Изгледах Ранго на Гор Вербински с гласът на Джони Деп в ролята на главния герой.
Супер - страхотна анимация, страхотни модели, страхотни локации и страхотно осветление.
Сюжетът, като махнем готините шегички и безбройните референции към други филми, не беше нищо особено.
Играта на VA-овете беше убийствена.
Качествен продукт. Изкефих му се на макс.
What a Cartoon...
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Изгледах Justice League: Doom. За съжаление не е с бюджета на другите direct-to-video неща от сорта на Superman Batman: Public Enemies и Superman Batman: Apocalypse.
По-скоро приличаше на ТВ серия от Justice League Unlimited.
Разликата е в това, че тук The Flash e Бари Алън е не Уоли Уест (вторият ми е по-голям любимец), а The Green Lantern е Хал Джордан вместо Джон Стюарт (което пък е бонус защото ролята се озвучава от Нейтън Филион).
Сюжетът си беше стандартната бъркотия, която се получава, когато се опитват да набутат голям обем история в малко време...е, не беше чак толкова лошо, но се оляха в предисторията на Vandal Savage, която според мен изяде ценно време.
Иначе аз намазах защото Star Sapphire ми е любима злодейка...пък и Cheetah не е за изхвърляне де...
Изгледах The Looney Tunes Show 2011. Харесва ми посоката в която са отишли - ситком с Дафи и Бъгс. При това са downplay-нали Бъгс, а любимецът ми Дафи е центъра на вниманието и може да се развихри в ролята на абсолютна гад и паразит. Доста диалози и сарказъм. Повечето slapstick майтапи са изнесени в 3D CGI сегмента с Wile E. Coyote и Road Runner-а. Последният дори е замислен и анимиран от съвсем различен екип.
Най-як герой: Тина, гаджето на Дафи. Двамата хем си приличат хем са пълни антиподи.
Най-як момент: клипът Dafy Duck: The Wizard
Подхванах Duck Dogers - забавно е, но не ме кефи толкова колкото очаквах. Апропо, песента на opening-а се изпълнява от Том Джонс.
Rewatch-нах си Scooby-Doo! Mystery Incorporated. Много ме кефи това шоу. Дано през Май месец подхванат втория сезон (с CN човек никога не може да бъде сигурен какво да очаква).
Довърших и натрупания арк за bounty hunter-ите в Star Wars The Clone Wars. Як финален двубой между Ани и Графа.
Остават още 4 серии до края на 4-ти сезон
Накратко - изминалата седмица ми беше за anime detox.
Предстоящи TV cartoon-и, които очаквам с нетърпение.
Началото на Март - остатъка от първи сезон на Young Justice (как го разбиха на парчета, не е истина) и началото на Green Lantern TAS (пилотът не беше нищо особено, но ставаше).
Началото на Април - втория сезон на The Avengers: Earth's Mightiest Heroes
Началото на Май - втория сезон на Mystery Incorporated
По-скоро приличаше на ТВ серия от Justice League Unlimited.
Разликата е в това, че тук The Flash e Бари Алън е не Уоли Уест (вторият ми е по-голям любимец), а The Green Lantern е Хал Джордан вместо Джон Стюарт (което пък е бонус защото ролята се озвучава от Нейтън Филион).
Сюжетът си беше стандартната бъркотия, която се получава, когато се опитват да набутат голям обем история в малко време...е, не беше чак толкова лошо, но се оляха в предисторията на Vandal Savage, която според мен изяде ценно време.
Иначе аз намазах защото Star Sapphire ми е любима злодейка...пък и Cheetah не е за изхвърляне де...
Изгледах The Looney Tunes Show 2011. Харесва ми посоката в която са отишли - ситком с Дафи и Бъгс. При това са downplay-нали Бъгс, а любимецът ми Дафи е центъра на вниманието и може да се развихри в ролята на абсолютна гад и паразит. Доста диалози и сарказъм. Повечето slapstick майтапи са изнесени в 3D CGI сегмента с Wile E. Coyote и Road Runner-а. Последният дори е замислен и анимиран от съвсем различен екип.
Най-як герой: Тина, гаджето на Дафи. Двамата хем си приличат хем са пълни антиподи.
Най-як момент: клипът Dafy Duck: The Wizard
Подхванах Duck Dogers - забавно е, но не ме кефи толкова колкото очаквах. Апропо, песента на opening-а се изпълнява от Том Джонс.
Rewatch-нах си Scooby-Doo! Mystery Incorporated. Много ме кефи това шоу. Дано през Май месец подхванат втория сезон (с CN човек никога не може да бъде сигурен какво да очаква).
