ShadowDance

Присъединявам се към втората част от поста на Супер М.

Силно се опитвах да не пиша в тази тема, но не се сдържах и ето и моите скромни мисли и оценки:

ГЕНЕЗИС ми хареса силно, а също и леко ме разочарова. Ще се пробвам във възможно най-схематичен и олигофренски вид да изброя с плюсчета и минусчета причините и за двете.

+ Не обижда интелекта ми, поне през повечето време и като за летен блокбъстър дори бих го нарекла умен
+ Каста ми допадна, според мен почти всички се справиха със задачките си, включително ДиКаприо, а аз не съм сред върлите му фенове
+ Намерих няколко вълнуващи идеи вътре
+ Много, много кеф във второто съновно ниво в хотела
+ Размазах се направо като се усетих, че и защо пичът влачи народа към асансьора
+ Великолепен образ на Мал и чудесно представен


- Въпреки първия плюс по-горе, все пак филмчето силно подценява интелекта на средностатистическия зрител, подавайки му абсолютно ненужни разяснения в стил „понеже тва не е тъпа боза и ти маже и да не се сетиш сам/а, то нека ти обясня, че това е така и така, понеже тва и онова”. Честно, това ме подразни
- Всички снежни сцени
- Гоненицата в Момбаса
- Спирачките, които филмът сам си слагаше – виж по-горния пост на Супер М
- Леко скалъпената история с богатия наследник и ледения татко
- МУЗИКАТА, ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!
- С няколко изключения, нещо не ме нацели и мен на визуално ниво

Въпреки че може би на се личи от написаното по-горе, все пак намирам филма за много, много добър и искрено съжалявам, че не е гениален, защото потенциалът за гениалност е бил наличен. Отдавам този пропуск на режисьора Нолън така, както отдавам потенциала на сценариста Нолън.

Относно финалът, аз лично избирам за себе си версията на Силвър, просто защото без нея този филм ми идва твърде плосък, а не мисля, че заслужава това. В смисъл, някакви пичове имат някаква мисия, има забъркан комплекс за вина, главният пич изживява катарзис, мисията успява енд дер шуд би а джъстис фор ол... Ми не, тва съм го гледала толкова много пъти в толкова филми, че не ме задоволява. Честно, ако повярвам, че реалността, такава, каквато е сетната във филма е безспорна, то а) цялата работа със сънищата е просто сет, подобен на Пандора, в който се развива една не твърде оригинална история, а това не ми се ще да е така; и б) в този случай бих подценила Нолън като разказвач на добри истории, а както вече уточних по-горе, аз го намирам за отличен сценарист.

Бтв, интересно ми стана само на мен ли ми прави впечатление, че има хора и то не само в този форум, разпалено обясняващи как визията и добрата режисура са различни неща, след като в темата за Аватар са доказвали също така разпалено точно обратното. Не се заяждам, приемете го като намигане

А, още нещо. Забавлявам се с мисълта, че и в трите Нолънови филма, които изгледах тези дни, съпругата на главния герой умира самоубивайки се и това се превръща във важна сюжетна тема. Уел, в Престиж не е чак толкова на фокус, но пак присъства. Та, някой случайно да знае нещо за евентуална съпруга/ майка/ уотевър на Нолън, приключила житейския си път повече или по-малко доброволно?

Btw, един приятел ми го прати преди малко, нелошо четиво:

http://thelastpsychiatrist.com/2010/07/ ... of_in.html

Утре, като изгледам отново Following-a, вероятно ще пусна някакъв дълъг чаршаф из темата за Нолъновите, но още обмислям...

И аз най-после отидох да го гледам днес.
Хареса ми, без да се прехласвам по него. Интересен, интригуващ, визуално предизвикателен, с много добра актьорска игра. Бих му дал 8 от 10, примерно.
Но действието през цялото време ми изглеждаше просто и логично. Може би защото знаех, че има много спорове и много теории и затова гледах внимателно и се стараех да си обясня всичко. А може би наистина всичко беше обяснено ясно и вербално, преди скачането във всеки слой се казваше „Сега ще слезем надолу” и въобще нещата не бяха толкова засукани. Окей, аз също не разбрах кристално ясно дали четвъртият слой е лимбо или е просто четвърти слой, но не намирам това за голяма загадка.

