.Ip Man и други филми с бойни изкуства
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 408
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
Преди време реших да изровя някои от моите апокрифни олд скул филми и попаднах на този диамант 
Ninja in the dragon's den - след толкова време още е изродски Макар и правен в далечната 1981 и с един доста плосък сюжет, за мен си остава един от най-добрите 80-тарски филми с бойни изкуства.
Под вещата режисура на Corey Yuen двамата главни герои (изиграни то Conan Lee & Hiroyuki Sanada) представят един отличен спектакъл на тупаници и каскади.
В общи линии историята се върти около двама бойци - вдин китаец и един японец, първият просто се прави на велик и се чуди с кой да се ступа, а другия (нинджа) бяга от Япония в Китай за да намери човека убил баща му.
След серия от бойни сцени и малко загадки относно кой какъв е и защо такъв е, двамата се изправят един срещу друг в една финална сцена която е разделена на две части - първата (траеща около 7 минути) е изцяло между нашите главните герои, а втората (около 10) е пак с тандема, но този път обединени срещу главния гад (изигран от Hwang Jang Lee)
Просто наслада за сетивата ми
Въпреки елементарния си сюжет, бойните сцени коменсират изцяло постната трактовка на сценария и мен лично ме задоволиха напълно
10/10
http://www.imdb.com/title/tt0084267/
Ninja in the dragon's den - след толкова време още е изродски
Макар и правен в далечната 1981 и с един доста плосък сюжет, за мен си остава един от най-добрите 80-тарски филми с бойни изкуства.Под вещата режисура на Corey Yuen двамата главни герои (изиграни то Conan Lee & Hiroyuki Sanada) представят един отличен спектакъл на тупаници и каскади.
В общи линии историята се върти около двама бойци - вдин китаец и един японец, първият просто се прави на велик и се чуди с кой да се ступа, а другия (нинджа) бяга от Япония в Китай за да намери човека убил баща му.
След серия от бойни сцени и малко загадки относно кой какъв е и защо такъв е, двамата се изправят един срещу друг в една финална сцена която е разделена на две части - първата (траеща около 7 минути) е изцяло между нашите главните герои, а втората (около 10) е пак с тандема, но този път обединени срещу главния гад (изигран от Hwang Jang Lee)
Просто наслада за сетивата ми
Въпреки елементарния си сюжет, бойните сцени коменсират изцяло постната трактовка на сценария и мен лично ме задоволиха напълно
10/10
http://www.imdb.com/title/tt0084267/
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6455
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Гледах "Kung-fu Master". Това е новият филм на Юен Бяо. Толкова е нов, че дори няма страница в имдб. За сметка на това го има качен по българските тракери и дори има субтитри. 
Както и да е, да споделя... Всеки е чувал приказката, че някой филм имал повече бой, отколкото приказки. До преди да гледам това произведение на изкуството, си мислех, че никога няма да видя филм, в който това да не е преувеличение, а абсолютната и буквална истина.
О, милостиви Буда. В "Kung-fu Master" близо седемдесет от деветдесет и петте му минути са запълнени с битки. Още от самото начало, от първата минута. Бой. Много бой. И още бой. И още.
И още.
И още.
В сравнение с този филм "Fist of Legend" е тежка и сериозна оскарова драма с няколко кратки и нарядко разположени битчици. Пак в сравнение с него филмите на Джеки Чан са напрегнати трилъри, задвижвани от интригата и съспенса, а не, както всички си мислят, от екшъна и хумора. Просто този филм е толкова лишен от сюжет и каквито и да било други филмови качества, и е толкова неумишлено смехотворен(да се разбира, че не разсмива по правилния начин), че просто издухва всякаква конкуренция. Имаше три или четири минути, в които главният герой вместо да се бие, се катереше по някакви пейки и избягваше летящи към него копия. Реплики почти няма, а и малкото съществуващи са просто лишени от смисъл. Сюжет буквално няма. И най-малоумният екшън, който съм гледал до сега, има някаква история, но тук такава просто няма. Не и такава, която да следва каквато и да е логика. Не се шегувам и не преувеличавам по никакъв начин за това.
Всъщност бойните сцени са с доста прилична хореография, каскадите са красиви и очевидно трудни за изпълнение и Бяо е във върхова форма, особено за годините си. Въпросът е, че битките са горе-долу три пъти повече от допустимото. Колкото и добре да са хореографирани, са доста еднотипни и всъщност още в първия половин час вече бях видял абсолютно всичко, което филмът можеше да ми предложи като бой. От там нататък просто започва бързо, но сигурно да омръзва и иначе прекрасни идеи и движения предизвикват отегчена прозявка. Неприятно е, особено за човек като мен.
4/10.
Между другото, ако бях прочел някъде рецензия на филма, доближаваща се до това, което написах по-горе, вероятно веднага щях да го сваля от някой тракер и да го изгледам. Сериозно говоря. До сега си мислех, че би било интересно да видя истински безсюжетен екшън с наистина несекващ бой. Но не е.
