A.I.

Ghibli · Post by **Ghibli** » Mon Apr 05, 2004 12:10 am

Дедо, съжалявам, но вяра в доброто и човека не мога да усетя, ще си останем с различните възприятия.

Моментът със смисъла на съществуването ми е неясен - писах по-горе, а "Maybe she will be special" само показва още веднъж човечността на Дейвид - отказът му да разсъждава логично, и наистина ми харесва, но вяра... Това с тъканта на пространство-времето си е един деус екс махина, идва изведнъж, че и твърде клони към мистицизъм, не мога да го възприема сериозно. И след това целият ден, прекаран с Моника, ми е неясен, не схващам смисъла. Все трябва да има нещо предвид Спилбърг, но аз виждам само желанието да замаже очите на онези, които ще повярват в това фалшиво щастие, а аз не вярам и ме боли...

Lannis · Post by **Lannis** » Mon Apr 05, 2004 12:06 pm

Гледах този филм на кино и определено имах доста положителни нагласи спрямо него. Трейлърът ми хареса, идеята също, а тъжните очи на малкия ме разчувстват още от времето, когато гледах "Езерото"(то там само хлапето ме впечатли). И до един момент бях доволна. И после това хубаво впечатление се разводни заедно със самия филм. Или поне на мен така ми се видя. Не може да се отрече, че подръпва нежните струни човешки - и аз като добра душа се просълзих. Но в края не можех да се отърва от усещането, че в някакъв момент филмът се е хързулнал встрани от центъра си и не може да спре "по надолнището". И не може да спре. Очаквах крайните надписи доста преди реалната им поява. И имах усещането, че последните сцени са налепени към филма като вагончета от друго влакче - подобно, ама все пак различно. А прозрачното население от финала ме зареди с немалка доза сарказъм. Направо погуби всякакво намерение за повторно гледане и ревизия на мнението.

Marfa · Post by **Marfa** » Mon Apr 05, 2004 1:43 pm

И аз не можах да го изгледам втори път:/ Видя ми се прекалено тежък, ето защо. И прекалено сюрреалистичен, а аз не ги обичам такива. Гиб, вероятно денят, прекаран с Моника би трябвало да призтича от посланието, според което вечен е само мигът. Тоест един ден щастие е безкрайно дълъг в сравниение с хилядата или колко бяха там години, прекарани в болка, поне аз така го разбрах. Аз лично имах чувството, че е взет сюжета на Пинокио, но е натъпкан с прекалено много психология и философия, просто ми се стори несъвместимо. И ми беше много тъжен, а колкото и смешно да звучи, най-много ми беше жал за мечето, понеже накрая си остана съвсем самичко:(

Dedo John · Post by **Dedo John** » Mon Apr 05, 2004 2:33 pm

Предлагам да оставим евтината демагогия и приматското биене в гърдите, и да преминем към по-съществени неща. Въпроси породени от филма и последвалата дискусия.

Та Роланд, дедовото:D, искам да та питам следното:

Така ли би възпитал детето си ? Че от него нищо не зависи и мечтите му, в реалния живот, ще са винаги неосъществими ? Ще го пазиш от отвратителни, изкуствени, семейни клишета като " обичам те", нали? И пред теб ли ще стои дилемата "Съжалявам че не ти казах нищо за света" ? Не вярвам.

Ще стъпчеш ли едва покълналите стръкове на неговия собствен, красив малък свят с мрачните си разбирания за живота? Това си е твоят личен, тъмен свят. Бъди егоист и не го давай на другите ! Или си самотен... ?

Съжалявам, не си ункален, дори различен...

Много ми е интересно да изложиш визията си за едно добро семейство. Не-целофанено, не-сапунено, не-лигаво не-семейство! Кхм, пардон, семейство !

Второ, искам да обърнем малко внимание на изкуството да възприемаш изкуство. Забелязвам доста порочната практика да се гледа едно произведение самоцелно фрагментирано. Някой винаги очаква със затаен дъх и потни длани да се появи зад ъгъла страшния, злокобен, зловещ и прогнил... КОМЕРС ! Spooky !

Е как да се насладиш на нещо, като си окован във вригите на комплексите и страха дали няма да се изложиш пред собствения си субективен и фалшив качествен контрол. Да не говорим какво се случва като гледаш кино с разширен външен контрол. Ужас ! Трябва да се поддържа имиджа на "не човек а желязо" ! Иначе как.

