Роланд, започваш да звучиш като развалена грамофонна плоча. Кои мои думи те наведоха на мисълта, че „Сиянието” и „То” са елементарни и долнопробни? Че ги смятам за хорър романи? Съжалявам, но те
са хорър романи, провери където искаш, като не ми вярваш. А ако не си съгласен, обори твърденията ми с доказателства.
За мен литературата на ужаса изобщо не е елементарна и долнопробна – мисля, че вече го обясних. А за теб такава ли е? Не отричам нещата, за които стана дума, просто смятам, че те са второстепенни. „Сиянието” не е роман за проблемите на алкохолика и „То” не е роман за порастването. Това е малка част от многото теми, засегнати в тях. Според теб каква е основната идея, разработена от Кинг във всеки от романите? Каква е главната тема във всеки от тях? Какво е посланието на автора, ако има такова?
Vivian, определението, което даде, се отнася с пълна сила за цял куп други филми, особено за Psycho (1960) на Хичкок. При това от твоето определение не става ясно чия е психиката (на един убиец), а това е много важно. Затова да го формулираме така – „Психологическа хорър драма, която разглежда пораждането на динамика и дисхармония между трите дяла на психиката на един убиец-психопат.” Защото Джак е убиец-психопат, нали така? Добре, а сега да го съкратим малко, като запазим най-важното - „Психологическа хорър драма, която разглежда психиката на един убиец-психопат.” Звучи по-стегнато и разбираемо, нали така? А сега да го съкратим още малко, за да стигнем до най-основното - „Психологически хорър за убиец-психопат.” Щом е психологически, очевидно се занимава с психиката на убиеца. И какво излиза в крайна сметка? Че „Сиянието” е филм на ужаса за убиец-психопат (моето простичко, но много вярно и точно определение)
И, за да не стане недоразумение, нека поясня още веднъж – ни най-малко не смятам екранизацията за слаба, елементарна и прочие. Напротив, това е един чудесен в много отношения филм. Просто не виждам с какво превъзхожда книгата, която е също толкова философска и психологическа, че дори повече. И продължавам да твърдя, че ако се придържаше повече към нея, филмът щеше да стане още по-добър. Защото романът е по-интересен, по-напрегнат и по-зловещ, а героите в него събуждат много по-силни чувства на симпатия/антипатия.