Личен топ 30 за `00s -АЛБУМИ

Vivian · Post by **Vivian** » Sat Nov 28, 2009 10:04 pm

Напоследък се зачитам из статии по разни музикални списания и забелязвам колко е популярно да се правят топ еди-колко-си на изминалото десетилетие, та си казах да взема да си пусна моя собствен тук, с идеята че може би още някой ще пожелае да сподели. Не съм включвала саундтраци, компилации или повече от 1 албум на изпълнител, тъй като не би било твърде справедливо...Та:

30. Aaliyah [Aaliyah]: лошо се получи с Алия. Ако не беше загинала, със сигурност близо половината от бледите й подобия, които индустрията избълва впоследствие нямаше да видят бял свят и едва ли щяха да помиришат завидно внимание. Съдейки по този албум, със сигурност щеше и да направи нещо, което вероятно щях да сложа не в персоналния си топ 30, а в топ 10. Тя можеше да танцува страхотно, работеше много и имаше чудесен глас наживо. На всичкото отгоре беше и красива. Албумът съдържа изключително великолепната балада I Refuse, както и любимото ми поп-R&B парче за десетилетието.

29. The Shotter’s Nation [Baby Shambles]: очарователен албум на британска рок група, чийто фронтмен е по-известен като ‘бившето гадже на Кейт Мос, което се дрогира 24/7’. Веднъж когато човек се абстрахира от…особеностите на момчето, с лекота разбира че той може да пише и пее доста прилично.

28. Songs about Jane [Maroon 5]: най-добрите песни във въпросния албум са ВСИЧКИ песни, които групата не пусна като сингли, което не спира да ме изумява всеки път щом се присетя. Текстовете са умопомрачително тъпи, гласът на Ливайн е донемайкъде писукащо дразнещ понякога, но…учудващо целият албум работи прекрасно музикално веднъж като му свикнете. Предполагам продуцирането си е казало думата.

27. Year of the Gentleman [Ne-Yo]: имам нисък праг на толерантност към съвременното pop-R&B, особено в мъжката му разновидност. Албумите винаги съдържат 14 песни, във всичките от които се говори за разглезена мацка, с която нещата ще потръгнат и сексът на канапето ще е страхотен. Мимолетно се споменават и дузина известни марки. Този албум не е подчертано супер по-различен, но ритъмът му спомага за едно по-добро възприемане и го смятам за най-доброто в поджанра си през изминалото десетилетие. Освен това младежът танцува чудесно.

26. Tyrannosaurus Hives [The Hives]: шведска рок-група, която пее т.нар. ‘гаражен американски рок’…като капак на всичко се справя в ПЪТИ по-добре от която и да е американска рок-група. Не препоръчвам албума на хора, които не си падат по дране на гърло, но ако не ви пречи, тествайте го! Безумно забавен е, особено ако го слушате в службата.

25. Loose [Nelly Furtado]: тя ме нерви. Гласът й е скрибуцащо, гъргорещо стържещ често. Визията й не ме кефи. Мислите, които се сипят от устата й по време на интервюта ме хвърлят в тъч…но супер-еклектичната й музика комбинирана с продуцирането на Тимбаланд ме кара да танцувам, да си тананикам и да слушам проклетия албум поне два пъти месечно и то години след като е излязъл! (а съдържа и Nothing at All…)

24. It’s Not Me, It’s You [Lilly Alen]: въпреки че повечето критици и публика предпочитат до ден днешен дебютния й албум, аз категорично намирам втория албум на Алън за съвършенството, което първият можеше да бъде. Няма нищо по-прекрасно от самоирония поднесена по дозиран начин, а тя го умее чудесно.