И толкова много дискусии за финалната сцена и за това дали всичко е ралност или е сън на Коб… направо ви се чудя.

Spoiler: show

Ами съдейки от финалната сцена всичко си е точно реалност. А всъщност и да не е реалност – какво значение има? Коб завърта пумпала, но не иска да види неговия стоп, защото не иска да става като жена си – обсебен от страха, че не живее истински живот. Иска да си живее живота такъв, какъвто е. Иска да си остане в тази реалност. А дали тази реалност е истинска реалност или има някаква друга по-реална реалност е просто все едно. Всичко, което видяхме във филма е в тази реалност, тя е релевантната, тя е важната, а не някаква друга над-реалност, в която не сме видели нито един персонаж.
Пък и честно казано, пумпала изглеждаше точно така, сякаш щеше ей сега да спре. И приключването на филма преди реално да сме видели спирането аз лично го възприемам като едно намигване към зрителите, една усмивка, една шега. Някак сякаш ти подхвърля репликата „А дали това е истинско?” но по приятелски начин, с идеята, че просто всичко може да бъде относително, а не с ясното и твърдо намерение да ти каже, че тази реалност не е реалност, защото, видиш ли, пумпалът не спира напълно.

И ако наистина приемем безумно логичната теза, че всичко е реалност, тогава филма наистина би станал това, което ifadriana казва, че би станал. Но аз нямам проблем с това.
Всичко останало ми се струва прекалено анализиране на нещо, което не заслужава да бъде чак толкова анализирано…

Аз още не мога да си оформя устойчиво мнение за този филм. Мога да кажа примерно, че от години не съм гледал подобно нещо. Също от много, много време не съм се забавлявал(интелектуално) така в продължение на 2+ часа. По моите разбирания за това, как трябва да бъде направен един филм, екипа се е справил изключително добре.

Теориите пък ме затрудняват още повече. Нолан е разпилял ситуации, които защитават най-различни тълкувания, из целия филм. От това следва, че каквото и да тръгнеш да подкрепяш, е близко до невъзможното да го докажеш, което пък до голяма степен обезмисля теоретизирането(за мен).

http://www.collegehumor.com/video:1939332

Гънслингъре, кво ти коства и тук да ги пускаш тия?

От /film откриха любимия комикс на малкия Нолан: тук

Roland wrote:http://www.collegehumor.com/video:1939332

Гънслингъре, кво ти коства и тук да ги пускаш тия?

Toва не съм го пускал никъде. Но принципно рядко помня какво къде поствам and stuff.

Иска ми се да кажа няколко думи за филма, въпреки опасността да бъда нахранен от крайните му фенове във форума

Най-добре е да бъда кратък, дългите постове отегчават.

Подобно на други потребители тук, съм на мнение, че Нолън е брилянтен сценарист и посредствен режисьор. Като някакво малко дете се радва на експлозии, на които пък пиромани като Майкъл Бей се смеят.

За мен най-големият проблем на Нолън е липсата му на въображение. Inception за мен не е и не може да бъде mindfuck, при положение, че той ти обяснява всеки детайл, защото:

1) Или си американец и не иска да те затруднява мисловно
2) Той самият подреден и организиран до крайност, което смята за свой плюс.

Липсва откровената лудост на Дейвид Линч, Дарън Аронофски, какво остава за Кубрик. Смехотворно е да обявяват Нолън за кинорежисьор на 21 век, когато той дори няма свой почерк.

Относно ненужните обяснения: сещам се за стълбите на Пенроуз, например. Защо го казва? Когато си в сън, задаваш ли си въпросите кое на какво логика е подчинено? И дали логика липсва? И дреме ли ти, ако липсва логика, или го разбираш, чак след като се събудиш? Има разлика между сън и реалност, която Нолън не разбира. Във вашите сънища всичко ли е толкова подредено и ясно?

