Ханс Цимeр

[RRSunknown]

Цимер несретник - в паралелната вселена може би.

[Silver]

Цимер и бандата му от ghost composers, са убийци на филми, но да не задълбаваме, защото ще се сплитнат нещата още веднъж.

[RRSunknown]

Това е доста крайно мнение във всеки един смисъл и противоречи на световното мнение.

[Silver]

Това, че МакДоналдс процъфтява не прави манджата там добра. Моля, без такива нелепости.

[RRSunknown]

Ако ми покажеш сканираната си диплома за музикално висше образование съм склонен да ти повярвам.
В противен случай е твоето мнение срещу мнението на световни експерти.
(защото досега освен личното си мнение друг аргумент не си привел в защита на твърдението си).

[Silver]

А ако вместо сканирана диплома ти дам аргументи няма ли да е по-... адекватно?

Ти си модератор на Цитаделата, нали? Stay away from me, pls.

[RRSunknown]

По адекватно ще е ама продължаваш да не го правиш.

А иначе съм модератор на много места и не виждам какво общо има това.

(b.t.w. В Цитаделата съм почетен модератор и макар че нищо не модерирам си държа една секцийка за гейминг и не смятам да се отказвам само защото някой си по форумите не го кефело и това му е аргумента за бягство от конкретен отговор)

[Silver]

Нека някой да сплитне темата, плс.

RRS, ти ми поиска диплома преди да ми поискаш аргументи. От това по-надолу няма накъде.

Но айде, ще ти дам аргументи: Цимер винаги пише по един и същ начин. Независимо дали става дума за Пърл Харбър, Гладиатор, Скалата, Пиратите, Да Винчи или Батманите. Винаги е едно и също. Под едно и също имам предвид синтетичните луупове, на които е почитател и които на практика прокара като стил във филмовата музика през 90-те. Това е елементарен начин на писане на музика, питай някой с музикално образование, примерно Роланд, и ще ти го каже. Освен това го питай как звучи оркестър и как звучи оркестър минат през мастеринга на Цимер. В саундтрак на Джон Уилямс можеш да усетиш функцията на всеки инструмент, колкото и натруфена да е композицията, винаги има прозрачност, често се усеща дори акустиката на помещението, в което става записа. При Цимер първоначалното оркестрово изпълнение минава през някакъв изродски миксинг, при който се добавят синтетични звуци от библиотеки, усеща се и честотна обработка, което като се добави към факта, че композициите му като цяло са лууп-базирани и имат тежки (на места нетърпими) бас-линии, дори там където е било оркестър, във финалния резултат чуваш компютър. Между другото, повечето музикални къщи за production music се стремят точно към обратното - тъй като нямат бюджета на The Dark Knight и не могат да си позволят да наемат дори Hollywood Symphony, повечето техни парчета (които се използват за рекламни кампании) са базирани изцяло на библиотеки. Но когато талантлив композитор се захване с това (примерно Бергерсен от Two Steps from Hell) той успява така да пласира инструментите, че да звучат естествено и в крайна сметка неговият изкуствен микс звучи в пъти по-реалистично от реалния оркестър, изпълняващ композиция на Цимер.

Вторият проблем при Цимер е, че той няма класическо музикално образование, а това много силно ограничава филмовите композитори, когато се опитат да правят музика каквато той прави (разбира се, Робин Гутри също няма класическо музикално образование, но той има ниша, в която знае, че е добър и не я напуска). Неслучайно хората от неговото студио - Джон Пауъл и Хари Грегсън-Уилямс се оказаха в пъти по-добри и дори в първите им екшън ориентирани опити (като Лице назаем) освен грубата синтетика имаше и оригинална МУЗИКА. После Грегсън-Уилямс написа Небесно Царство, който има един от най-добрите саундтраци на десетилетието, а Пауъл с последното си - Как да си дресираш дракон нагледно демонстрира как "цимерският" тип звучене може да се канализира в нещо приятно за ухото, когато се подходи с вкус към оркестрацията и с усет към мелодията и тематичността (дори когато темите му са рециклирани от Шрек). И ето тук е разликата - и двамата и Пауъл и Грегсън-Уилямс са британци, които са учили теория на музиката и са минали през задължителната програма. Цимер просто може да свири на китара и синтезатор.

После, изключително неприятен факт е, че Цимер не може да работи сам и никога не го прави. Винаги зад него стои армия от други композитори от студиото му, които вършат огромен процент от неговата работа. Пусни си кредитите на произволен филм и виж какво се случва като се заточи additional music. После си пусни филм на Джеймс Нютън Хауърд или на Деспла или на Марианели и виж разликата. Целият ужасен саундтрак на Карибските пирати, особено на първия, е писан от отбор юнаци за нула време. Най-добрите моменти от Ангели и Демони са на Джошуа Бел. Саундтракът на Батман Започва би бил неслушаем (като този на TDK) без Нютън Хауърд. В Тънка червена линия най-доброто е на Джон Пауъл. В Гладиатор най-доброто е на Клаус Баделт и Лиза Джерар. И т.н. и т.н. Виж му точно кредитите - той винаги има някой, който да му помага. Нямам нищо против, ако това е изключение, но при него е практика, която показва, че сам той е неспособен да напише адекватна музика за филм.