23. Stripped [Christina Aguilera]: навремето се казаха много неща за въпросния албум; много от тях не бяха пропити със суперлативи, а някои звучаха направо заклеймяващо. Истината е, че албумът е превъзходен, години след като излезе, а гласът й звучи вероятно най-добре от всичко, което е издавала и издаде впоследствие. На моменти дори текстовете й тук са чудесни, а да не говорим, че съдържа и най-добрата й балада (не, не говоря за Beautiful).

22. L.A.M.B. [Gwen Stefani]: Стефани е човек, който просто обожавам в съвременния шоубизнес; тя ми е нещо като недразнеща версия на Мадона. Дебютният й соло-албум, на който се беше пробвал всеки един продуцент, модерен към момента на излизането му, е вибриращ поп-кич, който изглежда няма за цел да каже каквото и да било. Това вероятно е нормално, имайки предвид заглавието (разгънато стои за: Love Angel Music Baby), но цялата непретенциозна, лека, женствена изразност и образност на съдържанието му ме кара да се усмихна всеки път щом започна да го слушам.

21. Kala [MIA]: ако искаме да намерим истинско ‘съдържание’ и пълнеж в поп-еклектика, то трябва да се потърсят тук. Звукът е оригинален, текстовете –уникални, а албумът е едно същинско бижу. Шумен, своеобразен, претенциозен, забавен, изключително актуален. Много, МНОГО различен.

20. Is This It [The Strokes]: песните в албума по някакъв особен начин са носител на американизъм. Не, не говоря за текстове обагрени в символи промотиращи американщина. Имам предвид, че съдържанието на албума придава по характерен начин гласа на младото поколение от това десетилетие в САЩ и някак си успява да го направи по маниер, който си кореспондира добре с публика живееща извън САЩ.

19. Franz Ferdinand [Franz Ferdinand]: малко дебютни албуми на рок-групи са толкова хвалени, обичани и слушаеми както този дебют на въпросната шотландска рок-група. В текстовете се съдържат хомоеротични послания, деконструктивистки идеи, социал-демократични бленувания. Гласът на фронтмена звучи като на човек, който току-що е излязъл от готически мюзикъл. А китарните рифове са родени за мелодии за звънене на GSM-a ви.

18. Life for Rent [Dido]: не мога да си обясня какво толкова харесвам в този албум. Това е стандартен, добре написан, чудесно изпълнен британски поп албум, който се стреми да каже малко повече отколкото може, но в крайна сметка е превъзходно отражение на един женски свят. Колкото и клиширано да прозвучи, това вероятно е най-женски (не феминистки!) заредения за мен албум на десетилетието.

17. Continuum [John Mayer]: ако не бяха текстовете на 2/3 от песните в албума, той нямаше да помирише личния ми топ 30. Истината е, че сам по себе си Continuum е приятен като саунд, но силата му лежи не толкова във вокала или музиката, колкото в това, което се казва и предимно в начина, по който е казано. Освен това е доказателство, че нейде из света има млади мъже, които всъщност могат да изразят чувствата си и да разсъждават правилно, а на всичкото отгоре са се намерили и музикални лейбъли, които да ги разпишат.

16. Transatlanticism [Death Cab for Cutie]: албумът прилича ужасно много на гореспоменатия албум на Майър, като е силно белязан от една разлика –звукът му е също толкова прекрасен и далеч по-оригинален. Иде реч за съвсем малка indie рок-група, която вече е безкрайно популярна, тъй като имаше нещастието да допринесе със сингъл към Twilight сагата (което само по себе си не е лощо, тъй като хем сингълът е страхотен, хем повече хора ще започнат да ги слушат). Слушам го всяка есен откакто съм си го купила с излизането му и категорично възнамерявам да продължа да го правя. It just keeps getting better.

