Beowulf yet again
Няма логика, но е факт. Когато човек е добре настроен към нещо, той е по-отворен към евентуалните тънкости в него. Онова с куките, дето ти го говорих преди време. Съответно те пък му подхранват фенщината, която пък го кара да вижда още и още работи. То е кръговрат, не е еднопосочно.
And you can't dance with a devil on your back...
Ами като игнорираш повече от половината, което казвам от самото начало на дискусията, да, как няма да не е факт... Мнението ми за никой филм не се базира на отношението ми към автора му. Обръщам по-голямо внимание на филми, чиито автори харесвам - както всички останали нормални хора - но харесването и оценката на филма са изцяло независими. Последен, съвсем пресен пример: в тая анимацията с Драконите ми направиха впечатление някви добри и неконвенционални неща из сценария, което ме накара да се върна към Лило и Стич, което пък ми показа, че има защо да чакам следващото нещо на ДеБлоа и Сандърс. Ето така действат нещата, но разбирам, че няма как да ме изкараш biased fanboy, което е няква фикс идея вече, по друг начин, освен с игнор и извъртане. Жалко, че трябва да говорим за подобни нелепости, вместо за още десетките готини неща в Беоулф, които заслужават внимание.
Снижи малко комплексарския гард плс, и схвани, че изобщо не се опитвам да те изкарам никакъв фенбой. Аз правя същото, което и ти.
Всичко е сигнали. Импулси. И има някакъв шанс, различно голям за всеки от тях, те да резонират с теб. Ако това стане, вниманието ти е привлечено, интересът се повишава, перцептивността се отваря. Въображението също, айде да не се лъжем. Не е до фенщина, НО очевидно когато гледаш нещо на режисьор, когото харесваш, перцептивността априори е малко по-отворена, нали?
Всичко е сигнали. Импулси. И има някакъв шанс, различно голям за всеки от тях, те да резонират с теб. Ако това стане, вниманието ти е привлечено, интересът се повишава, перцептивността се отваря. Въображението също, айде да не се лъжем. Не е до фенщина, НО очевидно когато гледаш нещо на режисьор, когото харесваш, перцептивността априори е малко по-отворена, нали?
And you can't dance with a devil on your back...
В някакъв момент вероятно ще тествам пак, примерно като се прибера в Бг след две седмици. Проблемът ми е, че на естетическо и концептуално ниво филмът ми беше дълбоко противен. Просто наистина никак не ме грабна никъде. Не съм убеден, че дори да му хвана разните тънкости или да видя потенциала за тях, нещо ще се промени съществено. Но кой знае...
And you can't dance with a devil on your back...
Какво значи концептуално? Концепцията на филма се съдържа основно в това, което говорихме с Трип в началото на дискусията - че това е fill-in-the-blank подход от страна на Геймън и Ейвъри, който е характерен за ония времена, когато приказките са се разказвали край огньовете. Като тръгнеш оттук можеш да дълбаеш много. Другото вече е концепцията за главния герой, който не стига че е доста нетипичен и дори не може да се нарече герой, ами е натоварен с някви религиозни конотации, с които и до ден днешен не мисля че някой се е справил адекватно. И разбира се чудовищата - виждал ли си друг фентъзи филм с подобни?
Колкото до естетическото ниво - естествено, че това вече е въпрос на вкус, но към естетизма човек може да прикрепи самите дизайнерски решения, а не само дървеността на статистите и конете. В Беоулф има ненормално добри дизайнерски решения: виж примерно ролята на златото през целия филм, или дизайна на дракона, или на Грендел... това са неща, които не могат да бъдат игнорирани, когато стане дума за естетизъм.
Колкото до естетическото ниво - естествено, че това вече е въпрос на вкус, но към естетизма човек може да прикрепи самите дизайнерски решения, а не само дървеността на статистите и конете. В Беоулф има ненормално добри дизайнерски решения: виж примерно ролята на златото през целия филм, или дизайна на дракона, или на Грендел... това са неща, които не могат да бъдат игнорирани, когато стане дума за естетизъм.