Довърших и натрупания арк за bounty hunter-ите в Star Wars The Clone Wars. Як финален двубой между Ани и Графа.
Остават още 4 серии до края на 4-ти сезон
Накратко - изминалата седмица ми беше за anime detox.
Предстоящи TV cartoon-и, които очаквам с нетърпение.
Началото на Март - остатъка от първи сезон на Young Justice (как го разбиха на парчета, не е истина) и началото на Green Lantern TAS (пилотът не беше нищо особено, но ставаше).
Началото на Април - втория сезон на The Avengers: Earth's Mightiest Heroes
Началото на Май - втория сезон на Mystery Incorporated
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
armageddon
- Forsaken
- Posts: 2936
- Joined: Tue Jan 13, 2004 10:24 am
Нямам претенции от коя телевизия ще го рипнат . (Стига видеото да е относително гледаемо)
Примерно миналата година се получи густо, когато краят на The Avengers: Earth's Mightiest Heroes (20-26) излезе набързо по една австралийска телевизия в продължение на две работни седмици...вместо да ги чакаме месеци по-късно при това по серия на седмица...
. (Стига видеото да е относително гледаемо)Примерно миналата година се получи густо, когато краят на The Avengers: Earth's Mightiest Heroes (20-26) излезе набързо по една австралийска телевизия в продължение на две работни седмици...вместо да ги чакаме месеци по-късно при това по серия на седмица...
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
На знам дали тук му е мястото, но за мен The Adventures of Tintin си е анимация, както и да го погледнем.
Изгълтах го миналата седмица и съм с много добри впечатления.
Грандиозни гледки, сцени и екшън секвенции.
Грандиозна музика.
Накратко - тонове добре свършена работа от армия художници, аниматори, механични дизайнери, motion capture-и и още кой знае какви специалисти.
Това е правилната среда за пресъздаване на такъв род комикси.
Оригиналът на Тентен (или англоезично Тинтин) е доста карикатурен и ако се бяха опитали да го адаптират в стил live action-ите за Asterix, щеше да се получи поредното кичозно карнавално шоу.
Понякога историята и визията на някои комикси се поддава на адаптация във формата на игрален филм, но пък пресъздаването на други с по-реалистични средства би убило доста от идеите и качествата на изходния материал. Такъв е случаят тук.
Примерно екшън сцените в The Adventures of Tintin се мащабни, помпозни, прекалени, абсолютно нереалистични...и това ми хареса най-много в тях.
В игрален филм не биха стояли добре, но в CGI анимация мога да им се насладя напълно без да си напрягам много suspension of disbelief-а.
Иначе сюжетчето е мизерно, ама мисля че това се очаква и подразбира...
Изгълтах го миналата седмица и съм с много добри впечатления.
Грандиозни гледки, сцени и екшън секвенции.
Грандиозна музика.
Накратко - тонове добре свършена работа от армия художници, аниматори, механични дизайнери, motion capture-и и още кой знае какви специалисти.
Това е правилната среда за пресъздаване на такъв род комикси.
Оригиналът на Тентен (или англоезично Тинтин) е доста карикатурен и ако се бяха опитали да го адаптират в стил live action-ите за Asterix, щеше да се получи поредното кичозно карнавално шоу.
Понякога историята и визията на някои комикси се поддава на адаптация във формата на игрален филм, но пък пресъздаването на други с по-реалистични средства би убило доста от идеите и качествата на изходния материал. Такъв е случаят тук.
Примерно екшън сцените в The Adventures of Tintin се мащабни, помпозни, прекалени, абсолютно нереалистични...и това ми хареса най-много в тях.
В игрален филм не биха стояли добре, но в CGI анимация мога да им се насладя напълно без да си напрягам много suspension of disbelief-а.
Иначе сюжетчето е мизерно, ама мисля че това се очаква и подразбира...
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
В неделя rewatch-нах всичко излязло до сега на Young Justice (1-18), за да съм в час за двете нови серии след последния hiatus (19-20). Бях забравил колко е яко и колко е благодарно за rewatch.
Вчера изгледах и новите.
19-та не е лоша (най-вече заради участието на Klarion the Witch Boy), но малко прекалиха с драматизма.
20-та беше типична история с Wally West и демонстрира, както лошите така и добрите му качества (аз го харесвам заради първите). Хепи-ендът беше изстискан от пръстите, но преди него всичко беше много точно...пък и след него...The Light пак се progress-наха злия план . Всяка Kid Flash центрична серия в YJ е добра серия. Така беше и в Justice League, където The Flash пак беше Wally West.
