ShadowDance

corley, айде ся да ъпгрейднеш до топ 3, и, по възможност, да се съгласиш, че Пилгрима трябва да прибере Оскара за визуални ефекти и звучен дизайн.

кви са тия партизански никове.

ето:
1. Four Lions
2. Winter's Bone
3. Scott Pilgrim vs the World

Начи аз гледах Сошъл Нетуърк и списъкът ми има нов #1. Честно, не очаквах нещо да измести Инсепшън, обаче Финчър тоя път почти достига висините си от Боен Клуб. Бах забравил какво може след добрия, но нищо повече Зодиак и лепкавата драма за Бенджамин Бътън.

Скърдж, аз в горния си пост мислех дали да не напиша, че от заглавията, които се премятат из всички листове и топове, Winter’s Bone, Rabbit Hole и на Полански Писателя ми харесаха от средно до хич.
Сигурно пак аз нещо не съм разбрала, ама тая Зимна работа, освен наистина доброто представяне на девойката, два-три хубави кадъра с дървета и два-три глупави с ръце, ме остави с усещане за хем rural- Amеrica-artsy-dartsy напън, хем точно нищо запомнящо. Та ще ми е интересно, ако искаш нещо повече да кажеш.

преди всичко, winter's bone създава много силно усещане за място. това се дължи не само на локацията, а и на добрата игра като цяло, вниманието към детайлите, заснемането (облягането на хандхелд, който не е шейки-кам-фест, се отплаща) и следващия от тях реализъм. туй само по себе си едва ли щеше да е достатъчно, ако това място не носеше онова очарователно натрапващо се чувство за другост, дето се постига като го населиш с хора, които се държат консистентно и реалистично, но не съвсем "нормално", или по-скоро "нормирано". точно тоя загатнат кодекс, недоизказаните правила, в комплект с умерената екзотичност на сетинга допринасят за тая леко надигаща се нереалност (но не и нереалистичност) на мястото, която гъделичка приятно съзнанието.

след това идва момата, дето ми е фаворит за всички тазгодишни награди (без да съм гледал разни наталита и прочие). тая аристократичност, дето вкарва в персонажа, е ммм...awesome, като се вземе предвид реалността (на филма).
а и по принцип, като ансамбъл, подборката на актьорите и играта им са на ниво. местните аматьори се вписват перфектно (сигурно щото са местни ; ), и има осезаема последователност на акценти и поведение, която добавя към онова, за което става дума в началото.
споменаване изрично заслужават тихият куулнес на героя на джон хоукс и женицата, която играе мераб.

на мен не ми се създаде впечатление за артси-фартсинес, като изключим две сцени – училището в началото и съня, които и без това бих резнал, ако някой ме пита. напротив, някаква мярка има, която не позволява на инди-претенцията да се обажда много-много. тази умереност се подсилва и от липсата на патос.


филмът далеч не е перфектен обаче.
освен двете споменати по-горе сцени, втората - прентенциозен символистичен крап, дето всяко инди явно не може да диша без него, а първата - твърде учебникарска, от оня дразнещ дидактичен вид, та, освен тях, трябва да си замине и армейският рекруитър. не за друго, ами отнемат ми от "другостта" на сетинга, отделно рекруитърът мърси и на метеното, като маже върху вече изградения главен образ.
има освен това сериозен проблем с накъсаност и слопи сторителинг, който чак да се чуди човек дали не е нарочен. има и технически проблеми с мотивацията на някои действия на поддържащите роли, вероятно наложени от избора главната героиня да присъства във всяка сцена.

Сега се замислих, че за да заформя прилична класация, трябва да впиша в нея всичко миналогодишно, което съм гледал, а то не е много. Да са десетина филма макс. Пък и ми е ясно само първото място, което ще е "Генезис". Причините са много и са били разисквани милиони пъти и в този форум, и в други. Основно, защото е един от твърде малкото блокбастъри със своя идея и своя история и не е екранизация, римейк, продължение или толкова клиширано, че няма на къде повече.

Като екшън най-много ми ареса "Red", който трябва да вземе поне една награда "Торус" - за двубоя между Брус Уилис и Карл Ърбан. Може би в по-силна откъм екшъни година този филм нямаше да ми направи такова впечатление, но...

Чисто като комедия най ми хареса "Мисия "Лондон" - за което причината вероятно е, че холивудски комедии без "екшън" в жанровата характеристика гледам все по-рядко, а от двете екшън-комедии, които успях да запомня, едната не ми допадна много, а другата вече я споменах по-горе.

"Скот Пилгрим срещу света" беше гениален филм.

И трите анимации, които гледах, ми харесаха много - става дума за "Как да си дресираш дракон", "Аз, проклетникът" и "Legend of the Guardians", като първата май все пак беше най-добра.

