Относно видеоревютата съм съгласен със... всеки от вас
Наистина в повечето случаи не мога да ги търпя, досадни са ми и скучни. Писменият текст е много по-лек. И, едновременно с това, има яки неща, ако човек ги слуша докато си прави нещо друго. Както казва
@penzata honest trailers и hishe са най-готини, тях винаги ги гледам с интерес и много се смея. Точно защото не тръгват с претенциите да са големи разбирачи, а просто правят някои весели неща с кеф. И Patrick (H) Willems прави много готини неща, точно защото признава своята субективност и оттам нататък обяснява аргументите си по як начин.
Относно темите за фенстването и самокритичността, които повдигна
@Amelia... Струва ми се, че както хората имат различни нагласи към любовта и любовните връзки, така имат и различни нагласи към фенбойството и фенгърлването
И външния вид на героя наистина е от значение, за да се развие любов към персонажа, но от друга страна
всички актьори по тея филми са малко или много красиви, така че е трудно да проверим дали биха развили фенките такава любов към тях, ако не бяха чак толкова секси актьорите. Но да речем Тирион е сред най-обичаните популярни персонажи, а не е типичният холивудски секси мъжкар. За Снейп от Хари Потър съм срещал немалко диво фенстване, за нежната му душа и прекрасната му любов, при това от хора, подобни на феновете на Локи (и използващи доста подобен език и изразни средства), а все пак и Снейп не е с визия на манекен. От сериала Шерлок също има любовни писма за душевността и сладката душа на Уотсън, а за мен този актьор е отблъскващ
Но може би там го има силният шипинг момент с Шерлок и фетишизирането на гей връзките сред фенгърлите. Но все пак съм склонен да вярвам, че специално Локи би имал фенове, дори да изглеждаше по-малко секси.
А самокритичността е... много, много сложен въпрос. Защото за да я имаме по начина, по който ми се струва, че ти я виждаш - тип "обичам този и този пуканков филм, гледам го с кеф, но обективно признавам, че няма дълбочина и смисъл", тогава трябва да имаме наистина обективни критерии, по които да можем да преценим дали един филм има дълбочина, смисъл и художествена стойност. А такива нямаме. Изкуството е отворено за интерпретация. И съответно няма как човек да е критичен към вкуса си, ако не съществуват обективни критерии. А и всеки има различен живот и може да намери стойност и дълбочина в различно нещо. Вярвам, че една тийнейджърка може да извлече доста мъдрости дори от тийн бозица като "Дневниците на вампира" и да извлече оттам неща, които да ѝ помогнат да осмисли живота си, ежедневието си и връзките си по по-ценен начин, отколкото ако изгледа някой върховен филмов шедьовър като "Списъкът на Шиндлер". В тази връзка, никога не съм харесвал "разбирачи", които обясняват "защо тийнейджърите четат този и този боклук, вместо тази и тази класика!". Ами четат това, което им дава ценни за тях неща.
Нека да дам и друг пример - една средностатистическа българска домакиня може да гледа някой блудкав индийски сериал, тип "Малката булка", да гледа там някоя елементарно написана история, в която има 15-минутен монолог за това как не е редно жените да стоят в кухнята, как и те имат право да работят, как не е задължителното жената да е домакиня, а трябва да има достъп до образование и работа и т.н., и да намери в този сериал и този монолог адски много смисъл и да погледне на живота си през друга призма. Да чуе неща, които я вълнуват и които са ѝ важни. Същата зрителка може да гледа някоя прехвалена арт-гадост като френския Elle с Изабел Юпер или "Нимфоманката" на Ларс фон Триер и да заяви с абсолютна убеденост, че това са гадости и не стават за гледане. И ще е напълно права за себе си и това няма да е липса на критичност, а ще е логично обусловено от средата ѝ и проблемите, които я вълнуват.
Наречете ме идиот, но за мен болшинството от марвелските филми си имат смисъл, идея и ми предлагат не просто увлекателни истории и визуален спектакъл, а ми дават ценни неща и ми помагат да осмисля живота си през нова призма. Приятно ми е да гледам истории за супергерои, които винаги побеждават злото. Приятно ми е да гледам истории за хора, които надмогват проблемите си, колкото и ужасни да са те. Приятно ми е да виждам хора, които се борят. Според други зрители този идея е развита посредствено и банално в повечето комиксови филми. Всеки си има право на мнение, но аз откривам в тези филми много различни нюанси, затова ми се виждат така разнообразни. Преди две години имах период, когато три месеца бях неподвижен на легло, и тогава си гледах супергеройските неща, четох си комиксите и много се вдъхновявах да се боря, истинска енергия и страст и хъс за живот ми дадоха тези персонажи. Миналата година пък изгледах някои от филмите, номинирани за Оскар за различни категории - La La Land, Lion, Manchester by the Sea, Moonlight, Jackie, Elle. От тях Manchester by the Sea ми хареса изключително много, великолепен филм, но голяма част от другите ми бяха по-елементарни или безсмислени от повечето филми и сериали на Марвел. И това си е моята субективна оценка - Avengers и Captain America: Civil War ми дават много по-стойностна храна за ума, от това признато и наградено "качествено" кино. Може да съм си просто тъп и ограничен, кой да знае. И вярвам, че любовта ми към тези истории може да се дължи на тъпота, но не и на липса на самокритичност.
