1. Джуди Денч /Notes on a Scandal/ -особено много обожавам, когато една жена може да бъде смразяваща без да си мръдне малкото пръстче и да произнася каквито и да е реплики. Тук Денч е отвъд смразяваща и въздействаща; потенциално една от най-добрите женски роли не само на десетилетието, а въобще за мен.
2. Наоми Уотс /Ellie Parker/ -логичният избор при Уотс вероятно би бил 21 Грама, но в Ели Паркър тя съумява да упражни още няколко допълнителни настроения и да е толкова неземно естествена.
3. Мишел Уилямс /Wendy & Lucy/ -харесвам играта на Уилямс по принцип, но не бях подготвена за изпълнението й тук. Партнирайки предимно на (макар и не ограничено до) куче (да, странно е...), Уилямс успява да измъкне едно от най-сърцераздирателните изпълнения за десетилетието.
4. Марион Котиярд /La Vie en Rose/ -рядко си падам по биографични роли, нямам идея защо. Може би се дължи на дълбокия ми предразсъдък, че твърде често играенето на истинска личност често се превръща в чисто и просто подражание. Пиаф на Котиярд със сигурност щеше да е на първо или второ място, ако не беше моята дребнавост.
5. Ейми Адамс /Junebug/ -есента на 2005 попаднах на малкия независим Junebug, който се оказа твърде отегчителна афера, но вниманието ми беше приковано нон-стоп докато го гледах. Причината –идеалното изпълнение на Адамс, която прави толкова много с толкова малко усилие.
6. Хелън Мирън /The Queen/ -Мирън е твърде много самата Елизабет тук, за да може някой да отхвърли качеството на изпълнението като такова. Виждала съм и по-добри роли от нея, но не смятам, че някога я бях виждала да се забавлява толкова колкото с този образ.
7. Кейт Уинзлет /The Reader/ -Уинзлет потенциално щеше да е на една по-висока позиция, ако не беше моята готовност да видя ролята във вида и изиграна по начина, по който тя ми я достави. Доста зряло и напълно безпогрешно изпълнение.
8. Мерил Стрийп /The Hours/ -Мерил направи едно добро количество качествени появи през изминалите 10 години и докато от чист субективизъм по-скоро бих поставила нейната Миранда от Дяволът носи Прада тук, то уповавайки се на обективните ми схващания би трябвало да предпочета нейната Клариса от Часовете. Най-сложният от трите идеални женски образи и безспорно най-добре уловеният за мен.
9. Скарлет Йохансън /Lost in Translation/ -опасявам се, че някакви наченки на субективизъм са се прокраднали тук, тъй като Шарлът на Йохансън носи ужасно много мои черти, но в крайна сметка не вярвам, че човек, който е изгледал изпълнението би я поставил извън челната десетка.
10. Кейт Бланшет /I`m Not There/ -Бланшет принадлежи в класацията заради почти всяка една роля, която направи през последните две десетилетия. Бях на крачка да я сложа в Little Fish, но аз съм ужасно голям Дилън фен и ставайки свидетелка на нейното пълно превъплъщение в Дилън на голям екран беше ...изненада. Признавам, че бях скептична преди това, но Дилън на Бланшет е вероятно дори повече Дилън отколкото самия Дилън.
11. Сирша Ронън /Atonement/ -рядко манипулативна, изключително прецизна и разкошно чувствителна в ролята Сирша е една от онези актриси, за която ‘бъдещата Мерил Стрийп’ етикет не стои странно или насилено.
12. Тилда Суинтън /The Deep End/ - Суинтън е брилянтно призрачна актриса, която няма слабо изпълнение във филмографията си, но тъй като ме остави без дъх именно тук, то реших да сложа изпълнението й в тази нискобюджетна драма в класацията. Уважавам и се възхищавам на жена, която може да изглежда едновременно непреклонна и уязвима.
13. Розмъри ДеУит /Rachel Getting Married/ -всички световни критици (а и зрители) не биха се съгласили с мен за избора ми на женско изпълнение от Рейчъл, но в моите очи ДеУит е в пъти повече актриса от Хатауей тук. Тя е просто така истинска и толкова успешно открадва всяка една от сцените с нейно присъствие, че и двата пъти, които гледах филма се питах дали чисто и просто ревюиращите не са слепи, глухи и временно махмурлии.
14. Мелиса Лио /Frozen River/ -разкошно и въздействащо изпълнение от актриса, която често прави силни поддържащи роли, но тук поела тежестта да изнесе филма се справя великолепно.
15. Чарлийз Терън /Monster/ -за това изпълнение обикновено се казват двете крайности, но аз по-скоро клоня към ценителите. А и отдавна съм смятала, че Терън всъщност знае как да играе добре, когато случи на амбициозен материал.
16. Марша Гей Хардън /Pollock/ - Ед Харис е съвършен като един от любимите ми художници, но той просто се изгубва, когато срещу него се изправи Хардън в ролята на съпругата му. Рядко заслужен изненадващо спечелен Оскар от актриса.
17. Кери Мълигън /An Education/ -изгледах я отново снощи и си казах на няколко пъти мислено (така както и първия път) –‘Браво, момиче’. Изумително е как актриса със сравнително малък опит познава толкова добре себе си, възможностите си и разпознава какво сценаристът е имал предвид в литературната основа. Дано спечели Оскар за главна женска роля тази година.
18. Евън Рейчъл Ууд /Thirteen/ -меняща настроението си на всеки 15 минути, Ууд успява да демонстрира с драматична точност актьорския си диапазон напълно.
19. Изабел Юпер /The Piano Teacher/ -много емоционално заредено и адски въздействащо. Жестовете й казват толкова, толкова много.
20. Кристин Скот Томас /I`ve Loved You So Long/ -Томас е актриса, която може да създаде възхитително изпълнение от напълно неангажиращ образ, а когато се случи да попадне на достатъчно добре написан такъв, тя е природна сила. Тук е разкошна и така и не простих на Академията за това, че я пренебрегна миналата година.
21. Мишел Пфайфър /White Oleander/ -Пфайфър успява да изгуби себе си в роля рядко. Тоест, почти никога. Но тук тя е зловеща, надменна, високомерна и същевременно толкова причудливо крехка и разбираема.
22. Вера Фармига /Down to the Bone/ -може би съм един от 50-те души, изгледали филма, но всеки, който иска да получи нагледен урок по актьорско майсторство е хубаво да види това заглавие.
23. Одри Тоту /Amelie/ -свежа, уникална и твърде идеална роля, пасваща 100% на Тоту.
24. Танг Уей /Lust, Caution/ -свършиха ми се суперлативите и оригиналните изречения...но гарантирам, че Уей е много страхотна като жена, която преминава през катаклизмите на вътрешна борба в драмата на Лий.
25. Моник /Precious/ -зловещо, пагубно смразяващ образ изпълнен по също толкова зловещо достоверен начин от тази чернокожа дама.
Останалите спорадично могат да ме кефят как играят, но тази просто ме... изпълва.
