Поканата и датите
Зависи от нас докога.
„България, тази вечна ерес“ – прожекции: 10.10. – ??.??
„България, тази вечна ерес“ – прожекции: 10.10. – ??.??
Ако търсите кино българско + различно + вдъхновяващо – гледайте.
Поканата и датите
Зависи от нас докога.
Поканата и датите
Зависи от нас докога.
Пуснали са и втора седмица прожекции – до 23 октомври:
http://www.programata.bg/?p=30&l=1&c=1&id=80632
Явно посещаемостта е била добра.
http://www.programata.bg/?p=30&l=1&c=1&id=80632
Явно посещаемостта е била добра.
Какво те подразни?
(Лично аз препоръчвам филма най-вече на хора, които нямат сериозен опит с някоя от представените общности. За нас, „старите кучета“, там няма изненади.
(Лично аз препоръчвам филма най-вече на хора, които нямат сериозен опит с някоя от представените общности. За нас, „старите кучета“, там няма изненади.
- Spoiler: show
-
Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
1. Демиургът
2. Всеки който дори малко се интересува от темите за обществото и за личното търсене, е минал през всичко казано във филма, по осемнайсет пъти минимум. На останалите няма да им е интересно с всички тия претенциозни синтактични конструкции.
3. Посредствен е, нито една тема не беше развита особено, изключвам политфилософията на Ефремовци, която не ми беше много на място на фона на всичко останало
2. Всеки който дори малко се интересува от темите за обществото и за личното търсене, е минал през всичко казано във филма, по осемнайсет пъти минимум. На останалите няма да им е интересно с всички тия претенциозни синтактични конструкции.
3. Посредствен е, нито една тема не беше развита особено, изключвам политфилософията на Ефремовци, която не ми беше много на място на фона на всичко останало
This is it. Ground zero.
За тия двете не съм съгласен – познавам доста хора, тепърва навлизащи в тия полета на мислене и действие, които го харесаха, при все „литературността“.Moridin wrote:На останалите няма да им е интересно с всички тия претенциозни синтактични конструкции.
(...) политфилософията на Ефремовци, която не ми беше много на място на фона на всичко останало
(Иначе, да, като вътрешен човек, аз исках да стана и да набия пича, дето представяше „зелената“ идея. :/ )
А идеята за идеалната общност е вдъхновена от съществуващи такива (като Финдхорн) по цял свят – Вал Тодоров е обикалял доста. Това, че някои от „факлоносците“ в Ефремов сами са стигнали до нея, им прави чест.
Не разбирам обаче защо не ти стои на място – това е просто още един модел на животоживеене.
Та, пак казвам, не си го слагай на сърцето, но много ще критикувам този филм.
В началото да кажа какво ми хареса в него - местата на които беше сниман и на моменти много естествената игра на героите, особено на Тезджан Ферад. Донякъде и сцената след тръгването й от манастира. Но от там нататък...
Първо, ако мога да събера филма в една дума, тя ще е "Претенциозен" с все главната буква в началото. Всичките мъдрости които излизаха от него и непрекъснато течаха като надписи върху филма създаваха впечатлението, че авторът просто е искал да покаже на зрителите каква огромна обща култура има и как може да използва думички, които ги има само в специализираните научни трудове (които също се цитираха) и речника на чуждите думи. Включително ги използваше и метафорично, което правеше съответните съждения съвсем неразбираеми. Самият подход - подчертаването на части от диалога с изписването им отстрани беше много насилен и изкуствен.
Освен това имах чувството, че режисьорът просто е хванал някакви свои приятели да говорят за възгледите си за живота. Предполагам затова и филмът е документален като едно десетте гръмки прилагателни, с които сам се нарича.
Само че това с приятелите и възгледите не се вписва много добре. Първо, защото възгледите на тези хора са нещо, през което, както Жоро каза, повечето хора са минали и или са ги приели в някаква степен, или са си намерили причини да не ги приемат. А във филма тези възгледи се предлагаха като нещо кардинално ново и се разтягаха и разтягаха, и разтягаха... Диомед беше толкова невероятно изкуствен, толкова агресивно и насилено драматичен, че беше почти негледаем. Анархистите не връзваха смисъл, но за сметка на това връзваха твърде много екранно време. И накрая имахме Делфиново, великото откритие, при което употребиха десет минути за да ни обясняват как работи комунизма. И под комунизъм нямам предвид Маркс, Енгелс и Сталин, а точно комуналното съжителство, каквото беше тяхното. После поне още толкова, за да се обяснява колко е смислена тази идея и как води едва ли не до някаква трансцеденталност по незнайни причини.
