да ви върна към темата...
На мен ми се струва, че голямото прегрешение на филма, иронично, е
липсата на кой знае какви претенции. Или, айде, амбиции да го нарека, че претенции е вече мръсна дума. TDKR просто подхваща семплия (откъм структурни, концептуални и т.н. сценарни фойерверки) тон на "Батман в началото" и го завършва с повечко апломб. В контекста на предишния филм и очакванията след него крачката надолу е сериозна. Извън тоя контекст обаче това си е приключенско-екшънски летен филм с мощен ентъртейнмънт фактор и все така оригинален и интригуващ подход към жанра - точно като Begins.
Наистина материалът е дошъл в повече, оттам и доста от проблемите. Недостигът на сценарно време е докарал бая сюжетни неуредици, но не бих ги нарекла откровени дупки и безсмислици. Има и лошо мотивирани герои, но нито един от тях не е просто излишен. За прекалено многото обяснения и приказки нямам оправдание, но въпреки това, не, Prometheus-bad определено не е.
Има и нещо друго - много се говори за реализма на трилогията, но деконструкцията на супергеройската митология не е същото като поставянето на целия разказ върху 'истинна' ос (дори само сюреалистичните сцени с Плашилото-съдник тук, едни от най-яките във филма, са достатъчно доказателство). И в трите части, а в последната особено, Нолан си разчита на класически комиксов suspension of disbelief, който по подразбиране съдържа в себе си неща като
- Spoiler: show
- бодрата крачка, с която Брус се придвижи за три невидими екранни секунди от Северен Китай (примерно) до Готъм.
Бейн ми хареса. Аз още преди да гледам си мислих, че след тая суфистицирана и силно мимическа персонификация на хаоса и злото, на Готъм тоест, която представляваше Жокера, разрушителна маса мускули без лице би било умен ход.
Трябва да му се признае на филма обаче, че по-тъпо от това не можеше да свърши - и цялата развръзка, и баш най-последната сцена.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
