И аз благодаря на
@Scourge за интересния линк и хубавите разсъждения! Определено дават храна за размисъл.
Интересно е наистина, че публиката намалява, макар населението да се увеличава. Интересно е и как ще продължи войната за зрители на полето за онлайн стрийминг – на мен лично ми е любопитно какво ще направят Дисни, за да може тяхната платформа да се сравнява с Нетфликс. Първоначално доста хора бяха негативно настроени и казваха, че не биха дали пари за още един месечен абонамент, но Дисни наистина си отвориха много врати, след като купиха Фокс. И успехът на високобюджетния филм на Нетфликс с Уил Смит е нещо, чиито последствия тепърва ще видим. Аз мислех да отворя тема за стрийминга и гледането на кино, защото това са си готини въпроси, но нека първо замре настоящата тема
@Amelia – не мога да говоря от чуждо име, но подозирам, че въпросните дами биха имали определени забележки към коментара ти. Без съмнение в тяхното прехласване има еротичен елемент, дори може би силен еротичен елемент, това е ясно. Но вярвам, че конкретно тези дами са развили към персонажа доста повече любов, отколкото ти към Капитан Америка. Не мисля, че те биха казали, че Локи е „двуизмерен и елементарен персонаж“. Напротив, обичат да изтъкват неговата сложност, четат фанатично всички интервюта с актьори и продуценти по темата, обсъждат бъдещото му развитие с възторг и уплах (на Бъдни вечер един пост във ФБ събра 50 коментара, защото имаше обсъждания, че някой продуцент бил казал, че Локи ще е съюзник на Танос в следващия филм – какво означавало това, как Локи щял да се покаже като добър накрая, дали щял да оцелее и т.н.) Мисля, че в някаква степен те виждат Локи като идеалното си гадже – хем красив, хем лош, но всъщност с наранена душа и нужда да бъде обичан. Оттук и силният еротичен елемент. Но има и нещо майчинско в начина, по който го обгрижват и защитават. Имат интерес към Локи извън филмите – изчетоха цялата уикипедия за комиксите, едно от момичета дори в последствие се зачете в някои поредици с Kid Loki, други две пък се запалиха по образа му в скандинавската митология и станаха експерти по това, едната игра два месеца мобилната игра на марвел, за да спечели Локи като герой и после още два, за да си купи специален skin за този герой, където е Female Loki (наистина секси и привлекателен скин, но нищо общо с Том Хидълстън). Не че ги съдя – и аз играх играта четири месеца, за да си купя за Elektra скин Daredevil season 2 и за Блек Уидоу да си купя скин Civil War (с жълтото якенце и високите ботушки, уникално красива е, като кукличка!).
Ясно, че всички герои в тея филми са красиви и секси и ясно, че това е голяма част от прехласването на много хора по тях, но все пак вярвам, че има и голям брой хора, които имат И допълнителни причини да харесват образите. И наистина вярвам, че ако пренебрегнем това, ако приемем, че всички зрители виждат супергеройските филми като елементарни, че цялата привързаност на милиони хора по света към тези герои се дължи единствено на физическо привличане, тогава няма да можем да си обясним феномена напълно. Милиони хора изпитват силно емоционално привличане към тези герои – аз в някаква крайна степен, но много други хора също имат точки по този показател. Погледни Уондър Уомън – филм като филм, но много хора го смятат за най-добрия филм на годината и страшно много жени са напълно обсебени от този образ – не защото изпитват сексуално привличане към Даяна, а защото за тях това е някакъв идеал, не я възприемат повърхностно, а едва ли не религиозно. Самият Том Хидълстън имаше изказвания преди, че супергероите са новата религия, ще изнамеря цитата ей сега. Просто искам да подчертая, че това са персонажи, които хората обичат – обичат да гледат, но обичат и да анализират и да търсят в тях дълбочина. И тая притегателна сила не се дължи просто на секса, по-многостранно е, поне според мен.
(Ето, намерих го:
https://www.theguardian.com/film/filmbl ... -superhero
But superhero films offer a shared, faithless, modern mythology, through which these truths can be explored. In our increasingly secular society, with so many disparate gods and different faiths, superhero films present a unique canvas upon which our shared hopes, dreams and apocalyptic nightmares can be projected and played out.
Иначе, колкото до разнообразието в супергеройските филми, аз определено го виждам. Бих го описал така – за мен двата филма Guardians of the Galaxy се различават от Winter Soldier и Civil War толкова, колкото най-новите филми за Star Trek с Крис Пайн се различават от филмите за Борн с Мат Деймън. А първите два филма за Thor се различават от третия толкова, колкото първите два филма за Хари Потър се различават от „Карибски пирати“. За мен лично духът е просто различен. Макар да има заглавия кат Ант-мен, които нямат особена идентичност, сместват се с другите и затова изглежда, че всички са еднакви.
Но, да не се отвличаме
Не направих тази тема за да обсъждаме по какво се различават супергеройските филми, нито дори за да нищим дали супергеройските филми предлагат смислено съдържание. Исках да ви попитам дали ги смятате за страшната чума, която ще доведе до смъртта на киното, както намекват някои популярни дейци в бранша. И болшинството отговори тук казват, че дори супергеройските филми да бъдат възпремани като болест, те са не причината за болестта, а по-скоро един от симптомите на тази болест. Което като цяло не е лош извод от дискусията. И междувременно исках да попитам какво гледате на кино и защо ходите в кинасалоните. Поне няколко човека казаха, че ходят на кино основно заради филми спектакли, понякога заради нуждата от голямо зрелище и бързо възнаграждение, друг път – защото останалите филми се гледат по-удобно вкъщи.
Аз мога да допълня, че също ходя на кино основно на супергеройски филми, макар причината да е друга – просто само те ме вълнуват толкова силно, че да искам да ги видя веднага след излизането им. За всякакви други филми мога да проявя търпение и да почакам три-четири месеца, докато се появят по торентите. И без това живеем в свят, в който има огромно количество развлекателно съдържание – то са сериали, книги, комикси, филми… Не ми пречи да се позанимая с нещо друго и да почакам Блейд Рънър няколко месеца, колкото и да го хвалят всички. Обаче ако Блек Уидои или Тор са на екран, просто трябва да ги видя, чувствам нужда да знам какво се случва с тях. Иначе се случва се по два-три пъти на година да ида на несупергеройски филм и най-често съм разочарован.
А по фестивали ходя изключително рядко, защото повечето филми от тях се намират по тракерите. И чувствам вина да дам 10 лева за филм, който го има по торентите, наистина ми е гадно, чувствам сякаш се глезя като хвърлям пари на вятъра. Забавното е, че не чувствам вина да дам 20 лева за блу-рей на супергеройски филм, който съм гледал вече три пъти на кино, ноооо… човешките емоции са ирационални.