15. Collision Course [Jay-Z/ Linkin Park]: мда…аз слушам рап. Албумът е страхотна симбиоза между два стила, която често ме зарежда с енергия. Ако искаше да бъде перфектен, вероятно трябваше да се лиши от ¼ от съдържанието си, но идеалните неща на този свят са малко. Ужасно добро произведение, което върви чудесно като акомпанимент към шофиране по софийските улици, фитнес или превеждане на договори и правни становища…

14. The Dairy of Alicia Keys [Alicia Keys]: не знам дали ако си бях купила албума в друг момент от живота ми щях да го възхвалявам толкова. Ще ми се да вярвам, че мнението ми не би се променило, но не мога да съм убедена. Въпросният Diary беше закупен от мен малко преди една Коледа, когато бях ужасно влюбена, а съдържанието му е едно такова мелодично и баладично и романтиката сама пълзи на талази от него. Съдържа любимите ми балади за десетилетието и ми напомня за Ню Йорк, сняг и някаква форма на неподправено щастие и безотговорност…that came out weird.

13. The College Dropout [Kanye West]: както казах малко по-горе, аз слушам и обичам рап. Дори мога да твърдя със сравнителна увереност, че все още разбирам от него, макар и не тъй добре, както навремето. Уест пусна рап-албум в една среда, в която всеки изпълнител носеше ланци и анцуг, във време, когато се пееше за кучки и рязане на глави и най-важното в хип-хопа беше слагането на по-мощни и по-мощни баси. Уест дръзна да се облича в нормални костюми (демек не такива с визия на сводник), да не носи маратонки докато поднасяше продукта си, да се занимава с теми, различни от споменатите кучки и рязане на глави, както и да махне значителна част от необходимия бас. Освен това смени някаква значима част от звука на съвременната MTV музика, както и идеите при правене на видеоклипове.

12. Un Dia Normal [Juanes]: забравете за Шакира! Преди да стане мегапопулярен с въпросната La Camisa Negra, колумбиецът Хуанес пусна съвършен албум. Не че имам нещо против въпросната Camisa, но тя просто е бледо подобие на най-силните му песни от този албум. Освен в текстово отношение, албумът е ужасно силен като музика, тъй като съумява да комбинира лека етническа еклектика със западно влияние като създава коктейл между колумбийска кумбия и поп-рок. Любимият ми ‘летен албум’ за десетилетието.

11. The Age of Understatement [The Last Shadowpuppets]: британска група, съставена от вокалистите на други две сравнително модерни брит рок-групи –Arctic Monkeys и The Rascals. Двамата младежа като че ли работят по-добре комбинирани заедно, отколкото в съответните си собствени групи и с дебютния си албум са създали нещо доста британско, много мелодично, съвсем модерно-звучащо и твърде пристрастимо за мен. Да не говорим, че и двамата са сладури, които нескопосано имитират Оейзис по фотосесиите си.

10. Stadium Arcadium [Red Hot Chili Peppers]: харесвах Ред Хот далеч отпреди този албум и изключително обичах Californication, но все нещо не ми достигаше в албумите им. Двойният Stadium най-накрая ме остави напълно удовлетворена и ужасно доволна от целия им материал. Свръх-държелив албум на ненормално много слушания. Знам текстовете на почти всички песни… Купете го сега и го подарете на някой, когото обичате!

9. Back to Black [Amy Winehouse]: за мен няма по-добър съвременен соул/ jazzy албум. Едва ли мога да се сетя и за по-чудесно продуциране в последно време. Заразителна смеска между доста уникален глас на Уайнхауз, възхитителни текстове и много адаптивни към ухото на средностатистически слушател мелодии. Любимият ми женски албум за изминалите 10 години. И онази песен…не, не говоря за Rehab, а за You Know I’m No Good…Дано успее да повтори успеха си.

8. Futuresex/LoveSound [Justin Timberlake]: добре, приемам, че тук ще има един драстичен брой от повдигнати вежди и може би каквито и зачатъци на музикално кредибилити да съм придобила с някои от по-ниските позиции вече съм го изгубила тук. Гласът на Тимбърлейк ме изнервя често, твърдо вярвам, че дебютният му соло-албум е един от най-безличните и ужасно досадни албуми на десетилетието (като изключим Cry Me a River), но Futuresex е страхотен, ритмичен, изпълнен с енергия и живот албум, който въплъти най-модерното от поп-музиката за времето си. И който безспорно стана образец за това как се прави успешен соло-албум. А Sexyback е anthem, like it or not.

