Морвен, Морвен, ами да - гледай го и ела тогава да си кажеш мъката в тая тема. Нямаше нужда от примера с червената шапчица, защото е погрешна аналогия (а и това, което се опитваш да ми обясниш - какво е замисъл и какво е негова интерпретация - е ясно на всички). В Беоулф става дума за рядък случай, в който на самата сюжетна линия може да се погледне под съвсем различен ъгъл - има поне две възможности. И това да предпочиташ единия ъгъл, базирано на критерий простота - при толкова сложен филм - е, както казах, анти-арт. Забележи, че аз не отричам и не приемам категорично нито една от двете - нито имам основания за това, нито ме интересува някаква крайна позиция. Аз приемам като плюс за филма
самото съществуване на тези две възможности, защото филмите които предлагат това са изключителна рядкост.
Роланд, когато под повърхността имаш друг, не толкова очевиден пласт - това се нарича многопластовост. Дали това е яко или не е - отделен въпрос. После - това с "всеки филм може да предложи странни интерпретации" вече сме го разисквали и последния път, когато те помолих да ти предложа филм, в който да ми извадиш интерпретации и дълбочина, ти отказа - искаш ли да опитаме отново, примерно да бръкнеш в Трансформърс или Стар Трек и да извадиш квото аз извадих от Беоулф?
Това, че хората масово не са стигнали до подобен извод за сюжета се дължи единствено на факта, че се изисква усилие повече от обикновеното, за да направиш това, а и защото Беоулф е филм, който поне на пръв поглед не те оставя с впечатление, че предполага внимателно гледане. Няма как да ти дам източници, но има как да ти докажа, че нямаш право да искаш такива:
Ще взема за пример Контакт - пак филм на плоския Земекис. Значи там има един момент, по време на пътуването през черните дупки, за който вече споменах, не знам дали разбра за какво говоря: Джоди Фостър гледа там някви звездни системи и почва да рецитира как е трябвало да изпратят поет. Ето този кадър е морф на 5 съвършено различни емоции, с които 5 последователни пъти Джоди си казва репликата. Но по-важното е, че за момент лицето й се трансформира в лицето на малката Ели, а гласът - в гласа на малката Ели. Това забелязал ли си го? Ето това е subtle ФАКТ за Контакт - директно можеш да намериш откъса в youtube и да провериш каквото ти казвам (както можеш да си пуснеш сцената от Беоулф и да видиш главата на Хопкинс). Обаче видял ли си ревю или дори въобще някой в интернет да споменава тоя момент, който на практика е много поетична трактовка на идеята за връщане във времето, когато се движиш с не знам си ква скорост през тунели на Айнщайн-Роузън? Ето ти нагледно доказателство, че нямаш право да взимаш за критерий популярността на едно или друго мнение. Въпросът ми е - ако ти беше изгледал дълбоко мразения и грозен Беоулф по-внимателно и изведнъж случайно тоя кадър ти беше направил впечатление, и се беше запитал - чакай, чакай, кво става тука... И беше стигнал до тая хипотеза (която бтв, върви дори без тоя кадър) САМ - щеше ли да търсиш външно потвърждение на това? Кажи ми честно - нямаше ли да ти стане едно такова хубаво и да дойдеш на форума и да кажеш "фак, пичове, филмът може и да е некъв грозен шит, ама глейте кво намерих, баси якото".
За Явлението се скъсах да обяснявам защо е смислен и дълбок, но не и гениален филм, но за огромно съжаление, особено от теб, получих само необосновани декларации и обвинения в нелепост. Това е нормално - настройката ти е, че аз се опитвам да те убедя, че трябва да харесваш филмите заради тези неща. И мисля, че вече 100 пъти казах, особено в темата за Бастердите - това не са аргументи за харесване на филма. Това са аргументи, че дискутираните филми не са това, за което ги мислиш и в тях си пропуснал важни елементи преди да си формираш мнението. Въпросът доколко ти резонира даден филм или не няма нищо общо с това - и аз често харесвам плоски филми, а често някои многопластови са ми скучни.
Земекис и многопластовост ми е малко смешно съчетание...
