Реших да се прежаля с рипа, защото 1) филмите на Аронофски никога не са ме поразявали ни най-малко с някакви аудио-визуални хватки и 2) защото изобщо не е ясно къде и как ще мога да го хвана по кината.
Резултатът е The Wrestler Part II, само че за балерини. Поредна епопея на обречеността и саморазрушението, точно толкова адекватна, колкото и предните. И, за мен, малко по-приятна за гледане от тях (наравно с Фонтана). Не знам защо този пич не го харесвам - дали заради това, че преди да гледам Пи и Реквиема систематично ми беше натъпквано в главата как тези филми едва ли не трябва да ми преобърнат представите и вътрешностите. Или е по-скоро заради това, че Аронофски е просто ефективен и... скучен като режисьор и филмите му ми казват доста по-малко, отколкото претенциите им дават заявка. Не знам.
Знам само, че "Черният лебед" е един много хубав и смислен филм, в който Наталито се раздава както никога досега (може би с това изключение), но който показва нещо много важно: че Аронофски или е неспособен да адаптира стила си към историята, или не иска да направи това. И при положение, че най-забележимият му трейдмарк (извън фаст-кътовете на изчезващи бели линии и разширяващи се зеници) е пияния оператор с камерата на рамо, който преследва героите му по екрана, не знам защо би държал на второто. Сигурно е въпрос на вкус и тоя полудокументален стил на заснемане ще допадне на повечето, но за мен това беше чудесна възможност да видим нещо по-обмислено и по-контролирано.
Та така - определено силен филм, определено ще си заслужи номинациите, но определено наградите тази година трябва да идат при Финчър/Соркин.
Black Swan
Аз от няколко дни се мъча да реша какво точно гледах и какво точно мисля. В крайна сметка, мисля, че тая поредна силно фройдистка естетизация на тема
съзнание-подсъзнание, вътрешни конфликти и либидо, която през половината си време със засилка се носи към голяма локва кампинес, а през другата половина се плацика в нея, е от край до край аронофски-филм при това може би най-добрият такъв. Има я типичната фиксация, която разпарчетосва хората му, има ги и граничните състояния реалност-нереалност. Според мен откъм герои най-силната връзка е с Пи, но явната дуалогия, която оформят с The Wrestler,
Хендхелд камерата и цялата идея за визията проработи добре при мен. От една страна, защото и в това отношение се потвърждава композицията между двата филма. Но много повече заради това, че във филм за балет очакваш той и визуално да е само изящни линии и пируети и като получиш накъсани, нестабилни и клаустрофобични движения + extreme close ups дори в заснемането на директните танцови сцени, излизаш от балетната зала и се затваряш в кутията със счупената балерина. Плюс това, по тоя начин умно е избегнал да лепи лицето на Портман върху истинска балерина през половината време.
Не знам защо, но много ми хареса как тоя филм се оказа всъщност пределно директен и... изказан във всичките си елементи, чак до (и чрез) символиката на цветовете и такива прости неща. Може би заради изненадата след толкова агресивни заявки за mindfuck.
съзнание-подсъзнание, вътрешни конфликти и либидо, която през половината си време със засилка се носи към голяма локва кампинес, а през другата половина се плацика в нея, е от край до край аронофски-филм при това може би най-добрият такъв. Има я типичната фиксация, която разпарчетосва хората му, има ги и граничните състояния реалност-нереалност. Според мен откъм герои най-силната връзка е с Пи, но явната дуалогия, която оформят с The Wrestler,
- Spoiler: show
Хендхелд камерата и цялата идея за визията проработи добре при мен. От една страна, защото и в това отношение се потвърждава композицията между двата филма. Но много повече заради това, че във филм за балет очакваш той и визуално да е само изящни линии и пируети и като получиш накъсани, нестабилни и клаустрофобични движения + extreme close ups дори в заснемането на директните танцови сцени, излизаш от балетната зала и се затваряш в кутията със счупената балерина. Плюс това, по тоя начин умно е избегнал да лепи лицето на Портман върху истинска балерина през половината време.
Не знам защо, но много ми хареса как тоя филм се оказа всъщност пределно директен и... изказан във всичките си елементи, чак до (и чрез) символиката на цветовете и такива прости неща. Може би заради изненадата след толкова агресивни заявки за mindfuck.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Визията на Лебеда бих я похвалил много сериозно, ако The Wrestler преди това беше сниман изискано и пресметнато, като от Финчър. В името на изненадата и оригиналността, де. А сега излиза, че Аронофски просто толкова си може или това си му харесва или не му пука. Btw, както добре знаем от "Селото", и хендхелд шотове могат да изглеждат премислени и изчислени, а и като препускаш така цял филм (и още няколко преди това) почва да става досадно.
Btw, тази другата мацка - Мила Кунис - още не мога да преценя дали ми харесва как стои като абсурдна анти-балерина или не. Очевидно е много слаба актриса и може това да е пойнтът, но не знам.
В името на изненадата и оригиналността, де. А сега излиза, че Аронофски просто толкова си може или това си му харесва или не му пука. Btw, както добре знаем от "Селото", и хендхелд шотове могат да изглеждат премислени и изчислени, а и като препускаш така цял филм (и още няколко преди това) почва да става досадно.Btw, тази другата мацка - Мила Кунис - още не мога да преценя дали ми харесва как стои като абсурдна анти-балерина или не. Очевидно е много слаба актриса и може това да е пойнтът, но не знам.
