Те плановете на самия Аронофски бяха такива амбициозни, просто от Уорнър му орязаха бюджета и той беше принуден да снима някви глисти под микроскоп, които да изглеждат като космически халюцинации.
Иначе, да, схванах намека за Бътън. Black Swan
Абе много рева тоя Хю, много... Все едно е подпалил къщата на Брет Ратнър.
Те плановете на самия Аронофски бяха такива амбициозни, просто от Уорнър му орязаха бюджета и той беше принуден да снима някви глисти под микроскоп, които да изглеждат като космически халюцинации. Иначе, да, схванах намека за Бътън.
Те плановете на самия Аронофски бяха такива амбициозни, просто от Уорнър му орязаха бюджета и той беше принуден да снима някви глисти под микроскоп, които да изглеждат като космически халюцинации.
Иначе, да, схванах намека за Бътън. 
Като абсолютен sucker за филмите на Аронофски, филмът естествено ми хареса, макар да признавам, че режисурата не ме впечатли. Документалният подход се изчерпва бързо, а представянето на гледни точки от другите персонажи върху промените у героинята на Портман можеше да даде още няколко пласта на филма. Вместо това "пияният оператор" (това си го биваше) не изпуска от погледа си Портман и за секунда.
Приликите с "Кечистът" според мен са на повърхностно ниво, защото "Черният лебед" използва темата за разрушението най-вече като част от проблема за самоусъвършенстването. Което ми хареса много, защото винаги съм виждал самоусъвършенстването и като себезаличаване.
Да, балетът наистина няма въздействието, който се е очаквало да има и ме остави повече numb/whatever на тия сцени.
Честит Оскар на Портман.
Приликите с "Кечистът" според мен са на повърхностно ниво, защото "Черният лебед" използва темата за разрушението най-вече като част от проблема за самоусъвършенстването. Което ми хареса много, защото винаги съм виждал самоусъвършенстването и като себезаличаване.
- Spoiler: show
Да, балетът наистина няма въздействието, който се е очаквало да има и ме остави повече numb/whatever на тия сцени.
Честит Оскар на Портман.
Интересно в другите му филми впечатлявала ли те е (режисурата), защото аз не намирам някаква драстична разлика.
Гледните точки на другите персонажи върху промените у героинята щяха да добавят пластове във филм, който се опитва да изгради някакъв обективен свят. Аз изобщо не мисля, че Black Swan прави това. Ако тоя филм беше роман, щеше да е написан изцяло в първо лице. Подобна е ситуацията и с The Wrestler и като се замисля, май с всички останали филми на Аронофски, макар че тук и в Пи е най-целенасочено.
Аз също много често се дразня чисто естетически на визуалните му решения, но това, което не мога да отрека, е че режисурата му е много функционална и обикновено има драматургична причина нещо да изглежда така. На моменти е чак наивно и студентско, в стил: „скъпи зрители, обърнете внимание на композицията на този кадър, всеки детайл в него цели графично да изобрази идеята за…” Но като цяло това не е нещо лошо пък и Аронофски е много повече режисьор на преувеличаването и високото и ясно изразяване, отколкото на деликатното поднасяне, та се вписва добре и ми е по-лесно да го приема, наред с всичко останало, за елемент от целенасочена стилистика, отколкото за липсата на подход. Вече друг въпрос е на кого колко му харесва тоя стил. Но в крайна сметка, ако деликатността беше абсолютно условие за качество и ефективност, гротеската изобщо нямаше да я има като фигура в изкуството.
Та, има причина операторът да стои заврян в Портман, и да не я изпуска от поглед, и кадрите да са нестабилни. И балетът във филм за балет да е почти напълно лишен от присъствие и въздействие чак до почти последната сцена, когато най-накрая виждаме нещо по-различно.
Това и във връзка с коментарите на Силвър по-горе доколко стила е адаптиран към историята – за мен визията е адаптирана и както и в предишните му филми (повече всъщност, заради изцяло "вътрешните" теми в основата) е почти напълно подчинена на изграждането на субективния свят на Нина. Сега, доколко е успешно, или красиво, или стилно е point of reference, но поне не е необмислено.
Гледните точки на другите персонажи върху промените у героинята щяха да добавят пластове във филм, който се опитва да изгради някакъв обективен свят. Аз изобщо не мисля, че Black Swan прави това. Ако тоя филм беше роман, щеше да е написан изцяло в първо лице. Подобна е ситуацията и с The Wrestler и като се замисля, май с всички останали филми на Аронофски, макар че тук и в Пи е най-целенасочено.