7. All That You Can’t Leave Behind [U2]: един от най-американско звучащите албуми за мен и любимият ми албум на групата. Той е далеч от съвършенството на обожаваните и възхвалявани Joshua Tree и Achtung Baby, но е някак…’мой’. Под неговия съпровод съм обходила една голяма част от любимите ми места из средните и източни щати и съм се сблъскала за първи път със собствените си опити за писане. Странно, но така и не заобичах емблематичната за албума Beautiful Day…за сметка на това няма друга рок балада като писаната по повод кончината на фронтмена на INXS Stuck in a Moment.

6. Love & Theft [Bob Dylan]: човек или обича Дилън, или не. А всеки, който обича Дилън не може да избере само един негов албум. В музиката в текстово отношение за мен групите винаги са били две –Дилън и останалите. Не мога да си позволя да сипя суперлативи за писането му, защото рискувам да отегча всекиго –мога да говоря за него с часове. В мелодично отношение албумът е приятна комбинация от Дилъновия фолк на средния запад и хартланд рок, примесен с малко кънтри.

5. The Eminem Show [Eminem]: и тук вече сте спрели да четете…Причините, поради които албумът придобива такъв висок рейтинг са много, някои от тях обективни, други субективни. От субективна гледна точка, на този саундтрак вървяха голяма част от най-страхотните и най-ужасяващите ми моменти в живота, а такова нещо маркира схващането за един албум. Също съвпадна с голям период от живота ми прекаран в Лос Анжелис, а там нямаше човек, който да не слуша албума, когато излезе. От обективна гледна точка, албумът се занимава с една от любимите ми теми –цената на това да си клоун и да развличаш масите с евтино забавление. Не само, че се занимава с темата, а го прави и по достатъчно съдържателен начин и съумява да предложи набор метафори, които ме впечатляват почти толкова колкото някои от текстовете на Дилън. Експресивността на стихосложението в албума за мен е вдъхновяваща. Without Me е вероятно най-печално мразеният от мен сингъл за десетилетието…дори не знам какво, по дяволите, прави в албума!

4. Kid A [Radiohead]: ако пост-апокалипсисът имаше саундтрак, предполагам, че би звучал така. Помня, че когато изслушах за първи път албума се почувствах странно и светът ми изгледаше нереален и извънземен за няколко часа…Знам, че повечето музикални критици предпочитат наскоро излезлия In Rainbows на групата, но за мен Kid A е върховото им постижение. Буквално ме поставят в друга вселена, когато започна да го слушам.

3. Sam’s Town [The Killers]: нейде из тийн годините си посетих Невада и бродих из странни, сюрреалистични пустинни области в САЩ. Изживяването беше мега-ново и ужасно…не знам…магическо по един учудващ начин, защото на практика в пустинята няма НИЩО. Освен идеята за свобода, вероятно. Sam’s Town успява да ми върне въпросната идея и някак си да ми придаде усещането за пустиня, ведно с всичките клишета. Освен това въплъщава прекрасно стереотипната концепция за овехтяла, но все още туптяща American dream…А да, текстовете са страхотни и за мен са на едно ниво с тези на Боно. And this does say a LOT.

