Почувствах се призвана да пусна тема за филма, който не съм гледала, а е много вероятно и да не изгледам скоро по съображения, които няма да споделям тук. Но наистина не разбирам защо го обсъждате в Гледано напоследък, като си заслужава скапаната тема!!!
Така че, пичове, пички и прочее, замолвам ва да си го коментирате тук и да му се възхищавате или оплювате колкото искате, за да допринесете за някви наченки на душевен комфорт у мен. Кат компенсация ей ви песента на Адел по повод събитието:
http://www.youtube.com/watch?v=7HKoqNJtMTQ
(Мн. е добра!)
Skyfall
Skyfall
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!
<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви 
Уук.
<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви Уук.
Много е готин, бе! Ама много!!!!
Изкефи ме повече и от Казино Роял, който по принцип ме кефи адски много.
Хавиер Бардем е омазващ - тоя пич така пък да го бива да играе психопати! Че са му и различни психопатите, страхотен е!
Даниел Крейг старее, уви, но е все така ултимативен в тая роля. Трябва да погледна някой от старите Бондове отпреди Броснан да видя има ли изобщо по-готин Бонд от Крейг. Нещо дълбоко ме съмнява.
И си умрях от кеф, че тоя път Бонд гърлата беше къде 80-годишна.
Бе още може да се напише по темата, ама Сашко ме чака оттатък с Казино Роял-а, че това тая вечер не ни стигна.
ПП. Началните надписи бяха много шизофренични и яки! На Адел песента доста добре пасва.
Изкефи ме повече и от Казино Роял, който по принцип ме кефи адски много.
Хавиер Бардем е омазващ - тоя пич така пък да го бива да играе психопати! Че са му и различни психопатите, страхотен е!
Даниел Крейг старее, уви, но е все така ултимативен в тая роля. Трябва да погледна някой от старите Бондове отпреди Броснан да видя има ли изобщо по-готин Бонд от Крейг. Нещо дълбоко ме съмнява.
И си умрях от кеф, че тоя път Бонд гърлата беше къде 80-годишна.
Бе още може да се напише по темата, ама Сашко ме чака оттатък с Казино Роял-а, че това тая вечер не ни стигна.
ПП. Началните надписи бяха много шизофренични и яки! На Адел песента доста добре пасва.
Много як Бонд, бе! Не знам откъде им се получи толкова добре, че даже задмина и Casino Royale. Бях загубил вяра след предишната излагация.
Повечето сцени бяха адски вдъхновени, визията - още повече. Такава игра със светлина и цветове е много необичайна за блокбъстъри от този тип, така че останах искрено впечатлен. Имаше много JAAAG-ове, което също беше сериозен плюс. Комедията също беше попадение в десятката.
Иначе историята беше посредствена, но лошковецът определено компенсираше с лихва (то нямаше как да не е предвид актьора, де!). Самият Бонд беше колкото як, толкова и безхарактерен. Имаше някаква чисто физическа борба с "тежките рани", но вътрешна такава липсваше напълно. Повече мязаше на повреден терминатор, отколкото на човек, ако не броим отегченото му запиване в началото.
Но за мен основният недостатък на филмът беше, че излезе малко вял (а епилогът - още повече). Определено липсваше ударният завършек на Casino Royale,
Но как да е. С огромно удоволствие го изгледах и сега ще си пуснем Casino Royale, че отдавна на сме го гледали.
п.п. Между другото Q по-скоро приличаше на възпитаник на Hogwarts, отколкото на гениален хакер.
Повечето сцени бяха адски вдъхновени, визията - още повече. Такава игра със светлина и цветове е много необичайна за блокбъстъри от този тип, така че останах искрено впечатлен. Имаше много JAAAG-ове, което също беше сериозен плюс. Комедията също беше попадение в десятката.
Иначе историята беше посредствена, но лошковецът определено компенсираше с лихва (то нямаше как да не е предвид актьора, де!). Самият Бонд беше колкото як, толкова и безхарактерен. Имаше някаква чисто физическа борба с "тежките рани", но вътрешна такава липсваше напълно. Повече мязаше на повреден терминатор, отколкото на човек, ако не броим отегченото му запиване в началото.
Но за мен основният недостатък на филмът беше, че излезе малко вял (а епилогът - още повече). Определено липсваше ударният завършек на Casino Royale,
- Spoiler: show
Но как да е. С огромно удоволствие го изгледах и сега ще си пуснем Casino Royale, че отдавна на сме го гледали.
п.п. Между другото Q по-скоро приличаше на възпитаник на Hogwarts, отколкото на гениален хакер.
Изгледах го и аз днес. Филмът е изключително красив визуално, и много атмосферичен и съзерцателен (като за екшън). Според мен двата с Казиното са несравними, просто са диаметрално противоположни като подход. Лично за мен Казиното все пак е по-як. Но и този ме изкърти. Отварящите кредити са изключителни.