Харесва ми мнението, което прочетох някъде, че Inception e твърде сюрреалистичен, за да бъде реалистичен, и прекалено реалистичен, за да бъде сюрреалистичен:

Нолън се занимава с тематика, която, от моя гледна точка, му е чужда, макар да присъстваше в Мементо и донякъде в Престиж. Сънища, идеи фантазии- Нолън ги няма и ги замества с правила.

Когато си в сън, можеш да правиш много повече, отколкото просто да извадиш по-голямо оръжие- можеш да разрушаваш сгради и да ги построяваш отново по какъвто начин се сетиш. А тук това липсва и преобладава слабата визуална креативност, слабото въображение и най-лошото- отличната концепция в основата, която можеше да се превърне в нещо много повече.

Екшънът, освен стандартен, беше и в повече. Нолън иска по всякакъв начин да угоди на всеки- и на мислещите (защото филмът е безспорно богат на замисъл и символна натовареност), и на празноглавите, които си чакат екшън-дозата от поредния блокбъстър.

За Нолън ми беше думата. А че актьорската игра е върховна- абсолютно. ДиКаприо изцеди колкото и малко капки от драматичност да е имало като начало.

Не разбирам толкова от музика, колкото някои хора в този форум В моите уши Цимър прави мощна, разтърсваща музика, била тя в няколко тона. Не мога да отрека обаче, че тя звучи повече като бучене.

Спрял съм се на негативните моменти от филма, иначе му давам твърде висока оценка, защото е амбициозен, вълнуващ и да кажем, различен. Количествено елементите, които ми допадат са повече (сценарий, актьорска игра, атмосфера, замисъл) от недоразуменията (отново, липсата на въображение и творчески размах). Смятам, че такъв коментар е по-ползотворен и провокиращ от "OMGGGGG, баси филмчето, хора-а-а! ".

Това с късия пост май не ми се получи Не се сърдете, нов съм.

Мързи ме да слагам спойлър-тагове навсякъде, затова отсега предупреждавам - може да има СПОЙЛЪРИИИИ!!!!


Як филм, яко нещо. Гледам, този постоянно го сравняват с другите филми на Нолан, та за мен по фактора "втф" седи мааалко след "Мементо" (което само по себе си нищо не значи, разбира се), а по фактора "омг" седи маааалко след "Черния рицар", но и по двата критерия е преди "Престиж".

Между другото, противно на казаното от някои други хора тук, това, че героите постоянно си "преговаряха" вътрешната логика на света на филма и това, че всичко беше толкова систематизирано и логично, всъщност ми харесва. Ако нещата бяха по-малко обяснявани (т.е. просто в един момент се появяват въпросните стълби на Пенроуз) или бяха по-малко логични, някои моменти от филма просто биха изглеждали като нагли ass-pull-ове за кърпене на историята от страна на някой мързелив сценарист.

Това, което не ми допадна особено, са всъщност дупките в сюжета и вътрешната логика на филма (всъщност, това оплакване дойде чак след като го изгледах и когато започнах да разсъждавам върху това сън ли е било онова накрая или не). Например, когато героинята на Елън Пейдж възкликва "ОМГ, ще прекараме 10 години в сън [става дума за "третото ниво"]???", правилният отговор за нея от страна на останалите герои трябваше да бъде "не, защото няма да прекараш всички 6 месеца на "второто ниво" спейки. Дъъъъ. И между другото, няма да са 6 месеца, защото на първото ниво няма да спиш на "първото ниво" в продължение на 9 - или колкото бяха там - дни." И такива ми ти работи... Но това са малки кахъри, които въобще не ми развалиха кефа от гледането. Исках да го гледам пак, за жалост никой около мен не се нави :Р .