2. Elephant [The White Stripes]: в тази класация #1 и #2 са изключително взаимозамениями, тъй че този албум с лекота можеше да е на челната позиция. За мен няма друг толкова кретенски ‘готин’ рок-албум. Самата идея, че двама души създават тази дандания, която не само че има мелодия и ритъм, ами на всичкото отгоре и казва толкова много неща е страховито…готина. Има нещо съвършено декадентско и постмодернистично в албума. Обожавам го. Seven Nation Army…

1. Absolution [Muse]: музиката не е на нивото на оригиналност като тази на Рейдиохед, а текстовете не могат и да си мечтаят да се доближат до тези на The Killers. Групата е и далеч от ‘готиността’ на The White Stripes…Предполагам, че причината именно Absolution да е на #1 се корени във факта, че цялата дозировка между арена, глем и хард-рок е нацелена в тоналност, която ми пасва на натюрела. Освен това обожавам фалцета на Матю Белъми и няма нищо по-изумително от това, че той свири еднакво добре на пиано и китара, а и...да, трябва да говоря за албума! Макар че вероятно е по-добре човек просто да изслуша това еклектично и претенциозно съвършенство.

Post by **Roland** » Sun Nov 29, 2009 12:08 am

Уф, много мислих, но просто предвид, че аз през живота си я съм изслушал общо 10 албума, я не (аз просто винаги съм слушал само конкретни песни), пък и те са основно бой-групи отпреди години, се чувствам неадекватно да поствам...

Vivian · Post by **Vivian** » Sun Nov 29, 2009 10:11 am

Оправдания, оправдания...Можеше един топ 3 да пуснеш!

Trip · Post by **Trip** » Sun Nov 29, 2009 11:16 am

Много яка тема! Само дето аз не съм на чак толкова по-добро положение от Симеон... Не е като да не съм слушал албуми, но по-скоро си песнея

Darkling · Post by **Darkling** » Sun Nov 29, 2009 11:54 am

Не съм слушал, чак толкова много нови изпълнители и няма да е топ 30, но все пак:
1. Róisín Murphy - Overpowered - великолепен е албумът, а най-голямото ми съжаление е, че не отидох да я видя на живо миналата година, като идва в София.
2. Chromatics - Night Drive - студена, електрона музика, най-добрия пример за модерния през последните години drone-pop.
3. Fever Ray - Fever Ray - първият соло албум на вокалистката на шведското дуо The Knife. Мрачен, електронен поп с Лъвкрафтова атмосфера. Жената носи огромни маски и индиански носии по концертите си, което някак допълва нейния awesomeness.
4. Burial - Untrue - Arguably най-гениалният албум на десетилетието. Слагам го на четвърто място само защото не ми е толкова любим, колкото предхождащите го. За гениалността му все пак е изговорено достатъчно от критиката, така че ще спестя разсъжденията си.
5. The Knife - Silent Shout - Значително по-електронен от соло-проекта на вокалистката, за мен това им е най-добрият албум и определено си заслужава да се чуе.
6. Depeche Mode - Playing the angel - съдържа няколко страхотни песни и стана причина да дойдат до България. И тях не отидох да видя.
7. Skull Disco - Soundboy's gravestone gets desecrated by vandals - По-добрата част от албума съдържа зловеща дъб музика с арабски мотиви. Има и много готино black metal imagery. Наричат музиката на Shackleton (основното присъствие в албума) дъбстеп, но тя не е.

Това са новите албуми, които слушам на regular basis. Иначе добро впечатление имам също от "Meds" на Placebo, "Sam's town" на The Killers, "It's not me, it's you" на Лили Алън и няколкото албума на Kanye West. От най-новите неща страхотни са на Jay Z и Rihanna новите албуми. Риана прави супер завой в посока Grace Jones, което мен много ме радва.

Vivian · Post by **Vivian** » Sun Nov 29, 2009 5:38 pm

Да, имаш право за Риана и аз бях изумена и то ужасно позитивно. И...ей! Забравих Мърфи и The Knife!!!

Marfa · Post by **Marfa** » Sun Nov 29, 2009 11:02 pm

Нда, Риана... Все пак, боя се, че "искам да съм под твоята чадъра, ъра, ъ.. ъ... ъ..." и пр. ужасно голямо влияние ми е оказал тоя период, та още не мога да я възприема като хуманоид, но опитвам. Наистина опитвам. Обаче новите й попълзнования са слушаеми, факт.

