ShadowDance

Шайх, никой не те смята за пристрастен и необективен, а просто за безчувствен, самовлюбен и излишно циничен

Това да не прозвучи като спам, щото смятам, че си е напълно по темата.

Алекс, повечето нормални чувствителни и средноинтелигентни хора минават през такъв етап от живота си, в който си отглеждат с любов, поливат докато отрасне и, както казваше дядо ми, "отчуват", известна доза цинизъм. Намирам това за нормално и донякъде полезно. Изисква се обаче мъничко мъдрост и самоирония, за да се откажеш доброволно от този цинизъм. Изисква се и самочувствие, че не ти е необходимо това точно убежище, както и лееекинко израстване. Съветвам те да опиташ , понякога е яко, особено с намигване. В контекста на топика, ако някога успееш да послушаш горния скромен съвет, ще разбереш, че не е нужно да усещаш и мислиш нещата според критиката и рейтинга в "доматите" . Поне не винаги .

Тва е вероятно най-приятелският пост, насочен към теб от доста време, не го пренебрегвай и помисли, преди да се озъбиш по навик и на контра

Само за протокола, и аз гледах филма и много ми хареса. Пенчев също, макар да не е жена, което според Шайха е задължително условие. Сега като се замисля и Мор и Делгадо не са жени, макар за тях да нямам толкова недвусмислени доказателства. Въобще... всички, които са го гледали го харесаха, като се замисля.
От друга старана Шайха вади едни изключително силни доказателства, че филмът е лош - не са го гледали всички и ако Ефо го завлекат на него насила, няма да го хареса. Аз наистина не мога да кажа нищо на това, бие всички аргументи...

Морви, сус!

Шайхири каза: "жени или романтици"

Добре, бива ли ТАКА зверски да ме нарежете и тримата (с Емо) в един и същ ден и то по некви си безпредметни поводи като оценката за некъв си филм?!

едит: а, и Морви е скочила във вагона м/увременно

Moridin wrote:Шайх, никой не те смята за пристрастен и необективен, а просто за безчувствен, самовлюбен и излишно циничен

НЕ СЪМ безчувствен, Жоре! Всъщност емпатията ми е необятна като Пасифика и едва ли има друг тука, който да се разревава толкова често със сълзи и сополи на добрите драматични филми. А и какъв писател щях да бъда иначе, ако не мога да уловя драматизма в живота на страницата?

За другите две (самовлюбен и циничен) не те знам откъде си черпиш информацията, но те уверявам, че е 100% коректна.

Уотевър, нека спрем, преди да започна да трия за офтопик (офтопик = твоята персона)

shayhiri wrote: А и какъв писател щях да бъда иначе, ако не мога да уловя драматизма в живота на страницата?

Ама ти, такова, не си писател...

Koето ти убеждение с какво противоречи на изказаното от мен становище, че ако съм "безчувствен", няма как и да стана?

И тъй като предполагам вече сте приключили с първия етап на отрицанието - директната персонална атака на инакомислещия - нека ви върна към филма. (Иначе, благодаря на Ади за човещинката, а на Жоро - за сърчицето. Макар че тая вечер ги раздава с шепи. )

Връщайки се към филма, с неприятна изненада ще забележите, че аз и Валери комай сме единствените, които казват нещо конкретно за него. Като той също отбелязва, че история НЯМА. Останалото в общи линии е ОМГ, Джуд, камерата, цветовете, Джуд, музиката, целувката, ОМГ, припад, нахвърл на боровинковия пай. Като че ли Людмила в началото на темата най-точно описва филма. Зависи в какъв вид ше седнеш/легнеш да го гледаш. Ето сега го зяпам повторно у нас и кинематографията и повечето актьори много ме кефят (споко, Дем ). Но диалогът и образите продължават да са клиширани, а историята - липсваща.

Та ше кажете ли кротко на бедната, лишена от ч-ва твар какво точно ви даде тоя филм, освен празната шарена опаковка на хиляда лепкави калории? За кого и защо ви пукаше докато го гледахте? За картонените изрезки на двамата "протагонисти", мъкнещи се по екрана - ИЛИ ЗА ВАС САМИТЕ, в аналогично хленцави и мръхтещи периоди от живота ви? (А колко и защо ви е харесал не питам, защото наистина много добре разбирам. Просто на мен не ми харесва толкова.)

