предаването е трансфериране на идеи. ако щеш телеграфиране. макар и рядко в чист вид.Trip wrote:илюстриране на идея = послание?
предаване на идея = послание?
внушаване на идея = послание?
къде са разликите между тези трите глагола в този контекст?
внушаването обикновено се осъществява чрез авторово отсъждане (често ценностно обосновано според авторовите възгледи).
илюстрирането е буквално: изразяване под влияние на идея. това е и най-многофункционалния начин, отварящ врати за повече интерпретации.
един от характерните моменти на модернизма е фетишизирането на процеса на създаването и средствата на този процес за сметка на продукта и неговия обект. отчасти се дължи на идеализирането на самия творчески процес (ново за времето си схващане), отчасти на чисто модернистка реакция към "канона". улеснява се и от факта, че публиката на произведението се е считала сравнително компетентна да вниква в детайлите на процеса (пак нова настройка за времето си).Trip wrote: Как си представяш средството "като самоцел и фокус"?
особено характерно за началото на 20 век, но с редовни изблици и след това, вкл. и в наши дни.
пълен отказ от отсъждане и от авторско намерение, промотиране на субективизъм и целенасочено предпазване от имплициране на конкретен смисъл. ценността и стимулът най-често се състоят в изобилието и еклектиката от референции, нерядко намесени в абсурдни комбинации. има търсен стремеж читателят да се конституира като съавтор.Trip wrote: Как се случва отказът от авторска собственост и делегирането върху потребителя?
всичко това се разглежда във всяко уважаващо себе си културологично изследване върху изкуството. интересни идеи има още в идеалистичната "философия на изкуството" на шелинг (работа на 200+ години, но има и нелош entertainment value ; ) ).
от по-новите е доста любопитна "the cultural contradictions of capitalism" на даниел бел (сигурен съм, че има и бг превод), щото е писана от арт консерватор, а е върху модерното изкуство.