Post by **Roland** » Sun Nov 29, 2009 11:24 pm

С риск да бъда отвращаващ, не мога фа се сдържа да не отбележа, че на Риана явно й трябваше един здрав бой, че да й дойде акълът в главата...

Vivian · Post by **Vivian** » Mon Nov 30, 2009 12:58 pm

Roland wrote:С риск да бъда отвращаващ, не мога фа се сдържа да не отбележа, че на Риана явно й трябваше един здрав бой, че да й дойде акълът в главата...

Ти си НЕ-човек и съм дълбоко покъртена от теб!

А иначе причините за 'еволюцията' й са малко по-други, ма пък пердахът й подсигури зрителски и слушателски интерес на макс!

Pugsley · Post by **Pugsley** » Mon Nov 30, 2009 4:31 pm

Аз ше постна моя топ 10, като приключа с рефератите на академични безумия.

tigermaster · Post by **tigermaster** » Thu Dec 03, 2009 12:54 am

Не знам...
Аз пък слушам ежегодно десетки албуми(да живеят торентите!!!) от бая време, при това доста близки като стил напоследък, пък ми е адски трудно да си избера любим албум за последните десетина години. Във всеки случай в евентуалната класация задължително ще присъства един албум на Manowar(2002 - "Warriors of the World", "Gods of War" не ме накефи толкова), два на HammerFall(2003 - "Crimson Thunder" и последния), два на Helloween(2000 - "The Dark Ride" и предпоследния,), единственият на Holyhell, албумът на Йоаким Канс. И май това е задължителното. Подредбата, а и останалите до трийсет албуми са според зависи. Що се отнася до албуми от последното десетилетие, де. `щото напоследък съм нещо на вълна Deep Purple и Rainbow от преди трийсет и кусур години.

dellusion · Post by **dellusion** » Thu Dec 03, 2009 8:43 pm

Аз пък току що установих, че съм ебати пенсионера. Всичките неща, дето ме кефят са от миналото десетилетие. Ако трябва да съставя някакъв топ Х, то Х ше е най-много 5 и освен това листата ше е силно изсмукана от пръстите ми.

Vivian · Post by **Vivian** » Thu Dec 03, 2009 9:15 pm

Е, нищо де. На мен ми е любопитно! Освен това напоследък ме блазни идеята да пусна подобни теми за 90-те, 80-те и 70-те.

tigermaster · Post by **tigermaster** » Thu Dec 03, 2009 9:40 pm

Прочее, потенциално любимото ми нещо за тая година още не е излязло - трябва да е този месец, ако не ме лъже паметта. Става дума за албума на Manowar "Hammer of the Gods" - ако се съди по ЕР-то, което излезе преди няколко месеца, ще да е нещо убийствено, обаче предпочитам да не съдя само по него.
Иначе към класацията на любими албуми задължително се прибавя и "The Art of War" на Sabaton. Просто трябва да се чуе от всеки, независимо дали харесва метъл или не. Йоаким Броден не е особено велик певец, обаче е кадърен композитор, а и самата група ми носи усещане, твърде подобно на това, което Кралете ми носеха, когато ги прослушах. Ако някой случайно не ги е слушал, ето:
http://www.youtube.com/watch?v=TSOAMhHglqA

Darkling · Post by **Darkling** » Thu Dec 03, 2009 10:47 pm

Vivian wrote:Е, нищо де. На мен ми е любопитно! Освен това напоследък ме блазни идеята да пусна подобни теми за 90-те, 80-те и 70-те.

В темата за 70-те определено ще има какво да се каже.

Личен топ 30 за `00s -АЛБУМИ

Личен топ 30 за `00s -АЛБУМИ

Who is online