Както и да е, да споделя... Всеки е чувал приказката, че някой филм имал повече бой, отколкото приказки. До преди да гледам това произведение на изкуството, си мислех, че никога няма да видя филм, в който това да не е преувеличение, а абсолютната и буквална истина.
О, милостиви Буда. В "Kung-fu Master" близо седемдесет от деветдесет и петте му минути са запълнени с битки. Още от самото начало, от първата минута. Бой. Много бой. И още бой. И още.
И още.
И още.
В сравнение с този филм "Fist of Legend" е тежка и сериозна оскарова драма с няколко кратки и нарядко разположени битчици. Пак в сравнение с него филмите на Джеки Чан са напрегнати трилъри, задвижвани от интригата и съспенса, а не, както всички си мислят, от екшъна и хумора. Просто този филм е толкова лишен от сюжет и каквито и да било други филмови качества, и е толкова неумишлено смехотворен(да се разбира, че не разсмива по правилния начин), че просто издухва всякаква конкуренция. Имаше три или четири минути, в които главният герой вместо да се бие, се катереше по някакви пейки и избягваше летящи към него копия. Реплики почти няма, а и малкото съществуващи са просто лишени от смисъл. Сюжет буквално няма. И най-малоумният екшън, който съм гледал до сега, има някаква история, но тук такава просто няма. Не и такава, която да следва каквато и да е логика. Не се шегувам и не преувеличавам по никакъв начин за това.
Всъщност бойните сцени са с доста прилична хореография, каскадите са красиви и очевидно трудни за изпълнение и Бяо е във върхова форма, особено за годините си. Въпросът е, че битките са горе-долу три пъти повече от допустимото. Колкото и добре да са хореографирани, са доста еднотипни и всъщност още в първия половин час вече бях видял абсолютно всичко, което филмът можеше да ми предложи като бой. От там нататък просто започва бързо, но сигурно да омръзва и иначе прекрасни идеи и движения предизвикват отегчена прозявка. Неприятно е, особено за човек като мен.
4/10.
Между другото, ако бях прочел някъде рецензия на филма, доближаваща се до това, което написах по-горе, вероятно веднага щях да го сваля от някой тракер и да го изгледам. Сериозно говоря. До сега си мислех, че би било интересно да видя истински безсюжетен екшън с наистина несекващ бой. Но не е.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 408
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
@tigermaster: Не се притеснявай Просто този "филм" е нещо като сборна формация от сериал, който е с продължителност 40 епизода
Нищо чудно да няма никакъв сюжет, просто разпространителите са изрязали всичко ненужно и са оставили само бойните сцени
Първата част от сериала се нарича The Legend of Shaolin Kung fu (martial arts director Ching Siu Tung), втората част (тази с Юен Бю) се нарича Legend of shaolin Kung Fu 2: 13 Cudgel Monks (martial arts choreographer Yuen Bun) и е точно този "филм" за който става въпрос
Просто Liongate са решили да се направят на хитри и вместо да издадт целия сериал са го смачкали в 90 минутно клипче с бой...
Жалко наистина за такова странно решение...
Поздрави
Просто този "филм" е нещо като сборна формация от сериал, който е с продължителност 40 епизода Нищо чудно да няма никакъв сюжет, просто разпространителите са изрязали всичко ненужно и са оставили само бойните сцени
Първата част от сериала се нарича The Legend of Shaolin Kung fu (martial arts director Ching Siu Tung), втората част (тази с Юен Бю) се нарича Legend of shaolin Kung Fu 2: 13 Cudgel Monks (martial arts choreographer Yuen Bun) и е точно този "филм" за който става въпрос
Просто Liongate са решили да се направят на хитри и вместо да издадт целия сериал са го смачкали в 90 минутно клипче с бой...
Жалко наистина за такова странно решение...
Поздрави
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6455
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Ясно тогава... Бях предположил, че е телевизионен филм, най-малкото заради визията му, но че са постъпили така не знаех. А и предишният подобен филм, който гледах - "The Tai Chi Master" с Джаки Ву - всъщност имаше история и не правеше впечатление на претрупан с бой.
А сериалът с Юен откриваем ли е?
А сериалът с Юен откриваем ли е?
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Ама аз пък си го гледам с кеф и засега съм доволна. Тези червенки очила в началото и рапа хвърлят в къпините, но после навлизат в що годе някаква историческа достоверност, и стига да нямаше типичните корейски любовни трепети, щях да му дам 10/10... ама нейсе.Xellos wrote:С очила с червени стъкла и лек рап за озвучение за ерата
(\ /)
(X.x)
(> <)
Reality is an obstacte to halllucination.
(X.x)
(> <)
Reality is an obstacte to halllucination.
