Post
by alshu » Wed Jan 02, 2013 12:06 pm
Изгледах филма в HFR вариант и искам да споделя впечатления.
HFR - лично мен не ме дразни...може би защото съм навъртял доста часове пред нормален телевизор и живи предавания, а не някакви компресирани техни версии източени от нета.
Да, върху повечето съвременни ТВ сериали е приложен така наречения филтър "филмов ефект", но пък има достатъчно спортни, документални и публицистични предавания. Движенията в тях изглеждат някак дървени и неграциозни...каквито са си и реалните такива...
Четох оплаквания за неестествено забързан каданс. По време на филма нямах постоянно усещане за такъв. Това което видях са 2-3 нарочно ускорени сцени (примерно имаше такива с Радагаст).
Друг неприятен ефект е клатенето на steadicam-а, но това си го има във всички съвременни филми...сами дето тук си личи повече.
3D-то. За съжаление повишеният frame rate не оправя всичките ми проблеми с този формат - все още се забелязва стробиране при някои резки дружения, както и двойни образи от подаване на картина към грешното око. Последното може би идва донякъде от неподходящи 3D очила и се усилва от астигматизма ми.
Има известно подобрение, но не е достатъчно. Ще чакам системите с 60 кадъра в секунда.
CGI-ът. Четох много критики, но бях приятно изненадан. През повечето време е доста качествен. Изключение правят моментите, когато добавените обекти изглеждат, като ваденки в 3D или когато имаме съчетание между плавни компютърно генерирани анимации с реалистични HFR стънтове с истински актьори.
Филмът. Първата част много ми хареса. Темпото е бавно, но и събитията за които става дума в нея са ми по-интересни точно в такива големи детайли. Героите са симпатични идиоти.
Имаше и по някоя нелепа сцена (да кажем битката с Азог или всичко с троловете), но общо взето ми беше приятно
Обаче нещата тръгнаха надолу след появата на Радагаст Кафявия. Образът му е много сладурски, но действията му са страшно дебилни, а шейната теглена от зайци пълно безумние. Дори да го приемем за комичен персонаж, мисля че хуморът с него не работи добре.
Белият съвет беше малко странен и муден епизод, но пък компенсираше с красива сценография (полу-реална, полу-нарисувана).
Това което последва не ми хареса особено - безкрайна поредица от комичен over the top екшън. Мисля, че прекалиха с пропаданията и късметът който постоянно изкарваха в боя джуджетата.
Ам-Гъл беше перфектен, но пък неговата поява отнесе прекалено много похвали в публичното пространство. Сцената е OK, но не е чак върховна.
Финалният сблъсък с Азог демонстрира това, което не харесвам във филмите на Питър Джексън - досадното повтаряне, потретване и поентване на ключовите теми, понякога нелогични екшън секвенции (доминото от дървета) и драматично преудължаване на сцените.
В "Задругата" нещата бяха дозирани добре, но тотално излязоха от контрол в "Кулите" и "Завръщането". Абсолютно същото наблюдавам и тук.
Други дреболии - Гандалф изглеждаше по-стар (не можаха ли да го подмладят малко с "магията на киното"?), а брадата му фалшива.
Теглейки чертата въпреки горните критики всъщност гледането на филма ми беше приятно.
Не е кино шедьовърът на който се надявахме, но поне е забавен начин да похарчиш 12 кинта (мислех, че очилата ще са различни, но ми раздадоха същия модел...от там и подозрението, че май не го гледах по най-правилен начин...).
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