Вчера изгледах и новите.
19-та не е лоша (най-вече заради участието на Klarion the Witch Boy), но малко прекалиха с драматизма.
20-та беше типична история с Wally West и демонстрира, както лошите така и добрите му качества (аз го харесвам заради първите). Хепи-ендът беше изстискан от пръстите, но преди него всичко беше много точно...пък и след него...The Light пак се progress-наха злия план
. Всяка Kid Flash центрична серия в YJ е добра серия. Така беше и в Justice League, където The Flash пак беше Wally West.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Най-накрая се стегнах и догледах последните 4 серии от 4-ти сезон на Star Wars The Clone Wars. Доста красота са събрали на едно място.
С всеки сезон дизайнът и анимацията стават все по-добри и битките все по-впечатляващи...но сюжетът си остава все толкова тъп. Примерно светата майка на Тъмни сестри, прави страхотни визуални магии...и взима убийствено странни и грешни политически магии...в 19-та серия пожертва всичките си поданнички за едното нищо...а в 22 дори демонстрира, че въобще не и е пукало за тях...това хич не го разбирам.
Накратко - заради светлинното шоу и страхотната музика заглавието тотално си заслужава инвестираното време и внимание...стига да игнорираш историята.
В момента съм в някакво уберлигаво и изчанчено настроение...затова подхванах My Little Pony: Friendship Is Magic. За него научих от безграничната любов, в която му се обясняваше целия 4chan преди време.
Реших да наваксам...и в момента се боря с непреодолимия краш, който развих към Twilight Sparkle
и донякъде към Princess Luna. 
.
Сега, като оставим настрана, че шоуто е прицелено в 7 годишни момиченца, сюжетът е тотално лишен от съдържание и представлява просто поредица от тъпи поуки...артът страшно ме кефи - шарен, сладурски, изразителен и анимиран от някакви wizard-и на flash анимациите (буквално, прочетете статията в wiki). Диалозите за разлика от невъзможния сюжет са хитри и интелигентно написани, а мацките които изпълняват ролите играят убийствено. Вече споменах, че имам краш по Twilight Sparkle...това в голяма степен се дължи на сеюто...това де...войс актрес-ката...апропо, същата изпълнява Riven в Tean Titans.
Покрай анимета, като Lucky Star и K-On развих нещо, като фетиш към дамски озвучаващи гласове. MLP: FIS е едно от малкото западни заглавия, които ме оставят със същото усещане.
С всеки сезон дизайнът и анимацията стават все по-добри и битките все по-впечатляващи...но сюжетът си остава все толкова тъп. Примерно светата майка на Тъмни сестри, прави страхотни визуални магии...и взима убийствено странни и грешни политически магии...в 19-та серия пожертва всичките си поданнички за едното нищо...а в 22 дори демонстрира, че въобще не и е пукало за тях...това хич не го разбирам.
Накратко - заради светлинното шоу и страхотната музика заглавието тотално си заслужава инвестираното време и внимание...стига да игнорираш историята.
В момента съм в някакво уберлигаво и изчанчено настроение...затова подхванах My Little Pony: Friendship Is Magic. За него научих от безграничната любов, в която му се обясняваше целия 4chan преди време.
Реших да наваксам...и в момента се боря с непреодолимия краш, който развих към Twilight Sparkle
и донякъде към Princess Luna. .Сега, като оставим настрана, че шоуто е прицелено в 7 годишни момиченца, сюжетът е тотално лишен от съдържание и представлява просто поредица от тъпи поуки...артът страшно ме кефи - шарен, сладурски, изразителен и анимиран от някакви wizard-и на flash анимациите (буквално, прочетете статията в wiki). Диалозите за разлика от невъзможния сюжет са хитри и интелигентно написани, а мацките които изпълняват ролите играят убийствено. Вече споменах, че имам краш по Twilight Sparkle...това в голяма степен се дължи на сеюто...това де...войс актрес-ката...апропо, същата изпълнява Riven в Tean Titans.
Покрай анимета, като Lucky Star и K-On развих нещо, като фетиш към дамски озвучаващи гласове. MLP: FIS е едно от малкото западни заглавия, които ме оставят със същото усещане.
Last edited by alshu on Mon Mar 26, 2012 12:42 pm, edited 1 time in total.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
armageddon
- Forsaken
- Posts: 2936
- Joined: Tue Jan 13, 2004 10:24 am
Тя дамата, която озвучава Fluttershy от време на време минава в режим, в който ми звучи, като женски вариант на Peter Lorre - http://www.imdb.com/name/nm0000048/
Много са добри всичките озвучителки мамка им.