Второ, за част от приятелите, които неуморно развиваха тези във филма, актьорството очевидно беше много далеч от призванието им. И така се получава една ужасна мешавица от добри игра, не толкова добра игра и някакви напъни, които не са нито игра, нито нормален монолог... За мен беше странно, че в някои случаи дори един и същи актьор успяваше в различни сцени да има големи разлики в качеството на играта си.
Едно от нещата, които ми бяха много неприятни беше сцената в селото, където Диана си хареса плетени ръкавици, чорапи или каквото там беше и жената й поиска 8 лв за тях. И за Калоян това се превърна в драма, в знак за упадък на обществото - тук уж хубави хора, а му искат пари. Ма как така, въй, заман, ще му иска пари тази жена за труда си, глей я какво зомби е и тя като всички други. Бърз скок към идеалното Делфиново, където казват, че взимат пари от хората, които идват там да се учат на "интенционално съществуване" (много сме учили, драги зрители, нали виждате) и от "гостите" им идват основните им приходи. Е, сега, как за отрудената Пенка, която може би сама гледа три деца е укоримо да вземе 8 лв за труда си , ама за делфиновци, построили комунизма, няма нищо лошо да взимат доста повече пари само за ноу-хау, което при това са взели даром? Това ми се видя ужасно лицемерие.
Иво беше кръпка, която не се връзваше с нищо от началото, та чак до катарзиса в края. Да не говорим колко не се връзваше с ролята вида и държанието му на дребен далавераджия.
А цялата любовна история беше ужасно... никаква. Нямаше логика, нямаше развитие, просто някакви неща ставаха. Защо, аджеба, Калоян въобще си хареса Дияна? Защо реши да я взима със себе си, при условие, че дори не я попита къде е Делфиново, до което уж само тя беше ходила? Защо после изведнъж преспа с някакво друго момиче, което го нямаше във филма преди той да се събуди до него? То бива неравен ритъм бива, ама чак толкова.... Части от филма бяха развлечени до безкрайност, други просто бяха пропуснати.
Да, сигурно част от случките са метафори, обаче в добрите филми метафорите връзват смисъл и като част от действието, а не само като похват на сценариста.
Сигурно мога да кажа и още, но мисля, че на първо време и това е достатъчно. И всичко това не го казвам, за да те троля или да подкопавам идеите, просто така го усещам аз.
В началото да кажа какво ми хареса в него - местата на които беше сниман и на моменти много естествената игра на героите, особено на Тезджан Ферад. Донякъде и сцената след тръгването й от манастира. Но от там нататък...
Първо, ако мога да събера филма в една дума, тя ще е "Претенциозен" с все главната буква в началото. Всичките мъдрости които излизаха от него и непрекъснато течаха като надписи върху филма създаваха впечатлението, че авторът просто е искал да покаже на зрителите каква огромна обща култура има и как може да използва думички, които ги има само в специализираните научни трудове (които също се цитираха) и речника на чуждите думи. Включително ги използваше и метафорично, което правеше съответните съждения съвсем неразбираеми. Самият подход - подчертаването на части от диалога с изписването им отстрани беше много насилен и изкуствен.
Освен това имах чувството, че режисьорът просто е хванал някакви свои приятели да говорят за възгледите си за живота. Предполагам затова и филмът е документален като едно десетте гръмки прилагателни, с които сам се нарича.
Само че това с приятелите и възгледите не се вписва много добре. Първо, защото възгледите на тези хора са нещо, през което, както Жоро каза, повечето хора са минали и или са ги приели в някаква степен, или са си намерили причини да не ги приемат. А във филма тези възгледи се предлагаха като нещо кардинално ново и се разтягаха и разтягаха, и разтягаха... Диомед беше толкова невероятно изкуствен, толкова агресивно и насилено драматичен, че беше почти негледаем. Анархистите не връзваха смисъл, но за сметка на това връзваха твърде много екранно време. И накрая имахме Делфиново, великото откритие, при което употребиха десет минути за да ни обясняват как работи комунизма. И под комунизъм нямам предвид Маркс, Енгелс и Сталин, а точно комуналното съжителство, каквото беше тяхното. После поне още толкова, за да се обяснява колко е смислена тази идея и как води едва ли не до някаква трансцеденталност по незнайни причини.