Не е въпрос на игнориране, просто не съм видял нищо, което да ми хареса. Може би съм изпуснал, кой знае. Но цялостно просто не е мой тип. Колкото до концепцията и това какъв герой бил Беоулф - това е нещо, в което не мога да разграничавам киното от литературата. И съм чел твърде много, за да се впечатля от това, което съм видял в тоя филм.
And you can't dance with a devil on your back...
-
herairness
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1983
- Joined: Tue Oct 04, 2005 10:43 am
- Location: varna
С риск да отрежа дискусията ви по средата, все пак ще драсна два-три реда, нали е тема за Беоулфа...
По това, дето го мъдрите, видях я главата още първия път, ама на мен отначалото ми беше ясно какъв е Грендел. Хареса ми и антиинтерпретацията на християнството в думите на Хротгар. И да, и аз не забелязах намесата на Анджелина в смъртта на краля, но пък е интересно като идея.
И сега искам да кажа - защо за бога е било необходимо окипазяването, защото за мен си е точно това, на хубавата история с това CGI? Нямаше ли да е по-добре да си оставят сър Антъни да си е сър Антъни и т.н., отколкото да правят нещо толкова естетически ужасно. CGI-то всъщност беше оправдано само за Грендел и Златния дракон.
А, и една молба, някой от запознатите може ли да ми намери линк към поемата, по която е правено, че ми стана доста интересно?
По това, дето го мъдрите, видях я главата още първия път, ама на мен отначалото ми беше ясно какъв е Грендел. Хареса ми и антиинтерпретацията на християнството в думите на Хротгар. И да, и аз не забелязах намесата на Анджелина в смъртта на краля, но пък е интересно като идея.
И сега искам да кажа - защо за бога е било необходимо окипазяването, защото за мен си е точно това, на хубавата история с това CGI? Нямаше ли да е по-добре да си оставят сър Антъни да си е сър Антъни и т.н., отколкото да правят нещо толкова естетически ужасно. CGI-то всъщност беше оправдано само за Грендел и Златния дракон.
А, и една молба, някой от запознатите може ли да ми намери линк към поемата, по която е правено, че ми стана доста интересно?
Roland, не съм забелязвал друг път, когато раздаваш високи оценки, да се влияеш от това дали вече си чел или гледал подобни... концепции преди.
И изобщо не изисквам да си променяш мнението за филма, щото ми беше ясно, че ще стигнем до "не е мой тип" преди въобще да отворя уста. Въпросът, че на твое място бих разчитал по-малко на аргументи от тоя ужасно субективен тип, ако претендирам ревютата ми да са дори малко обективни, мисля да го пропуснем (от начина, по който са написани и от "тона им" усещам напъни за обективност, но може и да не е така).
Целта ми тук не е да променям мнения, а да ти покажа какво повечето хора, на които това им е работата, разбират под добър дизайн. И това, колкото и вече да ти е непоносимо, е във връзка и с Аватар, защото между двата филма има фундаментална разлика точно по тази линия. Да, ужасно смотаните дървета и скучна снежна пустош в Беоулф не могат по никакъв начин да се сравняват с цветната Пандора, но добър дизайн не означава шарено или комплексно. Примери:
1) Грендел. Концепцията тук е ясна - уродливо дете, попаднало в погрешен свят, мразено от всички с изключение на майка му. И което по някаква причина се самонаказва. Можеш да забележиш как по челото му все още има следи от златни люспи - което моментално ти дава основание да се задълбаеш в backstory-то му, оставено извън филма. Дали някога то не е било златното дете на Анджелина? Какво го е довело до състоянието да си издрасква лицето? Липсата на бащинска фигура? Самота? Или просто рефлекс, когато свръхострия му слух е тормозен от пиянските изцепки на хората? Виж как един дребен елемент - остатъци от златни люспи - започва да ти говори за character-а повече от самите му действия. И това не е всичко: ако проследиш ранните концепти, ще видиш как Грендел еволюира от някаква гнусна буца, съставена от тумори, в която дори не се разбира коя част от главата е лицето му, в по-изчистена версия, която е достатъчно гротескна, но позволява зад нея да изпъкне специфичната откачена игра на Криспин Глоувър. В един момент са решили изцяло да освободят челото му от излишни подутини и израстъци, защото Глоувър го използва активно. И отново това не е всичко: когато Беоулф му спуква ухото и Грендел започва да умира, той се смалява. Съдейки по трансформацията на дракона в човек на финала, бих предположил, че умирайки и той започва да приема "човешката си форма", която в крайна сметка се оказва на ембрион (миниатюрно тяло със свръхголяма глава). Това може да те наведе на мисълта, че може би той е преждевременно роден - като драконче, но в седмия месец. Всичко това пък води до взаимоотношенията с майка му - как тя го обича ужасно, но пък знае, че продължаването на нейния вид зависи от нея, а не от уродливото й синче. Виж как цялата история на Грендел извън филма можеш да я възстановиш свободно в главата си почти само на базата на специфични дизайнерски решения. Ето това е признак за обективно добър дизайн - когато той те накара да се замислиш. А когато видя шесткрак кон или летяща медуза си казвам "oh, cool, now move on" и това е.