Имат по няколко роли и въобще не може да се познае.
Много са добри всичките озвучителки мамка им.
Имат по няколко роли и въобще не може да се познае.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
И така...седмичният рапорт за CN .
Нов епизод на ThunderCats: 14-ти
До сега шоуто беше с ужасна история, но и с прекрасна графика и анимация.
След хиатуса се върна с още по-лоша история и направо отвратителна анимация.
Budget cuts що ли?
Феновете на първите 80-тарски серии, които вдигаха шум и ронеха сълзи, каква перверзия е новото заглавие могат да си отдъхнат...сега шоуто изглежда точно толкова толкова малоумно и грозно колкото оригинала.
Аз го дропвам тук.
Нов епизод на Green Lantern: 4-ти
Затвърди се приятното усещане за space opera.
Миналият епизод беше по-скоро в стил Седморката на Блейк, а сегашният вкара Стар Трек атмосфера. Дори вече си имаме в екипа нещо, като дамски вариант на Дейта...повишиха Ая от компютър с интерфейс тип Хал, до компютър със sexy android extension
Кефи ме как с това шоу се опитват да направят нещо доста различно от анимациите по комикси на DC правени до сега.
Нов епизод на Young Jutsice: 22-ри
Добър епизод. Нямаше особено мащабни екшън сцени (само катилско млатене в стил Супермен), но развитието на Конър и разкритията около проектът Кадмъс бяха интересни.
.Нов епизод на ThunderCats: 14-ти
До сега шоуто беше с ужасна история, но и с прекрасна графика и анимация.
След хиатуса се върна с още по-лоша история и направо отвратителна анимация.
Budget cuts що ли?
Феновете на първите 80-тарски серии, които вдигаха шум и ронеха сълзи, каква перверзия е новото заглавие могат да си отдъхнат...сега шоуто изглежда точно толкова толкова малоумно и грозно колкото оригинала.
Аз го дропвам тук.
Нов епизод на Green Lantern: 4-ти
Затвърди се приятното усещане за space opera.
Миналият епизод беше по-скоро в стил Седморката на Блейк, а сегашният вкара Стар Трек атмосфера. Дори вече си имаме в екипа нещо, като дамски вариант на Дейта...повишиха Ая от компютър с интерфейс тип Хал, до компютър със sexy android extension
Кефи ме как с това шоу се опитват да направят нещо доста различно от анимациите по комикси на DC правени до сега.
Нов епизод на Young Jutsice: 22-ри
Добър епизод. Нямаше особено мащабни екшън сцени (само катилско млатене в стил Супермен), но развитието на Конър и разкритията около проектът Кадмъс бяха интересни.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Planet Hulk.
Четейки някакви статии за Young Justice и Justice League: Doom разбрах, че същият character designer е работил по Planet Hulk и Thor: Legends Of Asgard, затова реших да им хвърля по едно око.
Принципно мразя Hulk най-вече заради свръх драматичния и непоносимо емоционален сблъсък между Брус Банер и алтер егото му.
Не че е лошо нещо...дори си е адски ценна инвенция, но авторите на заглавията за Hulk, които съм гледал СИЛНО прекаляват с нея.
За разлика от там в Planet Hulk този елемент липсва. (А примерно единственото място, където съм го виждал добре разиграно и разработено е в The Avengers: Earth's Mightiest Heroes).
Факт, който отваря вратите към един безкраен и готин варгал. Все пак в заглавието има драма и дори и Hulk демонстрира нещо като емоции. Те обаче не пречат и не са центърът на историята, както обикновено.
Самият сюжет не е нещо особено, но върши работа да постави героите в подходящи за тях конфронтации. Това което не ми хареса, Planet Hulk е в известен смисъл "гладиаторско заглавие". Зрителят трябва да изтърпи всички скъсани от експлоатация холивудски trope-ове по темата. Включително най-омразната ми: когато императорът сам слиза на арената и масово използва нечестни предимства. Това е пълна глупост (слизането, а не нечестните средства...без които няма да оцелее) и предполагам тръгва от Дюн...апорпо, едниственото място където съм го виждал употребено по смислен начин...от Фейд Рота...
Та като пренебрегнем стандартните гладиаторски простотии, получило се е едно приятно, динамично и шарено шоу...с неочаквано щастлив край, като за Hulk заглавие .