Аз също много често се дразня чисто естетически на визуалните му решения, но това, което не мога да отрека, е че режисурата му е много функционална и обикновено има драматургична причина нещо да изглежда така. На моменти е чак наивно и студентско, в стил: „скъпи зрители, обърнете внимание на композицията на този кадър, всеки детайл в него цели графично да изобрази идеята за…” Но като цяло това не е нещо лошо пък и Аронофски е много повече режисьор на преувеличаването и високото и ясно изразяване, отколкото на деликатното поднасяне, та се вписва добре и ми е по-лесно да го приема, наред с всичко останало, за елемент от целенасочена стилистика, отколкото за липсата на подход. Вече друг въпрос е на кого колко му харесва тоя стил. Но в крайна сметка, ако деликатността беше абсолютно условие за качество и ефективност, гротеската изобщо нямаше да я има като фигура в изкуството.
Та, има причина операторът да стои заврян в Портман, и да не я изпуска от поглед, и кадрите да са нестабилни. И балетът във филм за балет да е почти напълно лишен от присъствие и въздействие чак до почти последната сцена, когато най-накрая виждаме нещо по-различно.
Това и във връзка с коментарите на Силвър по-горе доколко стила е адаптиран към историята – за мен визията е адаптирана и както и в предишните му филми (повече всъщност, заради изцяло "вътрешните" теми в основата) е почти напълно подчинена на изграждането на субективния свят на Нина. Сега, доколко е успешно, или красиво, или стилно е point of reference, но поне не е необмислено.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
"Реквиема" беше първият филм на Аронофски, който гледах, и той остави у мен впечатлението, че оттам нататък той ще се развива допълнително като режисьор. Вместо това, той просто продължи да използва успешните техники от там.
Документалният подход е абсолютно адекватен по причините, които казваш. Всичко може да се обясни с търсенията на "аз"-а, с които целият филм се занимава. Но пак чрез него филмът става доста предвидим и си даваш сметка, че на края може да отиде само на едно място. И той отива.
Можеха да се направят добри неща с тоя балет, викам аз. Щото сега просто стои като поставен, за да изрази идеята за висшето изкуство и тъй като няма истински грабващи сцени, стои доста буквално. И не че се игнорира- има сцени с него, и те трябва да имат уж някакъв заряд. Но реално лесбо-сцените те хващат много повече, но и по много по-първичен начин.
Аронофски е точно това- гръмък, тържествен, гротесков и ефективен. Това винаги ме е устройвало идеално, но с по-слаб сценарий, той просто няма да има къде да се хване. Чак сега си дадох сметка каква катастрофа ще е The Wolverine.
Документалният подход е абсолютно адекватен по причините, които казваш. Всичко може да се обясни с търсенията на "аз"-а, с които целият филм се занимава. Но пак чрез него филмът става доста предвидим и си даваш сметка, че на края може да отиде само на едно място. И той отива.
Можеха да се направят добри неща с тоя балет, викам аз. Щото сега просто стои като поставен, за да изрази идеята за висшето изкуство и тъй като няма истински грабващи сцени, стои доста буквално. И не че се игнорира- има сцени с него, и те трябва да имат уж някакъв заряд. Но реално лесбо-сцените те хващат много повече, но и по много по-първичен начин.
Аронофски е точно това- гръмък, тържествен, гротесков и ефективен. Това винаги ме е устройвало идеално, но с по-слаб сценарий, той просто няма да има къде да се хване. Чак сега си дадох сметка каква катастрофа ще е The Wolverine.
Ми и аз не видях нищо особено в директинга, а шейки камерата даже по-скоро бих минал без нея. Но пък след края не бях с усещането, че съм гледал някакъв зле режисиран филм. Достатъчно добре, за да не бъде зле.
Да и тя май се казва фенсървис. И скучните балетни сцени не мога да оправдая.Jen wrote:Та, има причина операторът да стои заврян в Портман, и да не я изпуска от поглед, и кадрите да са нестабилни. И балетът във филм за балет да е почти напълно лишен от присъствие и въздействие чак до почти последната сцена, когато най-накрая виждаме нещо по-различно.
- Spoiler: show
Look at the darkness...
...around me.
...around me.