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 408
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 408
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
И ето още един представител на моя любим жанр "филми с бойни изкуства" - Magnificent Warriors, с участието на Мишел Йо - старичък филм, но такива вече за жалост не правят в Хонконг - изпипани бойни сцени, локации на интересни места, не таквиа направени с компютър, забавни герои, приключения (без артефакти) и нашето девойче размахващо камшик и други средства за унищожаване на враговете
Мишел е чудесна в своето амплоа на женски Индиана Джоунс и рита със завидно умение - нещо което си проличава още в първата бойна сцена. Стар, но златен, въпреки предсказуемостта на сюжета и еднопластови превъплъщения
Има какво да се види в него и само заради финалния бой с Hwang Jang Lee и заслужава да се погледне с добро око
Казвам го като фен
8/10
http://www.imdb.com/title/tt0094375/
Преди време събрах всички книги за криминалните разследвания на Съдията Ди Жъндзие написани от холандеца Робърт ван Хюлик и съм ги препрочитал много пъти - едни от любимите ми произведения наред с книгите на Дийн Кунц и Властелинът
Когато разбрах, че ще има и китайски филмов прочит на героя, започнах да очаквам подробна информация относно актьорите, сценарият, режисурата и дали ще има тупалки
Е, определено се изненадах от избора на главен герой - Andy Lau щеше да бъде Съдията Ди, режисьор Tsui Hark, а бойната хореография поверена на небезизестния Sammo Hung Kam Bo
Определено се зарадвах - очертаваше се интересен проект и започнах да умувам (долкото ми позволяваше ограниченият ми мозък), коя от книгите ще подложат на екранизация
Доколкото знаех самият Робърт ван Хюлик се е вдъхновил за написването на поредицата си от стари ръкописи от династията Тан под надслова "ДИ Гун Ан" (в превод - Криминални случаи резрешени от Съдията Ди) и въодушевлението ми отиде на едно ново ниво
Миналата седмица го намерих и седнах да го гледам - заглавието беше "Judge Dee and mystery of the phantom flame", и започна доста мистериозно, което беше интересно - веднага започнах да умувам кой е великият зъл ум зад убийствата и кой може да крои интриги в двореца малко преди коронясването на новата императрица на Китай
Анди Лау изигра ролята на Съдията Ди с необходимата доза сдържаност и показа логическата мисъл, присъща на героя от книгите, имаше интересни хрумвания и нишки, които ме накараха да си разбъркам мозъчната супа и да се опитвам да гадая кой е главния гад Както и в книгите не успях да позная, но поне схванах метода, който смяташе да прецака императрицата
Бойната хореография...хммм...ами има я, но не е в някакви епични пропорции и прекалено летяща и доста обикновена - явно на Само Хун не му се е занимавало много-много и я е претупал набързо Но нищо, все пак и в книгите бойните сцени не са начесто и предимно се водят от двамата му помощници - Ма Жун и Цяо Тай - в общи линии ми хареса - над средното ниво по моя личен кефометър и май ще си го взема за колекцията, само заради фенщината към героя на Съдията Ди.
И дано ако има следваща част режисьора да е друг - Tsui Hark нещо му куцаше тук и не успя да постигне висотата на предишните си успешни филми...
8/10
http://www.imdb.com/title/tt1123373/
Мишел е чудесна в своето амплоа на женски Индиана Джоунс и рита със завидно умение - нещо което си проличава още в първата бойна сцена. Стар, но златен, въпреки предсказуемостта на сюжета и еднопластови превъплъщения
Има какво да се види в него и само заради финалния бой с Hwang Jang Lee и заслужава да се погледне с добро око
Казвам го като фен
8/10
http://www.imdb.com/title/tt0094375/
Преди време събрах всички книги за криминалните разследвания на Съдията Ди Жъндзие написани от холандеца Робърт ван Хюлик и съм ги препрочитал много пъти - едни от любимите ми произведения наред с книгите на Дийн Кунц и Властелинът
Когато разбрах, че ще има и китайски филмов прочит на героя, започнах да очаквам подробна информация относно актьорите, сценарият, режисурата и дали ще има тупалки
Е, определено се изненадах от избора на главен герой - Andy Lau щеше да бъде Съдията Ди, режисьор Tsui Hark, а бойната хореография поверена на небезизестния Sammo Hung Kam Bo
Определено се зарадвах - очертаваше се интересен проект и започнах да умувам (долкото ми позволяваше ограниченият ми мозък), коя от книгите ще подложат на екранизация
Доколкото знаех самият Робърт ван Хюлик се е вдъхновил за написването на поредицата си от стари ръкописи от династията Тан под надслова "ДИ Гун Ан" (в превод - Криминални случаи резрешени от Съдията Ди) и въодушевлението ми отиде на едно ново ниво
Миналата седмица го намерих и седнах да го гледам - заглавието беше "Judge Dee and mystery of the phantom flame", и започна доста мистериозно, което беше интересно - веднага започнах да умувам кой е великият зъл ум зад убийствата и кой може да крои интриги в двореца малко преди коронясването на новата императрица на Китай
Анди Лау изигра ролята на Съдията Ди с необходимата доза сдържаност и показа логическата мисъл, присъща на героя от книгите, имаше интересни хрумвания и нишки, които ме накараха да си разбъркам мозъчната супа и да се опитвам да гадая кой е главния гад Както и в книгите не успях да позная, но поне схванах метода, който смяташе да прецака императрицата
Бойната хореография...хммм...ами има я, но не е в някакви епични пропорции и прекалено летяща и доста обикновена - явно на Само Хун не му се е занимавало много-много и я е претупал набързо Но нищо, все пак и в книгите бойните сцени не са начесто и предимно се водят от двамата му помощници - Ма Жун и Цяо Тай - в общи линии ми хареса - над средното ниво по моя личен кефометър и май ще си го взема за колекцията, само заради фенщината към героя на Съдията Ди.
