INCEPTION (Генезис)

[Silver]

Хубаво, щото и аз. А сега що не се вслушаш в собствения си съвет към Демандред?

[Lubimetz13]

Страх ме е да се зачитам в предишните страници, като се има предвид, че видях бегло за какво и кого става дума, но искам само да кажа, че Inception вече съм го гледал три пъти на кино и е все така як.

Филмът не е ZOMG оригиналността, но е изпипан отвсякъде.

[Muad_Dib]

Аз ей така съвсем леко ще джойнна, повтаряйки, че не съм излизал толкова развълнуван от кино от МНОГО ВРЕМЕ НАСАМ....Ефо вчера ми се обади след като и той го беше гледал и каза, че му се разтуптяло сърцето направо.

НОЛЪН Е БОГ

[ifadriana]

Една рецензия, която окончателно ме убеди да отида да го видя:

http://www.cinefish.bg/Recenziya-Genezis-news4399.html

[Silver]

О, ти планираше да го пропуснеш преди тази рецензия?

[ifadriana]

О, ти планираше да го пропуснеш преди тази рецензия?

Не съм се изразила правилно - убеди ме да не чакам дълго. По принцип за филми, за които очаквам сериозен наплив в кината предпочитам да изчакам до втора-трета седмица - така хем не се налага да кисна 100 години пред киното за добри места, хем има по-добър шанс гмежта в залата да е пооредяла

[Roland]

Гледах го пак и все повече се убеждавам в резонността на теорията, която съм си харесал. В спойлера пиша за нея и факторите, които ме насочват натам, МНОГО е препоръчително който не е гледал филма, да не се полакомява да клика.

Spoiler: show

Двойният инсепшън на Майлс (Майкъл Кейн).

1. Репликата на Майлс "Върни се в реалността" в Париж. Може да се приема както буквално - "Сънуваш, спри" - така и в преносен смисъл, че Коб се е вкопчил в нещо нереално (вината си и Мал) и е крайно време да ги пусне. Още, знаем, че Майлс е научил Коб на всичко, което той знае, по което можем да съдим, че самият Майлс е още по-добър. А виждаме и че има силното желание да помогне на Коб.

2. Той е онзи, който дава Ариадна на Коб. Ариадна пък е онази, която се заравя достатъчно надълбоко, за да накара Коб да се изправи срещу Мал. Нещо повече, Ариадна е онази, която помага на Тезей да преодолее лабиринта, за да се изправи срещу минотавъра. Очевидна символика, но работи.

Няколко общи разсъждения:

1. Последният път, в който Коб успява да завърти пумпала и той да падне, е някъде преди пътуването до Момбаса, когато нещата наистина стават абсурдни. Това е и първото място, където някой де факто го преследва. Едва ПОСЛЕ започваме да получаваме информация за това какъв му е проблемът всъщност, т.е. напълно реално е голяма част от това - мегакорпорациите, полицията и т.н. - да са измислица.

2. Личното ми мнение е, че Сайто го наема за Инсепшън именно с целта да го постави в състояние на възприемчивост към концепцията. Също така присъствието му е по-скоро с цел да попречи на Коб да върти пумпала.

3. В рамките на теорията за Майлс, финалът най-вероятно е сън, защото това го прави моментът на катарзис (както беше сцената с бащата на Фишър за него), веднага след който Коб ще се събуди някъде, прясно инсептиран с идеята, че е крайно време да зареже Мал и да се върне при децата си.

4. В този вариант е ирелевантно това, че децата са непроменени. Нещо повече - както Вивиан отбеляза в един разговор, никъде не ни е казано кога точно Коб е избягал (единствената индикация, че е минало някакво време, е репликата на Майлс, че е нужно нещо повече от подаръци, за да повярват децата му, че все още имат баща), а фактът, че Джеймс пита за майка си, ни говори, че не е минало достатъчно време, че те да приемат смъртта й. Възможно е да са само два-три месеца. Но както казах, в концепцията за двойния инсепшън няма значение, защото там финалът Е сън.

Не обърнах внимание на последователността на някои работи, трябва да го гледам пак...

[Vivian]

И от мен още малко (след 4 гледания ), тъй като и аз си падам достатъчно много по тази теория, въпреки че на този етап не ми е водеща:

Spoiler: show

За повечето хора солиден факт опровергаващ теорията, че всичко в края е истина са дрехите на децата. Дори да се абстрахираме от идеята за това, че нямаме ни най-малка представа точно колко време липсва Коб, режисьорско хрумване може да бъде (и е ползвано на други места) да представи децата по именно съшия начин, по който те са изглеждали при раздялата с Коб. Защо? Защото това е начина, по който той ги е запомнил, така ги вижда той, така са в съзнанието му. Сякаш те не могат да са изменени, защото светът за него е престанал да съществува след като е изгубил съдържателна връзка с тях.

