Django: Unchained

Филми, бре, филми... Джена Джеймсън, Трейси Лордс – we have them all!
Silver
Jaghut Tyrant
Posts: 1765
Joined: Fri Jul 18, 2008 2:17 am
Contact:

Post by Silver » Wed Jan 02, 2013 12:40 am

Roland wrote:Тарантино - също като Бъртън - прави един и същи филм вече 20 години, и е нормално да спре да влиза.
Това е фактологически неправилно. И сюжетно и тематично филмите на Тарантино са страшно различни. Бъртън прави празни готически приказки; нещата на Тарантино преливат от съдържание, така че следването на определен стил в никакъв случай не е прегрешение.
Ма на мен ми е писнало. Тарантино разчита на лафчета и shock value, обаче след 20+ години второто просто го няма вече. Тва да ебеш майката на наративния поток като си пречукаш всички герои, работи веднъж, два пъти, ама дотам.
Всъщност Avengers също разчита на лафчета, защо Тарантино да не го прави, след като при него actually се получава? В смисъл, тия лафчета не са сложени просто да те шокират или разсмиват, а всъщност водят нанякъде. Последното изречение също е фактологически неправилно - Тарантино никога досега не си е позволявал подобно нещо.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 29501
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Wed Jan 02, 2013 12:49 am

"Фактологически неправилно" е много категоричен лаф, но не променя картинката много, поне в моите очи.
Spoiler: show
И Глутница кучета, и Копилетата, и Death Proof имат момент, в който главните герои внезапно измират насред сцената. И ако в първия пример това все пакстава накрая, в другите два е в рандъм моменти от филма. Ясно ми е, че сигурно си в състояние да обясниш как това влиза в цялостната система на сценария и т.н., и Тарантино не е случаен, така че съм също толкова сигурен, че знае какво прави. Но МОЕТО впечатление като зрител е за това, което описах. И съответно - за скука.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
RRSunknown
Elder God
Posts: 9433
Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am

Post by RRSunknown » Wed Jan 02, 2013 12:55 am

Няма такъв момент в копилетата и дед пруф. Дори трудно се дефинира кой точно е главния герой от цялата колекция персонажи.

Явно ти си си нарочил някой за главен...

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12921
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Post by Amelia » Wed Jan 02, 2013 12:56 am

Мда. Тарантино просто има много ярък очеизбождащ СТИЛ, който очеизбожда във всеки негов филм и кара хората да си мислят, че филмите си приличат. А те не си приличат чак толкова. Всъщност, аз чак сега усещам някаква прилика между последните му два филма, която може и да си въобразявам де, ама просто не мога да си мисля за Джанго без да се сетя и за Копилетата. Дали е заради Валц или спагети уестърн влиянията, ненам... Ма те тея спагети уестърн влияния не са от вчера...

За главните герои и наративите - квото Силвър и РРС казаха.
My Anime List , My Manga List

Oui. Je suis garbage.

Silver
Jaghut Tyrant
Posts: 1765
Joined: Fri Jul 18, 2008 2:17 am
Contact:

Post by Silver » Wed Jan 02, 2013 1:14 am

Ами аз затова казах "фактологически неправилно", щото е факт, че главните му герои (Алдо и Ланда, както и The Glorious Bitches) всъщност оцеляват на финала. Тарантино е последният, който може да бъде обвинен в безсмислено избиване на главни герои.

Това, че стилът му не ти допада, или че насилието във филмите му ти идва вповече вече е отделен въпрос - всеки с вкуса си. Просто посочвам, че е малко несправедливо точно Тарантино да бъде обвиняван в безсмислено showoff-ване на насилието и чупене на наративния поток заради него, при положение че е един от малкото режисьори, при които това насилие е строго подчинено на пойнта, който иска да направи.

User avatar
RRSunknown
Elder God
Posts: 9433
Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am

Post by RRSunknown » Mon Jan 07, 2013 6:12 am

Изгледах го :metal:
За мен лично Джанго > Копилетата дори само заради факта че заменя безкрайно познатата тематика (особено на нас като европейци) с една тематика която като, че ли е табу с някои малки изключение.
Изобщо не ми стоеше по същия начин а Тарантино му се чудя как във филмите си успява да събере любимите ми актьори 8-)
Класни актьори
Хитри диалози
Ултра кичозно арт насилие
Педантични и детайлни декори и облекла.
Идеен саундтрак
Ей това искам от филм на Тарантино и филма го доставя


Анализ няма да правя но ще вметна, че предварителната теоретична подготовка с класически уестърни дава още няколко ийстър егс.