And you can't dance with a devil on your back...
On a second thought... Casino Royale for teh win! Сега го изгледахме пак и него и всъщност ми хареса повече от Skyfall. Основната причина мисля, че е далеч по-въздействащият финал на Казиното. Глупавото антиклимактично меле с много експлозии срещу Силва и хенчманите му въобще не може да се сравни с туистовете около Ева Грийн.AlDim wrote:че даже задмина и Casino Royale
Да, и изглежда по-добре. Обаче дъртият Бонд пък имаше едно бизнеслайк професионално излъчване, което младият напорист коч все още не беше сдобил. Единият прави болезнен паркур и накрая взривява цяло посолство, за да утрепа някъв дребен бомбаджия. Другият минава с багер през влак и накрая небрежно си оправя ръкавела...
Скайфол е някак по-зрял от Казино Роял. Не разчита на сюжетни фойерверки и първична емоционална реакция. Не че има нещо лошо в тия неща. Но сякаш линията за олд-скулнеса (ТМ) е минала и на мета ниво. От една страна, типично класически Бондово, си имаме антагонист-гений-психопат. От друга, филмът е разказ за шпионството (и какво прави то с нашите герои), а не просто поредната шпионска история. Отгоре пък е почти шекспировата нишка с двата сина и майката. Като че ли Мендес е обединил корените на поредицата със собствените си театрални корени. И всичко това е още по-готино поради факта, че се случва тъкмо в Бонд филм.
-
Mr. Nobody
- Misting
- Posts: 275
- Joined: Sat Jan 28, 2012 12:08 am
Именно защото героят на Мендес е такъв гений, се натрупва очакването кулминацията да е голямо надцакване между него и Бонд. 
- Spoiler: show
'Poetry first, sausage - later!'
И аз така и по двата пункта. Освен това изпочупеният Бонд е персонификацията на силно драматургичното противопоставяне старо-ново (или нерелевантно-актуално в метанивото, за което споменава Скърдж), дето никне буквално отвсякъде във филма и е най-готиното нещо в него.Amelia wrote:А аз продължавам да си харесвам Скайфол повече. Може би щото сурогатният син Бонд ми е по-достоверен и приятен от влюбената ученичка Бонд.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Мен ме изкефи лафа за експлодиращата писалка при появата на Q, Астън Мартина и като Бонд гледаше как бармана му прави мартини в шейкъра и се усмихна и каза "Perfect". Имаше и други яки mythology gags.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 408
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
Лично за мен този беше по-добър дори и от Казино Роял, съвкупността от различните елементи тук работеше още по-добре от първия филм с Даниъл Крейг, нито в един момент не ми доскуча, дори и по време на продължителните диалози, където се разкриваше още от същността на Бонд и околните герои.
М на Джуди Денч беше достолепна и изтъкана от онази особена гордост да служиш на кауза, която всички останали се опитват да изкарат загубена. Тук паралелено се разкриваха черти от характерите и на двата героя, като се забелязваше колко силна е връзката между тях - шеф и подчинен, но без излишно раболепие и отчужденост. Хавиер Бардем направи много сполучлива психопатска роля, по-добра от тази на пресметливия ЛеШифр от Казино Роял - имаше нещо перверзно-садистично в начина му на действие, и дори наченки на гей закачки примесени с тиха лудост, под която има океан от омраза и извратени мисли за самоунищожение.
Останалите женски персонажи не допринесоха кой знае колко за цялостното усещане, но пък и не дразнеха с присъствието си, а екшън сцените бяха доста по-добре сглобени и действаха като своеобразен катализатор на развитието на историята, отколкото накъсаните епизоди в QoS.
Бонд показа с размах и достолепие как се празнува една 50 годишнина на екран и това няма как да остане незабелязано - дори и финалните сцени, когато имаше наченки на Home Alone, не ми бяха абсурдни, просто се сблъскаха два свята, новия на технологиите и стария на оцеляването с подръчни средства, едно приятно завръщане в миналото, което напълно се съчетаваше с визуалната част.
Меланхолични и пастелни цветове съпътстваха това пътуване и в комбинация с решителното изражение на Бонд, който искаше последен да сложи края на поредния злодей, който този път беше на ниво поне колкото самия Бонд.
Въпреки продължителността си от близо два часа и половина, филма се държеше със стабилно темпо и редуваше бързите кадри и тези с диалозите в равномерен ритъм, който на мен лично много ми допадна.
Монтажът на отделните сцени, заедно с операторската работа бяха няколко идеи по-добри от QoS, и по този параграф се изравнява с първия филм, а за мен остана хубавото усещане от гледането на качествен филм и това е едно от по-добрите заглавия през тази година.
Може и да е имало някакви недостатъци, но на първо четене не успях да ги забележа
П.П. За мен лично последния Бонд, в лицето на Броснан беше малко карикатурен, реално той само разчиташе на джаджите и чукаше жените край себе си, без някаква по-дълбока емоция да разкрие.