И какво се получава ? Не-стая.

Заравяне в землянката на страховете... Та тук е ролята на човека с лопатата !

И язе гледам предимно различно и некомерсиално кино. Киесловски, Бунюел, Тиквер, Куросава, Фелини, Джамруш и д.р. Just name it.

Това не ми пречи да оценявам и друг тип кино. Но не се оставям арогантността и високомерието да ми изпият мозъка. Опитвам се не да отдалечавам изкуството и себе си от хората, а да ги накарам да го харесват. Да ги приобщя. От една и съща страна сме, дедовото, просто методите ни са различни. Иначе нямаше да се занимавам !

Остави комерса, Спилбърг и Холивуд, гледай кадрите, гледай всяко изражение на лицата, усети допира на кожата, полъха на вятъра, шепота на музиката... Има хиляди неща, които можеш да получиш в замяна само на... позитивно отношение и отворени сетива. Иначе... си обречен да живееш в собствения си малък, бетонен и сив свят. Украсен с кухи фрази и картонени идоли. На които дори ти си забравил предназначението. Завинаги...

mitkohr · Post by **mitkohr** » Mon Apr 05, 2004 2:47 pm

Dedo John wrote: ... А да не говорим за последния кадър, когато и двамата заспаха. И след това мечето се тропна на леглото, за да бди над тях... Хлип, хлип... Красота...

Само заради общо половин минута екаранно присъствие на мечето, си заслужава да се гледа този филм ...

И Роланд също не съм убеден, че филмът е комерсиален ... да го наречеш него комерсиален, все едно да го кажеш за филм на Тарковски ... Осъзнай се малко - A.I. не е Minority Report ...

Dedo John · Post by **Dedo John** » Mon Apr 05, 2004 3:25 pm

Само заради общо половин минута екаранно присъствие на мечето, си заслужава да се гледа този филм ...

Точно. Мечето беше прекрасно икрустирано в общата картина и носеше доста голямо бреме на плюшените си плещи

. Имаше и сантимент и мъдрост.

Марфа:

Гиб, вероятно денят, прекаран с Моника би трябвало да призтича от посланието, според което вечен е само мигът. Тоест един ден щастие е безкрайно дълъг в сравниение с хилядата или колко бяха там години, прекарани в болка, поне аз така го разбрах.

Много добре казано.

И още нещо относно безмислените морални поучения на спилбъргоидите.

Във всяка частица материя се съдържа умален модел на вселената. Всеки от нас е уникален. Във всяка наша фибра се носи информацията на милиони години еволюция. I'm unique !!!

Честно казано аз си мислех че филма ще свърши в момента, когато Дейвид уби копието си. Защото за да си истински човек, ти трябва и да мразиш. Но не би. Спилбърг ни заведе доста по-надалеч в пътешествието из човешката същност. I am, I was...

Тук се поставя и въпроса: може ли да обичаш без да бъдеш обичан ? Или любовта е истинска само когато е взаимна?

И ми беше много тъжен, а колкото и смешно да звучи, най-много ми беше жал за мечето, понеже накрая си остана съвсем самичко:(

Просто беше неустоимо... Как се приседна непохватно в края на леглото и впери поглед в Дейвид и Моника. For aways. / името на заглавната песен/

Post by **Roland** » Mon Apr 05, 2004 9:06 pm

Но не се оставям арогантността и високомерието да ми изпият мозъка.

Божке, колко абсурдизъм има по тоя свят :)))
Не, може би дори бих те приел насериозно, ако поне малко си заслужаваше, ама като гледам, не ме провокираш да си правя труда. Прочее, аз съм много позитивно настроен към A.I., обаче не го имам за шедьовър и за мен той страда от твърде много дефекти, за да си позволявам лукса на безхаберния телешки възторг, който ти тук нагледно си увил за себе си в целофана на псевдо-философските псевдо-послания, които той псевдо-предлага :) Ма иначе е забавно де, споко.

Аз принципно много-много не си падам да споря за филми, които не смятам за нищо особено, но харесвам, защото, също както беше и с "Герой", се стига до момента, когато ми се налага агресивно да оплювам и отричам нещо, което ми е харесало, само и само да се диференцирам от течащата от лявото ъгълче на устата лига на открилите Своето Прозрение® във въпросния филм. Щото язе пък се дразним от телешкото у хората, ма то нали от село идем всите...