"Соломон Кейн" ми дойде в много точен момент и съответно ми хареса адски много, макар че обективно не е кой знае какво като филм. Готино е, че не режисьорът не се е старал да влезе в рейтинг PG-13 на всяка цена и има доста брутални убийства, кръв и т.н., без да изпада в гнусност.

От азиатските биткаджийски филми най-силно впечатление ми направи "Reign of Assassins" - много красив, готина атмосфера и т.н. Двата нови за Ип Ман бяха прилични, но първият е класи над тях.

"Принцън на Персия" ми хареса, обаче в момента не помня нищо съществено от него.

---
Към разочарованията спада "Железният човек 2". След прекрасния първи филм от втория очаквах нещо повече. Не филм, чиято история ще забравя още в началото на финалните надписи. Освен хубавите ефекти и екшън нямаше практически нищо, а и в музиката имаше по-малко хардрок, отколкото очаквах, което ме учуди.

Другото разочарование е "Ченгета в резерв" - идеята ми се видя интересна, трейлърът беше забавен, но целият филм беше, всъщност, твърде тъп и въпреки няколкото добри попадения остави леко неприятен вкус в устата.
---
Останалото каквото и да съм гледал, съм го забравил вече. Не съм гледал "Социалната мрежа" и уестърна на братя Коен. Ще ги видя по някое време. Очаквам и да излязат английски субтитри за новия Затоичи, понеже героят ме кефи, а за момента филмът се намира само на японски.


Много дълъг пост стана, направо не го очаквах...

Скърдж,

проблемът при мен беше, че точно тия работи, дето би трябвало да изградят основното във филма - гъстата му атмосфера на автентичност, ми се обединиха в тенденциозна и манипулативна хипербола на някаква стоварила се насред Айова (или каквото беше там) арт-кака. Усещах неместното й присъствие през цялото време и се чувствах не на мястото, а в нейно видение за него, защото тая невнятна, полумистична другост е тооолкова арт. (Малко като Бартън Финк дето маниерно и превзето разправяше, че единствената ценност на истинското изкуство била в малките хора). Иначе съм съгласна с всичко, което казваш - с изключение на това за съня, защото изобщо не си го спомням - просто за мен проработи в съвсем различна посока.

Но осъзнавам, че това е крайно субективно. Аз явно имам склонност да се дразня от натоварени с „истинност” и "духа на времето и хората" гротески. Затова и никога не харесах искрено Кустурица.

ами на мен това не ми е повече арт от например children of men.
а и тоя "дух на времето" изобщо не съм го забелязал. той по принцип изисква някакво обобщение, което силно локализираният (физически и ментално) сетинг някак не предполага. дори напротив, имаме едно любопитно оddity, което се противи на универсализация поради самата си същност.

иначе е ясно, че различни филми сме гледали, което само по себе си е добре в известен смисъл и може да се брои като червена точка за нещото.

не, не, аз в по-общ смисъл, а и в посока на Кустурица го казах по-скоро, няма такъв дух тук наистина, но и наличието или липсата му няма връзка с моите проблеми с филма.

Жанровият, фантастичен сетинг на Children of men не цели да стъпва върху (и да рилейтва чрез) локална автентичност и истинност и там всичко е наред, аз с арт подхода сам по себе си нямам проблем изобщо. Не ми харесва обаче как е приложен и как работи (не работи по-точно) за целите на "Winter's bone". Но почти е невъзможно да го обясня, при положение, че при теб ефектът е бил точно обратният.

И аз го гледах преди малко, наистина всичко това дето Scourge го е изписал е валидно и добра причина човек да хареса филма, но някак си на мен само толкова не ми стига, за да направи от един добър филм - любим. Наред с наистина много силната селскостопанска атмосфера и играта на главната девойка (която, очевидно, е по-добра от Портман), ми хареса и тихото присъствие на децата. Винаги съм обичал тоя фонов режим, в който не са натоварени с кой знае какво, освен да се държат естествено, и едновременно с това някак успяват да са емоционалния център на филма.

По-добра е и от другата основна конкуренция - Никол Кидман в Rabbit Hole. Макар че ми беше приятно да видя Кидман в размъкнати дрехи, пак червенокоса и с лунички, като едно време, когато беше нормална красива жена, а не хипотермично, бледо и прозрачно полуземно същество.

С известно закъснение и моят топ 10 (както и с уговорката, че още не съм гледала The King's Speech):

1. True Grit
2. The Social Network
3. Inception
4. Blue Valentine
5. Black Swan
6. Exit Through the Gift Shop
7. Shutter Island
8. Winter's Bone
9. 127 Hours
10. Please Give

че то exit through the gift shop класира ли се за взимане под внимание?
ако е така и аз го турям по(д) върховете.

Документалният филм си остава пак кино, та реших да го вмъкна. Ама все пак ако не е eligible, ще взема да измисля някой друг за 10-тата позиция.

1.Machete
2.Machete
3.Machete
4.Machete
5.Machete
6.Machete
7.Machete
8.Machete
9.Machete
10.Machete