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4817
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Post by Claymore » Sun Jan 20, 2013 10:31 am

Изгледах го и аз. И другите филми на Тарантино ми харесват, но този ми хареса изключително много. Другите филми са примерно книги на Удхаус - чета ги, забавно ми е, подсмихвам се от време на време, но не се смея на глас. Джанго е, образно казано, неспирен тричасов хилеж в такъв случай. Всички актьори бяха супер, и бях изненадан от гаднярската роля на Джаксън, явно му е писнало да играе badass motherfuckers. Черният хумор къртеше, имаше доволно яки кървища и саундтракът беше страхотно направена мешавица, в момента го дърпам. Диалозите, особено тези с участието на Валц, къртеха. Имаше и моменти, които бих нарекъл красиви (някой от пейзажите, сцената в която слугите на Канди слагат масата на фона на онази страхотна италианска песен и др.). И по - важното - краят. Не очаквах Тарантино да направи
Spoiler: show
хепи енд
, но се получи яко. Хареса ми че не спестява бруталността на робството, интересно ми е на Юг как ще реагират на филма. Тия почти три часа минаха неусетно.
П.П. Гаврата с ККК беше един път. :lol:
Ако го дават и другата седмица в нашето тъпо кино (дано!) ще отида да го гледам пак и да го покажа на майка ми.
Mouthpiece drawn, got a verbal armory
Stack bodies, not figurines
Move beneath the surface, submarine
I'm half machine, obscene with a light sword
Look inside the brain, it's a riot in the psych ward
What you standing on the side for?
Roar like a lioness, punch like a cyborg

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Mon Jan 21, 2013 9:50 am

Roland wrote:Е аз сравнението му коментирах, иначе то и Бъртън си има фенове на полуфабрикатите. Ако не им се купуваха едни и същите работи, нямаше да ги произвеждат.

Ма на мен ми е писнало. Тарантино разчита на лафчета и shock value, обаче след 20+ години второто просто го няма вече. Тва да ебеш майката на наративния поток като си пречукаш всички герои, работи веднъж, два пъти, ама дотам.
+100
Аз сигурно съм единствения човек, на който Джанго не хареса от групата от 10 гледали го заедно.
Факт е, че принципно не съм особен Тарантино фен, но някак си има филми на Тарантино, които дори да не харесвам, мога да оценя. А някои дори съм харесвала.
Въпросът е, че когато си гледал няколко филма на Тарантино и особено предишния, този вече не ти предлага нищо ново като подход освен няколко свежи лафа. Да, шапка му свалям на Кристофър Валц за ролята. И дотам. Ок, лошите са много лоши и добрите са много лоши, ама е оправдано и затова ще ги разкатаят. Гледали сме го още в 90-тарските екшъни. И, сигурно е въпрос на настройка, ама не мога да разбера бурният смях при смъртта на някакви (включително и невинни) хора, избухващи като балони с кръв. Ми не е смешно. Може би е било смешно, когато е било нещо ново, но когато във всеки филм го има в промишлени количества, не е.
Някой каза, че за него сетингът бил плюс - за мен е минус. Имам чувството, че Тарантино ще изреди къде какъвто зверски диктаторски режим е имало поред, само за да могат героите му да избиват членовете му на воля. Цялата тематика ми се вижда изкуствена и внесена само за да оправдае цистерните с червено. И да, предполагам, че донякъде е като Удхаус - като му се кефиш, ще продължиш и като ти сипва по още същото пак и пак. Но като не му се кефиш, филмите му се изчерпват.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 18770
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Mon Jan 21, 2013 10:09 am

Моето мнение: прословутата кръв и насилие са просто един - при това сравнително несъществен - елемент от цялостния силно over-the-top-slightly-wtf стил на Тарантино, който аз лично намирам за доста идеен и все така неизчерпан. Или се кефиш на такива неща, или не. Това е :)
This is it. Ground zero.

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Mon Jan 21, 2013 10:30 am

Морви и неините "цистерни" в червено....Честно, е бати едностранчивия подход...Както ти казах и в събота - имаше около 15-20 минути престрелки + убийства на фона на около 2 часа и 40 минути филм...

