ShadowDance

От миналата година промениха правилата, вече са 10.

Номинираните анимации са 3, защото май е нямало достатъчен брой кандидати за да вдигнат бройката (до 5), някой питаше по рано.

Въпросът на Jen беше не само защо са само 3, а и защо го няма Tangled, който и според мен би излязъл поне с един кон напред в надпреварата

Този точно аспект на въпроса не е ли риторичен един вид? Колкото и голяма/увеличена да е бройката, едва ли могат да вкарат всички заслужили. И винаги ще има недоволни от класираните от Академията.

Да, но все могат да вкарат повече от три от заслужилите...

armageddon, наистина ли не виждаш малкия конфликт между "тази година са 3, а не 5, защото не е имало достатъчно" и "колкото и да са *много*, все не могат да вкарат всички"? Както и да е де, ясно е, че вече нищо не може да се направи - номинациите са обявени, няма да добавят нова, дори и да има място в съответната категория

Армагедона и мен ме обърка

OK, that's an unfortunate choice of words, true. Но пак е вярно, и 10 да бяха номинираните анимации, пак щеше да има дискусии "ама защо филма Х не е сред тях".

Да, но дискусията беше защо е нужно да са три. Не е грешен избор на думи, а логиката е грешна Роумъра горе го обобщи.

Логиката на Академията (не моята лична) е че при събмитнати м/у 8 и 15 заглавия номинациите за анимация са 3. Ако са 16 и нагоре ги вдигат на 5. Тази година са били 15 и съответно имаме настоящата ситуация в която има силни заглавия за годината има малък брой номинирани поради по-малкия брой кандидати.

Ако това е логиката, жива и здрава академията

За музика съм твърдо за Дракона - в ,,Социалната" като се изключи кавъра на Григ много музика не чух, освен едно раздрънкано пианце, дето се обаждаше. Попадение беше и Бийтълса на буквите. За ,,Генезис"-а ми е спорно, защото и там дъни един тон през цялото време, но пък върши работа. И все пак, която и да е от анимациите тая година има в пъти по-кадърен саундтрак (особено ако е истина, че Цимър е писал на сляпо (на глухо?!)).

Абе и на мен ми харесва какво е натворил Пауъл в Дракона и продължавам да си стоя зад написаното още по средата на миналата година, че Forbidden Friendship е музикалният момент на 2010. Чисто ей така като музика е убийствено парче с много subtle внасяне на драматизма (не с чука по главата както Цимер го прави, а с мелодията и оркестрацията). Проблемът с музиката на Дракона е, че Пауъл не е устоял и е наблъскал вътре някакви генерични library-like мотивчета, все едно пак пише за някоя от генеричните си 500 анимации, за които обикновено го цанят... Като чух кво звучи хлапетата като идват да спасяват положението и ми се додрайфа. (Освен това, не очаквах подобен буламач от Sigur Ros на финала.)

Иначе много идеи има разхвърляни из целия саундтрак, развитието на основната тема, колкото и шрекообразна да е, е жестоко - човек може да намери поне 4-5 коренно различни вариации; + има много атмосферни и немелодични моменти, които в комбинация с визията късат глави. И със сигурност това е саундтракът който съм въртял най-много последната година.

Но Оскарът е за Резнър/Рос. Нито това е музика, която слушам по принцип, нито ме грабна с нещо извън филма, но вътре в него работи както отдавна не съм чувал.

След режисьорската гилдия снощи и печалбата на Хупър, комбинирано с продуцентската гилдия от миналия уикенд...някак си front-runner статусът на Мрежата беше дотук. Разбира се, надежда все още има (предимно за Финчър), но Харви Уайнстайн демонстрира за пореден път това, което е могъл винаги да прави най-добре -да прецаква нещата в последния момент и да печели Оскари с посредствени филмчета. Да видим какво ще стане с актьорската гилдия довечера.

Аз още след Глобусите, без да съм го гледала, имах усещане, че натам се устремяват нещата, а сега, след като го и гледах, съм почти сигурна. Гъстият роял фенсинес, в който плува критическата общност, няма да се учудя ако освен до бест пикчъра-а и много вероятно – кинематографията, доведе и до награда на Деспла за една от най с нищо отличимите музики, които е създавал.

Иначе, след като имам вече впечатление от всички женски изпълнения, мога да кажа, че по степен на харесване ми се подреждат така: Дженифър Лорънс, Мишел Уилямс, Анет Бенинг, Никол Кидман, Натали Портман. Естествено, само в някоя алтернативна вселена е възможно последната в класирането ми да не спечели. Почти сигурна съм, че и при мъжете ще е подобно съотношението.