Не мисля, че друг режисьор с подобен материал би се справил по-зле, нещо повече - в ръцете на някой перфекционист с талант, като Финчър например, от Inception наистина щеше да излезе филма, за който го смятате - шедьовър и т.н. Ffs, дори братя Уашовски биха направили по-добър филм, онези определено имат усет и към монтажа и към музиката.INCEPTION (Генезис)
Грешката се дължи на това, че Нолан се захваща с филми над средното ниво за Холивуд чисто на сценарно и идейно ниво. Това, че публиката като цяло е свикнала лятото да гледа Трансформъри и Айрънмени, и това, че Нолан прави интелигентни филми като съдържание и подбира актьори, които трудно могат да фейлнат (не че тука няма фейлове) няма нищо, ама НИЩО общо със стила му на режисьор. Така че е напълно нормално хората дето нямат представа какво е режисура да се объркват. Примерно Спилбърг дори в най-кофти филмите си е на порядъци по-добър от Нолан в шедьоврите си - тва просто не подлежи на две мнения, даже малко ме е срам, че падам толкова долу да сравнявам Нолан със Спилбърг. Не мисля, че друг режисьор с подобен материал би се справил по-зле, нещо повече - в ръцете на някой перфекционист с талант, като Финчър например, от Inception наистина щеше да излезе филма, за който го смятате - шедьовър и т.н. Ffs, дори братя Уашовски биха направили по-добър филм, онези определено имат усет и към монтажа и към музиката.
Не мисля, че друг режисьор с подобен материал би се справил по-зле, нещо повече - в ръцете на някой перфекционист с талант, като Финчър например, от Inception наистина щеше да излезе филма, за който го смятате - шедьовър и т.н. Ffs, дори братя Уашовски биха направили по-добър филм, онези определено имат усет и към монтажа и към музиката.
Извинявам се за тона, но ти всъщност прочете ли какво написах? Някъде да съм споменал, че Нолан е зле или че фейлва, за да изискваш да посочвам фейлове? Вие... превъзнасящите се трябва да посочите какво па толкова гениално намерихте в режисурата му. Аз го намирам просто за режисьор средна хубост с крещяща липса на собствен почерк, който доста непохватно снима екшън (в добавка към това, което изброих в предния пост).
Btw, смучещата музика, която прави екшън сцените да изглеждат като от филм на Майкъл Бей, КОНКРЕТНО е жесток фейл на Нолан, защото знаеш ли какво - Цимер я е писал, без да му се разреши да види филма, и само по сценарий. Дори това е достатъчно, за да се преебе монтажа на филма.
трябва да посочите какво па толкова гениално намерихте в режисурата му. Аз го намирам просто за режисьор средна хубост с крещяща липса на собствен почерк, който доста непохватно снима екшън (в добавка към това, което изброих в предния пост).Btw, смучещата музика, която прави екшън сцените да изглеждат като от филм на Майкъл Бей, КОНКРЕТНО е жесток фейл на Нолан, защото знаеш ли какво - Цимер я е писал, без да му се разреши да види филма, и само по сценарий. Дори това е достатъчно, за да се преебе монтажа на филма.
Кофти се изразих. Не имплайвах, че твърдиш, че фейлва. Но понеже даде за пример няколко човека, които биха заснели филма по-добре, ми е любопитно в кои конкретно аспекти.
Това за музиката е тъпо доста, бтв, факт.
Иначе конкретно екшънът тук беше на много високо ниво според мен. Обаче за липсата на почерк съм силно съгласен. Една от причините никога да не успявам да се зарибя силно по Нолан.
Това за музиката е тъпо доста, бтв, факт.
Иначе конкретно екшънът тук беше на много високо ниво според мен. Обаче за липсата на почерк съм силно съгласен. Една от причините никога да не успявам да се зарибя силно по Нолан.
And you can't dance with a devil on your back...
Тогава не мога да разбера в какво е проблемът? Конкретните хора, които изброих, биха били в пъти по-добри конкретно в следните аспекти:
Спилбърг би подходил съвсем различно към екшън сцените - говори каквото искаш за Специален доклад, но Нолан е като непохватно пале в сравнение, по отношение на пулса на екшъна в Доклада.