2) Анджелина. Тук естествено нещата са по-очевидни - вече казах за ултимативната seductress. Но пак има тънкости - истинската форма на Майката е златен пещерен протей, нещо, съгласи се, доста тривиално. Забележи обаче как ние никога не виждаме този златен гущер в пълния му "блясък". Винаги е или опашка в ъгъла на екрана, или отражение - къде във вода, къде в щит, или пък мимикрия върху купчина съкровища. Тва, първо, е умело прикриване на генеричен дизайн, и едновременно с това - хоръризиране на обстановката. И после - това е *златен* гущер, което пък води до много хитро и естествено използване на златото за заобикаляне на R рейтинга - разтичайки се около човешката форма на майката, то скрива зърната и гениталиите й (тук, за да съм честен, трябва да спомена, че скриването на чатала на Беоулф е абсолютно ridiculous до степен да изглежда като търсен комичен ефект, където всъщност не трябва да го има; но това е - със 150 милионните филми се правят компромиси и ако "Беоулф" има проблеми - те са основно по тази ос).
3) Драконът. Ми не знам за вас, ама за мен тва беше първият огнедишащ дракон във филм, който може и да плува. И тва пак минава границата "oh, cool" с много, защото майка му е воден демон. Ако забележите опашката му, тя е същата като на жената, която Беоулф среща под водата в историята си с Брека и чудовищата (в нея той... plunge-ва... "острието" си ). Ето как един премислен дизайнерски елемент не само прави финалната битка да е "cool" (позволява на дракона да плува), но и е референция към по-ранен момент. Разбира се, на финала има страшни дребни детайли, които показват внимание и позволяват за разгръщане на екшън в традициите на Спилбърг от Индиана Джоунс, но те наистина вече са в "cool" равнината - когато Беоулф разрязва крилото му на финала, той започва да маха асинхронно и некоординирано (което е "cool"); поглъщането на камъните, за да може Беоулф да изпусне меча си е "cool"; тва за сърцето в гърлото пък е супер идея, дошла от дизайна на златния рог, което води естествено до това Беоулф да трябва да си отсече ръката, за да го достигне и изтръгне. И разбира се финалният симетричен кадър насред вълните, в който Беоулф със сълзи на очи гледа златния си син, който му е като огледално отражение.
Ето виждаш как тук почти всяко дизайнерско решение е подчинено на сюжета и идеите - в някои случаи един елемент може да ти разкаже за героя повече отколкото действията му, в други - той е част от стейджинга на екшън моментите. Ето това се нарича обективно добър дизайн и са изключително редки филмите, в които това се среща в толкова концентрирана форма. Знам, че сравненията с Аватар ти са дошли до гуша, но тези два филма са двете крайности и затова ТРЯБВА да бъдат сравнявани - в единия имаш това, което изброих, а в другия имаш eye candy. Какво има зад фосфоресциращия мъх като стъпиш върху него? Или зад многото крайници? Или зад носорозите с глава на риба-чук? Нищо. Знаеш ли, че летящите острови, колкото и "cool" да изглеждат са най-голямото фентъзи клише ever? Хора, дето се занимават с тва са ми казвали, че специално им обръщат внимание още в началото на кариерата им никога, ама при НИКАКВИ условия, да не рисуват летящи острови, защото това е дизайнерско самоубийство. Ясно е, че всичко е красиво и изпипано и цветничко (за разлика от грозните чепати дървета в Беоулф, с неговата сиво-синкаво-оранжева палитра), но пусни си Planet Earth или Life на BBC и ще видиш в пъти по-голяма, но за сметка на това истинска красота, отколкото тази в Пандора.
