The Hurt Locker

[Roland]

Аз бтв, извън долнопробните насилени моменти, дето се пънеха да го изкарат нещо, което филмът не го показва да е, нямах точно НИКАКЪВ проблем с Джеймс. Даже му се изкефих доста.

Проблемът ми е с твърдението, че той бил адреналин джънки, за който войната е наркотик, понеже това не ми биде показано във филма, даже бих казал, че има моменти, които му противоречат.

[Silver]

Btw, тук си леко в грешка. Рол ти призна мнението за The Happening и каза, че може и да си прав. Просто не предпочете да промени собственото си, така че да го напасне към твоето. Разликата е осезаема.

Вивиан, само лек офтопик, за да се изясни най-сетне този въпрос. Цялата ми аргументация против Аватар / за Бастердите/ за Явлението / и пр. не е, за да се промени нечие мнение доколкото то се отнася до харесване и нехаресване (емоции към филма) - не съм толкова зле, за да си мисля, че тва може да се промени; а за да се покаже ясно ли логично, че единия филм не е съвършен (не е дори близо до това, нито е куп неша, за които е рекламиран); вторият филм е много повече от напъни за оригиналност на историческа основа; а последният филм не е катастрофа в никакъв случай. Т.е. оставяйки настрана емоциите, обективните оценки за тези филми (или поне някакви опити за обективни оценки), трябва да са съвсем други, ако разполагаш с цялата информация за филмите и си помислил над всички (повечето) възможности за интерпретация.

[Roland]

И аз оф-топик. Третият не е катастрофа само ако на човек му пука за Шаямалан и това, което иска (съпоузедли) да каже с него. Ако не му, мисля, че "катастрофа" е добро определение.

[Silver]

Тва може да се каже за всеки филм. Например: Аватар не е катастрофа, само ако на човек му пука за Камерън и това, което иска (съпоузедли) да кажe с него. (Хах, сега ми идва на ума, че темата за реакцията на Природата на човешката глупост е в пъти, в ПЪТИ по-оригинално поднесена при Шахмахлан. )

Но, обясних, че не говорим за чувства тук.

[Amelia]

Цялата ми аргументация против Аватар / за Бастердите/ за Явлението / и пр. не е, за да се промени нечие мнение доколкото то се отнася до харесване и нехаресване (емоции към филма) - не съм толкова зле, за да си мисля, че тва може да се промени; а за да се покаже ясно ли логично, че единия филм не е съвършен (не е дори близо до това, нито е куп неша, за които е рекламиран); вторият филм е много повече от напъни за оригиналност на историческа основа; а последният филм не е катастрофа в никакъв случай.

Човек като реши да се аргументира, си казва аргумента веднъж, дваж. Не във високочестотен цикъл, чиято периодика може да се изрази с математическо уравнение.

[Vivian]

А аз пък, for a change, ше вкарам малко свежо on-topic-ness:

Еми за мен точно това е едно от най-бруталните неща във филма - контрастът между реалистичната обстановка и култовия идиот, подвизаващ се в нея. Така той самият става започва да изглежда по-вероятен... Колкото и да е различна идеята, ефектът почти ми напомня за Apocalypse Now - там Курц е също толкова екстремен, но поставен в лудницата на войната е като у дома си.

Бе да ти кажа, точно Апокалипсис сега ми навява контрааргументация в този случай: в Апокалипсис имаш доста не-документален подход към войната (тва все пак не е Оливър Стоун с неговите виетнамски изживявания), с алергоризиране и привнасяне на поетичност в режисьорското поднасяне, както и Курц подчертано е някой, дето е извън обсега на редовите военни, колкото и да е куул в тва дето върши, а и ти се натяква честичко идеята от кумова срама, че мястото му категорично е извън армията...

[Dr. Horrible]

Явно моето виждане не е особено популярно, но на мен лично филмът не ми хареса никак.
Наистина беше много документален, прекалено документален за моя вкус, липсваше му художественост и фантазия. Именно с това ми стана скучен и безинтересен, нямаше нещо, което да ме грабне. Клатещата се камера наистина си беше съвсем на място, но мен по-скоро ме заболя главата от нея. И може би съм предубеден и тесногръд, но някак не успях да ожаля американските армии в Ирак. Нито един от войниците не успя да ме трогне, което си е рекорд, имайки се предвид колко лесничко се трогвам. Някак целия филм ми изглеждаше като документална научно-популярна лента, снимана, за да бъде излъчвана в американските държавни училища и да показва на децата животът на техните батковци в армията. А може би просто не разбирам.
Както и да е, единственото приятно нещо беше да видя Еванджелин Лили във флашбек и то беше неочаквано, но само толкова

[AlDim]

Ideqta na Hurt Locker vuobshte ne e da te "trogne", kakvato obiknoveno e celta na voennite filmi. Naprotiv - v nego prosto ni servirat edin totalen idiot, koito moje da jivee samo vuv voinata. Suotvetno zritelqt e postaven v neprivichna situaciq, v koqto e trudno da reshi dali da go haresva ili da se chuvstva otblusnat ot ludostta mu.

[Silver]

Е да, за почитателите на Спайдърмен това може и да е непривична ситуация, наистина...

[Roland]

Бе аре стига. Джеймс изобщо не е "тотален идиот, който може да живее само във война". Най-обникновен Героичен, Смел и Безразсъден Войник, Който Открива Човешкото У Себе Си, дето го има във всеки втори филм. Ако в началото и в края на филма не ни беше казано изрично, че не можел да живее без войната, НИКОЙ нямаше и да забележи подобно нещо у него. Щото във филма гф няма, не за друго. Не знам с цялата линия с Бекам какво друго са целяли, освен да ни трогнат бтв. Сигурно съм твърде тъп, за да го схвана...

[Vivian]

Ми момчета, силно не съм съгласна и с двете становища по въпроса: филмът нито е 'безпристрастен портрет на откаченяк', нито пък ми чертае лъхащ на патос 'наш човек'.

То тва, разбира се, е плод на недомислици на сценариста, който се е чудил как хем да ангажира публиката, хем да претендира и за някаква документалност и оригиналност и от тази политика 'хем да стисна, хем да пръдна' се е получил Джеймс като един от най-недостоверните образи евър. Лично аз щях да харесам идеята за мегаломански перко, който не се контролира и отблъсква публиката, но Холивудският фактор лъщи в твърде много сцени.

[Morwen]

Не че нещо, ама тва замязва на темата за Аватар в Ефремов...

[Roland]

Meaning?

[AlDim]

Е да, за почитателите на Спайдърмен това може и да е непривична ситуация, наистина...

Ще реши човек, че поне веднъж можеш си спестиш безсмислените лични нападки, но де тоз късмет...
Непривична е за обичайния подход към жанра в Холивуд.

Vivian, точно това имам предвид - показан е като силно противоречив образ. От една страна е тотално вглъбен в работата си и въобще не знае кога да спре, независимо дали става въпрос за приятелско сбиване или обезвреждане на бомба, а от друга - гадостите около него все пак му въздействат емоционално. Дали това може да се отдаде на сценарна слабост или е умишлен ефект, е друг въпрос.

Не знам с цялата линия с Бекам какво друго са целяли, освен да ни трогнат бтв.

Според мен целта беше да се покаже контрастът между идиотът и човекът в Джеймс, т.е. и той не знае защо, но войната силно го привличат, дори когато е ужасна.

[Roland]

Изобщо нямаш точно това предвид, защото и Вивиан, както и аз, твърди, че сценарият е зле написан. Джеймс е противоречив не защото е противоречив, а защото героят е написан кофти.