Лично за мен този беше по-добър дори и от Казино Роял, съвкупността от различните елементи тук работеше още по-добре от първия филм с Даниъл Крейг, нито в един момент не ми доскуча, дори и по време на продължителните диалози, където се разкриваше още от същността на Бонд и околните герои.
М на Джуди Денч беше достолепна и изтъкана от онази особена гордост да служиш на кауза, която всички останали се опитват да изкарат загубена. Тук паралелено се разкриваха черти от характерите и на двата героя, като се забелязваше колко силна е връзката между тях - шеф и подчинен, но без излишно раболепие и отчужденост. Хавиер Бардем направи много сполучлива психопатска роля, по-добра от тази на пресметливия ЛеШифр от Казино Роял - имаше нещо перверзно-садистично в начина му на действие, и дори наченки на гей закачки примесени с тиха лудост, под която има океан от омраза и извратени мисли за самоунищожение.
Останалите женски персонажи не допринесоха кой знае колко за цялостното усещане, но пък и не дразнеха с присъствието си, а екшън сцените бяха доста по-добре сглобени и действаха като своеобразен катализатор на развитието на историята, отколкото накъсаните епизоди в QoS.
Бонд показа с размах и достолепие как се празнува една 50 годишнина на екран и това няма как да остане незабелязано - дори и финалните сцени, когато имаше наченки на Home Alone, не ми бяха абсурдни, просто се сблъскаха два свята, новия на технологиите и стария на оцеляването с подръчни средства, едно приятно завръщане в миналото, което напълно се съчетаваше с визуалната част.
Меланхолични и пастелни цветове съпътстваха това пътуване и в комбинация с решителното изражение на Бонд, който искаше последен да сложи края на поредния злодей, който този път беше на ниво поне колкото самия Бонд.
Въпреки продължителността си от близо два часа и половина, филма се държеше със стабилно темпо и редуваше бързите кадри и тези с диалозите в равномерен ритъм, който на мен лично много ми допадна.
Монтажът на отделните сцени, заедно с операторската работа бяха няколко идеи по-добри от QoS, и по този параграф се изравнява с първия филм, а за мен остана хубавото усещане от гледането на качествен филм и това е едно от по-добрите заглавия през тази година.
Може и да е имало някакви недостатъци, но на първо четене не успях да ги забележа
П.П. За мен лично последния Бонд, в лицето на Броснан беше малко карикатурен, реално той само разчиташе на джаджите и чукаше жените край себе си, без някаква по-дълбока емоция да разкрие.
В смисъл, както казах и по-горе, Крейг внесе един по-емоционален герой в поредицата, разкри малко повече за самия себе си и не беше традиционния напомпан тип, който мачка всичко с голи ръце без драскотина по себе си
Вярно, в QoS направи нещо такова, но в Казино Роял, дори се изненадах в обрата на самия герой, след като бях свикнал Броснън да побеждава всеки и всички само с малкото си пръстче
Цялата поредица за мен има един особен чар и притегателна сила, но върви на възходи и падения
Докато гледах филмите с Броснан, по едно време ми беше втръснало от технологични джаджи и почти еднакви преследвания из различни точки на планетата - затова новия Бонд ме изненада приятно с разнообразяването на поредицата и героя в частност
Цялата поредица ми е легнала на сърцето и повечето филми ме радват, дори и тези с Броснан (колкото и да разчитаха на технологичните устройства), затова и съм толкова щедър в оценката си - просто му се израдвах безкомпромисно, малко свеж полъх в големите бози напоследък, които успях да преглътна
Всеки един Бонд досега внесе нещо различно в поредицата и Крейг не прави изключение, даже мисля като се опарича да си поръчам boxset Blu Ray на всички части - ей така като уважение към хората създали Джеймс Бонд