Тъпо е просто. Филмът си ми хареса, носи интересни послания, повечето от които, боя се, непредвидени от Спилбърг (впрочем усещането, което аз имам от A.I. е на някаква много грозна перверзия, но не бих казал, че чувствам непреодолим подтик да обяснявам в момента, не е плодотворна почвата :р), и изобщо всичко му е наред. Ама не е шедьовър. Хич. Изобщо. Ма совсем. И т.н. Мир вам.

Миткохр, ми на мен ми е комерсиален ся, кво да праим? Изтъкан е от твърде клиширани и изтъркани елементи, твърде ми е подсладен дори в трагизма си и т.н. Може и да греша, разбира се, но естествено това е просто лицемерна демагогия за пред хората, щото и през ум не ми минава такава възможност ;р

Dedo John · Post by **Dedo John** » Mon Apr 05, 2004 10:26 pm

Като пренебрегнем инерционното начало на поста, се завърнахме в нормалното русло. Далеч от рекламни предавания и ментални заведения .

А именно - към същостта на филма.

Радвам се че:

Прочее, аз съм много позитивно настроен към A.I., ***Филмът си ми хареса, носи интересни послания, ***

Но съм притеснен от:

Тъпо е просто.Изтъкан е от твърде клиширани и изтъркани елементи, твърде ми е подсладен дори в трагизма си и т.н.

Та, нали съм стар човечец, доста объркано ми прозвуча.

Хареса ли ти филма или е клиширан? И равно ли е второто на пълно неодобрение. И ако да, защо? Кога хареса филма? Преди или след като му направи анализ ? Докато го гледа накъде сочеше стрелката, към клише или към харесва ми ? И си го харесал заедно с, или въпреки клишетата ?

Да предположим че ти е харесал, и ти се противиш че можеше да стане по-добър /което е достойно за адмирации

Ако това е отношението ти, ритуално си посипвам главата с пепел !!! /, ако...

а/ не беше направен от Спилбърг
б/ беше завършил по друг начин
в / бяха редуцирани клишетата

Ти спомена че трябвало да свърши при колелото. Ако зависеше от теб, би го режисирал така. С какво послание щеше да е натоварен този завършек, какво щеше да кажеш на публиката с това ?

носи интересни послания, повечето от които, боя се, непредвидени от Спилбърг

Алелуя ! Теорията на случайностите отново намери своето доказателство !

Няма предначертани пътища, всичко е просто непредвидима случайност !

Само да попитам, наясно ли си с етапите на създаване на даден филм ? Да не би да смяташ че кино се прави като при Пената - " давайте момчета, па каквото стане"... Ако проявиш интерес, ще ти предоставя много подробна информация по въпроса. Просто съм близо до кухнята.

Погледни също и за съвместната работа на Спилбърг и Кубрик по-горе.

не е плодотворна почвата

Е, са. Ша са обиждаме. Не била плодотворна ! Та я виж тез зарзали и любеници ! Как са напращели. Кат на съседката Пена !

Заповядай, добрите семена са винаги добре дошли в моята градинка !

Post by **Roland** » Mon Apr 05, 2004 10:48 pm

Далеч от рекламни предавания и ментални заведения

И как се очаква да си комуникираме с теб тогава? Телепатично? Не съм на тая вълна алас...

Та, нали съм стар човечец, доста объркано ми прозвуча. Хареса ли ти филма или е клиширан? И равно ли е второто на пълно неодобрение. И ако да, защо? Кога хареса филма? Преди или след като му направи анализ ? Докато го гледа накъде сочеше стрелката, към клише или към харесва ми ? И си го харесал заедно с, или въпреки клишетата ?

Да де, той и Мор установи навремето, че някои по-заплетени мислосъчетания са твърде трудни за простичката ти земна натура, но аз нали все гледам да съм модерен, та забраих, че хорицата от село не са на толкова много нива като нас, суицидите...
Ениуей, филмът е клиширан, да, но въпреки това ми хареса. Умерено. Мен и Терминатор 3 ми харесва щото, пък и на Звездни рейнджъри се кефя примерно... Междувременно анализите си ги правя, докато гледам, а не после. Е, види се, че има и похват да си ги прави човек предварително, ма аз съм пък по-далечко от кухнята, на долния етаж остана, милата...