5-6/10. Толкоз. От мен и всички професионални критици. За нещо повече - Eternal Sunshine of the Spotless Mind, The English Patient или дори Brokeback Mountain.

Са шме изкарате и педал.

Това не е лъскава опаковка. Лъскава опаковка са мамутите, лъскава опаковка са 300. Независимо епохалните истории, които има там.
Всъщност на теб не ти харесва точно защото няма лъскава опаковка. Нямаш излъскана отвсякъде история със завързани с панделки клиширана завръзка, развитие и развръзка, няма йекшън, омг, няма протагонист и антагонист, болката!

И точно първата история, онази с полицая, е толкова драматична, погледната през очите на всеки от участниците, без някой от тях да бъде съден. Просто филмът има една по-различна постройка, в която конфликтът на протагонист с антагонист (или с друг протагонист) не е поставен в центъра, това че ти не я разбираш си е твой проблем. Да не говорим, че прекрасното заснемане не е самоцелно, тип рандъм китайски боевик, а е в синхрон с историите и посланието на филма, като при Герой. Т.е. не е някакво самоцелно красивичко (а то дори не е точно красиво с тази пълна липса на ретуширане) и всъщност въобще не е шарено.

Що се отнася до крехката манипулацийка, че на нас не ни пукало за героите, а за нас, нали ти си казвал, че човек трябва да има с кой да се идентифицира в един филм? Не ми казвай, че като гледаше 300, всъщност не се виждаше ти да крещиш Спартаааааа, щото многократно след това го прави. И въпреки това на мен ми пукаше за героите, съжалявам, явно се изисква няква емпатия за това. Героите не бяха клиширани, просто бяха обикновени хора. Има разлика, дори да не я виждаш.
Това не е твоят тип филм по простата причина, че си развивал идеята как за живота не бива да се пише и правят филми, ние така и така си го живеем, филмът трябва да дава нещо повече, я фантастичен елемент, я хипербола... А този филм дава именно чиста порция живот - красив, грозен, болезнен, сладък и всичкото смесено в едно. Пък има хора, които оценяват и това. Така че просто приеми, че в случая ти имаш субективни причини да не харесваш филма (бтв, не разбирам защо въобще ходиш на романтични филми, след като ги определяш единствено като начин да рутиш мацки), а не ние някакви странни причини да го харесваме, коренящи се в "мръхтещите" ни периоди.
Бтв, по едно време ме беше отказал дори да чета мувиса, почвам да си мисля, че беше по-доброто решение.

Бе човекът си харесва Wanted. Тва е филма. А иначе, лошото е, че е на път да ме откаже да чета и спортния форум. Неокацаните теми почват се броят на пръсти някак.

Morwen wrote: А този филм дава именно чиста порция живот - красив, грозен, болезнен, сладък и всичкото смесено в едно.

Много правилно казано.

Шайхири аз не съм казал, че филма няма история. Основната история е съвсем простичка и елементарна. Двама души се влюбват. Но служи просто като основа, върху която режисьора рисува няколкото брутално реални и истински образи на екрана (най-реалните, които съм виждал от Closer насам). Ако не можеш да гледаш филми без силна основна сюжетна линия това определено не е твоя филм.

Morwen wrote:Това не е лъскава опаковка. Лъскава опаковка са мамутите, лъскава опаковка са 300. Независимо епохалните истории, които има там.
Всъщност на теб не ти харесва точно защото няма лъскава опаковка. Нямаш излъскана отвсякъде история със завързани с панделки клиширана завръзка, развитие и развръзка, няма йекшън, омг, няма протагонист и антагонист, болката!

Действително - точно в този филм е напълно туширана всякаква лъскавост.

