Защо 99% от хората слушат 1% от музиката

[Moridin]

Понеже концепцията ти е математическа, нежели лингвистична или YIPT, каквото и да е това, нека ти кажа, че е грешна. Дори камъкът, ножицата и листото са достатъчен пример, ако и изкуствен

[Scourge]

обаче доста трудно ще се дефинира семантично коректна и непротиворечаща на здравия разум релация "по-добър", определена върху всеки два елемента от множеството "музикални жанрове", която да не е транзитивна.

[Marfa]

А?

[Roland]

Нищо, Марфе, математиката е израз на съвършената красота, помниш...

[Morwen]

Според мен дори извън по-добрите и по-лошите жанрове, дори в рамките на един жанр, е нормално да се слуша малък процент от музиката и да не се търси друга. Просто защото съществуват твърде много групи, които обективно не са добри (хората са ентусиасти, но лаици и нямада добри инструменти, не свирят добре на тях и т.н.). Не виждам полза да търся между 100 песни със сбъркан ритъм, счупени вокали, епично тъпи лирики и т.н. за да намеря една добра. Или поне в повечето случаи не си струва.

[Scourge]

Има един куп обективни критерии, по които всеки жанр е по-добър или по-лош от всеки друг жанр.

Всъщност не, въвеждането на "по" не означава въвеждане на "най".

@марфа:
тия две неща могат да са едновременно верни само и единствено когато въведеното "по куп обективни критерии" отношениe "по-добър" е нетранзитивно. това ще рече, че от А > Б и Б > C не трябва непременно да следва А > C. при всякакви други отношения въведени "по купа обективни критерии" това е невъзможно, щото "по-добър" е антирефлексивно ( А > A e невярно по семантика) и силно антисиметрично (т.е. точно едно от двете A > Б или Б > А e вярно по семантика и по изчерпателността от първото роландово твърдение).

@роланд: не е зле да се самоконтролираш малко, все пак модератор си.

[Morwen]

Добре, хайде да не бъдем много буквални. Схващам ти мисълта, като математик я разбирам и подкрепям, но като събеседник я смятам за напълно излишна.

[Scourge]

аз си хортувам с моридин тук и като събеседник намирам двата коментара след моя отговор към него за напълно изишни.

[Roland]

Кофти за теб значи.

Не виждам как двете си противоречат.

Примерно метълът е мелодически по-сложен от чалгата, която пък е ритмически по-сложна от попа. Това значи ли, че метълът е мелодически по-сложен от попа? Не, не значи (той Е де, но това е друг въпрос), защото такава връзка няма. Когато критерият ни е само един, да речем конкретно "сложност", независимо в какво отношение, рано или късно ще стигнем до съвременната инструментална музика, да речем, където вече ще бъде "Х е мелодически/ритмически по-сложен от У ЕДИ КАК СИ, но и по-прост ПО ДРУГ НАЧИН", в резултат на което "най" отново не съществува.

[Marfa]

Думи нямам. Да вадя ли речника на чуждите думи, за да се включа в състезанието по извънгабаритен снобизъм или просто да отмина с презрение? Нито едното, нито другото, всъщност...





На въпроса: хората слушат 1% от музиката по няколко причини. Има неограничено по обем количество музика, което е невъзможно да бъде обхванато в рамките на един нормален човешки живот, дори ако човекът се е посветил единствено и само на слушане на музика. Това е буквално погледнато. Обективно обаче, съществува нещото, наречено вкус. Вкусът от своя страна е доста субективно понятие, което не подлежи на поставяне под общ знаменател.

Има хора, които не понасят шоколад, на други им призлява от ягоди, някои са алергични към мляко, четвърти са заклети вегетарианци и т.н. С други думи, човек се настройва към определен тип музика, както би се настроил и към различни други фактори в живота си и набляга точно на тази музика, както набляга на различните други фактори. Негов е изборът дали да се тъпче с шоколад или да я кара на салата. И ако в диетологията може да се говори за правилно и неправилно, в музиката това е невъзможно. Освен разбира се някой да си пада изключително по фалшивото пеене, но в такъв случай едва ли нещо може да се направи. А и тогава не можем да говорим за музика де...

Може музиката да не е в един жанр, може човекът да е романтична натура и с една и съща нагласа да слуша "Водка с утеха" или "E lucevan le stelle" от "Тоска", а после да отмаря и с някоя метъл-балада. Така обича, така му харесва, това си е неговата гледна точка и тя с нищо не е по-правилна или неправилна, а най-малкото е най-правилна или най-неправилна спрямо гледната точка на който и да бил друг индивид.

А спорът "кой е по-по-най" можете да го оставите за шоуто на чичо Енчо. Или същият може нетранзитивно и дори безвъзвратно да бъде екстрадиран в Ландрито.