Финчър - ами виж последния трейлър на Social Network и ми кажи сещаш ли се за сцена от филм на Нолан, която е осветена по подобен начин. Сравни кафявото там или в Зодиак с кафявото в Батман и Престиж. Сравни синьото в Паник стая със синьото в Рицаря. Виж как всяко движение и ъгъл на камерата при Финчър са изчислени буквално до милиметър и милирадиан. Може да кажеш "голяма работа", но дребните неща издават класата, когато са систематично на ниво.
Уашовски имат вече подобен филм, но ги споменах предимно защото имат страшен усет към музиката, тя винаги следва емоциите и действието и никога не е глухото бучене, което се носи от всеки божи филм на Нолан. Освен това са добри в монтажа, пълни хлапета са, но са добри. Дори смотаните им филми като Нинджата и Спийд рейсъра в някои отношения са по-добри от тези на Нолан.
Бих дал всичко да видя същия филм (Inception), поорязан малко, с друг lead вместо Ди Каприо, с Дарио Марианели от V for Vendetta като композитор и с... ами да, да речем с Финчър като режисьор. Ето тогава вече щеше да е лудница.
Спилбърг би подходил съвсем различно към екшън сцените - говори каквото искаш за Специален доклад, но Нолан е като непохватно пале в сравнение, по отношение на пулса на екшъна в Доклада.
Финчър - ами виж последния трейлър на Social Network и ми кажи сещаш ли се за сцена от филм на Нолан, която е осветена по подобен начин. Сравни кафявото там или в Зодиак с кафявото в Батман и Престиж. Сравни синьото в Паник стая със синьото в Рицаря. Виж как всяко движение и ъгъл на камерата при Финчър са изчислени буквално до милиметър и милирадиан. Може да кажеш "голяма работа", но дребните неща издават класата, когато са систематично на ниво.
Уашовски имат вече подобен филм, но ги споменах предимно защото имат страшен усет към музиката, тя винаги следва емоциите и действието и никога не е глухото бучене, което се носи от всеки божи филм на Нолан. Освен това са добри в монтажа, пълни хлапета са, но са добри. Дори смотаните им филми като Нинджата и Спийд рейсъра в някои отношения са по-добри от тези на Нолан.
Бих дал всичко да видя същия филм (Inception), поорязан малко, с друг lead вместо Ди Каприо, с Дарио Марианели от V for Vendetta като композитор и с... ами да, да речем с Финчър като режисьор. Ето тогава вече щеше да е лудница.
За екшъна съм съгласен - Нолан просто не го може и т'ва е. Затова и Call of Duty сцената беше толкова зле, наред с всичко дори напомнящо за екшън в Batman Begins. Същото важи и за почерка. Единствения филм на Нолан, който аз лично слагам сред най-любимите си е Мементо. Това обаче не означава, че е е едва ли не слаба бира. Той е просто режисьор с ебати идеите, не режисьор с ебати уменията, което за мен пак го слага много над разни от край време изтъркали се величия с принципно по-добър режисьорски усет. Или над такива, които от край време са изчерпали идеите, а и умения не е като да са имали някога (кхмшяшмяляшнянянкхм).
п.п. Музиката в Мементо е прекрасна бтв.
п.п. Музиката в Мементо е прекрасна бтв.
Last edited by AlDim on Sun Jul 18, 2010 3:31 am, edited 1 time in total.
че на мен ми харесва. но имам резолюция в оценъчната скала в частта с добрите филми. между добър и шедьовър има некви стъпки там.Roland wrote:Уф, вземи пък харесай някой хайпван филм веднъж, да видим кво ше ти стане.
базовата идея е добра. още по-добрo е представянето й като heist movie with a twist. рекурсията на дрийм левълите и следващото от нея комплициране на сюжета е с много потенциал. за съжаление филмът подценява публиката си, сякаш са се уплашили, че ще е too smart for its own good. оттук и изобилието експозиция и повторения, затлачващи потока на действието и, като бонус минус, развалящи някои готини дребни моменти (пример: точно, когато забелязваш колко куул е, че никой не ти развива локуми отде иде екстракшъна, сякаш е даденост в света на филма, някой решава, че трябва да обясни как "военните така и така"; rrrrright, what's next? midichlorians?) . към сценарийните проблеми може да се добави и слабият макгъфин с малкия фишър. изобщо, цялата линия с фишърови е втф в тоя филм. евтини фройдистки номера с претенции публиката да има с кво да рилейтне (да се бяха ограничили с мелодрамата на коб-ови).
