Гледах го преди час в мола на Стамболийски и все още съм адски нахайпен и доволен, като добиче.
Че имаше маса глупости в този филм съм съгласен. Героите не само са плоски, но им липсват детайли - направо matchstick figures, ако ми позволите израза. Причината mech-овете да бъдат управлявани от двойки пилоти е странна (как психическото натоварване от управлението може да се прояви по такъв брутален физиологичен начин
).Най-странни (и смешни) са нещата, които до един момент вървят относително смислено, но в един моменти сценаристите ги сблъскват с някаква невъзможна глупост, примерно:
- Spoiler: show
Разликата с конкурентни заглавия, като Transformers: там битките са хаос от няколко едновременно протичащи събития, трудни са за следене и в крайна сметка не се навързват в никакво смислено събитие.
Тук пак имаме бясно темпо и водопад от ефекти и звуци, но се следят лесно, вижда се всяка стъпка, удар, финт и залитане. Т.е. имат ясно изразена хореография. Леко нереалистична е и напомня на режисирано кеч бой, но резултатът е адски забавен и красив.
Кайджутата понякога използват sci-fi атаки, а понякога проявяват животински реакции и качества. Т.е. хем са homage към маса дърти кино [човек в гумен костюм] чудовища, хем изглеждат по-органично и естествено от всички техни предшественици.
Маса референции и към гигантските управляеми роботи - пози, жестове, оръжия (или по-скоро техни аналози), хореография на битките...не твърдя, че съм познавач, но сцените тук бяха доста реминисцентни с битките от Giant Robo: The Day the Earth Stood Still, The Big O и още няколко дърти анимета, които съм гледал.
Ядреното захранване на Gypsy май е референция към Giant Robo или евентуално към Gundam (към него по-малко връзки, защото битките там са от по-различен вид).
Други homage - според мен в Хон-Конг имаше една-две сцени, които много напомняха за Blade Runner.
Хуморът - признавам леко просташки, но определено horror movie inspired.
Музиката - според мен прекрасна. Вярно след прожекцията не помня и един мотив, но беше използвана адски подходящо и помагаше/интензифицираше кино разказа през цялото време.
Играта на актьорите - главните играеха леко дървено, а японката някак не ми пасваше в западен филм. За сметка на това по-малките и особено хорор-комедийните изпълнители бяха сладурски...Рон Пърлман направо го обичам - "Къде ми е проклетата обувка?"
.Дизайн на костюмите, мековете, декорите, дигиталните фонове и информационните екрани - убийствен, най-силната страна на филма.
Визуални ефекти - виж предното изречение.
Конвенционална кинематография - също.
Саунд дизайн - също.
3D - един от малкото филми, които наистина си заслужават да се видят в този формат...въпреки, че тук-таме си личеше, кое оригинално не е било 3D.
В заключение - титаничен спектакъл.
Не от най-интелигентните, които съм гледал, но поне в топ 50 на най-забавляващите ме.
А филмът е страхотен, детска мечта, зародила се в мен още откакто съм гледал Megas XLR по Картуун Нетуърк във втори клас, на кино. Не мога и не искам да съм обективен, макар и да има кусури, въпреки които работи.