Завършвам ненаучно, но от душа: айсиктир!

[Scourge]

@роланд:

евала.
имаше ли нужда от 3 страници плява, за да видим нещо конкретно?

демек, нещата могат да се сравняват поелементно. при това пак доста условно и с жанрови обобщения (в един жанр спокойно може да има произведения с различна сложност на ритъм, мелодия или хармония). но общ критерий, по който да се каже жанрът А е по-добър от жанра Б, няма.

моето мнение е, че жанрови сравнения са напълно валидни, но се обуславят почти изцяло от културен и социален бекраунд, което ги прави субективни, дори когато се изхожда от обективен количествен критерий. самият критерий е исторически повлиян. например, традиционната японска музика не ползва западните ладове, в нея има повече напрежение и нетипични интервали. западното ухо, школувано върху диатониката, може да я определи като мелодически по-сложна. по японския критерий обаче ще е точно обратното.
същото важи и на по високо ниво: аз например харесвам повече инструментална музика, и съм абсолютист по отношение на музиката, но съм далеч от мисълта (си), че музикалните обективисти грешат, още повече че обективизмът е "каноничното" философско течение.

[Roland]

Да, извинявай, че разчитах на елементарна интелигентност у събеседниците си. Ще знам за друг път

[Scourge]

айде сега, да не би аз да деифицирах критериите, неразбираеми за простосмъртните. :Р

[L]

Пак ще се опитам да обясня някои неща: L, за теб предполагам има коли и коли. За "лесносмилаемите" момчета има задно и предно окачване, конски сили, двигатели, какво ли няма, аз самия не се интересувам толкова от коли, че да ти кажа.

За теб има дрехи и дрехи. За "лесносмилаемите" момичета има - дори не мога да ти кажа по какво ги избират. Но по отношение на дрехите, те се имат за същото, за което ти се имаш за музиката и те имат за същото, за което ги имаш за музиката. И за да спра да деля по полове ще обобщя: има хора, които се питат, защо 99% от хората са като L и:
-са пробвали само 1% от манджите по света
-са чували само 1% от художниците - какво ти, само 1% от импресионистите дори
-са чували само за 1% от театралните актьори в България
-са чували само за 1% от дърветата в Кю Гардън
-са правили само по 1% от дори и аз не знам какво

И тъй като знам, че лесно се обиждате тук, то да предупредя - последното, което искам е да те обидя, драги ми Л. Но ти ми говориш за затвореност, а аз именно целя да те "отворя" и да не мислиш само в контекста на музиката - т.е., има и други неща на този свят. В духа на този форум ще спомена името на Азимов, който е писал много поучителна статия за АйКю-то и трактористите (така де, не съм я чел, но са ми разказали съдържанието и ако са го направили точно - то правилно съм я споменал). Съответно, нищо не ти дава право да мислиш хората за "лесносмилаеми" или пък, ако ги сметнеш за такива, единствено на базата на музикалните предпочитания да се имаш за "трудносмилаем". И забележи - не те имам за "лесносмилаем", но не намирам и булшинството от хора за такива. В най-общи линии всички сме уникални по уникален начин. Очевидно хората, писали тук са уникални със задълбочените си музикални предпочитания.

И последно, за Роланд: аз пък обичам да комуникирам и то не само с теб, а и с много други хора, затова влизам във форуми отвреме навреме. Принципно, да ти кажа, че когато споменеш, че нещо е по-..., а друго е по-не-..., то ти въвеждаш, щеш-нещеш, понятията най-...
и най-хич-... И първо ми почваш с "Бурята", после аз се опитвам да "укротя опърничавата", ама тя ми вика, че всичко било "комедия от грешки", която била трагична, защото грешките били мои. Разбрал, че това е "много шум за нищо", просто ти казвам "както ти се харесва". В крайна сметка, "всичко е добре, щом свършва добре". Нямам сили да те питам повече, защото ти полагаш еднакви усилия да не отговориш, а нямаше нужда, реално. Съвсем сривам "санитарното ниво", т.е. потъвам в лайната, т.е. постовете на този форум (сиреч, кафявите неща, иначе са много стойностни).

Виж, не съм казала, че хората нямат индивидуалност. Нито твърдя, че много разбирам от музика. Това, което искам да кажа е, че, според личните ми наблюдения, на хората им е по-лесно да се занимават само с една музика, с един импресионист, с един актьор и пр.
Не се и опитвам да се обиждам, защото не отговарям на определенията от колонката с единия процент

[Shamajotsi]

Че аз точно от това се опасявах - да те изкарам по-незаинтересован, отколкото си . Важното е, че се разбрахме .