Да не говорим, че филм, в който се повтаря фразата:

Spoiler: show

Do you want to become an old man, filled with regret? (дори част от песента на Пиаф гласи No, I regret nothing), едва ли ще използва край, който в известен смисъл противоречи на този заряд.

[Roland]

Не схващам връзката между репликата и финала. Която и релевантна теория за финала да приемем,

Spoiler: show

ако финалът е сън, то той е сън, който всеки миг ще свърши, т.е. Коб ЩЕ се събуди и няма да изживее живота си сам и изпълнен със съжаление.

[Muad_Dib]

Интересни разсъждения, чета ги с кеф, така че продължавайте смело:) Аз засега ще пасувам второ гледане поради липса на пари, но след седмица като се поизпразнят кината може да отидем пак.

[tigermaster]

http://www.youtube.com/watch?v=q4XxaWXs ... =topvideos
Поздрав за всички, които не мразят Цимер.

[Jen]

Най-хубавото е безспорният усет на Нолън към умен ентъртейнмънт. Inception е академичен Ocean’s Eleven и при Нолън това някак съумява да не е кичозно. Ако трябва някакъв елемент да определя като почерк при него, ще е това, колкото и да е абстрактно. Не начин на снимане, някакви характерни визуални или идейни естетики, а балансът, който постига между поп и интелектуален подход.

Иначе филмът ми беше изключително клиничен в атмосферата си. Доста субективен недостатък, признавам. Емоционалната дистанцираност не е лошо нещо сама по себе си. Имаше я и в The Prestige, но там усещането беше толкова имплицитно, че и досега не съм сигурна дали идваше от Кристофър Нолън, от Джонатан Нолън, или от Кристофър Прийст. А това го прави да изглежда като елемент на филма, не като липса на елемент, какъвто е случаят с Inception. Тук концентрацията върху формата е толкова осезаема, че можеш да я пипнеш. Нолън толкова много се е старал да не допусне структурна грешка, всичко да е обмислено, подредено, че е допуснал грешката всичко да е прекалено обмислено и подредено. (Псевдо)реалностите на Инсепшън са толкова прецизни и… преднамерени, че може да са изсънувани от подсъзнанието на компютър, но не и на човек.
Липсваше ми, не знам защо го очаквах… вероятно от трейлърите и дори от таглайна, психеделичното напрежение, което една истинска dream-like атмосфера можеше да създаде. Но пък ми хареса идеята за почти напълно лишен от футуризъм сетинг.

И непрекъснатите артикулации на събитията - „случва се това, защото така, правим така, за да стане това…”, за които вече е станало дума по-напред в темата, наистина са крайно не на място в общ филмов механизъм, който изисква два часа и половина бясно препускане на мозъка на зрителя. Вместо да ни кара да решаваме диференциални уравнения и като вижда, че не се справяме, да ни пише отговорите на дъската, можеше просто задачата да не е чак толкова сложна, но пък да си я решим постепенно сами. Както беше в The Prestige и Мементо.

Всъщност филмът ми хареса повече, отколкото изглежда от нещата, които написах. Но след второ гледане, когато вече го няма ефектът на ошеметяване от историята в историята в историята, недостатъците личат доста по-ясно. Аз също явно ще съм от малцинството и не само че не бих го оценила със сто и петнайсет милиона от десет, но дори и до 10 от 10 не ми е твърде близо.

[Vivian]

@ Рол:

Spoiler: show

Ако приемем, че Коб и Сайто са си все още в лимбото и не мърдат оттам, то тогава вече репликата драстично противоречи. Ще имаме класически случай на затваряне на аза и връщане на личността назад от психологическа гледна точка, т.е. това, което Коб обясняваше в началото на Ариадни -дефакто така няма да има съществуване.

@ Jen:

Доста от познатите ми се оплакват от същата 'клиничност' (малко стил Майкъл Мен всъщност), но помоему Нолън вървеше отдавна към такъв изказ и колкото по-навътре стига в кариерата си, толкова по-драстично ще се усеща. Това ми го доближава значително до Кубрик. А относно подредеността -все пак имаме налична концепцията за 'архитектура' на съзнаннието и сънищата, мисля, че е достатъчна предпоставка за изрядно подреждане на елементи, а не на хаотичност.

[Roland]

А, ясно.

Spoiler: show

Но аз нямах предвид лимбо, а нормален сън.

[Roland]