И дано ако има следваща част режисьора да е друг - Tsui Hark нещо му куцаше тук и не успя да постигне висотата на предишните си успешни филми...
8/10
http://www.imdb.com/title/tt1123373/
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 408
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
От няколко дена насам гледам само стари филми - носталгия ли, пренасищане с нови такива, уморен от ефекти и визуални пиршества... Не знам каква е точно причината, но тази кино вълна ми дойде доста ободряващо.
Припомних си стари класики, малко по-нови такива (не чак толкова блестящи), но всичките допринесоха за едно такова блаженство и отпускане, каквото отдавна не бях почувствал... Понеже в моята филмотека преобладават заглавията с тупалкови наклонности и 4-те описани по-долу представители са то този подвид
Ще ги започна в реда на гледане - първият филм е мой набор, заснет в далечната 1978, където една млада звезда изгрява на хоризонта на Хонконг - тази на Джеки Чан. По това време Джеки е бил в нещо като безизходица - филмите в които участвал били пълен провал, но въпреки това Ло Уей се опитвал всеки път да вкара Джеки в роли подобни на тези на Брус Лий с цел бърза печалба.
Даже когато Yuen Woo ping решил да даде възможност на Джеки в първия си филм като режисьор (Snake in the Eagle's shadow), мнозина го посъветвали да избере друг за ролята, понеже филмът щял да се провали с Джеки в главната роля. За учудване на всички химията се получила и това довело до следващото им съвместно произведение наречено "Drunken Master"
Ето за него ще споделя емоциите си тук. За жалост и досега няма издадена пълната версия на този филм (111 мин.) в най-добрия случай можете да намерите този вариант на компанията Mei Ah & Hong Kong Legends, но и двете версии са по 106 мин. като липсват няколко тренировъчни сцени и малко от финалния тупаник, който някъде е описван като дълъг 17 минути, но всъщност е точно 10
Сюжета (както е обичайно за такъв род филми) е доста опростен и гравитира около старата идея за отмъщение, като двама от участниците в Змията под сянката на орела, се завръщат и тук в почти същото амплоа - Yuen Siu Tien (реалният баща на Yuen Woo Ping) е отново старият учител на смъртоносна техника, а Hwang Jang Lee пак е в ролята на известен убиец (този път е нещо като наемник). Взаимодействието между дядката и Джеки е отново на ниво, комедията е доста застъпена и служи за връзка между отделните звена на филма, които бяха заето предимно от зрелищни бойни сцени, заснети с много динамика и ритъм. Тренировъчните образци си бяха точно на място и на моменти даже съжалявах бат Джеки, че е трябвало да изтърпи гаврата на учителя си (сцената с изпразването на ведрата с вода е класика), но всичко се връща
Детайлното показване на 8-те пияни бога е просто един път - брат Чан с вещина показва различните техники и стойки под зоркия поглед на беловласия старец (нищо общо с Дядо Коледа или Мраз).
Това е именно филма катапултирал Джеки Чан на високо във филмовия небосклон и малко след това той "емигрира" в конкурентната компания на Raymond Chow (бивш служител в Shaw Brothers), въпреки че е на 32 години, този филм не е загубил и частица от усещането си, от потенциала си и от изключителната хореография на бойните сцени - абсолютна класика в жанра Е, поне за мен
Гледах го с огромно удоволствие и макар да го знам почти наизуст пак му се израдвах стабилно Макар продължението му да е в пъти по-добре изпипан филм - и като бойна хореография и като заснемане и като сюжет, оригинала за мен е по-добър - малко по-наивен, но все така недостижим в раздела martial arts movies.
10/10
http://www.imdb.com/title/tt0080179/
Следващият филм е малко по-новичък, заснет е през 1986 малко след като Джеки се разделя за дълго време с екранните си "братя" Само Хун и Юен Бю заради "различия в мненията и конфликти на интереси" и представлява смес от бойни изкуства и каскади, една от които почти отнела живота на Джеки Чан.
Това беше първия филм на Джеки Чан който гледах (на един рожден ден) и тогава не му обърнах необходимото внимание, но няколко години по-късно (през 1991), когато стартирах фенщината си по тези филми го издирих и го гледах отново. Много добър филм се е получил, въпреки дразнещата роля на Алан Там (известен поп певец по онова време) и въпреки на места резтегленото повествование си струва да се види.