herairness, аз също бих дал всичко, за да видя този филм (но направен от същите хора) като live-action. Това щеше да е класиката, която да удари в земята LOTR без проблем. Би било много трудно обаче, освен това би било страшно скъпо. В крайна сметка, филмът си има look на ренесансова картина - фотореалистични персонажи със специфично осветление. Нещата, които му липсват са конкретни и са свързани преди всичко с бюджет и време.
Заповядай:
http://www.s4ulanguages.com/beowulf2.html
И изобщо не изисквам да си променяш мнението за филма, щото ми беше ясно, че ще стигнем до "не е мой тип" преди въобще да отворя уста. Въпросът, че на твое място бих разчитал по-малко на аргументи от тоя ужасно субективен тип, ако претендирам ревютата ми да са дори малко обективни, мисля да го пропуснем (от начина, по който са написани и от "тона им"
усещам напъни за обективност, но може и да не е така).Целта ми тук не е да променям мнения, а да ти покажа какво повечето хора, на които това им е работата, разбират под добър дизайн. И това, колкото и вече да ти е непоносимо, е във връзка и с Аватар, защото между двата филма има фундаментална разлика точно по тази линия. Да, ужасно смотаните дървета и скучна снежна пустош в Беоулф не могат по никакъв начин да се сравняват с цветната Пандора, но добър дизайн не означава шарено или комплексно. Примери:
1) Грендел. Концепцията тук е ясна - уродливо дете, попаднало в погрешен свят, мразено от всички с изключение на майка му. И което по някаква причина се самонаказва. Можеш да забележиш как по челото му все още има следи от златни люспи - което моментално ти дава основание да се задълбаеш в backstory-то му, оставено извън филма. Дали някога то не е било златното дете на Анджелина? Какво го е довело до състоянието да си издрасква лицето? Липсата на бащинска фигура? Самота? Или просто рефлекс, когато свръхострия му слух е тормозен от пиянските изцепки на хората? Виж как един дребен елемент - остатъци от златни люспи - започва да ти говори за character-а повече от самите му действия. И това не е всичко: ако проследиш ранните концепти, ще видиш как Грендел еволюира от някаква гнусна буца, съставена от тумори, в която дори не се разбира коя част от главата е лицето му, в по-изчистена версия, която е достатъчно гротескна, но позволява зад нея да изпъкне специфичната откачена игра на Криспин Глоувър. В един момент са решили изцяло да освободят челото му от излишни подутини и израстъци, защото Глоувър го използва активно. И отново това не е всичко: когато Беоулф му спуква ухото и Грендел започва да умира, той се смалява. Съдейки по трансформацията на дракона в човек на финала, бих предположил, че умирайки и той започва да приема "човешката си форма", която в крайна сметка се оказва на ембрион (миниатюрно тяло със свръхголяма глава). Това може да те наведе на мисълта, че може би той е преждевременно роден - като драконче, но в седмия месец.