Второ, за част от приятелите, които неуморно развиваха тези във филма, актьорството очевидно беше много далеч от призванието им. И така се получава една ужасна мешавица от добри игра, не толкова добра игра и някакви напъни, които не са нито игра, нито нормален монолог... За мен беше странно, че в някои случаи дори един и същи актьор успяваше в различни сцени да има големи разлики в качеството на играта си.
Едно от нещата, които ми бяха много неприятни беше сцената в селото, където Диана си хареса плетени ръкавици, чорапи или каквото там беше и жената й поиска 8 лв за тях. И за Калоян това се превърна в драма, в знак за упадък на обществото - тук уж хубави хора, а му искат пари. Ма как така, въй, заман, ще му иска пари тази жена за труда си, глей я какво зомби е и тя като всички други. Бърз скок към идеалното Делфиново, където казват, че взимат пари от хората, които идват там да се учат на "интенционално съществуване" (много сме учили, драги зрители, нали виждате) и от "гостите" им идват основните им приходи. Е, сега, как за отрудената Пенка, която може би сама гледа три деца е укоримо да вземе 8 лв за труда си , ама за делфиновци, построили комунизма, няма нищо лошо да взимат доста повече пари само за ноу-хау, което при това са взели даром? Това ми се видя ужасно лицемерие.
Иво беше кръпка, която не се връзваше с нищо от началото, та чак до катарзиса в края. Да не говорим колко не се връзваше с ролята вида и държанието му на дребен далавераджия.
А цялата любовна история беше ужасно... никаква. Нямаше логика, нямаше развитие, просто някакви неща ставаха. Защо, аджеба, Калоян въобще си хареса Дияна? Защо реши да я взима със себе си, при условие, че дори не я попита къде е Делфиново, до което уж само тя беше ходила? Защо после изведнъж преспа с някакво друго момиче, което го нямаше във филма преди той да се събуди до него? То бива неравен ритъм бива, ама чак толкова.... Части от филма бяха развлечени до безкрайност, други просто бяха пропуснати.
Да, сигурно част от случките са метафори, обаче в добрите филми метафорите връзват смисъл и като част от действието, а не само като похват на сценариста.
Сигурно мога да кажа и още, но мисля, че на първо време и това е достатъчно. И всичко това не го казвам, за да те троля или да подкопавам идеите, просто така го усещам аз.
Last edited by Morwen on Mon Nov 10, 2014 5:21 pm, edited 2 times in total.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Значи, сори за дърп включването, обаче без да съм гледал филма, горният пост ми прзвуча като ето това:
...и респективно ми донесе много забавление ^_^Xander Harris: Is she dying?
Buffy: I think she's singing.
Xander Harris: To a telephone in Hindi. Now that's entertainment. Why is she singing?
Willow Rosenberg: She's sad because her lover gave her twelve gold coins. But then the wizard cut open the bag of salt, and now the dancing minions have nowhere to put their big maple... fish thing.
Xander Harris: Uh-huh. Why is she singing?
Buffy: Her lover? I thought that was her chiropractor?
Willow Rosenberg: Because of that thing he did with her feet? No. That was personal.
And you can't dance with a devil on your back...
Марфе, благодаря за пространния отзив.
И искрено съжалявам, че не мога да ти отвърна читаво – от завчера влязох в смазваща въртележка, на която не ѝ се види краят поне до декември... Та ми се налага да „изтърва“ доста неща, които бях подхванал. Включително – смислени разговори.
Но наистина благодаря.
И искрено съжалявам, че не мога да ти отвърна читаво – от завчера влязох в смазваща въртележка, на която не ѝ се види краят поне до декември... Та ми се налага да „изтърва“ доста неща, които бях подхванал. Включително – смислени разговори.
Но наистина благодаря.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 37 guests