Тук Джеки е решил да се направи на китайския Индиана Джоунс и го играе наемник търсещ древни артефакти за този който му даде необходимата доза парички
Поради нещастно стечение на обстоятелствата негова приятелка от миналото е отвлечена от група фанатизирани монаси (подвизаващи се в манастир някъде из бивша Югославия) и в замяна искат от Джеки да им намери прословутите Доспехи на Бога - и се почва едно преследване, бягане и биене из китни градчета и тилилейски гори
Добре структуриран филм, но на места темпото спада до такова на ленивец във фаза на заспиване, и явно не е можело да се трепят през цялото време
Финалният бой е трябвало да бъде с американката Синтия Ротрок, но тя приела по-примамливото предложение да се снима в новия филм на Юен Бю - Righting Wrongs (точно него си поръчах минлата седмица) и в тази смяна на плановете Джеки се бие с 4 девойки (на места явно си личи, че това с дърти пръчове, но карай да върви).
Можеше да бъде още по-добър, но явно Джеки не е имал много време (след инцидента с дървото и разбития му череп) и е "ръшнал" продукцията за да може да бъде видяна точно на Китайската нова година
8/10
http://www.imdb.com/title/tt0091431/
След тези антики си пуснах един от по-новите филми на Джеки Чан - The Myth - тук батко Чан играе двойна роля, една на прочут генерал от миналото и археолог от настоящето.
С непрестанни ретроспекции са се опитали да разкажат две истории паралелно, но нещо не се е получило - скучен финален бой, доста недомислици в сюжета, прекалено използване на жици и зелен екран - не ме впечатли особено, въпреки старанието.
Всички ми се видяхя някак изморени и като че ли без ентусиазъм играеха ролите си - обаче дуета между корейската принцеса и Джеки е едно от хубавите неща във филма
Забелязах, че новите филми на Джеки Чан (с малки изключения) са доста слабички и се издънват по много параграфи - какво да се прави индустрия
5/10
http://www.imdb.com/title/tt0365847/
Понеже не съм спал изобщо днес - жената се разболя сериозно и аз се правя на медицинска сестра, ще направя допълнение към поста си когато успея да се събудя, че сега едвам виждам какво пиша - мозъкът ми вече спи...
Edit: Както обещах по-рано продължавам с последния кино-тупалков образец - The Prodigal son - режисьор Само Хун, с участието на Юен Бю и Лам Чин Ин (който прави една от най-запомнящите си роли).
Историята за младия Люн Джан в малкия град Фошан, който усилено громи противници без да знае, че всичко се урежда с много пари зад гърба му и доста хитри копеленца са се облагодетелствали от тази практика. Но когато среща Leung Yee Tai разбира, че уменията му са далеч от перфектни и всъщност той нищо не отбира от бойни изкуства.
Решен да научи стила на майстора той го следва непрестанно, докато един трагичен инцидент не ги сближава и обучението може да започне. Но някъде там ги чака още един майстор за последна битка...
Сюжета е отново познатия за отмъщение и достойнство, но всичко друго няма никакво значение, когато Юен Бю започва да тренира под зоркия поглед на Само Хун - блестящи сцени. За бойната хореография нямам думи - Вин Чун стила е показан в детайли, ритниците наистина болят, има бързина, има дълги кадри - абсолютна красота.
Поставям го пред първия Ип ман по качество на бойните сцени - Само Хун си знае работата и умее да прави такива тупаници, както никой друг. Юен Бю показава истинска класа и завидни акробатични и бойни умения. Дори и забавната за китайците елементарна комедия не дразни съзнанието - тя просто е там за допълнение на прекрасните бойни сцени
Трябва да се гледа от всеки фен на тези филми
10/10
http://www.imdb.com/title/tt0085211/
Припомних си стари класики, малко по-нови такива (не чак толкова блестящи), но всичките допринесоха за едно такова блаженство и отпускане, каквото отдавна не бях почувствал... Понеже в моята филмотека преобладават заглавията с тупалкови наклонности и 4-те описани по-долу представители са то този подвид
Ще ги започна в реда на гледане - първият филм е мой набор, заснет в далечната 1978, където една млада звезда изгрява на хоризонта на Хонконг - тази на Джеки Чан. По това време Джеки е бил в нещо като безизходица - филмите в които участвал били пълен провал, но въпреки това Ло Уей се опитвал всеки път да вкара Джеки в роли подобни на тези на Брус Лий с цел бърза печалба.
Даже когато Yuen Woo ping решил да даде възможност на Джеки в първия си филм като режисьор (Snake in the Eagle's shadow), мнозина го посъветвали да избере друг за ролята, понеже филмът щял да се провали с Джеки в главната роля. За учудване на всички химията се получила и това довело до следващото им съвместно произведение наречено "Drunken Master"
Ето за него ще споделя емоциите си тук. За жалост и досега няма издадена пълната версия на този филм (111 мин.) в най-добрия случай можете да намерите този вариант на компанията Mei Ah & Hong Kong Legends, но и двете версии са по 106 мин. като липсват няколко тренировъчни сцени и малко от финалния тупаник, който някъде е описван като дълъг 17 минути, но всъщност е точно 10
Сюжета (както е обичайно за такъв род филми) е доста опростен и гравитира около старата идея за отмъщение, като двама от участниците в Змията под сянката на орела, се завръщат и тук в почти същото амплоа - Yuen Siu Tien (реалният баща на Yuen Woo Ping) е отново старият учител на смъртоносна техника, а Hwang Jang Lee пак е в ролята на известен убиец (този път е нещо като наемник). Взаимодействието между дядката и Джеки е отново на ниво, комедията е доста застъпена и служи за връзка между отделните звена на филма, които бяха заето предимно от зрелищни бойни сцени, заснети с много динамика и ритъм. Тренировъчните образци си бяха точно на място и на моменти даже съжалявах бат Джеки, че е трябвало да изтърпи гаврата на учителя си (сцената с изпразването на ведрата с вода е класика), но всичко се връща
Детайлното показване на 8-те пияни бога е просто един път - брат Чан с вещина показва различните техники и стойки под зоркия поглед на беловласия старец (нищо общо с Дядо Коледа или Мраз).
