Затрих си някъде паролата на стария ми профил, ама докато се прибера у дома ще мине време, та набързо направих нов, за да споделя впечатленията си относно последните филми от жанра, които преминаха пред погледа ми
Bleeding Steel -
какво по дяволите гледах?!?!?!?!?!?!? Все още не знам, мозъка ми отказва да преобрази и една частица от видяното в нещо сносно, в нещо, поне относително гледаемо, че то даже гафовете в края на филма не бяха смешни за бога... В общи линии сюжета се върти около някаква супер кръв/плазма ебалимумайкатакаквое, която може да засили регенериращите функции на човек, че спокойно да растат всякакви крайници за секунди... за се-кун-ди, леле майко.
Някакъв провален експеримент вместо да пукне и да отърве човечеството от жалкото си съществуване се мобилизира да намери полагащата му се банка с кръв и се оказва, че я има в тялото на дъщерята на героя на Джеки Чан, който видиш ли за да я предпази я оставя в сиропиталище и само я наблюдава отстрани в продължение на 13 години, а да и Джеки Чан е в това чудо на чудесата... Кунг Фу Йога е слаб, но в сравнение с това което изгледах преди малко, Кунг Фу Йога е направо шедьовър - не, същото лайно е ама това тук е по-миризливо и от външен кенеф на затънтено село някъде в Странджа планина. Дядо ви Джеки играе полицай, който в самото начало успява да спаси доктора разработил супер кръвта от лапите на проваления експеримент, после в картинката се намесва някакъв тъпанар, който се прави на женско, за да обере писател на книга със заглавие "Bleeding Steel", която в детайли описва случилото се преди 13 години, после виждаме порасналата дъщеря на дъртия Джеки, която ходи при врачка на хипноза с пазач пред вратата австралийския Тирион (добре, че го претрепаха), за да разбере аджеба откъде се появяват нейните кошмари.
След това в картинката се намесва една височка кака с прекомерно натрупване на фон дьо тен по мутрата, която работи за лошия бродещ в небето над Сидни с космически кораб, взет назаем от снимачната площадка на някой долнопробен клонинг на Star Wars и Marvel superheroes вселените. Джеки играе през цялото време като облъчен или като с промит мозък, бойните сцени са крака на клошар, сюжета е в гъза, всички актьори са за публична прожекция 24/7 на The Tuxedo, Kung Fu Yoga, the Spy next door, всички ранни произведения на Джеки преди Пияният Майстор, за да получат мозъчни ступори и да не правят повече нищо заедно.
В тоя филм имаше ебати продуктовото позициониране на Ауди, имаше смехотворен диалог, барабар с дебилна музика, някакви мимики, някакви лицеви напъвания, сякаш половината екип са имали запек, а другата половина сериозно разстройство.... Няма едно положително нещо, за което да се хвана, през няколко минути ми се навираше в лицето пейзажна снимка на Сидни и сградата на операта им, айде няма нужда, Джеки да спира вече да се снима в такива нещастни творби, че ме хваща яд на него, а да и ако в КУнг Фу Йога имахме CGI хиени и повръщащ лъв, тук имаме CGI ръка, която изниква за секунди и приличаше на уродлива опашка на гущер. И това цялото нещо се води sci-fi аре бе, ебати главочите са тия дето са си мислели, че това може да мине за нещо такова, ама пусти шаренки картинки и пусти безлични герои, трябва да се хапва пъЛжен оЛиз после след края на снимачния ден.
Тоя филм не само удари дъното (даже проспах кога са отсвирили каката-злодей) ами направо го проби и изпадна в Марианската Падина по тъпотия...
Понеже от сайта където от време на време пиша уредиха интервю с Wu Jing (SPL, Invisible Target, Tai Chi Boxer, SPL 2, Wolf Warrior) аз се включих с няколко въпроса към него (заедно с други хора от сайта) и реших да изгледам
Wolf Warriors 2, за да видим дали е успял да си вземе поука от тъпотията на оригинала или е задълбал още по-надолу в кариерата си.
Ами мога да кажа, че ей така се прави продължение - в пъти по-добро, по-брутално, повече екшън на килограм, повече експлозии, качествени тупалки. Браво на човека, постарал се е, но все пак тук в продукцията са се включили хора от екипа на Winter Soldier/Civil War и това си личи при екшън сегментите, заедно с Франк Грило като главния лош.
Честно казано не очаквах такова нещо от Wu Jing който като цяло на режисьорския стол прави нещо около средното ниво (Legendary Assassin), но тук с помощта на американския екип и братята Русо в това число е направил чудесен зареден с адреналин филм, който макар и с малко пропаганда на места, вдига доста нивото на екшън филмите идващи от китайския пазар.
Беше удоволствие да гледам как начупва тиквите на лошите, как им пръска главите и как се мята и блъска по земята, последния бой ми напомни малко за Flashpoint, но все пак Wu Jing го направи по своя си начин, което го отличи от болшинството.