и аз на Аронофски съм му гледал всичко без фонтана. Реквиема колкото и да ме разтърси на времето в момента го виждам като най-слабия му филм. Просто прекалено просто действа - един вид ей сега ще ви покажа ада на земята и колко може да пропаднеш - хайде депресирай се. Просто ми се губи идеята на филма, става единствено да плаши децата от дрогата.
Лебедът и Пи са нещо различно. Макар, че аз намирам известна прилика между Лебеда и Реквиема. Тревожното чувство през цялото време и във двата филма, режисурата и прескачането от сцена в сцена е доста напрегнато и всеки момент очакваш да се случи нещо кофти.
А моментите с халюцинациите не бяха зле, но пък и не бяха перфектни, нещо като dream sequenc-ите в Shutter Island.
Режисурата просто беше на ниво, но не беше и перфектна, в смисъл че можеше и много по-добре. Просто този сценарии за мен е перфектен за екранизация и адски добър.
Лебедът и Пи са нещо различно. Макар, че аз намирам известна прилика между Лебеда и Реквиема. Тревожното чувство през цялото време и във двата филма, режисурата и прескачането от сцена в сцена е доста напрегнато и всеки момент очакваш да се случи нещо кофти.
А моментите с халюцинациите не бяха зле, но пък и не бяха перфектни, нещо като dream sequenc-ите в Shutter Island.
Режисурата просто беше на ниво, но не беше и перфектна, в смисъл че можеше и много по-добре. Просто този сценарии за мен е перфектен за екранизация и адски добър.
- Spoiler: show
На мен проблемите ми с тоя полудокументален шейки-кам стил са не в това, че пречи тук, а в това, че Аронофски през цялата си кариера действа само по този начин. Сигурен съм, че винаги си казва "бе дай, тва ще го направим някакво такова raw и непосредствено, за да афектира зрителя" и в крайна сметка всичко се свежда до някакво клатене и търчане (все едно е някакъв нефундаменталистки настроен таен обожател на Догма 95). Пък аз обичам да ме изненадват филмите и няма нищо по-хубаво от шантавия контраст (във всяко отношение). Единственото, което пречи на Лебеда е това, че не е първият му филм, в който стилът му е такъв първичен и привидно необмислен (то тука не знам защо слагам "привидно", самият Аронофски си казва, че филмът му бъка от щастливи случайности) а поредния. Малко като Цимер в Генезис се получава - страхотна музика, само да не я бяхме чували преди това в 20 екшъна, половината от които негледаеми.
Това притеснение отгоре за The Wolverine е много правилно, между другото. Винаги съм харесвал да гледам екшън изпълненията на по-арт ориентирани режисьори (примерно последната новина, която ми разтресе света с добро беше, че Мендес в крайна сметка ще направи Бонд, а другата седмица съм на The Green Hornet, до каквото и да ме доведе това), но мисля, че Аронофски е възможно най-погрешния човек за нещо извън чистата горчива драма. Btw, ей това е и другото, заради което не го харесвам особено (и Нолан не харесвам заради това) - всичките му филми са апотеоз на сериозността без грам усмивка в тях. Тези двамата просто не ги виждам как правят нещо от рода на "Американски прелести/психар" или "Селото", и това нещо после става за гледане. Шибани скучни чичковци.
Това притеснение отгоре за The Wolverine е много правилно, между другото. Винаги съм харесвал да гледам екшън изпълненията на по-арт ориентирани режисьори (примерно последната новина, която ми разтресе света с добро беше, че Мендес в крайна сметка ще направи Бонд
, а другата седмица съм на The Green Hornet, до каквото и да ме доведе това), но мисля, че Аронофски е възможно най-погрешния човек за нещо извън чистата горчива драма. Btw, ей това е и другото, заради което не го харесвам особено (и Нолан не харесвам заради това) - всичките му филми са апотеоз на сериозността без грам усмивка в тях. Тези двамата просто не ги виждам как правят нещо от рода на "Американски прелести/психар" или "Селото", и това нещо после става за гледане. Шибани скучни чичковци. 
, незнам как пропуснах да го скрия.Трябва да призная, че е beyond my abilities of comprehension къде точно виждате и усещате документалистки ефект в тоя свръхстилизиран филм, дето нито постига, нито по-важно – цели каквото и да е усещане за реализъм и достоверност във всичките си елементи – теми, герои… сцени. Все едно поклащането в кадъра не е способно на друга функция, горкото, освен да е необоримата риъл-лайф-презумпция, в която дори не знам как се е превърнало, щото, нали, още с отварянето на очи сутрин, истинският свят около нас не прави нищо друго, освен да се тресе. Не знам, би било доста разочароващо за способностите и силите на медиума кино, ако всеки хендхелд по неписано правило влече майкълманска естетика след себе си.