Това е именно филма катапултирал Джеки Чан на високо във филмовия небосклон и малко след това той "емигрира" в конкурентната компания на Raymond Chow (бивш служител в Shaw Brothers), въпреки че е на 32 години, този филм не е загубил и частица от усещането си, от потенциала си и от изключителната хореография на бойните сцени - абсолютна класика в жанра
Е, поне за мен Гледах го с огромно удоволствие и макар да го знам почти наизуст пак му се израдвах стабилно Макар продължението му да е в пъти по-добре изпипан филм - и като бойна хореография и като заснемане и като сюжет, оригинала за мен е по-добър - малко по-наивен, но все така недостижим в раздела martial arts movies.
10/10
http://www.imdb.com/title/tt0080179/
Следващият филм е малко по-новичък, заснет е през 1986 малко след като Джеки се разделя за дълго време с екранните си "братя" Само Хун и Юен Бю заради "различия в мненията и конфликти на интереси" и представлява смес от бойни изкуства и каскади, една от които почти отнела живота на Джеки Чан.
Това беше първия филм на Джеки Чан който гледах (на един рожден ден) и тогава не му обърнах необходимото внимание, но няколко години по-късно (през 1991), когато стартирах фенщината си по тези филми го издирих и го гледах отново. Много добър филм се е получил, въпреки дразнещата роля на Алан Там (известен поп певец по онова време) и въпреки на места резтегленото повествование си струва да се види.
Тук Джеки е решил да се направи на китайския Индиана Джоунс и го играе наемник търсещ древни артефакти за този който му даде необходимата доза парички
Поради нещастно стечение на обстоятелствата негова приятелка от миналото е отвлечена от група фанатизирани монаси (подвизаващи се в манастир някъде из бивша Югославия) и в замяна искат от Джеки да им намери прословутите Доспехи на Бога - и се почва едно преследване, бягане и биене из китни градчета и тилилейски гори
Добре структуриран филм, но на места темпото спада до такова на ленивец във фаза на заспиване, и явно не е можело да се трепят през цялото време
Финалният бой е трябвало да бъде с американката Синтия Ротрок, но тя приела по-примамливото предложение да се снима в новия филм на Юен Бю - Righting Wrongs (точно него си поръчах минлата седмица) и в тази смяна на плановете Джеки се бие с 4 девойки (на места явно си личи, че това с дърти пръчове, но карай да върви).
Можеше да бъде още по-добър, но явно Джеки не е имал много време (след инцидента с дървото и разбития му череп) и е "ръшнал" продукцията за да може да бъде видяна точно на Китайската нова година
8/10
http://www.imdb.com/title/tt0091431/
След тези антики си пуснах един от по-новите филми на Джеки Чан - The Myth - тук батко Чан играе двойна роля, една на прочут генерал от миналото и археолог от настоящето.
С непрестанни ретроспекции са се опитали да разкажат две истории паралелно, но нещо не се е получило - скучен финален бой, доста недомислици в сюжета, прекалено използване на жици и зелен екран - не ме впечатли особено, въпреки старанието.
Всички ми се видяхя някак изморени и като че ли без ентусиазъм играеха ролите си - обаче дуета между корейската принцеса и Джеки е едно от хубавите неща във филма
Забелязах, че новите филми на Джеки Чан (с малки изключения) са доста слабички и се издънват по много параграфи - какво да се прави индустрия
5/10
http://www.imdb.com/title/tt0365847/
Понеже не съм спал изобщо днес - жената се разболя сериозно и аз се правя на медицинска сестра, ще направя допълнение към поста си когато успея да се събудя, че сега едвам виждам какво пиша - мозъкът ми вече спи...
Edit: Както обещах по-рано продължавам с последния кино-тупалков образец - The Prodigal son - режисьор Само Хун, с участието на Юен Бю и Лам Чин Ин (който прави една от най-запомнящите си роли).
Историята за младия Люн Джан в малкия град Фошан, който усилено громи противници без да знае, че всичко се урежда с много пари зад гърба му и доста хитри копеленца са се облагодетелствали от тази практика. Но когато среща Leung Yee Tai разбира, че уменията му са далеч от перфектни и всъщност той нищо не отбира от бойни изкуства.
Решен да научи стила на майстора той го следва непрестанно, докато един трагичен инцидент не ги сближава и обучението може да започне. Но някъде там ги чака още един майстор за последна битка...