Да предположим че ти е харесал, и ти се противиш че можеше да стане по-добър /което е достойно за адмирации Ако това е отношението ти, ритуално си посипвам главата с пепел !!! /, ако...

а/ не беше направен от Спилбърг
б/ беше завършил по друг начин
в / бяха редуцирани клишетата

Да се противя? Не, аз наистина не мога да се трогна достатъчно, че да се "противя" за каквото и да е. Можеше да е много по-добър, ако се действаше по точка а, б и в, а също и ако не се действаше по някоя или всите. Но не можа да ме впечатли достатъчно, че да ми пука, че не е достатъчно добър. Чакам ти ритуалната посипвация сега.

Ти спомена че трябвало да свърши при колелото. Ако зависеше от теб, би го режисирал така. С какво послание щеше да е натоварен този завършек, какво щеше да кажеш на публиката с това ?

How about "И Дейвид умря с мечтата си, запазвайки завинаги душата си чиста от разочарованието на рабзитите илюзии"? Не че и през ум би ми минало естествено, аз съм по мрака, както показа и психологическият ти анализ от предните постове. Така или иначе, what's it to you? За мен този финал щеше да е по-въздействащ на емоционално и подсъзнателно ниво, ако щеш, и моментът, в който на първо гледане си казах "Не е възможно! Ако завърши така, си преобръщам представите за Спилбърг с главата надолу и го признавам за гений!", беше за мен най-въздействащият във филма.

Quote:
носи интересни послания, повечето от които, боя се, непредвидени от Спилбърг

Алелуя ! Теорията на случайностите отново намери своето доказателство ! Няма предначертани пътища, всичко е просто непредвидима случайност ! Само да попитам, наясно ли си с етапите на създаване на даден филм ? Да не би да смяташ че кино се прави като при Пената - " давайте момчета, па каквото стане"... Ако проявиш интерес, ще ти предоставя много подробна информация по въпроса. Просто съм близо до кухнята. Погледни също и за съвместната работа на Спилбърг и Кубрик по-горе.

Много яко :) Не бих казал, че проявявам интерес обаче. Познавайки останалата част от творчеството на Спилбърг, просто така ми щукна тоя именно извод. Ко да праим...

Е, са. Ша са обиждаме. Не била плодотворна ! Та я виж тез зарзали и любеници ! Как са напращели. Кат на съседката Пена ! Заповядай, добрите семена са винаги добре дошли в моята градинка !

Еми де ше ходим, ше се обиждаме :P

mitkohr · Post by **mitkohr** » Tue Apr 06, 2004 8:26 am

Roland of Gilead wrote:
.... Изтъкан е от твърде клиширани и изтъркани елементи, твърде ми е подсладен дори в трагизма си и т.н.

Роланд това описание дето си го дал съвсем точно приляга на любимия ти Титаник ...

Но понеже повечето хора казват "Ебаси и бозата", ти заставаш на противоположно мнение?
Само искам да ти кажа, че този начин на защитаване на тези и въобще това желание да се отделиш по този начин от сивата маса не са най-добрите. Понякога е хубаво да изразиш телешки възторг с тълпата - спокойно няма да извършиш първороден грях и да накърниш високо ерудираната си личност ...

Post by **Roland** » Tue Apr 06, 2004 10:25 am

Казах ти вече, не ми пука достатъчно за тия филми, че да имам описаните от теб притеснения :) Не, а кога пък съм казал, че Титаник не е клиширан? Ми клиширан е, много ясно, обаче е съвършено клиширан. Харесвам си го много, но през ум не би ми минало да седна да го хваля по тоя начин, по който тука се хвали A.I.
И не, телешкият възторг само за Пратчет и Зелазни го признавам :р Пък и там не е оправдан винаги :)

Tais · Post by **Tais** » Tue Apr 06, 2004 11:42 am

Samail · Post by **Samail** » Wed Apr 07, 2004 3:55 am

За мен филмът си е наистина хубав, не задълвително изкуствен, по скоро - прекалено прост. А Хейли-Джоуел Осмънт прави отново страхотна роля, няма спор.

Tais · Post by **Tais** » Wed Apr 07, 2004 9:06 am

A.I.

Who is online