Най-изненадан бях, че го водят нискобюджетен проект. Как с малко пари се анимират толкова много битки?
Thor: Legends Of Asgard
Няма силата на Planet Hulk, но е приятно и красиво нарисувано. Типична история с Тор - пичът чрез поредица от глупости задейства лавина от катастрофи, които в крайна сметка водят в посока унищожението на Асгард .
Няма много екшън, но пък е добре направен - особено двете битки на тъмния елф срещу Один и срещу Тор + Локи. Актьорската игра на озвучителите ми се стори малко по-добра от тази в Planet Hulk.
В заключение - и двете заглавия му харесаха с красивата си графика и приключенската атмосфера.
Имам чувството, че някои фенове ги приемат за по-дълбоки заглавия отколкото всъщност са. Сори, аз ги виждам само, като entertainment.
Avatar: The Last Airbender
Загледах част от първи сезон. Определено не е заглавие по мой вкус, но някак го гълтам много лесно. За мен шоуто стои на раменете на двама герои - брата на waterbender-ката и чичото на злобния принц. И двамата ми пълнят душата. Сериалът има и доста богат world building. Авторите са взаимствали интересни елементи от световната култура. Цитат от wiki:
Естествено всичко е навързано и представено по един типично холивудски начин...но пак си е интересно.
Саундтракът е уникален.
Не ми е от най-любимите заглавия, но не мога да отрека че в създаването му са вложени доста усилия, умения и познания.
Първокласно TV заглавие!
Четейки някакви статии за Young Justice и Justice League: Doom разбрах, че същият character designer е работил по Planet Hulk и Thor: Legends Of Asgard, затова реших да им хвърля по едно око.
Принципно мразя Hulk най-вече заради свръх драматичния и непоносимо емоционален сблъсък между Брус Банер и алтер егото му.
Не че е лошо нещо...дори си е адски ценна инвенция, но авторите на заглавията за Hulk, които съм гледал СИЛНО прекаляват с нея.
За разлика от там в Planet Hulk този елемент липсва. (А примерно единственото място, където съм го виждал добре разиграно и разработено е в The Avengers: Earth's Mightiest Heroes).
Факт, който отваря вратите към един безкраен и готин варгал.
Все пак в заглавието има драма и дори и Hulk демонстрира нещо като емоции. Те обаче не пречат и не са центърът на историята, както обикновено.Самият сюжет не е нещо особено, но върши работа да постави героите в подходящи за тях конфронтации. Това което не ми хареса, Planet Hulk е в известен смисъл "гладиаторско заглавие". Зрителят трябва да изтърпи всички скъсани от експлоатация холивудски trope-ове по темата. Включително най-омразната ми: когато императорът сам слиза на арената и масово използва нечестни предимства. Това е пълна глупост (слизането, а не нечестните средства...без които няма да оцелее) и предполагам тръгва от Дюн...апорпо, едниственото място където съм го виждал употребено по смислен начин...от Фейд Рота...
Та като пренебрегнем стандартните гладиаторски простотии, получило се е едно приятно, динамично и шарено шоу...с неочаквано щастлив край, като за Hulk заглавие
.Най-изненадан бях, че го водят нискобюджетен проект. Как с малко пари се анимират толкова много битки?
Thor: Legends Of Asgard
Няма силата на Planet Hulk, но е приятно и красиво нарисувано. Типична история с Тор - пичът чрез поредица от глупости задейства лавина от катастрофи, които в крайна сметка водят в посока унищожението на Асгард
.Няма много екшън, но пък е добре направен - особено двете битки на тъмния елф срещу Один и срещу Тор + Локи. Актьорската игра на озвучителите ми се стори малко по-добра от тази в Planet Hulk.
В заключение - и двете заглавия му харесаха с красивата си графика и приключенската атмосфера.
Имам чувството, че някои фенове ги приемат за по-дълбоки заглавия отколкото всъщност са. Сори, аз ги виждам само, като entertainment.
Avatar: The Last Airbender
Загледах част от първи сезон. Определено не е заглавие по мой вкус, но някак го гълтам много лесно. За мен шоуто стои на раменете на двама герои - брата на waterbender-ката и чичото на злобния принц. И двамата ми пълнят душата. Сериалът има и доста богат world building. Авторите са взаимствали интересни елементи от световната култура. Цитат от wiki:
Не съм много съгласен с частта за аниме (не усещам такова излъчване от The Last Airbender)...а и бих добавил, че има референции и към неазиатски култури, примерно инуитската.Avatar: The Last Airbender is notable for borrowing extensively from East Asian art and mythology to create its universe. The series' character designs are heavily influenced by anime as well as Chinese art and history, Hinduism, Taoism, Buddhism, and Yoga. Traditional Chinese calligraphy styles represent nearly all the writing in the series. For each instance of calligraphy, an appropriate style is used, ranging from seal script (more archaic) to clerical script. The show employed a cultural consultant, Edwin Zane, and calligrapher Siu-Leung Lee as consultants for the series' cultural influences. The choreographed martial art bending moves were affected by Asian cinema.