Сюжета е отново познатия за отмъщение и достойнство, но всичко друго няма никакво значение, когато Юен Бю започва да тренира под зоркия поглед на Само Хун - блестящи сцени. За бойната хореография нямам думи - Вин Чун стила е показан в детайли, ритниците наистина болят, има бързина, има дълги кадри - абсолютна красота.
Поставям го пред първия Ип ман по качество на бойните сцени - Само Хун си знае работата и умее да прави такива тупаници, както никой друг. Юен Бю показава истинска класа и завидни акробатични и бойни умения. Дори и забавната за китайците елементарна комедия не дразни съзнанието - тя просто е там за допълнение на прекрасните бойни сцени
Трябва да се гледа от всеки фен на тези филми
10/10
http://www.imdb.com/title/tt0085211/
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 408
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
Понеже не съм особено експертен в оценяването на филмите, и се интересувам предимно от един специфичен жанр, ще дам моите виждания над такива заглавия, които са заслужили вниманието ми през 2010
Дядо Джеки Чан се отдаде на по-малко рисковани филми и успокоява застрахователните компании с по-улегнали роли. Римейкът на "Карате Кид", беше приличен опит на азиатчето да покаже малко драма в иначе предсказуем филм
Не беше шедьовър, но пък имаше своите моменти...
При другите играчи от сцената нещата също се получаваха - Yuen Biao направи две появявания (макар и едното да беше като малк роля), но заслужи моето внимание С комедията "Just another pandora's box" просто се тресях от смях, който в един момент плашеше дори и дъщеря ми
Отдавна наистина не бях изпитвал пречистващата сила на смеха, понеже попадах предимно на лошо направени холивудски занимавки (римейкът на "Смърт на погребение" ми е особено пресен и отблъскващ) и този филм ми дойде като необходимата доза свежест
Със следващия филм Yuen Biao показа, че все още го бива в тупалките и може да засрами повечето нахакани младоци с участието си в Legend is born: Ip Man
Въпреки, че много хора го пренебрегнаха, за мен това завръщане на батко Юен, засенчи останалото негативно, което беше видяно. И все пак - бойните сцени си бяха на ниво, нямаше прекалена употреба на жици и прочие помагала.
И си ми хареса
При Дони Йен нещата също бяха доста добри - Ип Ман 2 беше неизбежното продължение на изключително успешния оригинал, но малко ми се видя по-слабичък, въпреки ключовото включване на Само Хун После последва и още по-добрия "14 Blades", където даже имаше история, по-различна и увлекателна от повечето образци в жанра
Но, с последния си филм за миналата година, той успя да ме разочарова в голямо количество... Fist of Fury: The legend of Chen Zhen просто за мен беше едно претенциозно увлечение с минимум качествени бойни сцени и скучни герои... Жалко за потенциала...
Завръщането на Yuen Woo Ping зад камерата беше добра новина, но като че ли това му изигра лоша шега, имайки предвид с какви очаквания се бях заредил за новия му филм - True Legend. Да, в началото тръгна повече от добре, прекрасни бойни сцени, темата за доброто старо отмъщение беше представена подобаващо
Но, после нещо се обърка и след първоначалната битка, се заредиха други сцени, нямащи нищо общо - все едно бяха направили минисериал в две части... Лош ход
И накрая, но не на последно място поставям абсолютния ми фаворит за миналата година - Ocean Heaven - една изцяло драматична роля на Джет Ли - крайни нетипична от досегашното му амплоа, но той се справи прекрасно...
Преди време тук бях написал доста пространствен коментар и не бих искал да се повтарям...
Топъл и тежък филм, който наистина ме впечатли...
Забравих и още два филма, които поради напредналата ми възраст пропуснах да добавя - първият е Reign Of Assassins - филм с участието на Мишел Йо и продуциран от Джон У.
Доста добра комбинация се получи между балансирани количества драма, съспенс, летящи кинжали и древен артефакт - вярно, китайската авиация беше налице, но не в толкова дразнещ вариант, както при House of Flying Daggers, Moon Warriors, и още няколко такива представителя
Определено един от запомнящите се филми за мен през изминалата година
Вторият е прочита на Tsui Hark (Detective Dee and the mystery of the Phantom flame) върху неостаряващия герой на Съдията Ди (познат от поредицата Китайски Загадки на Робърт ван Хюлик) - имаше доволно количество мистерия и обрати, за да не успея пак да позная кой е убиеца
Имаше необходимата атмосфера и Анди Лау изигра ролята с необходимата доза дедукция и изтънченост. Можеха да се постараят повече при бойните сцени, но не това е силата на повествованието, а по-скоро разказваческите умения и развитието на персонажите.
На места беше малко по-муден отколкото ми се искаше, но въпреки това добро попадение
Bad Blood & Gallants - като допълнителни бонуси - и двата имаха в себе си едно сурово излъчване, съчетано с добри бойни сцени и като че ли минаха незабелязано под сянката на по-известните представители
Ами това са моите 25 стотинки относно филмите, които са ме развълнували през миналата 2010
Дядо Джеки Чан се отдаде на по-малко рисковани филми и успокоява застрахователните компании с по-улегнали роли. Римейкът на "Карате Кид", беше приличен опит на азиатчето да покаже малко драма в иначе предсказуем филм
Не беше шедьовър, но пък имаше своите моменти...
