ShadowDance

passer-by wrote:
За психотеста - казвам, че така действа, а дали и какво е възнамерявал Нолън не знам. Не съм му в главата.

Spoiler: show

Ролик, колкото и като чийтене да изглежда това, че целият филм всъщност е сън (и аз много се опъвах в началото на тази интерпретация) пропускаш два екстремно важни момента:

1) Ако в този филм има каквато и да било реалност, то самоубийството на Мол е в тази реалност. Няма просто как по друг начин да възприемеш филм на пича с Мементо - тук го имаме почти същия конфликт. Ако допуснеш дори за момент, че сцената със самоубийството е сън на Коб (или сън, в който Коб живее), това разкапва драматургично целия филм. НО - реалността на Нолан е нелепо написана: в нея има нелепи гоненици със спасяване в последния момент и sloppy разследвания на убийства, които не носят грам достоверност, ако се замислиш сериозно. Следователно нямаш избор: или Нолан е кофти сценарист (не на идейно, а на... "ситуационно" ниво) или целият филм е сън. Ако целият филм е сън - в известна степен си прав, че олеква, но не и ако помислиш повече. Ако не искаш - ето... ъ... Скротума е помислил (не знам защо Пасъра изкара грешните цитати):

И ето тук идва основният проблем, за който явно на никого не му пука: ако всичко е сън, то в един сън всичко е позволено. Това, че главният герой сънува как съпругата му се самоубива заради него не може да носи същия драматичен заряд, като това тя наистина да се е самоубила в реалността заради неговите трикове. Ако приемем, че всичко е просто сън и не продължим нататък, това моментално ще деноминира емоционалната страна на филма и ще го направи твърде по-повърхностен от „Мементо” (където имаше много подобни взаимоотношения между съпруг и съпруга, които в кулминацията си доведоха до това Гай Пиърс да се превърне на практика в злодея на филма) и „Престиж” (където фиксацията на автора на едно произведение на изкуството върху самото него, го накара буквално да се самоубива всяка вечер по веднъж, за да се наслади на реакцията на публиката – абсурд, който нямаше как да бъде представен по-адекватно). За щастие, от тази неприятна ситуация (или Нолан е тъпак, че не знае как да напише реалистичен сетъп, когато е необходим, или пак е тъпак защото ако не е, то филмът му губи 100% от драмата си) има изход: Коб, както казва дядката от подземието на Аптекаря, е свикнал до такава степен да влиза в сънищата на хората, че вече не прави разлика между сън и реалност и е завлякъл със себе си в съня собствената си жена. В критичния момент, опитвайки се да я запази, той всъщност я губи – тя се самоубива и напуска съня, вероятно връщайки се при истинските си деца в истинската извънфилмова реалност, а Коб остава затворен в съня (като онези миризливци в подземието), грижейки се за децата си под формата на проекции на въображението му, но с мисълта, че в крайна сметка той е донесъл смъртта на жена си. Това, кажи-речи, е единствената трактовка на филма, която не прави от Нолан пълен идиот като сценарист и, едновременно с това, от зрителите – кукли на конци, които ще го налапат дори мек (не че повечето не го правят). Драмата на героя е запазена, макар и не под най-силната форма, при която Мол наистина е мъртва отвсякъде, но пък за сметка на това Коб претърпява това, което заслужава като злодея на филма – фалшив катарзис, и на финала децата му са толкова истински, колкото истинско беше признанието на проекцията на бащата на Фишър.

2) Филмът, бидейки сън *изцяло* се връзва чудесно с отношението на самия Нолан към него.

passer-by wrote:В моето съзнание "е". Но пък четох ревюто ти преди да гледам филма, та може оттам да е била посадена идеята.

За авторските права - едно какао устройва ли те? Ама само ако дойдеш да коментираме на живо филма някой път. Май още ще се гледа.

Spoiler: show

След няколко гледания и значителни разсъждения ми се иска да добавя и това: Коб е прекарал живота си дърпан и бутан в чужди реалности, заради работата си (и отчасти заради Мал). Финалът е важен с това не дали дава сведение относно Коб бъдейки с децата си най-накрая, етц. По-скоро акцентът пада върху това, че Коб съзнателно игнорира и подминава пумпала. В началото Коб заявява, че веднъж щом си в сънищата, действителността не ти стига. Химическите бъркочи, с които ги приспиваха и Мал представляват именно тази идея сведена до екстремност. От друга страна, историята и развитието на Коб по-скоро има за цел да покаже как това може да бъде отхвърлено и с ясно съзнание подминато, точно както подмина тотема. Сиреч -той обръща гръб на пумпала, защото обръща гръб на тази реалност и е готов да живее живота си.