Бтв, май все още никой не го е линкнал:
http://www.youtube.com/watch?v=ZrYPJ4Yc ... re=related

Малката кошница се понапълни. Безличната режисура и препускащият монтаж по едно време не ми правеха толкова впечатление, защото поне с историята си започна да ангажира. Екшънът освен слаб стои и напълно като пълнеж. С някои кройки и с някаква визия можеше да е доста по-добре, ама като за кино и за съвсем широка публика си е съвсем приличен.

Третото гледане беше все така силно, но някакси нямам мерак за повече. Откак си дадох ясно сметка, че която и теория да си хареса човек, ще е еднакво подкопана от самия филм, изгубих мерак по теоретизирането...

A аз при третото гледане вече доста се уморих. До голяма степен точно заради затвърденото усещане, че нещата се свеждат не до нежеланието на филма да доставя отговори по лесния начин (това би било хубаво), а просто до липсата на отговори. А оттам няма как да се изгради и стройна система на въпросите. А оттам всичко, всичко е чиста спекулация и води до неловката ситуация всяко нещо да може с еднакъв успех да значи всичко и да не значи нищо. Леко (но неприятно) ми напомня на глупостите на Мураками с "Кафка на плажа" и сайтовете за въпроси и теории на фенове какво точно се случва и неговия отговор: „Ти знаеш отговора”. Ами не, не го знам. А ти дали го знаеш?

Обаче най-готиното е как на всяко мрънкане веднага може да се противопостави нещо като ужасно красивата и изискано вградена кино-метафора, която изкупува толкова много грехове и която, признавам, никога нямаше да навържа в цялостната й структура без външни clues.
Или като subtle използването на орфическия мит (сигурно вече някой някъде е написал трактат в тази връзка, затова предварително се извинявам за вероятната кражба), на фона на много по завряната в лицето интерпретацията на друга митологична история. Което веднага навежда на мисълта, ако и изцяло спекулативна пак,

Spoiler: show

че ако тезеевият мит е тенденциозно сложен и слопи използван за основа на горното ниво на стрейт-форуърд възприемане на филма, то орфическият мит е също толкова тенденциозно имплементиран фино на по-дълбокото ниво, като основа на идеята, че всичко е сън, предвид как свършва историята на Орфей.

Та заради такива супер яки, малки неща, филмът си остава събитие, независимо колко ме дразнят недостатъците му.

Jen wrote:...

Roland wrote:...

Indeed. Но понеже това е целенасочено, не намалява качеството на филма. И за разлика от изперкалите, болни сънища на Линч(които също обожавам), поне на пръв поглед кара зрителя да си мисли, че Inception може би има едно правилно тълкувание.

Айде гледахме го и ние вчера. Бяхме, как да кажа... разочаровани . Всичките хвалби правят лоша услуга на филма. Може би щеше да ме впечатли повече, ако вече не бях чела Гибсън. Единственото, което безпрекословно ми хареса и работи за мен, е музиката , защото е от типа, който не чуваш истински, но ти създава напрежение през цялото време в иначе безобидни ситуации, подсилвайки усещането, че се намираш в сън. Понеже прочетох и какво е писала Вивиан - тия заети от други филми сцени аз въобще не ги видях. Тъжно, но този пласт не съществува за голяма част от зрителите, защото хората с такава филмова култура са малко. Финалът ме подразни, защото е очевидна и нагличка въдица за теоритизиране. Не е елегантен тоя тип финал и винаги ме дразни. Екшънът в снега ми беше ок, но наистина ми липсваше размахът на въображението, да не повтарям Супер М и Адриана. Щеше да е хубаво да има и ревю с различно мнение в списанието. Пак казвам, ако не бешее хайпът, щях да го харесам повече.

Към горното да вметна само, че за първи път филм на Нолан ме остави по-скоро безразличен. В смисъл нещо ми липсваше УаУ ефекта, който го имаше при Престиж и Мементо.

Като излезе Блурейката ще се гледа пак, но в момемнта просто нямам желание да ходя пак на кино.