Естествено всичко е навързано и представено по един типично холивудски начин...но пак си е интересно.
Саундтракът е уникален.
Не ми е от най-любимите заглавия, но не мога да отрека че в създаването му са вложени доста усилия, умения и познания.
Първокласно TV заглавие!
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Забравих за едно друго важно събитие ...от вчера почна новия сезон на The Avengers: Earth's Mightiest Heroes.
Тази вечер смятам да загледам първа серия.
...от вчера почна новия сезон на The Avengers: Earth's Mightiest Heroes.Тази вечер смятам да загледам първа серия.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
И така...седмичният рапорт за on-going анимационните сериали, които следя 
Първите две серии на The Legend Of Korra си ги пазя докато приключа с The Last Airbender.
Все още не мога да намеря епизод s02e23 на MLP FiM в подходящ формат и качество (че да тръгне на щайгичката ми).
Grean Lantern 5 - продължават си в същия сладурски space opera формат. Тази серия нещо не ме изкефи...но пък гледките бяха готини.
Young Justice 23 - много готина Artemis центрична серия. На финалната права на сезона са наслагали силно драматични истории съдържащи точно типа драма, каквато харесвам: истински проблеми, реалистична реакция (нито прекалена, нито липсваща) и борба за контрол вместо безкрайно циврене и окайване на глас в стил някой бразилски сериал с цел да се спечели съчувствието на зрителите.
До сега имахме тежкият удар, който получи Zatanna със загубата на баща си (донякъде по нейна вина), гадните последствия, които можеше да има от манията за перчене на Kid Flash (при това не си взе поука), една друга мания - тази на Miss Martian да отрича същността си на бял марсианец (която дори я направи агент на Queen Be), мрачният произход на Superboy и зависимостта му от Lex Lutor.
В най-новия епизод ни показаха сложните взаимоотношения в семейството на Artemis и безкрайните лъжи, в които се е оплела. Симпатизирам и силно, защото сериозно се опитва да постигне своето, но нито и се отдава, нито някой от познатите и я разбира.
А да...и Red Arrow е егати злобара и психопата, а Cheshir го разиграва, както и скимне .
The Avengers: Earth's Mightiest Heroes s02e01 - season opener-а беше екшън до дупка и преливаше от убийствени one liner-и. Hulk и The Thing (от Fantastic Four) се оказаха най-великото комедийно комбо на всички времена
Първите две серии на The Legend Of Korra си ги пазя докато приключа с The Last Airbender.
Все още не мога да намеря епизод s02e23 на MLP FiM в подходящ формат и качество (че да тръгне на щайгичката ми).
Grean Lantern 5 - продължават си в същия сладурски space opera формат. Тази серия нещо не ме изкефи...но пък гледките бяха готини.
Young Justice 23 - много готина Artemis центрична серия. На финалната права на сезона са наслагали силно драматични истории съдържащи точно типа драма, каквато харесвам: истински проблеми, реалистична реакция (нито прекалена, нито липсваща) и борба за контрол вместо безкрайно циврене и окайване на глас в стил някой бразилски сериал с цел да се спечели съчувствието на зрителите.
До сега имахме тежкият удар, който получи Zatanna със загубата на баща си (донякъде по нейна вина), гадните последствия, които можеше да има от манията за перчене на Kid Flash (при това не си взе поука), една друга мания - тази на Miss Martian да отрича същността си на бял марсианец (която дори я направи агент на Queen Be), мрачният произход на Superboy и зависимостта му от Lex Lutor.
В най-новия епизод ни показаха сложните взаимоотношения в семейството на Artemis и безкрайните лъжи, в които се е оплела. Симпатизирам и силно, защото сериозно се опитва да постигне своето, но нито и се отдава, нито някой от познатите и я разбира.
А да...и Red Arrow е егати злобара и психопата, а Cheshir го разиграва, както и скимне
.The Avengers: Earth's Mightiest Heroes s02e01 - season opener-а беше екшън до дупка и преливаше от убийствени one liner-и. Hulk и The Thing (от Fantastic Four) се оказаха най-великото комедийно комбо на всички времена
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Загледах първите две серии на Ultimate Spider-Man.