В смисъл, както казах и по-горе, Крейг внесе един по-емоционален герой в поредицата, разкри малко повече за самия себе си и не беше традиционния напомпан тип, който мачка всичко с голи ръце без драскотина по себе си
Вярно, в QoS направи нещо такова, но в Казино Роял, дори се изненадах в обрата на самия герой, след като бях свикнал Броснън да побеждава всеки и всички само с малкото си пръстче
Цялата поредица за мен има един особен чар и притегателна сила, но върви на възходи и падения
Докато гледах филмите с Броснан, по едно време ми беше втръснало от технологични джаджи и почти еднакви преследвания из различни точки на планетата - затова новия Бонд ме изненада приятно с разнообразяването на поредицата и героя в частност
Цялата поредица ми е легнала на сърцето и повечето филми ме радват, дори и тези с Броснан (колкото и да разчитаха на технологичните устройства), затова и съм толкова щедър в оценката си - просто му се израдвах безкомпромисно, малко свеж полъх в големите бози напоследък, които успях да преглътна
Всеки един Бонд досега внесе нещо различно в поредицата и Крейг не прави изключение, даже мисля като се опарича да си поръчам boxset Blu Ray на всички части - ей така като уважение към хората създали Джеймс Бонд
М на Джуди Денч беше достолепна и изтъкана от онази особена гордост да служиш на кауза, която всички останали се опитват да изкарат загубена. Тук паралелено се разкриваха черти от характерите и на двата героя, като се забелязваше колко силна е връзката между тях - шеф и подчинен, но без излишно раболепие и отчужденост. Хавиер Бардем направи много сполучлива психопатска роля, по-добра от тази на пресметливия ЛеШифр от Казино Роял - имаше нещо перверзно-садистично в начина му на действие, и дори наченки на гей закачки примесени с тиха лудост, под която има океан от омраза и извратени мисли за самоунищожение.
Останалите женски персонажи не допринесоха кой знае колко за цялостното усещане, но пък и не дразнеха с присъствието си, а екшън сцените бяха доста по-добре сглобени и действаха като своеобразен катализатор на развитието на историята, отколкото накъсаните епизоди в QoS.
Бонд показа с размах и достолепие как се празнува една 50 годишнина на екран и това няма как да остане незабелязано - дори и финалните сцени, когато имаше наченки на Home Alone, не ми бяха абсурдни, просто се сблъскаха два свята, новия на технологиите и стария на оцеляването с подръчни средства, едно приятно завръщане в миналото, което напълно се съчетаваше с визуалната част.
Меланхолични и пастелни цветове съпътстваха това пътуване и в комбинация с решителното изражение на Бонд, който искаше последен да сложи края на поредния злодей, който този път беше на ниво поне колкото самия Бонд.
Въпреки продължителността си от близо два часа и половина, филма се държеше със стабилно темпо и редуваше бързите кадри и тези с диалозите в равномерен ритъм, който на мен лично много ми допадна.
Монтажът на отделните сцени, заедно с операторската работа бяха няколко идеи по-добри от QoS, и по този параграф се изравнява с първия филм, а за мен остана хубавото усещане от гледането на качествен филм и това е едно от по-добрите заглавия през тази година.
Може и да е имало някакви недостатъци, но на първо четене не успях да ги забележа
П.П. За мен лично последния Бонд, в лицето на Броснан беше малко карикатурен, реално той само разчиташе на джаджите и чукаше жените край себе си, без някаква по-дълбока емоция да разкрие.
В смисъл, както казах и по-горе, Крейг внесе един по-емоционален герой в поредицата, разкри малко повече за самия себе си и не беше традиционния напомпан тип, който мачка всичко с голи ръце без драскотина по себе си
Вярно, в QoS направи нещо такова, но в Казино Роял, дори се изненадах в обрата на самия герой, след като бях свикнал Броснън да побеждава всеки и всички само с малкото си пръстче
Цялата поредица за мен има един особен чар и притегателна сила, но върви на възходи и падения
Докато гледах филмите с Броснан, по едно време ми беше втръснало от технологични джаджи и почти еднакви преследвания из различни точки на планетата - затова новия Бонд ме изненада приятно с разнообразяването на поредицата и героя в частност
Цялата поредица ми е легнала на сърцето и повечето филми ме радват, дори и тези с Броснан (колкото и да разчитаха на технологичните устройства), затова и съм толкова щедър в оценката си - просто му се израдвах безкомпромисно, малко свеж полъх в големите бози напоследък, които успях да преглътна
Всеки един Бонд досега внесе нещо различно в поредицата и Крейг не прави изключение, даже мисля като се опарича да си поръчам boxset Blu Ray на всички части - ей така като уважение към хората създали Джеймс Бонд
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 11 guests