True Grit

[dellusion]

Първото ти изречение - и аз това казвам, Вивиан. Иначе постът ми беше отправен към Силвър, щото е малко странно да не си пада по уестърнска атмосфера, а да харесва останалите филми на Коен.

[Silver]

Къде го има тоя уестърн привкус във филмите им? Като изключим тежката уестърн атмосфера в "Blood Simple", "Бартън Финк", "Проходът на Милър", "Генерално пълномощно", "Непоносима жестокост", "Човекът, който не..." бе тоя дори не знам как го превеждат на бг , "Burn After Reading", "A Serious Man", "Да отгледаш Аризона", "Големият Лебовски", "Ladykillers"... къде другаде има такава? А, сетих се - в Tuileries.

Това, което спасява True Grit е, че вътре има повече ирония към уестърна, отколкото уестърн.

[Vex]

Приятен филм, но накрая патоса ми дойде малко в повече. Слабо за Коен, въпреки че нямам жанрова непоносимост.

[Amelia]

Много сладурски филм, с разкошни персонажи и диалози. Остави ми такова хубаво усещане след края. Доста лежерен и непретенциозен беше - сякаш правен между другото за кеф. Александър нещо не хареса финала, обаче според мен пък си беше на място. Пак ще го гледам някой ден.

[Scourge]

по-добре е от очакваното, предвид оригиналната бозица.
основните заслуги за намаляването на скуката са в сцени, дето са нови и най-вече някои коенс (ТМ) такива, които включват индианци и обесен труп. политически некоректен слапстик фор тех вин.

лапето е свежо, да му е честита номинацията. бриджис е на ръба на преиграването, ама тя и ролята е такава, че си трябва напилен char actor. пияндурския снорфест можеха да си го спестят - с джон уейн не работи, с джеф бриджис - също. краят е леко втф, ама нищо чудно да е такъв само за да има как да си пробутат най-финалния кадър. малко е тъжно, че дори когато снима некви конвенционални/традиционни клишета, че и с кърпежи, дийкинс прави уж много добре изглеждащи и с концепция филми просто да не се класират. ми сори, ама е по-добре от мрежата. а и от инсепшън - на вид, ако не на видима трудност.


но да си дойдем пак на думата: дебилното осъзнаване, че дебилията с циганетата е всъщност некъв хайлайт, пък води до също такъв неконтролируем хилеж, както и самата дебилия с циганетата. слапстик и 21 век в едно изречение. и в един филм. май само коените го имат работещо. като че ли последният сходен по lol магнитуд дебилизъм беше с хлапака, дето си разпиля мозъка в "планет терър".

[Silver]

И кво, по тоя случай пренареди цялата им филмография?

Наскоро гледах Бриджис в SNL - мислех си, че фъфли специално за филма, ама нещо с ченето на тоя тип наистина не е в ред. А концепцията на лапето беше толкова добра, колкото и изпълнението - няква делова бизнес хиена в зародиш.

[Scourge]

що пре- ?

тя концепцията не е мръднала на йота, и репликите ѝ са почти 1:1.
просто лапето слага в джоба старата версия по присъствие, маниери и игра с глава, pardon my fre...erm, football talk.

[Jen]

основните заслуги за намаляването на скуката са в сцени, дето са нови и най-вече някои коенс (ТМ) такива, които включват индианци и обесен труп.

И ябълки (плюс после змия, нали), и доктор-мечка - тези и в книгата ги няма. Абе пълно е с малки коенизми. Не само намаляват скуката, ами и правят цялото нещо два пъти по-умно отколкото е.
Филмът наистина изглежда великолепно. Въобще, независимо от развръзката утре вечер, оскарът тук е long-long overdue и няма съмнение за кого е.

[Scourge]

тези и в книгата ги няма.

читателските ти навици са между изумителни и притеснителни.

[Jen]

Не бе, не съм го чела това, представяш ли си ме... Просто първата ми работа като се върнах от киното беше да се разровя и да разбера определени сцени оригинални ли са.

Spoiler: show

оная с простреляния ЛаБийф и езика също е тук

Знаех, че в първата екранизация ги няма, оставаше да се изключи и романът. Щото ми бяха толкова Итън Коен, че нямаше как друга глава да ги е родила, а и щяха да ми се вържат нещата в разни готини малки, допълнителни смисли.

Чела съм обаче Blood Meridian и ми се затвърждава усещането, че втори филм след Старите кучета братята продължават да са повлияни, или да речем – вдъхновени, от Маккарти. И това е бил по-мекият от самия Меридиан и доста по-позволяващ типичните им идиотщини вариант за попиляване на frontier myth романтиката.

[Scourge]

Не бе, не съм го чела това, представяш ли си ме...

you never can tell with bees.

Чела съм обаче Blood Meridian и ми се затвърждава усещането, че втори филм след Старите кучета братята продължават да са повлияни, или да речем – вдъхновени, от Маккарти. И това е бил по-мекият от самия Меридиан и доста по-позволяващ типичните им идиотщини вариант за попиляване на frontier myth романтиката.