При другите играчи от сцената нещата също се получаваха - Yuen Biao направи две появявания (макар и едното да беше като малк роля), но заслужи моето внимание С комедията "Just another pandora's box" просто се тресях от смях, който в един момент плашеше дори и дъщеря ми
Отдавна наистина не бях изпитвал пречистващата сила на смеха, понеже попадах предимно на лошо направени холивудски занимавки (римейкът на "Смърт на погребение" ми е особено пресен и отблъскващ) и този филм ми дойде като необходимата доза свежест
Със следващия филм Yuen Biao показа, че все още го бива в тупалките и може да засрами повечето нахакани младоци с участието си в Legend is born: Ip Man
Въпреки, че много хора го пренебрегнаха, за мен това завръщане на батко Юен, засенчи останалото негативно, което беше видяно. И все пак - бойните сцени си бяха на ниво, нямаше прекалена употреба на жици и прочие помагала.
И си ми хареса
При Дони Йен нещата също бяха доста добри - Ип Ман 2 беше неизбежното продължение на изключително успешния оригинал, но малко ми се видя по-слабичък, въпреки ключовото включване на Само Хун После последва и още по-добрия "14 Blades", където даже имаше история, по-различна и увлекателна от повечето образци в жанра
Но, с последния си филм за миналата година, той успя да ме разочарова в голямо количество... Fist of Fury: The legend of Chen Zhen просто за мен беше едно претенциозно увлечение с минимум качествени бойни сцени и скучни герои... Жалко за потенциала...
Завръщането на Yuen Woo Ping зад камерата беше добра новина, но като че ли това му изигра лоша шега, имайки предвид с какви очаквания се бях заредил за новия му филм - True Legend. Да, в началото тръгна повече от добре, прекрасни бойни сцени, темата за доброто старо отмъщение беше представена подобаващо
Но, после нещо се обърка и след първоначалната битка, се заредиха други сцени, нямащи нищо общо - все едно бяха направили минисериал в две части... Лош ход
И накрая, но не на последно място поставям абсолютния ми фаворит за миналата година - Ocean Heaven - една изцяло драматична роля на Джет Ли - крайни нетипична от досегашното му амплоа, но той се справи прекрасно...
Преди време тук бях написал доста пространствен коментар и не бих искал да се повтарям...
Топъл и тежък филм, който наистина ме впечатли...
Забравих и още два филма, които поради напредналата ми възраст пропуснах да добавя - първият е Reign Of Assassins - филм с участието на Мишел Йо и продуциран от Джон У.
Доста добра комбинация се получи между балансирани количества драма, съспенс, летящи кинжали и древен артефакт - вярно, китайската авиация беше налице, но не в толкова дразнещ вариант, както при House of Flying Daggers, Moon Warriors, и още няколко такива представителя
Определено един от запомнящите се филми за мен през изминалата година
Вторият е прочита на Tsui Hark (Detective Dee and the mystery of the Phantom flame) върху неостаряващия герой на Съдията Ди (познат от поредицата Китайски Загадки на Робърт ван Хюлик) - имаше доволно количество мистерия и обрати, за да не успея пак да позная кой е убиеца
Имаше необходимата атмосфера и Анди Лау изигра ролята с необходимата доза дедукция и изтънченост. Можеха да се постараят повече при бойните сцени, но не това е силата на повествованието, а по-скоро разказваческите умения и развитието на персонажите.
На места беше малко по-муден отколкото ми се искаше, но въпреки това добро попадение
Bad Blood & Gallants - като допълнителни бонуси - и двата имаха в себе си едно сурово излъчване, съчетано с добри бойни сцени и като че ли минаха незабелязано под сянката на по-известните представители
Ами това са моите 25 стотинки относно филмите, които са ме развълнували през миналата 2010
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 408
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
С малко закъснение, споделям за всички фенове на филмите с бойни изкуства, че след дълго умуване си направих блог посветен на тези филми - само за привърженици на този жанр.
Засега публикациите не са много, но с времето ще направя всичко възможно да ги увелича
Всеки материал е написан в два езикови варианта, понеже се оказа, че имам читатели които не разбират Българския език
Всеки, който би искал да се запознае с моя скромен и напълно аматьорски блог, може да го посети на този адрес:
http://martialartsmoviesstation.blogspot.com/
Благодаря ви предварително за подкрепата!
Живи Здрави
Засега публикациите не са много, но с времето ще направя всичко възможно да ги увелича
Всеки материал е написан в два езикови варианта, понеже се оказа, че имам читатели които не разбират Българския език
Всеки, който би искал да се запознае с моя скромен и напълно аматьорски блог, може да го посети на този адрес:
http://martialartsmoviesstation.blogspot.com/
Благодаря ви предварително за подкрепата!
Живи Здрави
Who is online
Users browsing this forum: Semrush [Bot] and 38 guests