Elbow - Build A Rocket Boys!

[Silver]

Вече "излезе" предпремиерно и като цяло не съм особено вдъхновен, а това беше сигурно най-чакания албум от мен за 2011. На първо слушане изглежда много типичен Лакът, само дето за разлика от друг път, нищо не се набива на уши. Fugitive Motel, Forget Myself, Asleep In The Back, Leaders Of The Free World, Powder Blue... и 90% от The Seldom Seen Kid моментално оставаха в главата, тук само The Birds има някакъв потенциал. Все още не искам да се произнасям окончателно, защото може да се променят нещата с последващите слушания, но като цяло Гарви plays safe и оставя натрапчивото впечатление на някакъв скучен чичка, нищо че е още далеч от 40-те. Мисля, че няма да им се отрази зле на тия някой външен продуцент, щото като чух With Love как се опитва да мимиква стари подобни неща, ме хвана срам.

Пускам отделно тая тема не толкова заради албума им, който намирисваше още от първите изтекли парчета с клипове, но основно заради това, че Елбоу са едни от най-кадърните британци в момента, а нямат популярността, която заслужават. Гарви колкото и да се старае, не успява да не звучи като Питър Гейбриъл, и въобще лайв-изпълненията им са на страшно ниво - по-добро и от студийни албуми на други групи. Та, който не ги знае и понася алтернативен брит рок, може да се пробва с предните им албуми. И особено съсипващата версия на The Seldom Seen Kid с BBC Orchestra, която я има цялата в youtube с видео.

[Trip]

Интересно. Ше ги послушам

[Jen]

Аз също да потвърдя, че са много интересна група и е време да престанат да бъдат със статут „подгряващи” (на Колдплей). „Leaders of the Free World” и особено „The Seldom Seen Kid” са много богати и разнообразни като звучене албуми, без да са еклектични.
Хубавото при Елбоу е, че имат много теми, развития и инструменти, а и примерно могат спокойно, насред класическо рок звучене и разни по-агресивни прогресии, да плеснат някой луд Боб-Фоси-Бродуей като The Fix, изнесен почти само върху комбинация от гласове, и да им се получи естествено. Аз в такива случаи съм винаги - я, я, какво беше това странното, чакай да го върна, я още веднъж и така... Всичко това придава един нео-прогресив елемент на музиката им, дето май че най ми харесва. Заедно с ужасно якия им водещ вокал, Гарви е от тея красиви високи гласове, които нямат нужда да ти пробиват ушите с извиване и хитване на сто и петдесета октава, за да звучат богато. На Стинг напомня доста също, освен на Питър Гейбриъл и Дейв Матюс.

На новия албум обаче след сигурно 20 слушания, още не мога да разбера какъв му е случаят. Първоначално всичко ми беше толкова монотонно и ми се изливаше като в една единствена композиция, че с усилия се съсредоточавах да не го игнорирам като фон. Едни безкрайни, равни повторения на тонове и хармонии, а Гарви през повечето време пее, все едно че говори. Сега обаче все повече моменти ми харесват и чувам все повече неща и детайли. Сигурно просто свиквам и го възприемам вече като нещо познато, но го има и вариантът, че при определен тип музика трябва повече време, за да я осмислиш и това обикновено е добра индикация. Там е работата, че това хич не ми е типичен Лакът, даже напротив, имам чувството, че е тенденциозен опит за стъпка встрани. Малко ми напомня странния (без китари и ударни) скорошен проект на Питър Гейбриъл „Scratch my Back”. Само, че той е след 30 години кариера, а на Елбоу им е малко раничко сякаш за експерименти.

[Trip]

Хм, не бих казал, че гласът на пича звучи "богато". В смисъл, звучи много хубаво, но е бая husky. Има готин тембър, но това някак не ми е същото като "богато" звучене (представям си оперен певец, когато чуя тая дума). А и не съм забелязал корелация между височината на тоновете и богатостта на звученето, макар че хората, които умеят (в смисъл, могат го добре) да взимат високи тонове принципно звучат по-ярко именно на по-високите тонове.

[Jen]

The Fix ли чу? Там от двата мъжки вокала, които се разменят и наслагват, husky-басът е на Ричард Хоули от Пълп. Гарви е мекият тенор, който се включва втори.
Иначе аз честно казано не мога да интелектуализирам "богатото" звучене на гласа му, но като го слушам ми става едно... пълно с глас и звук. Не, няма корелация с високите тонове, аз просто не обичам демонстрации на диапазон и всъщност винаги съм смятала ниското пеене за по-трудно и по-въздействащо.

Само да добавя, че текстовете са другото нещо, което много им харесвам. Имам супер любими неща като цялата въпросна The Fix или Аудиенцията при Папата, където Тя имала най-якото тъмно око (оригинално е eyes, но той го пее eye, за да му стане римата с fire) и после трябвало да спасява света в 8 часа, ама ако Тя го извика, светът ще чака, и такива неща...

[Trip]

Не, аз още преди дни им чух няколко песни + няколко лайва. Та техният си пич имаше едно такова пресипнало звучене. Някои хора му викат soulful, което си е тип богатост, де Човекът си е круунър явно, а и стилът им като цяло май е такъв.

Иначе те гласът и диапазонът са според стила и съответното парче, не е като Гейбриъл и Стинг да не демонстрират диапазон от време на време

[Silver]

На мен след още 3-4 слушания продължава да не ми харесва особено. Много е монотонно всичко, дребните проблясъци са твърде редки, особено дребни и не особено бляскави, и на всяка песен си представям как ръката на Гарви се превръща в метроном за публиката (трябва да се отучи от тоя ужасен навик). Neat Little Rows продължавам да не мога да я изтърпя цялата, от друга страна, на Lippy Kids и Jesus is a Rochdale Girl почвам да гледам с по-добро око, но главно заради текста.

[Jen]

Lippy Kids с това репетативно бенг-бенг-бенг на най-предна линия ми е като китайското мъчение с капката, едва се въздържам да не я прескоча всеки път, във втората си половина обаче става хубава. На мен първото нещо в албума, което мога да кажа, че ми хареса истински и цялостно, е Dear Friends.

Не, аз още преди дни им чух няколко песни + няколко лайва. Та техният си пич имаше едно такова пресипнало звучене. Някои хора му викат soulful, което си е тип богатост, де

Да, точно това е, аз му викам суинг в гласа. Това определено са любимите ми мъжки вокали. Имат много характерна атмосфера и емоционалност на пеенето в средния регистър. А иначе си звучат супер и във високия, щото са си високи гласове. Просто за въздействието им не е задължително минимум седем пъти на песен за по минимум 10 секунди само прилепите да ги чуват. Както е при – сега знам, че половината свят ще посегне към камъните, като го напиша това, ама все пак – както е примерно при Боно. Това исках да кажа с демонстрациите на диапазон, не че имам нещо против високите тонове по принцип.

[Trip]

Последните дни го слушам. The Birds и The Birds (Reprise) ме смазват.

[Trip]

Върнах се назад в дискографията до Leaders of the Free World. Някои неща са ми малко странни още, но имат покъртителни песни.

сега слушам Some Riot и чета текста