Харесаха ми защото са фрашкани с екшън и майтапи на бързи обороти.
Бъзиците които Spidy пуска са толкова много, че се налага да бият паузата на историята, за да може да насмогне с разиграването на геговете си...разбивайки в процеса четвъртата стена...
Общо взето три вида лафове - класическите подигравки на Spidy с лошковците, ироничният му teen коментар за различни събития...и нормалните му разсъждения, които обаче от гледна точка на зрителите са демонстрация на глупостта и грешната му интерпретация на ситуацията.
Екшънът също е добре - пестелив и минималистичен, но интересен и динамичен. Шоуто се анимира в същото студио, като The Avengers: Earth's Mightiest Heroes (Studio Romano). Предполагам същите хора отговарят за планирането и реализирането на бойните сцени.
Нещо, което ми харесва - героите са леко променени и адаптирани към съвременните ТВ стандарти. Примерно Mary Jane е самостоятелна личност, а не damsel in distress-ката от предишните шоута, May Reilly Parker-Jameson е някаква kick ass лелка, а и Harry Osborn е по-голям симпатяга отколкото го помня.
Има и други интересни промени в света: Spidy е teen, но Iron Man, Thor и Captain America вече са установени avenger-ите, JJ е медиен магнат, а не обикновен издател на вестници и пр.
В тази история Spidy не е сам в приключенията си. Напрактика Ultimate Spider-Man е assemble заглавие. Главният герой е принуден (от Nick Fury) да си сътрудничи с други teen версии на Marvel-ски герои: Nova, White Tiger, Iron Fist и Power Man...естествено през по-голямата част от времето вместо да си помагат те си пречат и се заяждат .
Voice acting-ът е много добър...да не говорим, че мой личен кеф Mary Jane е с гласът на Twilight Sparkle (е за non-brony-тата Raven).
Музиката също ми хареса.
Гледайки имената на създателите останах с впечатление, че екипът е сплав от Ben 10 и Batman The Brave And The Bold.
Как последните са си разменили местата с хората, които преди са правили Spectacular Spider-Man, а в момента правят Young Justice хич не ми е ясно (т.е. получила се е размяна на екипи работещи по проекти на DC и Marvel), но ефектът е интересен.
За съжаление прочетох много негативни реакции:
1. Феновете на Spectacular Spider-Man си изливат злобата заради прекъснатия преждевременно проект.
Съчувствам им, но не мисля, че създателите на Ultimate са им виновни. Disney така или иначе са смятали да дръпнат щепсела...просто се е намерил някой който да запълни опразнената ниша.
Ако рейтингите са ниски и това новото шоу не го чака нищо хубаво.
2. Пуристите, както винаги не са доволни от нищо. Не се научиха, че няма да получат подобаваща адаптация на любимите си комиксови аркове.
3. Редовните комикс фенове пък пискат, че шоуто съдържало прекалено много хумор, а пък за мен това е положителна черта...или поне някакъв вид разнообразие на Spider-Man ТВ фронта. Същите вдигаха шум, че в Young Justice имало прекалено много романтика...на фона на страхотния екшън и на факта, че става дума за тийнейджъри с развихрени хормони.
Какви комикси без хумор и романтика четат обикновено не ми е ясно.
4. Teen-овете пискат, че заглавието насила се опитва да им се хареса, а на тях тези номера не им минавали...дааа бе...Twilight, The Hunger Games...въобще цялата YA експлозия...
В случая донякъде са прави - авторите ползват архаични младежки лафове (от преди 5-6 години.) и това някак не стои много добре.
Не е кой знае какъв проблем, но пък точно тях може да се очаква реакция "не че е лошо, но ще го прескоча защото не е модно...аз потребявам само модерни продукти...".
Накратко: US ме кефи страшно много...може би защото не съм Spider-Man фен и такава "гавра" с образа му ми е забавна.
За съжаление публиката е или предварително настроена срещу шоуто или е прекалено тесногръда, за да забележи множеството положителни качества.
Харесаха ми защото са фрашкани с екшън и майтапи на бързи обороти.
Бъзиците които Spidy пуска са толкова много, че се налага да бият паузата на историята, за да може да насмогне с разиграването на геговете си...разбивайки в процеса четвъртата стена...
Общо взето три вида лафове - класическите подигравки на Spidy с лошковците, ироничният му teen коментар за различни събития...и нормалните му разсъждения, които обаче от гледна точка на зрителите са демонстрация на глупостта и грешната му интерпретация на ситуацията.
