Пичове, ще ви издам една тайна.
ТОВА Е МАРВЪЛСКИ КОМИКС ФИЛМ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Да очаквате съвършена логика и някакви особено дълбоки трактовки на разни неща в такъв филм, е загуба на време и енергия. Тея филми се гледат заради шарения екшън и секси човечетата в тях. И ако има и хумор - и заради него.
Та понеже аз всеки път гледам Марвелски филми с подобна нагласа, досега съм имала сериозни проблеми само с Ултрон и донякъде Антмен, за който се бях настроила за повече заради реазни мнения тук, а той се оказа толкова скучен, че даже не го догледахме до края. Та с ей тая нагласа, и понеже Капитанът и Айрънмен са най-секси човечетата понастоящем и тук се бият един друг, тоя филм е ОМФГ якия.
Начи, за мен американските супергерои винаги са били някво дъно на човешката фантазия, но поне като им се подбере як актьор и се налеят пари в 3Д ефекти, има с кво да си понапълни очичките човек като отиде на кино. Туй щото на хартия няма да си го причиня това - ма грам стимул не получавам да науча повече от това, което съм видяла вече. И ВЪПРЕКИ цялата ми неприязън към тоя деривативен нещоменски шайт, аз успях да видя еволюцията на Айрънмен и Капитана, която доведе до конфликта в Civil War. Щото това са герои, развивани в ен на брой вече филма. И на фона на това развитие и двамата бяха в характер.
Капитанът е libertarian as fuck - той е Капитан АМЕРИКА все пак и либертарианския начин на мислене е като някакво олицетворение на американския идеал. Та на такъв чиляк не можеш да му туриш правителствен контрол и да искаш и да не искаш. Намирам това за очарователно и романтично и колкото и да мразя американците, считам, че този либертариански дух е това, заради което шибаната им нация има потенциал за величие, който много други нации нямат. Та в тоя ред на мисли разбирам Капитанът и романтичните му възгледи за това как индивида е важен и как има доверие на индивида и досега рядко е бил разочарован.
Старк пък си е човек на The Man, особено напоследък след като взе да страда ментално. Аз като европеец, който обича идеята за правителство, съм с него в решението му да позволи налагането на правителствен контрол. Само че Старк освен всичко е и надут асоциален гъз, който не знае как да си мери приказките и естествено направи каша от цялата тая работа.
Сега, това са супер елементарни неща, факт, ма и така успяват да кефят - малко като шонен соуп гилти плежърите при мен. И те са деривативна помия, ма има достатъчно otoko no roman в тях, че да радват.
А кървавият бой накрая между Капитана и Айрънмен ни даде това, което циркът на летището не ни даде - а именно персонален екшън, с много озлобление и горчивина, между хора, които иначе са приятели. Или не точно приятели. В японския език има една дума nakama, която описва тоя тип отношения по-добре. Тя май може да се преведе най-точно като другар, ама за съжаление тая дума при нас е обременена от комунизъм, та не стои добре. При цирка на летището, никой от останалите накама не беше вложил кой знае колко в това дето се случваше. И там се млатеха точно както бих очаквала - без сърце, по инерция някак, заради принципи, за които реално не им дреме особено (т.е. цялото онова разделение на Наши/Ваши зарди ООН - Наташа мисля показа най-яко как тея принципи са в гъзъ и всичко в крайна сметка пак ще се решава между приятели). Накрая при боя на Капитана и Айрънмен всичките тея наложени свише принципи обаче вече ги нямаше - единият просто защитаваше приятеля си, другият просто искаше отмъщение. Толкова човешко, че чак животинско.
Между другото, бях приятно изненадана от Бъки. В миналия филм ме дразнеше, но тук имаха една сцена с Капитана на път към Сибир, в която изглеждаше толкова изтормозен и изморен, че успя да ме накара да му съчувствам. Монологът на Брюл накрая с Пантерата беше с типичния двуизмерен патос на тея така типични двуизмерни герои, но и той достави.
Вократце, филмът е по-як отколкото се предполагаше и аз май съм по-скоро тийм Кап, но то е заради безкрайно дългите му крака.
Иначе се надявам да се сдобрят, щото не може така.
Няма да изпадам в подробности дали са били прави или не 
)