за екшъна съм несъгласен. един от най-дразнещите елементи е пуцаницата ала майкъл ман изръсена с кофи тук. трябва по-малко от тая псевдореалистична боза и повече от дрийм-лайк хотелския екшън - много качествено изпълнен технически, евала на хората с жиците там.
Аз и с двама ви съм склонен да се съглася, честно казано. От една страна виждам на Силвър поантата, от друга наистина от един момент компетентно заснети (ако и не наистина на супер високо ниво) страшно добри идеи почват да ме кефят повече от поредната гениално изрежисирана боза.
Скърдж, кви военни бе? Аз точно с впечатлението, че това си е абсолютно нормално в тоя свят, останах.
Скърдж, кви военни бе? Аз точно с впечатлението, че това си е абсолютно нормално в тоя свят, останах.
Last edited by Roland on Sun Jul 18, 2010 3:42 am, edited 1 time in total.
And you can't dance with a devil on your back...
С което отново се връщаме до веселата част, че силата на Инсепшън не е чак толкова в това, че е гениален, камо ли пък гениално направен филм, а в това, че всичко високобюджетно около него е такава пълна смрад напоследък, че е някак нормално човек да му се порадва повече, отколкото всъщност заслужава.
Е не мисля, че това твърде силно разваля концепцията, че в тоя свят това си е масова практика и че *почти* не е обърнато внимание на (хехе) генезиса й.
Впрочем, само аз ли останах в телешки възторг от целия образ на Мал и целеустремеността, с която Коб се самобичуваше с нея? (забавно е как това не е спойлер, ако човек не е гледал филма
)
Впрочем, само аз ли останах в телешки възторг от целия образ на Мал и целеустремеността, с която Коб се самобичуваше с нея? (забавно е как това не е спойлер, ако човек не е гледал филма
)And you can't dance with a devil on your back...
@ Silver:
Може и да попадна в ямата на ‘цял нет’ и ‘куцо и сакато’, ама ще пробвам да обясня малко по-надълго какво му намирам на Нолън (който при все, че не смятам за ‘най-добрият режисьор FFS!’ на този етап считам за любимият си такъв, а за мен това е по-важно …ех, себичност…). Бтв, нищо срамно в сравняването на Нолън със Спилбърг, според мен (беше ми любимият режисьор допреди няколко дни). Но виж, Уашовски е доста драстична обида. И преди да отпочна, хайде наистина да спестим всички Цимър споменавания всеки Божи път как разваля филма, защото вече е монотонно и е някаква демонстрация на не знам, некрасива дребнавост. В смисъл, не смятам, че има човек на форума, който да не е разбрал, че не си падаш по Цимър и че не го намираш за нещо особено.
Не знам кое и как е смешното при възприятието ти защо хората се объркват, но на мен на този етап ми е леко забавно да наблюдавам къде е твоята грешка. Прости ми, може и да не ме намираш за ‘човек, който разбира какво е режисура’, но моето схващане е доста по-…хм, широко (?) от твоето. Ти придаваш особен смисъл на визуалността и структурирането на конкретни елементи вътре в продукцията (ако съм те разбрала правилно, ако съм си извадила грешните заключения, моля поправи ме). За теб ‘качествен’ режисьор е този, който ти показва нещо сравнително ново и ангажира мозъка ти с формата, или по-скоро те съблазнява с формата и после успява да ти вкара някаква концепция. Права ли съм? При мен е различно.