не съм ги чел тия неща и мога само да предполагам за кво иде реч от общи маккартиевски съображения. не мисля обаче, че митът е попилян тук. нито деконструиран, ако може така по популярному да се изразим като попюлър кидс. както е деконструиран, инвертиран и ритуално загробен в the wild bunch например. не е и преоткрит, както в спагетите.
доста е традиционен подходът, всъщност. сравнително праволинейни, сурови герои с поошлайфан морал, който може да не е особено изтънчен, но се подчинява на правила и върши добра практическа работа. даже лошите в тоя филм са простички и незлобливи, почти добродушни и "морални". отношението на нед пепър към мати е добър показател: сравнително кротко, но и решително - "ще направим, квото трябва да се направи". всичко това е доста традиционна формула за американския уестърн. така че имаме стандартна приключенска история, която е по-поносима заради щуротиите на братята. дълбок замисъл ако е имало, убягнал ми е.

[Jen]

Не знам, може и просто аз да мисля прекалено много (с тез братя ставам като обран евреин, pun intended, всичко ми е подозрително ). Това, дето казваш, е точно така в оригиналния материал, интерпретацията на Коените обаче ми се струва, че с няколко намеси тук-там успява да подкара силна подводна ирония точно спрямо базовите моменти в традиционната формула на мита. Връзката с Меридиана, където всичко е сведено до брутален, гротесков ужас е, разбира се, доста абстрактна.

Spoiler: show

Лошите са далеч от архетипа, но по-важно е, че няма и положителен герой. Единственият, който е близо – ЛаБийф – е пълна гротеска. А пък смелият, суров мъж на запада е банков обирджия, който прострелва „партньора си” и почти му откъсва езика – готин момент тук с наполовина сляпото, наполовина нямо правосъдие. И завършва приключението си като убива безцеремонно противника си в гръб (пък противникът дори не е и чак толкоз ивъл, се оказва) и получава за това похвала от дамата на сърцето си, която от своя страна се захваща с тоя куест, далеч не защото много страда от загубата на баща си – сцената в началото при трупа му. Всъщност иронията започва с епиграфа от еврейската библия – че wicked бягали и без никой да ги гони – с оглед екранното време и цялостната безопасност на тея, дето ужким трябваше да са wicked.

Във връзка с последното, Коените са дали на историята, пак едновременно и сериозно, и с насмешка, доста интересен старозаветен кик, с цялото „око за око” нещо, плюс ябълки и змии, цитати от еврейските книги в движение, „nothing’s free except the grace of God” и т.н. Тук се сетих как в Меридиана върху пушката на съдията, т.е. този, който би трябвало да донесе цивилизацията във Frontier-a, но всъщност беше първообразът на Антон Чигур от Кучетата и на апокалипсиса от Пътят по свръхестествената си разрушителност, пишеше „Пазя божиите тайни”.

А, и това nothing’s free except… е страхотен пънчлайн на филма, тук превръщането на абсолютно всичко в bargain, включително и човешкия живот, е като говоренето на неразбираем език в Сериозния.

И така, не че е някакъв дълбок замисъл точно, но са фини и идейни пипвания.

[Scourge]

доста отдавна съм гледал предния грит, но същите леко сивеещи добри си бяха май там (барабар с банковите обири, май?).

по различен начин тълкуваме пипванията. в твоите термини - според мен са по-скоро безцеремонно фини (оксиморон, да), отколкото идейни (в смисъл на целенасочени; в смисъл на водещи към единна цел).
всъщност, ябълката е добър пример. щото освен наличието на самия факт, че има ябълка и змии, няма никакъв вътрешен контекст, който да ги обединява. "абе в тоя филм има змии, дай ще сложим и ябълка. ни в клин, ни в ръкав. щото можем, пък. ей така, да тригернем механично мемето. пък." за тоя тип безцеремонност става дума. ако има нещо целево, то е именно целенасочената обърканост (забърканост) - както вика алиса: "усещам, че ми пълни главата с идеи, само дето не знам с какви." то тоя постмодернистичен подход на (привидно или нарочно) случайни референси на уж произволни места е сред основните фийчъри на пичовете, дето стърчи упорито от почти всичките им неща. и добре се вписва във всичките им черно-комедийни, фарсови и секви офбийт залитания, които сами по себе си също влизат в тоя пост-.

[Jen]

Леко сивеещите герои си влиза в твоето „сурови герои с поошлайфан морал” - това не чупи романтиката, даже я подсилва. Тук обаче, с добавените сцени, а и на много места в интерпретацията на оригиналните, атаката е доста по-концентрирана. Аз предпочитам да мисля, че зад тези намеси има причина.

Макар че, признавам си смело - само почти разбрах какво ми казваш, един вид, главата ми се напълни с идеи, само дето не знам с какви , някак интуитивно все пак усещам, че нещата се въртят точно около тая причина и наличието й. Е, за мен идейната арка я има – фината деконструкция на мита от една страна и втория абзац от спойлера ми горе от друга.

[Scourge]

тая арка само прехвърля произволността от елементите поотделно върху спойлеровата нишка елементи като цяло. без да признаваме деконструкцията де, щото твърдението е, че такава няма.