Аз я харесах много. Тук всичко, заради което може да не я понася човек, работеше за образа. Малко тъпо и отникъде беше това, че с точно двата си кадъра слопи танц, тя се оказа дублираща черния лебед, все едно ще излезе и ще направи едно от най-иконичните откъм техника сола в балета изобщо само със секси поглед и глас, ама това е сценарен проблем по-скоро и няма общо с ефективността й във филма. Той и без друго не си прави много труд да се занимава задълбочено с (привидно) основната си тема.
Въобще, ако трябва да посоча само един безспорен кредит на Аронофски, ще е усетът му за каст. Винаги имам чувство, че изборите му са много мислени дори и отвъд контекста на историята - примерно Уинона Райдър за детронираната малка принцеса е тъжен и ефектно двусмислен ход, колкото беше Мики Рурк в The Wrestler. Тук прецизността му при целия женски ансамбъл – сходството в чертите, съответните тънки разлики в излъчването, майката е фантастична! – напрактика прави Лебеда с всичките му идеи.
Иначе аз открай време имам проблем с Натали Портман (който ме тормози, защото наистина не мога да дефинирам точно какво не мога да й простя, освен Closer, ама тя пък какво е виновна...) и дори тук, за очевидно ролята на живота й, имам резерви, защото ми се видя прекалено режисирана и изнасилена. Но осъзнавам, че е по-скоро субективно и не мога да не призная, че има превъзходни сцени, като любимата ми към края в гримьорната, където първо плаче, после спира да плаче.
Въобще, ако трябва да посоча само един безспорен кредит на Аронофски, ще е усетът му за каст. Винаги имам чувство, че изборите му са много мислени дори и отвъд контекста на историята - примерно Уинона Райдър за детронираната малка принцеса е тъжен и ефектно двусмислен ход, колкото беше Мики Рурк в The Wrestler. Тук прецизността му при целия женски ансамбъл – сходството в чертите, съответните тънки разлики в излъчването, майката е фантастична! – напрактика прави Лебеда с всичките му идеи.
Иначе аз открай време имам проблем с Натали Портман (който ме тормози, защото наистина не мога да дефинирам точно какво не мога да й простя, освен Closer, ама тя пък какво е виновна...) и дори тук, за очевидно ролята на живота й, имам резерви, защото ми се видя прекалено режисирана и изнасилена. Но осъзнавам, че е по-скоро субективно и не мога да не призная, че има превъзходни сцени, като любимата ми към края в гримьорната, където първо плаче, после спира да плаче.
Last edited by Jen on Thu Dec 30, 2010 4:05 pm, edited 1 time in total.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
какво ги прави полът ми? 
не бе, аз я намирам за скандално красива по възможно най-правилния начин при това - с този интелигентен поглед и супер класи излъчване (нещо като женски Джеймс Франко, който е ОМГ-няма такъв мъж!
)... наистина не знам защо не мога да се разбера с актрисата Натали Портман и защо никога не съм я смятала за способна да направи роля като тази в Черния лебед.
не бе, аз я намирам за скандално красива по възможно най-правилния начин при това - с този интелигентен поглед и супер класи излъчване (нещо като женски Джеймс Франко, който е ОМГ-няма такъв мъж!
)... наистина не знам защо не мога да се разбера с актрисата Натали Портман и защо никога не съм я смятала за способна да направи роля като тази в Черния лебед.If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Демандред, ти пак се изхвърли... По-спокойно, бе човек.
Tя Портман винаги си е на ниво училищно рециталче - такова едно репетирано и старателно стои. Не е родена актриса, а научена, но пък е готина и всичко й е простено. Даже онова "I feel dizzy, I need air" от V, бррр...
Иначе за кастинг изборите на Аронофски не съм много съгласен, най-малкото защото по план Фонтанът трябваше да е 150 милионен епос с Брад Пит и Кейт Бланшет, а се оказа камерна евтиния с онзи от Вулверината и онази от Мумията.
Tя Портман винаги си е на ниво училищно рециталче - такова едно репетирано и старателно стои. Не е родена актриса, а научена, но пък е готина и всичко й е простено.
Даже онова "I feel dizzy, I need air" от V, бррр...Иначе за кастинг изборите на Аронофски не съм много съгласен, най-малкото защото по план Фонтанът трябваше да е 150 милионен епос с Брад Пит и Кейт Бланшет, а се оказа камерна евтиния с онзи от Вулверината и онази от Мумията.
Lol, SO qft! You are occasionally awesomeSilver wrote:Иначе за кастинг изборите на Аронофски не съм много съгласен, най-малкото защото по план Фонтанът трябваше да е 150 милионен епос с Брад Пит и Кейт Бланшет, а се оказа камерна евтиния с онзи от Вулверината и онази от Мумията.
And you can't dance with a devil on your back...
без да искам да нарушавам красивата хармония на отвременавремешните оусъмнеси, и аз мисля, че камерността е едно от сериозно хубавите му неща на Фонтана, силна част от въздействието му и централен аронофски-фактор, та не знам дали със 150-те си милиона плюс Бланшет – Пит и минус Финчър, нямаше да излезе просто някой 150 милионен евтинджос.
Тая от Мумията си я харесвам аз (не в Мумията точно де и да, знам, че е пухкава, но има нещо много приятно естествено в нея). Пък и фактът, че за епичния вариант е била предвидена друга двойка, не прави двойката от камерния мискастната по никой начин.
Тая от Мумията си я харесвам аз (не в Мумията точно де и да, знам, че е пухкава, но има нещо много приятно естествено в нея). Пък и фактът, че за епичния вариант е била предвидена друга двойка, не прави двойката от камерния мискастната по никой начин.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 34 guests