Изрових из нета фенски преводи на книгата на Тил Линдеман, Messer. Доста са неразбираеми повечето, обаче дори на това ниво става ясно за ква мрачна поезия иде реч. Има страшно красиви пасажи, които ако се преведат както трябва сигурно ще са още по-красиви. Има и разни неща, дето май само Тил Линдеман си ги разбира. Той си пише поезията както си пише текстовете за Рамщайн (то някои текстове са си направо родени от тея поеми), т.е. има игри със съществуващи думи, негови си измислени думи, жаргон в големи количества и т.н. Изобщо, сигурно е ебаси болката за превод. Надявам се някой добър преводач някога да вземе да го преведе както трябва.
Та Тил Линдеман е като една по-извратена версия на Моби. Нема такова емо! Обаче, понеже за разлика от Моби ТОВА Е ТИЛ ЛИНДЕМАН, ЕБАСИ, И ТОЙ Е ЕПИЧЕН ДОРИ КОГАТО Е АНГСТИ, някак емовщината се преживява, че даже и кефи. Научих разни неща за човека, любовника, бащата, сина, младежа, стареца Тил Линдеман от тая поезия и най-вече научих, че онуй дето го разправят за немците, че били кат роботи без емоция не важи за всички немци. Щото тоя пич е една сурова мрачна клокочеща емоция целият. И е красиво несъвършен, неизлечимо повреден и на моменти трогателно фул ъф шит. Отношението му към любовта и секса биха разболяли средностатистическия човек. Класически пример за чувствителен мъж, който постоянно търси Онази Единствена Жена, с която ще дели живота си и е ужасно тъжен и самотен без нея, ама като я намери (а той я намира често) е физически неспособен да дели живота си с нея. Някъв особено еблив пич такъв, с дълбоко внедрени осакатяващи инсекюритис. Имаше стихотворения, в които се жалва как заради обезобразеното си от акне лице не може да си намери жена. И такова, в което реве, че е остарял и младите жени не му обръщат внимание. Т.е. независимо от възрастта и обстоятелствата, все е зле! Всичкото това изписано по оня Рамщайнов начин обаче - не си говорим за мрънкането на Линкин парк тука.
Имаше ен на брой стихотворения със загатната некрофилия със или без наличен труп. То ние вече сме видели такива и в Рамщайн - още в първия им албум. Изобщо, всякакви сексуални девиации, описани с картинен език и умопомрачаващи изрази. Имаше две прекрасни поеми посветени на дъщеря му Неле, в които изведнъж виждаш, че тоя потънал в мрак метъл господ е просто баща, при това такъв, който обича децата си до смърт. Имаше поеми за това как любовта си отива от една връзка - пичът специализира в такива май. Имаше едно красиво стихотворение за момичето, което е загубил заради рак на гърдата. Има и стихотворение във възхвала на поета Конрад Фердинанд Мейер. И още няколко изродски истории, за които е чел по вестника. Изобщо, писал е за квото го впечатли, а него май го впечатлява всичко. От предговора се разбира, че е тръснал на артистичния дайректър на Рамщайн, Герт Хоф, към 1000 поеми, от които оня е избрал 54 за публикация. Хер Линдеман е явно безкрайно продуктивна личност...
Ето линкове към сайтове, на които човек може да прочете преводи и коментари. Във Розенрот форума (първия линк) може да ви се наложи да прескачате мнения на писукащи фенки на Тил Линдеман, които искат to kiss and make it better, ама в блога на корейката (втория линк) четох нейни възмутени коментари, на които искрено се смях:
http://www.rosenrot.ca/forums/viewtopic ... lit=messer
http://deutscheliebe.blogspot.co.uk/201 ... onrad.html
Пак казвам, преводите са доста зле и в по-голямата си част са неразбираеми. Там където се разберат обаче, дават ясна представа кво изпускаме с това, че не говорим немски. Дееба!
Ето едно ги двете акне-стихчета, които в капсулован вид показват комплексите за малоценност на Тил Линдеман, от какво са породени, в какво са избили и къв пръст имат родителите му в тая работа:
Ugly
Oh, because no one can see
Under my hideous face
Beats a beautiful heart
Oh, woe is me, take my wild fury
From the sea-flesh of my greedy lust
The ship has still not traveled
Oh God, touch me!
Spit your heavenly cascade
Over my enchanted visage
Then for you I would pray
Oh God, make me beautiful!
I would oil the Bible and lick the flies on the cross
Feasting upon the filth of angels
I would gift my soul to you
For a little grace on my visage
So that I may use it for my lust
So that I may seduce the enchanting
The lovely nymphs
Who only look upon their equals
Give me this - and forgive me, because
- I want it all.
My Mother is Blind
Acne and rosacea walk hand in hand
Over my soft skin
Over untouched country
And burns it as a childish prank
My father says to me
Darling child, believe here and now:
The woman who takes you for a husband
Will, herself, be ugly or blind
In the mirror I see that
I carry no torch upon my face
I am lonely, but not alone -
Acne and rosacea are always there for me.
Това второто е толкова гениално! Е, майка му явно не е грозна, хехехе.
Преди не бях фен, но сега ЩЕ се ходи!