Тия сцени бяха готина вметка, но си останаха точно неразвита вметка, като всички сюжетни линии в
Jupiter Ascending. И това за мен му е най-големият проблем.
Да, впечатляващо красив е. Да, има страхотни хрумвания за същества, технологии, костюми и декори. Да, загатва за страхотна вселена с вероятно интересни правила. Не, не е тъп. По-лошо - нескопосано разказан е.
Представете си първите два сезона от "Игра на Тронове" с всичко случило се в тях като развитие на персонажи, отделни сюжетни линии и обща схема на цялостната история. 20 епизода, 20 часа.
Представихте ли си ги? Добре. А сега се опитайте да си ги представите наблъскани в два часа.
Това е, което са сътворили Уашовските в
Пътят на Юпитер - условно казано 20 часа сурова информация, идеи, концепции, схеми на взаимодействия натикани в два часа.
Тоя филм е визуално красив низ от инфодъмпове, дебилни реплики ("любовните" лафчета все едно Лукас ги е писал), недоразвити политически разсъждения, недоразвити истории на персонажи, които би трябвало да ни ги направят по-интересни и да ни пука за тях, защото ще им разберем мотивациите и кой за какво се бори, как гледа на Живота, Вселената и всичко останало и как се вписва в общата схема, ОБАЧЕ НЯМА ВРЕМЕ ЗА АДЕКВАТНО РАЗВИВАНЕ НА НИЩО ОТ ТОВА.
Все едно ни представят двучасова чернова на
Game of Thrones... IN SPACE!!!, където някаква чистачка на кенефи е хвърлена в дълбокото и трябва директно да играе на Advanced Level с Beginner Level Player. И зрителите се объркват от информационно претоварване и същевременно информационен недостиг колкото нея, че и повече.
Ами не става. Тоя филм е толкова претрупан с подметната, загатната, бързо редуваща се краткотрайна информация по всички показатели, че не може да диша.
Представете си коя да е сюжетна линия от Игра на тронове. Да кажем, че в първите 20 часа от сериала са й отделени сумарно 40 минути. След което правят двучасов филм по света на Песента и в него за тая линия отделеното в сериала време от 40 минути тук е сведено на 4. Няма повече време, защото на опашката чакат още 15-20 такива линии, пък и за екшън трябва екранно време, така че персонажите тъкмо почват да се оформят, ситуациите тъкмо почват да се изясняват, различните лагери тъкмо почват да се очертават в съзнанието на Милата Кунис (и на зрителя)... и секват. Кой каквото вдянал, вдянал.
Даже и екшънът ми беше един такъв безличен, като демо на игра за следващото поколение конзоли. От филмографията на Уашовски взимам екшън сцените в Матрицата вместо Юпитеровите без да се замисля. Примерно преследването по магистралата във втория филм остава недостигнато като напрежение и яснота какво аджеба виждам на екрана във всеки един момент.
Откъм актьорите Шон Бийн се справи най-прилично, беглото скициране на персонажа при него що-годе се получи, защото не беше от най-главните, а и актьорът си изигра ролята кадърно, доколкото му бяха отредили някаква.
Еди Редмейн, когото мнозина ревюиращи критикуват, на мен ми хареса. Набързо клиширан злодей, но човекът каквото можа направи с тоя изходен материал. Това все пак е същество на сума ти хиляди години, няма как да се държи психически адекватно като редови човек.
Попареният Пенис (Чанинг Тейтъм, подробности за индианския му прякор по-назад в един линк в пост на Амелията) не беше нищо особено - нито добре, нито зле, просто си изпълни изискуемия минимум и дотам.
Милата Кунис хем не ме впечатлява като актриса поначало с това почти постоянно изражение на пребозало теле независимо в каква ситуация е, хем й бяха спретнали рядко неадекватен персонаж на женица, която се шматка насам-натам, лашкана от превратностите на съдбата в очакване да я спаси силният мъж.
Един от най-смотаните женски главни персонажи, които някога съм виждал във филм от последните 20-30 години, даже не мога да се сетя за предишен такъв случай. Елън Рипли, Сара Конър и принцеса Лея фейспалмват. Връщаме се към девицата в беда, която редовно пада от високо или е другояче застрашена и настъпва поредното изпълнение на сцената "Boiled Penis to the rescue!", в която Чанинг Тейтъм долита от майната си и спасява смотлата.
За "любовните" сцени не ми се говори. Представете си Анакин и Падме от Епизод 2 с време за влюбване и ухажване 2-3 минути.
В тия два часа имаше достатъчно подмятания и недомлъвки за сериал от два-три сезона минимум. Или поне шест тричасови филма с разширени издания а ла Питър Джаксън. Два часа просто не стигат за нищо.
Посланието "Не е важно какво правиш, важно е каква си" е одобрено от Симеон Сакскобургготски и всички други хора на тоя свят, които се издигат в живота не със свои усилия, а според физическия им произход. Чистиш кенефи? Не бе, кралица на галактиката си. Surpriiiiise!!! Няма защо да полагаш усилия да се развиваш и да постигаш разни неща със свои умения и знания, всичко ти е сервирано на тепсия.
Милата Кунис обаче как ни изненада на финала!!!
- Spoiler: show
- Връщам се да чистя кенефи, не ви ща галактическите империи. Но семейството ми подари телескоп в памет на тате!!!
Браво. Току-виж след още няколко години семейството й вземе да отдели пари да се изучи и да бачка по-доходна работа (тоест на практика всичко, защото чистенето на кенефи, нали...), та да им помага финансово, КАКТО ПРАВЯТ ДОБРАЛИТЕ СЕ ДО АМЕРИКА ИМИГРАНТСКИ СЕМЕЙСТВА ОТ БЕДНИ ДЪРЖАВИ, БИДЕЙКИ НЕСРАВНИМО ПО-МОТИВИРАНИ И НАХЪСАНИ ДА УСПЕЯТ В ЖИВОТА В СРАВНЕНИЕ С МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ.
Но това си е само мое красиво пожелание. Въобще Юпитера предлага доста възможности за гадаене и хипотези тип "ами ако..."
Страхотно красив филм. И страхотно некадърно разказан.
3/10 Като и трите точки са за визуално-техническата част. Всичко друго е кръгла нула или под нулата.
Жалко за пропиления потенциал.