И най-важното - Цимер рециклира стила си до умопомрачаване. В TDK се използват основи, които са абсолютно идентични с такива от Крал Артур, които имат корени чак в Скалата и Пурпурни реки. Цимер никога не прави опит да смени стила си в името на филма, а адаптира звученето на филма към собствената си неспособност да пише разнообразна музика. В резултат независимо дали става дума за пиратски бой със саби или за търсене на светия граал или за гладиаторска битка или за втората световна война, всичко при него звучи така, все едно Брус Уилис затъква водородна бомба в летящ към земята астероид. Спокойно мога да разменя части от саундтраците на Батман и Пиратите или Островът, никой няма да усети разликата. И сега изтръпвам при мисълта, че поредната доза убийствена за ушите синтетика ще дойде с Инсепшън, който има потенциал да е комерсиалния филм на годината, ама кой знае с тоя идиот на какво ще заприлича.

Тва като аргументация стига ли ти или да продължа?

И да, това че си модератор на много места няма никакво значение. Това обаче, че си модератор на Цитаделата ИМА огромно значение, защото там на сайта ви съм виждал някакви мърлящини като ако Джейк и Леголас се сбият кой ще победи. Айде моля ти се.

[Roland]

Роланд не е много адекватен за подобни теми. Просто за мен филмовата музика е твърде подчинена на останалото (както и трябва да бъде), за да се разглежда сериозно. Изключението е Уилямс, на когото пък половината композиции буквално ти отвличат вниманието от сцените, на които уж са фон.

Това, което мога да кажа обаче, е че:

1) Обожавах амбиентът, който съпътстваше Жокера в TDK.
2) Никога не съм запомнил и тон от кой да е саундтрак на Цимер. За разлика от Хауърд, Шор, Деспла или Уилямс.

[Silver]

Това е защото, за разлика от останалите изредени, Цимер не пише тематична музика, а атмосферична. Няма какво да запомниш от него. Ок, има, но е много рядко - Injection от M:I2, или A Hard Teacher от Самурая или What Shall We Die For от последните Пирати, където проблясва и мелодия, но пак са удавени в типичните му залитания.

Историята с Джокера и темата му е интересна, щото на повърхността тва изглежда като добър ход - да сложиш просто изкривени ритмични звуци като символ на такъв шашав герой. При друг композитор, който е способен да осмисли, че екшън частта и в двата саундтрака на Батманите смуче отвсякъде (особено някви генеризми като Like a Dog Chasing Cars дето просто скапват целия сериозен тон на филма), това бих го взел за оригинално хрумване. Абсурд е да седна да го слушам извън филма, но във филма работи горе-долу прилично. За Цимер обаче това крайно опростяване е естествена стъпка надолу и не е предизвикателство, а попадане още по-дълбоко в зоната на комфорт. Просто неспособността му да пише добра музика се изражда в нещо, което звучи оригинално, защото не се среща кой знае колко често, не защото е добро изпълнение. Въобще отношението ми към Батманите на Нолан би било крайно позитивно, ако някой нормален композитор с вкус се беше захванал сериозно с тях. А освен всичко друго Цимер имаше наглостта да каже гордо, че не - той не е изучавал темите на Елфман и Голдентал от предните Батмани, за да не се повлиява от тях, когато всъщност това е жалко оправдание за мързела му (наскоро един друг от неговата свита от примитивни помагачи - Рамин Джавади от Титаните се оправда по същия начин, когато го попитаха какво мисли за музикалните теми от оригинала). Освен това, Цимер нарича темата на Елфман - "jolly music". Баси наглия тип.

[The Mad Hatter]

Цимър не пише тематична музика?!!??! Само от ,,ужасното ОСТ на Карибски пирати" мога да ти извадя минимум 10 теми. Отделен е въпросът, че на никой не му пука за тях, стига музиката да пасва на филма, ако ще да се състои от един тон, както е в Inception.

[Silver]

От всичко може да се извади тема, не се излагай. Цимер няма тематичен подход. И в Инсепшън има тема, но я пробвай да я сравниш с темата от Хари Потър?

[The Mad Hatter]

Не, приятел. Не всичко има тема. И НЕ Е задължително да има тема, за да бъде музикално произведение. Още повече пък липсата на такава да влияе върху качеството му. А това в Inception изобщо не е и тема - вземи си провери в някой тълковен речник дефиницията на думата.

[Silver]

Пич, изслушай последната минута и половина от Dream Within A Dream, първата половина на Waiting For A Train и не ми знай много, плс.

Оф, Elan, това ти ли си бе? Ооо, я fuck off, как па ще тръгна да се занимавам точно с тебе...

[The Mad Hatter]

Не съм слушал саунда на Инцепшъна, карам по спомени от филма, откъдето си спомням един тон до втръсване. Но се радвам, че сам си намерил няколко теми в тая монотонност. Явно и Цимър има тематичен подход, а?
П.С.
Не знам, кой или коя е Елън, но съм сигурен, че си се кефел да се правиш на Шерлок пред компа.