Вложил е усилия и време човека с направата на този филм и това си личи през цялото време, а към края се загатва и за трета част, което е добре, само да не задълбае излишно в китайска пропаганда (както беше в първия филм) и да осере нещата, вярно там за главен лош имахме Скот Адкинс, който е талантлив, но боя им беше бездушна смесица от еднообразие и скука на квадрат.
Тук в продължението всичко е умножено по десет, на финалния бой се изкефих максимално, въпреки, че не беше кой знае колко дълъг, но беше брутален от-до. Препоръчвам го на всички фенове на филмите с бойни изкуства
9.5/10
Brotherhood of Blades 2 - още едно продължение, но този път не особено добро, а като гелдам ще има и трета част, там не ми се мисли какво ще сътворят. Първия филм беше една изненада за мен в жанра, с умело направените бойни сцени, с интересните герои, с поредната история за доблестни воини срещу несправедливостта.
Този тук се опита да представи по-завързана история, наблегна на развитието на героите и напълно естествено пренебрегна бойните сцени. Направиха една сложна дворцова интрига достойна за книга от поредицата Китайски Загадки, като сложиха нашия главен герой от първия филм в нещо като подобие на Съдията Ди, но с повече бойни умения, които бяха иначе притъпени от некадърната камера, безумния монтаж и самата мързелива хореография, която разчиташе повече на жици и глупава сценография на боевете, които даже добиха комичен оттенък по едно време докато гледах как нашия е заобиколен от поне 20 гледащи на кръв и урина лоши и пред него идва само един, който бива прилежно съсечен, само за да направи място на следващия в опашката. Безумна тъпотия, която ми удави всички позитивни емоции натрупани от оригинала.
Безспорно силните страни на филма бяха историята, някои от героите, сценографията и костюмите от този период (династия Мин), вижда се как са вложили усилия и старание в тези елементи, но са пренебрегнали най-важната част спред мен в един филм с бойни изкуства, именно едни качествени тупалки и кълцанье с мечове, което беше зле реализирано. Имаше и намек за любов, но толкова безпочвен и хвърлен в нищото, че можеше да се мине и без това, ама пусти влажни погледи и недоизказани мисли за грях, поне музиката на Kenji Kawai (Ghost in the Shell) беше на ниво, макар и малко рециклиран материал от аниме шедьовъра.
Адмирации за добре изпипаните детайли по историята, но този пропуск в бойните сцени си е сериозен минус за мен и не знам какво ще сътворят в третата част ама поне да върнат качеството на бойните сцени, а не да ми се правят на интересни с разни сериозни тематики и дворцови конспирации. Както се казваше в един стар дублаж на Васил Кожухаров на тъпотията с дядо Джеки Battle Creek Brawl:"Искаме да видим счупени кокалиии!"
6/10
The Foreigner - това не е типичния Джеки Чан филм и в основата си няма много азиатско и като сетинг и като изпъление. Много стегнат трилър се е получил, но пак казвам, това не е типичния Джеки Чан филм, който някои фенове биха очаквали, даже няма кадри с гафове по време на снимките, но пък за фон звучи гласът на Чан в официалната песен към саундтрака на филма.
Има известни разлики от книжния оригинал (макар и да го следва на почти 80%), но това, което ми липсваше в книгата на финала, тук филма го достави с кофите. Пиърс Броснан си изигра ролята с достатъчна доза емоция, за да го свържа с неговия първообраз от книжния източник. Суров, пресметлив и достатъчно брутален, той беше основния опонент на смачкания, отруден и остарял образ на Джеки Чан, който според мен прави доста силна драматична роля, ако и да е подплатена с малко екшън като бонус.
Тук Джеки се е постарал да влезе в обувките на главния герой от книгата т.нар. Китаец (въпреки, че е виетнамец), като предоставя палитра от чувства и емоции, рядко виждани сред неговите екранни превъплъщения - тук се доближава до изпъленията си в Shinjuku Incident, Crime Story, Heart of the Dragon & Karate Kid, разбирам го, че вече иска да наблегне на своите актьорски качества вместо да чупи кости в несвяст и този негов опит е доста силен на всички нива. Имаме един смазан от лична трагедия човек, който обаче е решен да иска справедливост и възмездиа за причинената мъка и болка.
След определена точка на пречупване той вече се превръща в друг човек, загърбил миналото си, също толкова болезнено, но в това ядро той вижда единствения начин за действие и той го прави по един изключително ефикасен начин среу различни противници. Има малко Rambo vibe в някои сцени, много добре дозиран екшън сегменти, които идеално се вписват в цялостната картина и развиващата се пред нас история.
В самите екшън сцени се вижда умелата ръка на Джеки и неговия екип, който е направил едни минималистични епизоди, но изпълнени със суров вид, но дълго култивиран гняв, който просто експлоадира особено на финала. Имаше малко недомислици особено в една нелепа реплика към самия край на филма отправена към героя на Чан, но всичко останало за мен лично беше удоволствие да гледам.
Оценка 9.5/10