Roland wrote:Е аз сравнението му коментирах, иначе то и Бъртън си има фенове на полуфабрикатите. Ако не им се купуваха едни и същите работи, нямаше да ги произвеждат.
Ма на мен ми е писнало. Тарантино разчита на лафчета и shock value, обаче след 20+ години второто просто го няма вече. Тва да ебеш майката на наративния поток като си пречукаш всички герои, работи веднъж, два пъти, ама дотам.
+100
Аз сигурно съм единствения човек, на който Джанго не хареса от групата от 10 гледали го заедно.
Факт е, че принципно не съм особен Тарантино фен, но някак си има филми на Тарантино, които дори да не харесвам, мога да оценя. А някои дори съм харесвала.
Въпросът е, че когато си гледал няколко филма на Тарантино и особено предишния, този вече не ти предлага нищо ново като подход освен няколко свежи лафа. Да, шапка му свалям на Кристофър Валц за ролята. И дотам. Ок, лошите са много лоши и добрите са много лоши, ама е оправдано и затова ще ги разкатаят. Гледали сме го още в 90-тарските екшъни. И, сигурно е въпрос на настройка, ама не мога да разбера бурният смях при смъртта на някакви (включително и невинни) хора, избухващи като балони с кръв. Ми не е смешно. Може би е било смешно, когато е било нещо ново, но когато във всеки филм го има в промишлени количества, не е.
Някой каза, че за него сетингът бил плюс - за мен е минус. Имам чувството, че Тарантино ще изреди къде какъвто зверски диктаторски режим е имало поред, само за да могат героите му да избиват членовете му на воля. Цялата тематика ми се вижда изкуствена и внесена само за да оправдае цистерните с червено. И да, предполагам, че донякъде е като Удхаус - като му се кефиш, ще продължиш и като ти сипва по още същото пак и пак. Но като не му се кефиш, филмите му се изчерпват.