Значи, безспорно, много е яко, когато се натъкнеш на нещо ‘свежо’ в киното откъм визия, дали кадър, цветово решение, заиграване с месторазположение на фигурите, етц. Но толкова по-сложно ми е сядал моментът, в който моето внимание не е привлечено към формата, а ми показват нещо…обикновено, почти злободневно, обидно елементарно и после ме халосват по главата с пълно преобръщане на концепцията ми за него, а режисьорът ми се киска нейде отстрани ‘Момиче, видя ли как те изпързалях докато блееше?’. Какво имам предвид в случая: да, Нолън рядко прави добре оркестрирани екшън сцени, тук спор няма и това е нещо, което оставям. И да, цветовата му гама е ‘задигната’ от няколко други негови колеги и съвсем леко изменена, но за мен е толкова ефектно, че е използвал безброй сцени от мокрите сънища на всеки киноман (включая чашката с водата, Матрицата сикуънса, Бонд Her Majesty или там както се викаше тази серия момента, Шемет кадъра и т.н.) и е успял напълно да ги изтръгне от собствения им контекст, заедно с това да построи нещо коренно различно като ги е заредил с нов заряд и да ми придаде друго послание. Та това всичкото са сцени от ‘ежедневието’ на киномана, те са толкова разпознаваеми като кока-колата или хладилника ти и все пак са така ‘пречупени’ от него, че те вече не са част от ежедневието ти. Тоест, значението, което са имали за теб и символиката им е вече разклатена, а в някои случаи те са се сдобили с ново значение в съзнанието ти. Колко е прекрасно това! Сериозно, магията на въпросните сцени е вече възвърната и малко; статуса им на ‘любопитни’ е възстановен по такъв начин. Поне за мен. Така Генезис е точно това, което е промотиран, че е и изпълнява всички функции, които акламира пред зрителите –да, аз съм летен блокбастър. Вижте, всички тези сцени са залегнали в съзнанието ви като вече готови стереотипи, да, имаме супер-яки звезди в главните роли, имаме си екшън и гърмежи, имаме кадри на няколко континента…а хванахте ли, че докато ви пързаляме, ви накарахме и да помислите? Откога не ви се е случвало? Самата ирония в случая е приказна.
Показаха ми дори не-кино работи, като стълбите на Ешър, които съм виждала употребявани билюк пъти и знаеш ли какво? На мен вече като ги погледна ми е невъзможно да не се сетя за Генезис. Що за сила на разказване, размах на мисълта и адска амбиция трябва да имаш, за да си поставиш за цел нещо толкова глобално, а и да го изпълниш?
За мен режисьорът не е просто художник и организатор, той е Коб, той ‘внедрява’ идеите и гледа да го направи възможно най-незабележимо, сякаш винаги са били там. В Генезис всеки дребен детайл работи към ‘обработване’ на зрителя по конкретен начин и оставя у него доста свободни улеи за интерпретация (като в лабиринта на Ариадни) и то го прави без да привлича особено внимание към себе си, боравейки с ‘познати’ неща. Ти си търсил смисъл и размах в цветовата гама, аз я намерих в цвета, който беше избран при ризата на ДиКаприо в две отделни сцени. Ти си търсил смайване и стъписване при каскадьорските сцени, аз бях напълно зашеметена от езика на тялото между Мърфи и ДиКаприо, докато бяха на бара. За мен също така, на този етап никой режисьор не си служи така умело с огледални повърхности, както Нолън. Заеби цветовата гама, погледни ракурса при въвеждането на Майкъл Кейн и се замисли за важността и значението на образа му в сюжета. Не знам, за мен наистина е по-важно режисьорът да умее да разказва и да ме подвежда докато не го забелязвам. Не че в другото няма магия, но …за първи път ми направиха Роршах-тест в киносалон за 2 часа и половина и то без да забележа. А вероятно и това ще е първият истински летен блокбастър, който е легитимно не просто умен, а интелигентен. Не е ли това постижение?
Бтв, именно такава употреба на ‘злободневни’ работи и изместване на значението им го умее Скорсизи, а в някои филми и Хичкок, а не вярвам да не си удовлетворен от работата им като режисьори.
Малко за темпото и екшъна –при първото си гледане, по едно време бях на ръба на седалката буквално (а беше бая късно), така че за мен монтажът и ритъмът са ужасно удачни. Също съм Роланд, че това е частично породено от музиката.
Жалко, че ми напомни за кафявото в The Social Network trailer-а, бтв. Това е единственото нещо, което щеше да ме доведе до тиха истерия като го отчетох, тъй като студенти от Айви лигата ми ги показват в точно те тия тонове още от 80-те (мисля, че всичко тръгна от Обикновени хора на Редфорд), а после Гас ван Сант ми го освежи и припомни в Добрият Уил Хънтинг и после Хауърд го поомаза в Красив ум. Та в любимият ми трейлър за месеца (щото е безумно як!), това твърдо ми беше най-ниската точка.
Интересно ми е кой актьор предлагаш за лийда. Брад Пит? (Ерик Бана?)
