A Serious Man

[Jen]

Силвър,
то на мен напоследък всяко нещо ми прилича на други неща и всички хора ми се струват познати, та не съм много добър критерий за правилни сравнения.
Сещаш ли се първата сцена от Ангелите с погребението и равито, дето нареждаше? Това напълно първосигнално.
Иначе Angels in America e много по-явно политически, може би най-вече аналогията ми е от дълбокото познаване и лично отношение към „еврейската тема”, с което буквално очертават кръг около тая общност и или ти посочват мястото в нея с ужасно много ирония, но и с носталгия, или… ти посочват вратата и те оставят да зяпаш отвън и да се чудиш. Освен това и при Къшнър и при братята имаме, както им викат, Нешънъл Моментс (тресящата се от всякакви надрусватели, война и расови бунтове никсънова Америка или тресящата се от СПИН и последиците от маккартизма рейгънова Америка), сведени до живота на един евреин в Минесота и до животите на няколко души в Ню Йорк, двамата най-важни от които – евреи. Имаме също сюреалистичния елемент, интересните проявления на Висшата сила и превръщането на Америка в нещо като обрънат с краката нагоре мит за Обетованата земя.
Като гледах сега A Serious Man си мислех, че има сходство дори в арогантността (в която има пак нещо твърде еврейски-елитистко), с която не им дреме, че 8 от 10 души изобщо няма да схванат препратките към примерно Хегел и Дeрида, или към разни физически принципи.

А „о, шит, има Хашем” нещото, като че ли не беше само накрая, а след всичките три пъти, в които Лари прояви някаква активност, различна от “What’s going on?” - катастрофата; съседката и арестуването на брат му; оценката в края. Което може би беше някакво квантово-попкултурно (що за глупост , ама понеже предполагам, че нещата не са много близо до научната интерпретация...) приложение на втория физически принцип, който се появи във филма, защото не допускам сънят му да е бил случайност.

Скърдж, аз се изгубих на алиасването и хардуера, а ти вземи по-добре отиди в Уики да видиш какво е Ангели в Америка, не на имдб. Загубили сме го били… ;p

[Scourge]

сигурен съм, че при добро желание човек може да види хегел във всичко, и дори съм склонен да се съглася, че е лесно да референсеш "феноменология на духа", дори неусетно и без да го разбереш, когато правиш филм, пипащ по въпросите на морала, вярата и диалектиката на вярващия. не за друго, ами доста идеи и концепции в тия области са повлияни от нея, предимно косвено.

ама дерида бая тряа ще се озори човек, докато го издири вътре, освен ако не тръгне да генерализира некви деконструкции, медитирайки над авраам, исак и агнето в офиса на бос #3 aka the final boss aka mashrak.

srsly, wtf? тия фишеци са другата пътека към стъкления поглед.

[Trip]

Само дето Джен не е тръгнала да ги разисква тука Е, не че ти си тръгнал да приказваш за технически неща, макар че тук *има* хора с принципен интерес към тях Само не знам кога ще стигна до купчината книги за филмова теория и критика, които съм натрупал...

[Jen]

Скърдж,
Хегел и Дерида - първия направо с цитати, втория с разни неща, свързани с прошката - са в другото нещо, дето те загубихме за него. Обещай ми поне да провериш какво е точно. А в Сериозния човек е физиката - правех сравнение просто.
Трябва да ти се признае обаче, че добре навърза нещата (и наистина много ме развесели).

[Scourge]

признавам си, че за около 5 секунди обмислях предложението, но дори един-единствен поглед към 50-те санта събран хегел отсреща на рафта разби секви илюзии, че сайд-бай-сайд проверка на сценария ин инглиш vs фул хегел ин рашън е feasible.
а дерида го отказах още на млади години, мерси.
така че ти обещавам, че не ти обещавам. ти си добра душа и разчитам, че ще ме просветиш.

имам освен това успокоение, че съм мнозинство: наште 80% поздравяват ваште 20% с хендрикс - machine gun.


трип, моите съболезнования. много глупости има да изчетеш с туй, дет си натрупал.

[Silver]

Първо - още две ръце за "Ангели в Америка" (ако това може да подейства някак - не е сериал, а е мини - демек 6-часов филм).

По средата - принципно съм съгласен с приликите между Ангелите и Сериозния, но на първо четене се оказва, че единият е писан по-скоро от хомосексуалист, отколкото от евреин, а другият - по-скоро от пълни шемети, отколкото от евреи. В което е и якото де, иначе на кого би му пукало.

И последно - говорейки за поп-културността на квантовата механика във филма, щото това е тема от професионалните ми напъни, отговорно заявявам, че на дъската на Лари бяха написани предимно смислени неща. Даже като обясняваше за суперпозиция на състояния се обърка по-малко, отколкото очаквах. Та така - много пипнат филм.

[Scourge]

тя попкултурността се съсредоточаваше предимно върху хайзенберг, неопределеността (as opposed на случайността) и шрьодингеровия lolcat и дълбоката им символична връзка с драмата на среднозападния евреин във външно натресена му криза на средната възраст. иначе казано, е ли една котка от средния запад шрьодингерова такава, ако хашем си прави опитите с нея?
похвално е, че по дъската пише верни неща, де.

а мини-то е несъмнено голям плюс, променя вероятността за гледане на ненулева такава. подозирам, че jen намекваше за пиесо-книжлето обаче, с тия викита.

[Jen]

сайд-бай-сайд проверка на сценария ин инглиш vs фул хегел ин рашън и суперпозиции на състояния... geez, boys, snort much glue lately?

това намеквам, защото преди да е свръхнаграждаваното мини на ХБО „Ангели в Америка” има сума години на Бродуей, Пулицър, учи се в училищата по драма и т.н., а Тони Къшнър, преди да е сценаристът на Мюнхен, е един от крайъгълните камъни на модерната американска драматургия.

Иначе екранизацията според мен е толкова добра, колкото изобщо е възможно, следва почти дословно, с някои малки промени, текста на пиесата. И, съдейки по себе си, работи безпроблемно като портрет на осемдесетарска Америка и хората й, дори и без да лягаш с Хегел и ставаш с Дерида и опраскваш два-три Кант-а помежду . Портрет, нарисуван от бая чалдисан художник, да речем.

Още нещо обратно по темата, сетих се, че преди време в един разговор за Ноу Кънтри стана въпрос за повлияването на Коен от Маккарти и как А Serious Мan в известен смисъл повтаря (донякъде иронично, но не изцяло) онова за изгубеното време и традициите, плюс развръзката с урагана и развръзката с разрушителната сила Чигур. Интересна аналогия, която аз нямаше да направя.