Отделно, че филми като X-men ги смятам за безумно важни, защото са ми дали ценностна система и са ми оформили някои от основните философии за живота. Примерно мирното съжителстване (peaceful cohabitation) между различните групи хора съм го възприел като ценност точно от тези филми и винаги съм се радвал как мутантите са метафора на всякакви малцинествени групи и как в тези има два типа злодеи - от страна разни политици, представители на мнозинството, които искат да изолират/заличат малцинствата от една страна, а от друга - малцинствени лидери като Магнито, които смятат, че това, че системата ги е потъпквала, им дава право да мачкат всеки представител на мнозинството, независимо дали той има лична отговорност за страданието на мутантите. И по средата стоят Х-мените, които искат просто хората и мутанти да живеят в мир. В днешния свят, в който между отделните групи има все по-голямо разцепление, тези идеи ми се струват все важни и ценни, макар да не са толкова дълбоки, колкото смислените послания на по-арт филмите от сериозни режисьори. И ще ви се стори глупаво и елементарно, но най-любимият ми кино момент за 2016-та беше когато в Х-мен апокалипс принуждаваше професора да изпрати световно телепатично съобщение "This message is for one reason alone: to tell the strongest among you... Those with the greatest power, this earth will be yours! ", а професорът го промени и каза "Those with the greatest power... protect those without. That's my message to the world." Много топло и хубаво ми стана и го намирам за смислено. И обективно това е сцената, която ме е заредила най-много и най-често ми се е въртяла в главата.
А точно Джоди Фостър от 2008-ма, когато започна кино-сериалът на Марвел, няма нито един истински хубав филм. Та да не се оправдава и да не ги напада
И, отново в тази връзка - харесването на уж-елементарни неща, което се определя като "липса на самокритичност" за мен е много по-приемливо от снобизма
Ненавиждам снобизма във всичките му форми. И ако един 30-годишен човек каже "Обожавам супергеройски истории, много са смислени и готини!" веднага ще ми стане симпатичен, а ако едно 15-годишно лапе ми заяви нагло "Прочетох Watchmen, това е единствената смислена графична новела, всички останалии супергеройски боклуци на Марвел и ДС са тъпи чекии", веднага ще поискам да отида в друга стая
Колкото до Гал Гадот - тя е много сладка и чаровна, прекрасна е просто, като кукличка, но няма излъчването на Wonder Woman от комиксите и затова нейната версия ми се струва по-неубедителна и не ме радва чак толкова много. Wonder Woman трябва да е по-мъжествена, по-войнствена и най-важното - с по-властна аура и по-силно присъствие, като официален посланик на Темискира, върховен лидер и учител на хората, философ и мъдрец, както е в комиксите на Джордж Перез и по-старите истории на Грег Рука. Тя като е в стаята, всички други хора трябва да изглеждат малки и незначителни в сравнение с това живо божество. Гал е сладичка, но не е това, което описвам. Казвано е хиляди пъти, но ще го напиша и тук - да речем Луси Лоулес в ролята Зина, принцесата войн, е идеалната Уондър уомън. Но признавам, че Гал е много готина, просто не съответства на комиксите.
Всъщност това е може би големият проблем на ДС - техните актьори почти никога не съответстват на комиксовите персонажи, дори когато са добре написани и стоят хубаво във филмите си. Това не е задължително минус, важното при един филм е наистина персонажът да е издържан в самия филм, но все пак. Гал Гадот не е комиксовата Даяна. Крисчън Бейл беше много интересен Батман, страхотна интерпретация, но не беше комиксовият Брус Уейн. И Леджър не беше комиксовия Жокер. Мишел Пфайфър е великолепна Кетуомън - феноменален образ, неслучайно ролята ѝ е така иконична за попкултурата. И въпреки това няма много общо с комиксовата Селина Кайл. Примерно Ан Хатауей беше доста по-близка до комиксовата Селина. Марвел, от друга страна, намират съвършените актьори точно за комиксовите версии на героите. Крис Евънс е перфектният Стив Роджър, Робърт Дауни е перфектния Айрън мен, Хемсуърд е Тор и така нататък... Към Скарлет някои хора имат критики, но за мен тя наистина прекрасно изобразява Наташа, толкова е готина. В Civil War, където беше последно, за нито един миг нямах чувството, че игра - толкова естествена и на място е. Чарли Кокс е моят перфектен Деърдевил, Елоди Юнг е като излязла от комиксите Електра... въобще прекрасно съответстват винаги