@ Scourge:
Иначе съм съгласна за Макгъфина и лееекото залитане към екстра-обяснения, сякаш ме подценяват, но малко ми намирисва на студийна намеса. Категорично отричам наличието на мелодрама.
Абе…нали не само аз на тоя форум имам някакви ужасно ‘живи’ и богати сънища след филма?
Може и да попадна в ямата на ‘цял нет’ и ‘куцо и сакато’, ама ще пробвам да обясня малко по-надълго какво му намирам на Нолън (който при все, че не смятам за ‘най-добрият режисьор FFS!’ на този етап считам за любимият си такъв, а за мен това е по-важно …ех, себичност…). Бтв, нищо срамно в сравняването на Нолън със Спилбърг, според мен (беше ми любимият режисьор допреди няколко дни). Но виж, Уашовски е доста драстична обида. И преди да отпочна, хайде наистина да спестим всички Цимър споменавания всеки Божи път как разваля филма, защото вече е монотонно и е някаква демонстрация на не знам, некрасива дребнавост. В смисъл, не смятам, че има човек на форума, който да не е разбрал, че не си падаш по Цимър и че не го намираш за нещо особено.
Не знам кое и как е смешното при възприятието ти защо хората се объркват, но на мен на този етап ми е леко забавно да наблюдавам къде е твоята грешка. Прости ми, може и да не ме намираш за ‘човек, който разбира какво е режисура’, но моето схващане е доста по-…хм, широко (?) от твоето. Ти придаваш особен смисъл на визуалността и структурирането на конкретни елементи вътре в продукцията (ако съм те разбрала правилно, ако съм си извадила грешните заключения, моля поправи ме). За теб ‘качествен’ режисьор е този, който ти показва нещо сравнително ново и ангажира мозъка ти с формата, или по-скоро те съблазнява с формата и после успява да ти вкара някаква концепция. Права ли съм? При мен е различно.
Значи, безспорно, много е яко, когато се натъкнеш на нещо ‘свежо’ в киното откъм визия, дали кадър, цветово решение, заиграване с месторазположение на фигурите, етц. Но толкова по-сложно ми е сядал моментът, в който моето внимание не е привлечено към формата, а ми показват нещо…обикновено, почти злободневно, обидно елементарно и после ме халосват по главата с пълно преобръщане на концепцията ми за него, а режисьорът ми се киска нейде отстрани ‘Момиче, видя ли как те изпързалях докато блееше?’. Какво имам предвид в случая: да, Нолън рядко прави добре оркестрирани екшън сцени, тук спор няма и това е нещо, което оставям. И да, цветовата му гама е ‘задигната’ от няколко други негови колеги и съвсем леко изменена, но за мен е толкова ефектно, че е използвал безброй сцени от мокрите сънища на всеки киноман (включая чашката с водата, Матрицата сикуънса, Бонд Her Majesty или там както се викаше тази серия момента, Шемет кадъра и т.н.) и е успял напълно да ги изтръгне от собствения им контекст, заедно с това да построи нещо коренно различно като ги е заредил с нов заряд и да ми придаде друго послание. Та това всичкото са сцени от ‘ежедневието’ на киномана, те са толкова разпознаваеми като кока-колата или хладилника ти и все пак са така ‘пречупени’ от него, че те вече не са част от ежедневието ти. Тоест, значението, което са имали за теб и символиката им е вече разклатена, а в някои случаи те са се сдобили с ново значение в съзнанието ти. Колко е прекрасно това! Сериозно, магията на въпросните сцени е вече възвърната и малко; статуса им на ‘любопитни’ е възстановен по такъв начин. Поне за мен. Така Генезис е точно това, което е промотиран, че е и изпълнява всички функции, които акламира пред зрителите –да, аз съм летен блокбастър. Вижте, всички тези сцени са залегнали в съзнанието ви като вече готови стереотипи, да, имаме супер-яки звезди в главните роли, имаме си екшън и гърмежи, имаме кадри на няколко континента…а хванахте ли, че докато ви пързаляме, ви накарахме и да помислите? Откога не ви се е случвало? Самата ирония в случая е приказна.
Показаха ми дори не-кино работи, като стълбите на Ешър, които съм виждала употребявани билюк пъти и знаеш ли какво? На мен вече като ги погледна ми е невъзможно да не се сетя за Генезис. Що за сила на разказване, размах на мисълта и адска амбиция трябва да имаш, за да си поставиш за цел нещо толкова глобално, а и да го изпълниш?
