реагира по толкова емоционален, толкова искрен и силен начин, както се случи
и трите пъти, когато гледах Avengers: Endgame.
И трите пъти залата плачеше в края на филма. Чуваха се хлипове, стенания... Спомням си по време на първото гледане моя приятел, дето седеше до мен, също се разплака, а той дори не харесва толкова въпросният герой, който умря. Сцената с погребението и после на самия финал бавния танц бяха най-удовлетворяващите и въздействащи моменти, които съм изживявал в киносалон. И публиката откликна на тях. Свърза се с тези герои, разбра ги, съчувства им, плака за тях, страда за тях, радва се за тях. Може на Скорсезе да му се струва, че тези филми не се свързват с емоционалните и психологически изживявания на хората, може той да не разбира защо човек би изпитвал симпатия, състрадание и загриженост към Капитан Америка или Железния човек... но аз бях там. Аз видях всичко. И, поне в това да разбера хората, стигнах по-далече от Скорсезе
Имам една приятелка, която живее в Лондон и не съм я виждал от две години. Не сме и говорили през това време, май само на рождени дни сме разменяли по една честитка. Та тя се върна за малко това лято, видяхме се, говорихме за Avengers. И тя каза "Когато видях /
една определена сцена/ с Блек Уидоу, веднага си спомних за теб, представих си как ти гледаш филма и виждаш това и си представих начина, по който се чувстваш...." И така, макар да не ме е виждала или да не е говорила с мен от години, този филм я е накарал да си помисли за моята емоция, да се замисли за мен и да се свърже с моите чувства... Точно това е идеята на киното. И жалко, че толкова много хора, включително талантливи, известни и гениални хора с богата обща култура, не могат да разберат, че супергеройските филми правят именно това с хората. И затова залите са пълни. Не само заради ефектите и екшъна, а щото хората обикнаха тези герои и се чувстват свързани с тях и чувстват и приятелите си свързани с тях.