Едно от най-хубавите неща на връзката Black Swan - The Wrestler, при все идентичната им техника и структура и всичко, е драстичната разлика в атмосферата, усещането за нереализъм в Лебеда, което подчертава и иронията в приравняването на тези две различни вселени.
S., тогава Black Swan трябва да ти е харесал стилистично, защото е изненадващ и борави обмислено с контраста като инструмент. Всякакви аргументи, че му пречело нещо, което режисьорът бил направил в друг филм преди ненамколко години, ми бъркат директно в... професионалната етика, поради което се отхвърлят като неотносими. (И да, същото е с музиката на Инсепшън – вместо да разкараш готина мацка, само защото ти се е появила на среща с рокля, която й стои супер, но за съжаление ти напомня за други подобни рокли върху други не толкова готини мацки, колко по-логично и с по-готин краен резултат би било да си кажеш, ей, веднъж for a nice change тоя несретен германец направи нещо с интересни идеи и оригинални ходове, което работи добре в своя си контекст.)
Gondry, не знам доколко балетът изобщо е поставен там, заради каквато и да е тема, свързана с изкуството… По-скоро е, защото Аронофски има траен уклон към външни елементи, който обсебват героите му, бърникат в самоличностите им и в общи линии ги правят на нищо.
Едно от най-хубавите неща на връзката Black Swan - The Wrestler, при все идентичната им техника и структура и всичко, е драстичната разлика в атмосферата, усещането за нереализъм в Лебеда, което подчертава и иронията в приравняването на тези две различни вселени.
S., тогава Black Swan трябва да ти е харесал стилистично, защото е изненадващ и борави обмислено с контраста като инструмент. Всякакви аргументи, че му пречело нещо, което режисьорът бил направил в друг филм преди ненамколко години, ми бъркат директно в... професионалната етика, поради което се отхвърлят като неотносими.
(И да, същото е с музиката на Инсепшън – вместо да разкараш готина мацка, само защото ти се е появила на среща с рокля, която й стои супер, но за съжаление ти напомня за други подобни рокли върху други не толкова готини мацки, колко по-логично и с по-готин краен резултат би било да си кажеш, ей, веднъж for a nice change тоя несретен германец направи нещо с интересни идеи и оригинални ходове, което работи добре в своя си контекст.) Gondry, не знам доколко балетът изобщо е поставен там, заради каквато и да е тема, свързана с изкуството… По-скоро е, защото Аронофски има траен уклон към външни елементи, който обсебват героите му, бърникат в самоличностите им и в общи линии ги правят на нищо.
- Spoiler: show
- Spoiler: show
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Еми Джен, казах го вече - в клатенето при Аронофски, точно защото го има винаги, виждам преди всичко някаква неебателност и пренебрежение към формата. И не е само клатенето - осветлението му също е някакво естествено и некрасиво почти винаги. Едно, че това ме дразни, и второ - претенциозно е, когато съдържанието не поразява с някаква гениалност. За по-кратко наричам всичко това "полудокументално", защото ако видя немонтирана сцена от филма извън него, първото нещо, което ще си помисля е, че това е част от мейкинг-оф-а. Вече какво цели филмът е друг въпрос. И за да не помислиш, че имам зъб на клатенето като такова, имай предвид, че намирам "Децата на хората" за едно от най-яко заснетите неща завинаги.
Е очевидно не съм разкарал мацките, просто мрънкам по дизайнера на роклите, който е бил достатъчно тъп да ги изхаби преди това не по предназначение.
Е очевидно не съм разкарал мацките, просто мрънкам по дизайнера на роклите, който е бил достатъчно тъп да ги изхаби преди това не по предназначение.
Навсякъде, където има мегдан за това. То не беше рязане на нокти, то не беше оправяне на дрешките, то не бяха изпъкнали вени на ходилата, то не беше небрежно фокусиране върху детайли, редуване на кадри, показващи прозаични битовизми от ежедневието на една балерина, и прочее и прочее. Както и осветлението, както Silver спомена. Много неща са. Beyond my abilities of comprehension е как ти не си го приела по този начин.Jen wrote:Трябва да призная, че е beyond my abilities of comprehension къде точно виждате и усещате документалистки ефект в тоя свръхстилизиран филм (...)
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 38 guests