Нещо да кажа встрани от страстите - мисля, че мога да се досетя какъв е проблемът на критиците, макар че не съм прочела нито едно ревю. Филмът си има характерния почерк на режисьора, но същевременно е доста различен. Не мога съвсем добре да определя в какво точно се изразява разликата, макар че е очевидна. Най-малко има много повече думи. Да речем, че е много по-‘американски’. Което вероятно не се е харесало особено на почитателите на оригиналния стил на Кар Вай. Аз не отидох да гледам втори „In the mood for love” и харесах ужасно много Боровинковите нощи, дори и заради това, че е по-различен. Съгласна съм с почти всички положителни отзиви в темата. Само според мен филмът никак не е драматичен. Като картина е, меланхолен и красив, просто го гледаш и му се радваш. Няма магнитуд на емоциите, нe се мъчи да ти бърка в главата или в душата (може би с изключение на няколко сцени от историята с Дейвид Стратърн, в които беше така автентично разглобен, че щеше да ми се скъса сърцето), не иска от теб на всяка цена да съпреживяваш и да ти пука за героите .
Киното на Кар Вай като че ли е предназначено най-вече за очите. Но освен неизненадващо страхотната композиция на кадрите, и драматургично историята – трите истории, беше много хубаво подредена. И беше пълно с режисьорски детайли, които мен много ме радват, като това трите актриси да са чисто визуално доста сходен тип жени, все едно различна доза цинизъм е изменила едно и също лице, или като огледалните в същността си разкази, или като споменатите по-горе трикове на камерата.

А, и никаква забележка нямам към Нора Джоунс – толкова е сладка и непринудена.

Изгледах го и аз at long last. много хубав филм, без да е шедьовър. Доказва за пореден път (поне за мен), че това как е показана и представена историята е далеч по-важно от това каква е тя сама по себе си. И понеже от последното почти няма, въобще не съм изненадан, че Шайхири въобще не харесва филма. А и все пак всичко в сюжета е толкова истинско и обикновено, пак нещо, което аз обичам, но някои хора бягат панически от него.

Уонг Кар Вай както винаги е перфектен в създаването на поглъщаща атмосфера и в предаването на точното настроение върху зрителя без помощта на думи. Заслужава поздравления и че е успял някак да накара по принцип доста слабия актьор Джъд Лоу да направи много убедителна роля.

П.С. Сега гледам форума на ИМДБ, баси оплюването става там, има една камара фенове, гледали по 18 пъти хонконгските му филми, които се жалват, че тоя бил различен, като че ли това е някакво престъпление. Някакъв обаче ги затапи много яко "If this was in Cantonese, it would've been critically lauded". нещо, вкоето мисля, че има голяма доза истина.

Еми доста съгласен с Дем, и аз точно такъв прием на филма очаквах от него. Припомням само, че липсата на история съвсем не е себедостатъчно условие, за да изхвърчи един филм от сферата ми на обективно възприятие. (Особено на второ гледане и ако наваксва визуално/атмосферично/сенсуално. Но в случая дори не ставаше въпрос за това.) Нямам никакъв проблем, че филмът е 100% character-driven и в антологична форма. Въпросът беше, че "истинските и обикновени" хора и ситуации бяха прокарани (според мен и доста от критиците) през доста претенциозен/фалшив диалог и измислени/плоски ситуации, което, нали, върви точно срещу идеята за обикновеност и реализъм, ако изобщо е била такава.

Отделно, ясно е, че и не споделям част от "житейската философия", която филмът пробутва. "Яжте пайа и го живейте тоа живот!", възкликва емоционално Морви в заключението на възторженото си ревю. Което е много, много хубаво, само че я си спомнете колко точно нерви, мотане, мъки и ВРЕМЕ най-вече бяха необходими на двамата главни "герои", за да го "изядат най-сетне тоя пай" и да почнат да го живеят най-сетне тоя живот.

На мен диалогът въобще не ми се видя фалшив или претенциозен в нито един момент. Може би защото очаквах нещо доста зле в това отношение с оглед преиминаването към нов език на режисьора, но през цялото време ми се връзваше чудесно с цялостната атмосфера. Диалогът за боровинковия пай в началото примерно сам по себе си изглежда доста изкуствен и претенциозен, но с оглед на мястото и обстоятелствата, при които се случва, е съвсем на място.