(500) Days of Summer
^ Разбирам напълно гледната ти точка и не се притеснявай за тона (май ще се наложи нова тема, веднъж щом го пуснат по кината)
Инак аз снощи гледах 500 Days of Summer, който е твърде разкошен за да бъде описан...Иска ми се да напиша нещо подобно, удивителен е.
Инак аз снощи гледах 500 Days of Summer, който е твърде разкошен за да бъде описан...Иска ми се да напиша нещо подобно, удивителен е.
Абе да спориш с Вивиан за филми е като да ловиш пираня с патката си - нито много риба ще наловиш нито члена ти ще става за нещо след това .... --The Dragon
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
500 Days of Summer - един от най-разкошните романтични филми, които съм виждал някога! Приказен просто! И може би единствената подобна история във вселената, където тоталната липса на химия между двамата главни герои е толкова на мястото си, както и вероятно единствената лента, способна истински да утилизира фригидния чар на Зоуи Дешанел.
Откъм игра също е прекрасен. Джоузеф Гордън-Левит е толкова изразителен и убедителен, че просто не мога да повярвам как в една година е изиграл този разкош и G.I. Joe @_@ Дори иначе крайно неприятната ми Зоуи Дешанел си изпълнява ролята добре, може би защото цялото й ДНК е предвидено за нея...
Всъщност, ако имам някаква критика - ЗОМГ, КОЛКО Е ЯК! - то, това ще да е силно отчетливата разлика в класите на двамата актьори. Дешанел е повече или по-малко еднаква и безизразна, докато на Левит исках да му износя децата като се разтанцува на улицата. Лицето му през целия филм не спря да се движи, беше просто разкошен!
Горещо препоръчвам. Ся отивам да си едитна класацията за 2009-та
Откъм игра също е прекрасен. Джоузеф Гордън-Левит е толкова изразителен и убедителен, че просто не мога да повярвам как в една година е изиграл този разкош и G.I. Joe @_@ Дори иначе крайно неприятната ми Зоуи Дешанел си изпълнява ролята добре, може би защото цялото й ДНК е предвидено за нея...
Всъщност, ако имам някаква критика - ЗОМГ, КОЛКО Е ЯК! - то, това ще да е силно отчетливата разлика в класите на двамата актьори. Дешанел е повече или по-малко еднаква и безизразна, докато на Левит исках да му износя децата като се разтанцува на улицата. Лицето му през целия филм не спря да се движи, беше просто разкошен!
Горещо препоръчвам. Ся отивам да си едитна класацията за 2009-та
And you can't dance with a devil on your back...
с тва съм несъгласен.Roland wrote: Всъщност, ако имам някаква критика - ЗОМГ, КОЛКО Е ЯК! - то, това ще да е силно отчетливата разлика в класите на двамата актьори. Дешанел е повече или по-малко еднаква и безизразна, докато на Левит исках да му износя децата като се разтанцува на улицата. Лицето му през целия филм не спря да се движи, беше просто разкошен!
сценарият е позаровил пича в некви моупси настроения, та му се налага да редува крайности на унилост с екзалтация. което е доста по-лесно от задачата на зои. той е подпомогнат и от войс-оувърите. тя има точно нула развитие на персонажа и много по-малко реплики, и при все успява да е интересно изиграна през цялото време. много силна игра само с движение – очи, глава, етц.
оцъклянето, че пасва – пасва, но не е движение.
ето два примера за добри безсловесни бийтове, които съм запомнил:
започването на играта с p-word-а: бавно подканящо движение с глава и поглед. в един по-слаб вариант там просто би имало реплика "твой ред". тук обаче движението се връзва перфектно с персонажа, и с леко абсурдната тържественост на играта. не само поради липсата на думи, които да затлачат редуването на репликите, но и поради начина на изиграването.
в началото, на партито в офиса.
- що се премести тук?
*пауза*
- скучно ми беше.
туй, дето се случва в паузата, дефинира персонажа. показва много неща за герой, за който публиката в този момент не знае почти нищо: миг замисляне с акцентирана гримаса, типична за по-скованата комуникация с хора, които не познаваш добре, миг, в който а-ха да каже нещо, след туй отново акцентиран ролайс, после (предполагаемата) истина.
имаме затворен персонаж с (видимо) рандом изблици на спонтанност, показан за секунда, без нужда от експозиция.
ето два примера за добри безсловесни бийтове, които съм запомнил:
започването на играта с p-word-а: бавно подканящо движение с глава и поглед. в един по-слаб вариант там просто би имало реплика "твой ред". тук обаче движението се връзва перфектно с персонажа, и с леко абсурдната тържественост на играта. не само поради липсата на думи, които да затлачат редуването на репликите, но и поради начина на изиграването.
в началото, на партито в офиса.
- що се премести тук?
*пауза*
- скучно ми беше.
туй, дето се случва в паузата, дефинира персонажа. показва много неща за герой, за който публиката в този момент не знае почти нищо: миг замисляне с акцентирана гримаса, типична за по-скованата комуникация с хора, които не познаваш добре, миг, в който а-ха да каже нещо, след туй отново акцентиран ролайс, после (предполагаемата) истина.
имаме затворен персонаж с (видимо) рандом изблици на спонтанност, показан за секунда, без нужда от експозиция.
За Зоуи или добро или нищо!!!
Блог за хора, които не се примиряват с живота в сиво:
http://troshanov.wordpress.com
http://troshanov.wordpress.com
Редуване на 'крайности' категорично не е нещо лесно за който и да било актьор. Тъй като обхващането на цялата гама емоции от едната крайност до другата показва някакъв доста широк диапазон.Scourge wrote: с тва съм несъгласен.
сценарият е позаровил пича в некви моупси настроения, та му се налага да редува крайности на унилост с екзалтация. което е доста по-лесно от задачата на зои. той е подпомогнат и от войс-оувърите. тя има точно нула развитие на персонажа и много по-малко реплики, и при все успява да е интересно изиграна през цялото време. много силна игра само с движение – очи, глава, етц.
Абе да спориш с Вивиан за филми е като да ловиш пираня с патката си - нито много риба ще наловиш нито члена ти ще става за нещо след това .... --The Dragon
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Pugsley, Pugsley...
И 500 Days of Summer и Up in the Air ми харесаха горе-долу еднакво (не кой знае колко), като на първия краят му е много недодялан
И 500 Days of Summer и Up in the Air ми харесаха горе-долу еднакво (не кой знае колко), като на първия краят му е много недодялан
- Spoiler: show
- Spoiler: show
Ба ли го - ама още помня почти всяка сцена от Love Actually (не че Къртис не се одриска тая година с лодката, де).
- Spoiler: show
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot], tigermaster and 62 guests