Всичко това пък води до взаимоотношенията с майка му - как тя го обича ужасно, но пък знае, че продължаването на нейния вид зависи от нея, а не от уродливото й синче. Виж как цялата история на Грендел извън филма можеш да я възстановиш свободно в главата си почти само на базата на специфични дизайнерски решения. Ето това е признак за обективно добър дизайн - когато той те накара да се замислиш. А когато видя шесткрак кон или летяща медуза си казвам "oh, cool, now move on" и това е.2) Анджелина. Тук естествено нещата са по-очевидни - вече казах за ултимативната seductress. Но пак има тънкости - истинската форма на Майката е златен пещерен протей, нещо, съгласи се, доста тривиално. Забележи обаче как ние никога не виждаме този златен гущер в пълния му "блясък". Винаги е или опашка в ъгъла на екрана, или отражение - къде във вода, къде в щит, или пък мимикрия върху купчина съкровища. Тва, първо, е умело прикриване на генеричен дизайн, и едновременно с това - хоръризиране на обстановката. И после - това е *златен* гущер, което пък води до много хитро и естествено използване на златото за заобикаляне на R рейтинга - разтичайки се около човешката форма на майката, то скрива зърната и гениталиите й (тук, за да съм честен, трябва да спомена, че скриването на чатала на Беоулф е абсолютно ridiculous до степен да изглежда като търсен комичен ефект, където всъщност не трябва да го има; но това е - със 150 милионните филми се правят компромиси и ако "Беоулф" има проблеми - те са основно по тази ос).
3) Драконът. Ми не знам за вас, ама за мен тва беше първият огнедишащ дракон във филм, който може и да плува.
И тва пак минава границата "oh, cool" с много, защото майка му е воден демон. Ако забележите опашката му, тя е същата като на жената, която Беоулф среща под водата в историята си с Брека и чудовищата (в нея той... plunge-ва... "острието" си ). Ето как един премислен дизайнерски елемент не само прави финалната битка да е "cool" (позволява на дракона да плува), но и е референция към по-ранен момент. Разбира се, на финала има страшни дребни детайли, които показват внимание и позволяват за разгръщане на екшън в традициите на Спилбърг от Индиана Джоунс, но те наистина вече са в "cool" равнината - когато Беоулф разрязва крилото му на финала, той започва да маха асинхронно и некоординирано (което е "cool"); поглъщането на камъните, за да може Беоулф да изпусне меча си е "cool"; тва за сърцето в гърлото пък е супер идея, дошла от дизайна на златния рог, което води естествено до това Беоулф да трябва да си отсече ръката, за да го достигне и изтръгне. И разбира се финалният симетричен кадър насред вълните, в който Беоулф със сълзи на очи гледа златния си син, който му е като огледално отражение.Ето виждаш как тук почти всяко дизайнерско решение е подчинено на сюжета и идеите - в някои случаи един елемент може да ти разкаже за героя повече отколкото действията му, в други - той е част от стейджинга на екшън моментите. Ето това се нарича обективно добър дизайн и са изключително редки филмите, в които това се среща в толкова концентрирана форма. Знам, че сравненията с Аватар ти са дошли до гуша, но тези два филма са двете крайности и затова ТРЯБВА да бъдат сравнявани - в единия имаш това, което изброих, а в другия имаш eye candy. Какво има зад фосфоресциращия мъх като стъпиш върху него? Или зад многото крайници? Или зад носорозите с глава на риба-чук? Нищо. Знаеш ли, че летящите острови, колкото и "cool" да изглеждат са най-голямото фентъзи клише ever? Хора, дето се занимават с тва са ми казвали, че специално им обръщат внимание още в началото на кариерата им никога, ама при НИКАКВИ условия, да не рисуват летящи острови, защото това е дизайнерско самоубийство.
Ясно е, че всичко е красиво и изпипано и цветничко (за разлика от грозните чепати дървета в Беоулф, с неговата сиво-синкаво-оранжева палитра), но пусни си Planet Earth или Life на BBC и ще видиш в пъти по-голяма, но за сметка на това истинска красота, отколкото тази в Пандора.herairness, аз също бих дал всичко, за да видя този филм (но направен от същите хора) като live-action. Това щеше да е класиката, която да удари в земята LOTR без проблем. Би било много трудно обаче, освен това би било страшно скъпо. В крайна сметка, филмът си има look на ренесансова картина - фотореалистични персонажи със специфично осветление. Нещата, които му липсват са конкретни и са свързани преди всичко с бюджет и време.
Заповядай:
http://www.s4ulanguages.com/beowulf2.html
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 101 guests