
Относно The Assassin - прекалено бавен ми дойде, прекалено тромаво ми се разви историята, прекалено камерен и като цяло скучен - не успях да вникна в същността му, но това си е мой проблем изцяло, не ме грабна полу-документалния му стил, а заигравките с aspect ratio-то направо ме извадиха от филма, със сигурност има елемент на достоверност, заради декорите, костюмите и класическата реч от онова време, но той попада в графата ми "mnogo_art" заедно с The Grandmaster,така исках да го харесам и него, но не се получи. И все пак - трябва да има различни филми, различни вкусове, понеже ние не сме еднакви - колкото повече, толкова повече.
Crouching Tiger Hidden Dragon 2: Sword Of Destiny - Та за него конкретно - не знам кой жалкар му е хрумнало да го прави на английски, но да го пращат да учи непалски в затънтен манастир и толкова... диалога наистина сякаш е взет от сапунка, мизерните декорчета, лошото CGI, още по-зле направените бойни сцени с привкус на гнили жици - damn you Yuen Woo Ping!!! Че то в Iron Monkey (пак с Дони Йен) беше в пъти по-забавно и тупалковите образци бяха на ниво, ако ще и историята да беше плоскичка.
Тук историята са се опитали да я завъртят като на първия филм, но явно не им е стигнал бюджета и въображението на сценаристите, да ми пускат през две минути основната тема на Ли Му Бай, това съчетано с визионерски похвати на "кой гледа по-страшно", ами не мерси... Джейсън Скот Лий беше трагичен горкия ама то с такъв материал как да бъдеш нещо по-различно, Дони Йен раздаде няколко ритника (подпомогнат от жици), понаряза малко хора и после с усмивка към хоризонта заедно с MILF парчето Мишел Йо - на това му викам щастлив край.
Останалите поддържащи персонажи даже не смятам да ги споменавам - по-безлична сган отдавна не бях гледал във филм, че то в рисунките на 7 годишната ми дъщеря има повече емоции и цвят баси...
Повечето филм е заснет с някакви гадно тъмни сцени, където почти нищо не се вижда и почва едно гадаене, кой кой е и за какво се бори, а пък CGI картинките бяха отвратителни и ако целта им е да се постигне някаква мащабност, го направиха по възможно най-тъпия начин, като ги залепиха като кръпки към бойната хореография в израз на съчетание между модерно и древно, но по-добре да си бяха останали само с древното. Мишел Йо е далеч от предишната си роля в първия филм, тук не показа никаква по-различна емоция от това да се държи като мрънкаща лелка, оплакваща се от всичко и всеки - цената на ориза, пенсиите, опашките в магазина и проклетия ревматизъм който сякаш я мъчеше през по-голямата част от филма.
Ако Netflix решат да филмират и останалите части на книжния оригинал, по-добре да не пускат в публичното пространство резултата, да си го запишат на стара VHS касетка и да си го пускат на високосни години само в компанията на хора с Алцхаймер, че да не помнят нищо от показаните кадри...
Гледал съм доста злеташки филми от жанра през годините, но този се нарежда сред Топ 10 на най-тъпашките заглавия от martial arts movies world редом до dragon Fist, Sorcerer and the white snake, Badges of fury, Vampire Warriors, Legend of the Wolf, Legend of Chen Zhen и още няколко

0.5/10
Поздрави