И наистина ако всеки един тъп екшън през 90те беше с толкова гениален диалог като Джанго, светът щеше да е едно крайно по-добро място. Но както заключих и тогава - определени филми просто не са за някои хора и това е :)

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Mon Jan 21, 2013 11:01 am

Склонна съм направим едно броене на минутите.

Иначе не оспорвам, че имаме страхотна актьорска игра и някои гениални реплики. Но това не компенсира като цяло самоцелната и абсолютно праволинейна история и презаснемането на Гадните копилета в уестърн сетинг. Поне за мен. Пак казвам, много не мой филм е. Но то всеки филм на Тарантино не е мой по подразбиране, но на повечето съм успявала да се изкефя доста повече. Не очаквам това да е широко споделено мнение, просто се опитвам да го обясня.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Jen
Paragon
Posts: 637
Joined: Thu Mar 29, 2007 12:06 pm
Contact:

Post by Jen » Mon Jan 21, 2013 3:57 pm

Те просто са с обща концепция, на практика вървят като дуалогия и се оглеждат един в друг, както се оглеждат един в друг много елементи вътре в самия "Джанго". Тарантино няма равен в подобни крос-рефърънс висши пилотажи.
Няма равен и в правенето на две в едно филми - едно за съответната тема, която си е избрал в случая, и две за разбирането и представянето на тая тема от поп-културата изобщо и киното в частност. "Джанго" е колкото за робството (или по общо за насилието и отмъщението), толкова и за митологията, в която години ентъртейнмънт-индустрия го е превърнала, и двете са дори ясно стилистично и визуално разделени. И тук, както в Бастърдите, има много яки мета-моменти, като онова "You're playing a character. During the act you can never break character."

Като цяло, не е Inglorious Basterds, но е много близо. Основният ми проблем е, че Джанго не е достатъчно плътно написан герой, мъничко е претупан, което налага Валц и Ди Каприо да изнесат филма на по едно рамо, но пък как го правят само. Имах и някакви неразбирателства с монтажа (да речем, защото не съм сигурна, че е това), но определени моменти и появи ми висяха в нищото и ме оставиха да си мисля, че е рязано по не особено удачен начин. Примерно мацката от хайката с парцала на устата, освен ако не е пак референция някаква, която да има смисъл в контекста си.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 18770
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Mon Jan 21, 2013 4:05 pm

Да, нали!
Както и дядото с катеричката до езерото, но особено тая с кърпата на устата, дето гледаше Акропола през монокъл.
This is it. Ground zero.

Scourge
Mistborn
Posts: 1265
Joined: Mon Dec 20, 2004 7:02 pm

Post by Scourge » Mon Jan 21, 2013 4:51 pm

Джанго е в голяма степен спагети протагонист във втората половина от филма, което донякъде обяснява отсъствието на някакво развитие. Един от проблемите с неравността иде от това придържане към спагети канона - героят трябва да бъде заловен, да пострада малко (тук това го попретупаха), за да се върне после с венджънс. В резултат имаше проточване и малко вповечко спад след климактичната сцена с Ди Каприо и Валц.

Многото флашбеци и разхвърляните сцени пък внасят усещането за разпокъсност. Отрязването на едни 15-20 минути сигурно щеше да повлияе в положителна посока. Например, иначе забавната сцена с ККК-предците, която успяваше да реферира оригиналния Джанго, да вкара Джона Хил във филма и да се подиграе с ККК идеята, просто изглеждаше като да е изпаднала тук от някой друг филм. Можеше да минем и с по-малко яздене насам-натам из снежни локации. И разни други такива дреболии. Има го и усещането за твърде много образи - подпомогнато от това, че характерни лица се появяват за секунди, включително добре познати лица.

На мен Лео ми беше особено симпатичен тук, предвид неблагодарната задача да се конкурира с Кристоф Валц, който по подразбиране е ясно, че ще обере възторзите на публиката. Жалко, че го подминаха така.

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 18770
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Mon Jan 21, 2013 5:00 pm

Съгласен за язденето през снежни локации. Добре, а вие като баш-разбирачите, не намирате ли, че "климактичната сцена" не достави особено добре? Героят на Валц излезе прекалено извън роля, на фона на цялото си badassery от началото на филма.

Забравих да кажа: Самюел Джаксън. Огромен.
This is it. Ground zero.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 19 guests