За мен режисьорът не е просто художник и организатор, той е Коб, той ‘внедрява’ идеите и гледа да го направи възможно най-незабележимо, сякаш винаги са били там. В Генезис всеки дребен детайл работи към ‘обработване’ на зрителя по конкретен начин и оставя у него доста свободни улеи за интерпретация (като в лабиринта на Ариадни) и то го прави без да привлича особено внимание към себе си, боравейки с ‘познати’ неща. Ти си търсил смисъл и размах в цветовата гама, аз я намерих в цвета, който беше избран при ризата на ДиКаприо в две отделни сцени. Ти си търсил смайване и стъписване при каскадьорските сцени, аз бях напълно зашеметена от езика на тялото между Мърфи и ДиКаприо, докато бяха на бара. За мен също така, на този етап никой режисьор не си служи така умело с огледални повърхности, както Нолън. Заеби цветовата гама, погледни ракурса при въвеждането на Майкъл Кейн и се замисли за важността и значението на образа му в сюжета. Не знам, за мен наистина е по-важно режисьорът да умее да разказва и да ме подвежда докато не го забелязвам. Не че в другото няма магия, но …за първи път ми направиха Роршах-тест в киносалон за 2 часа и половина и то без да забележа. А вероятно и това ще е първият истински летен блокбастър, който е легитимно не просто умен, а интелигентен. Не е ли това постижение?
Бтв, именно такава употреба на ‘злободневни’ работи и изместване на значението им го умее Скорсизи, а в някои филми и Хичкок, а не вярвам да не си удовлетворен от работата им като режисьори.
Малко за темпото и екшъна –при първото си гледане, по едно време бях на ръба на седалката буквално (а беше бая късно), така че за мен монтажът и ритъмът са ужасно удачни. Също съм Роланд, че това е частично породено от музиката.
Жалко, че ми напомни за кафявото в The Social Network trailer-а, бтв. Това е единственото нещо, което щеше да ме доведе до тиха истерия като го отчетох, тъй като студенти от Айви лигата ми ги показват в точно те тия тонове още от 80-те (мисля, че всичко тръгна от Обикновени хора на Редфорд), а после Гас ван Сант ми го освежи и припомни в Добрият Уил Хънтинг и после Хауърд го поомаза в Красив ум. Та в любимият ми трейлър за месеца (щото е безумно як!), това твърдо ми беше най-ниската точка.
Интересно ми е кой актьор предлагаш за лийда. Брад Пит? (Ерик Бана?)
@ Scourge:
Иначе съм съгласна за Макгъфина и лееекото залитане към екстра-обяснения, сякаш ме подценяват, но малко ми намирисва на студийна намеса. Категорично отричам наличието на мелодрама.
Абе…нали не само аз на тоя форум имам някакви ужасно ‘живи’ и богати сънища след филма?
Абе да спориш с Вивиан за филми е като да ловиш пираня с патката си - нито много риба ще наловиш нито члена ти ще става за нещо след това .... --The Dragon
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
+100.И преди да отпочна, хайде наистина да спестим всички Цимър споменавания всеки Божи път как разваля филма, защото вече е монотонно и е някаква демонстрация на не знам, некрасива дребнавост. В смисъл, не смятам, че има човек на форума, който да не е разбрал, че не си падаш по Цимър и че не го намираш за нещо особено.
Иначе аз никога не съм виждал в Нолън качества на велик режисьор и превъзнасянето по него ми е много странно, съмнява ме и сега да си променя, но ще видим. Дотогава ще се подхилвам ехидно като видя неща от рода на някакъв тип на IMDB форумите пуснал тема как Нолън бил The Best Director Ever Under 40? .
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Екшънът може и да не беше нещо уникално, но определено беше ебати интензивното преживяване. Макар и снежните сцени да не се бяха получили особено добре, през останалото време буквално не можех да откъсна поглед от екрана. А музиката е точно толкова добра, колкото трябва да бъде. Определено не е най-уникалното нещо, но същевременно този "тон", който присъства на няколко места, е доста добър и тепърва има да го слушам доооста.
Who is online
Users browsing this forum: Semrush [Bot] and 35 guests