Екшънът също е добре - пестелив и минималистичен, но интересен и динамичен. Шоуто се анимира в същото студио, като The Avengers: Earth's Mightiest Heroes (Studio Romano). Предполагам същите хора отговарят за планирането и реализирането на бойните сцени.
Нещо, което ми харесва - героите са леко променени и адаптирани към съвременните ТВ стандарти. Примерно Mary Jane е самостоятелна личност, а не damsel in distress-ката от предишните шоута, May Reilly Parker-Jameson е някаква kick ass лелка, а и Harry Osborn е по-голям симпатяга отколкото го помня.
Има и други интересни промени в света: Spidy е teen, но Iron Man, Thor и Captain America вече са установени avenger-ите, JJ е медиен магнат, а не обикновен издател на вестници и пр.
В тази история Spidy не е сам в приключенията си. Напрактика Ultimate Spider-Man е assemble заглавие. Главният герой е принуден (от Nick Fury) да си сътрудничи с други teen версии на Marvel-ски герои: Nova, White Tiger, Iron Fist и Power Man...естествено през по-голямата част от времето вместо да си помагат те си пречат и се заяждат
.Voice acting-ът е много добър...да не говорим, че мой личен кеф Mary Jane е с гласът на Twilight Sparkle (е за non-brony-тата Raven).
Музиката също ми хареса.
Гледайки имената на създателите останах с впечатление, че екипът е сплав от Ben 10 и Batman The Brave And The Bold.
Как последните са си разменили местата с хората, които преди са правили Spectacular Spider-Man, а в момента правят Young Justice хич не ми е ясно (т.е. получила се е размяна на екипи работещи по проекти на DC и Marvel), но ефектът е интересен.
За съжаление прочетох много негативни реакции:
1. Феновете на Spectacular Spider-Man си изливат злобата заради прекъснатия преждевременно проект.
Съчувствам им, но не мисля, че създателите на Ultimate са им виновни. Disney така или иначе са смятали да дръпнат щепсела...просто се е намерил някой който да запълни опразнената ниша.
Ако рейтингите са ниски и това новото шоу не го чака нищо хубаво.
2. Пуристите, както винаги не са доволни от нищо. Не се научиха, че няма да получат подобаваща адаптация на любимите си комиксови аркове.
3. Редовните комикс фенове пък пискат, че шоуто съдържало прекалено много хумор, а пък за мен това е положителна черта...или поне някакъв вид разнообразие на Spider-Man ТВ фронта. Същите вдигаха шум, че в Young Justice имало прекалено много романтика...на фона на страхотния екшън и на факта, че става дума за тийнейджъри с развихрени хормони.
Какви комикси без хумор и романтика четат обикновено не ми е ясно.
4. Teen-овете пискат, че заглавието насила се опитва да им се хареса, а на тях тези номера не им минавали...дааа бе...Twilight, The Hunger Games...въобще цялата YA експлозия...
В случая донякъде са прави - авторите ползват архаични младежки лафове (от преди 5-6 години.) и това някак не стои много добре.
Не е кой знае какъв проблем, но пък точно тях може да се очаква реакция "не че е лошо, но ще го прескоча защото не е модно...аз потребявам само модерни продукти...".
Накратко: US ме кефи страшно много...може би защото не съм Spider-Man фен и такава "гавра" с образа му ми е забавна.
За съжаление публиката е или предварително настроена срещу шоуто или е прекалено тесногръда, за да забележи множеството положителни качества.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
0124 - Young Justice записа един много добър епизод.
0103 - забавен епизод за Ultimate Spider Man
0106 - среднист епизод за Green Lantern TAS
0202 - откровено тъп епизод за The Avengers: Earth's Mightiest Heroes. Имаше някаква информация, че шефовете наредили промени в заглавието с цел по-лесно възприемане на материала от американските хлапета (бързото темпо и дългите аркове ги обърквали и те губели интерес). Чудя се дали проблемите в епизода са резултат от тези промени.
0103 - забавен епизод за Ultimate Spider Man
0106 - среднист епизод за Green Lantern TAS
0202 - откровено тъп епизод за The Avengers: Earth's Mightiest Heroes. Имаше някаква информация, че шефовете наредили промени в заглавието с цел по-лесно възприемане на материала от американските хлапета (бързото темпо и дългите аркове ги обърквали и те губели интерес
). Чудя се дали проблемите в епизода са резултат от тези промени.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 103 guests