Защо 99% от хората слушат 1% от музиката

Ми то името като че подсказва... търнокопи, хидродинамика и всякакви ортопедични приспособления...
User avatar
gal.eon
Adept
Posts: 220
Joined: Thu Jul 31, 2008 2:10 pm
Contact:

Защо 99% от хората слушат 1% от музиката

Post by gal.eon » Sat Sep 20, 2008 2:51 am

Защо повечето хора са толкова ограничени, че през по-голямата част от живота си слушат една и съща музика, без да могат да дадат смислено обяснение за това? Всички знаем, че визирам лесно смилаемите жанрове, като поп-фолка и поп-а въобще.
Толкова ли е трудно да (не казвам да загърбиш) се откъснеш от даден стил и да се вслушаш в нещо малко по-различно, което би могло да ти даде нещо по-различно точно в дадения момент?
Лично за мен това е нещо като начин на живот. Смея да твърдя, че няма един единствен стил, мойто ме съпътства във всеки един момент от моя живот. Вярно е, че не става въпрос единствено за стил/жанр, а и за настроение, но все пак... Повечето хора се самоопределят чрез стила музика, който са свикнали да слушат и да се свързва с тях.
Аз не се притеснявам от факта, че трудно отговарям на въпроса каква музика слушам.
Моите музикални интереси се разпростират от джаз (acid/nu/future jazz), funk, fusion, (instrumental) hip-hop, trip-hop, downtempo, chill-out, breakbeat, big beat, drum 'n' bass, idm, до alternative, grunge, hard rock, progressive rock, post rock, hardcore, rapcore & (nu) metal (и разбира се класика).
Е, трябва да посоча стиловете, които до момента не са успqли да ме грабнат, а именно; techno, trance, rave, house...
Та въпросът ми беше защо хората предпочитат да слушат едни и същи глупости всеки ден, вместо да си дадат малко напън и да се ослушат какви прелести им предлага света. Всякакви обяснения са излишни - значи могат да си намерят новия клип на ... във vbox7, а не могат да намерят ... в youtube (или в торентите)?
Според мен еднообразието убива. Не казвам, че не трябва да се връщаш към дадена песен/състав - напротив, но не е лошо и да разчупиш границите и да се запознаеш с нещо ново, което ще ти предостави съвсем нов поглед към света...
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19287
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Sat Sep 20, 2008 7:36 am

Защо има нужда човек да търси? Радиото в колата така и така ме залива постоянно с всякакъв съвременен шайт и няма нужда да се напъвам много, за да установя, че 99% от него е напълно неслушаем и на моменти даже дразнещ с мислите, които навява за съвременното общество.

Вярно, има добри неща, сигурен съм, че съществуват и много, които не знам (светът е голям), но не мисля, че си струва, човек да се рови в 99% боклуци, за да намери 1-ия % диаманти, когато вече така и така е намерил своето лично 0.5%-ово музикално щастие в предпочитаната от него музика.

Не че не виждам смисъл в това, което казваш. Ако ми предлагат нещо ново, не отказвам. Опитвам. Но да търся сам нови музикални хоризонти е толкова безкрайно обезкуражаващо, че предпочитам да си пестя нервите.
This is it. Ground zero.

User avatar
RRSunknown
Elder God
Posts: 9513
Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am

Post by RRSunknown » Sat Sep 20, 2008 9:27 am

Отговора е безкрайно прост- за 99% от хората музиката НЕ е начин на живот а просто нещо с което се разтоварва без да се осмисля.
Средния човек слуша музика в колата- радио което си върви докато той си кара мислейки не за музиката а за съвсем други неща.
средния човек слуша и на заведение където очевидно се слуша не за да осмисляш а само като фон на други неща :)

User avatar
gal.eon
Adept
Posts: 220
Joined: Thu Jul 31, 2008 2:10 pm
Contact:

Post by gal.eon » Sat Sep 20, 2008 11:21 am

Да, прави сте...
Вярно е, че пак опираме до масовата култура и вкуса на средностатистическия гражданин, който се формира и налага от медиите.
В такъв случай да перефразирам въпроса: Защо повечето хора, които по един или друг начин слушат музика, която сами си избират и набавят, предпочитат ден след ден да експлоатират едно и също - песен, състав, стил - и не са склонни да се впуснат в нови преживявания? Струва ми се, че вина за това има и индустрията, която ни залива с музика за тийнейджъри, които по никакъв начин не искат да се различават от себеподобните си и слушат все едни и същи еднодневки.
Аз например ползвам last.fm и много се радвам на "similar" информацията. Когато слушам нещо по зададен изпълнител или таг, все се случва да излезе нещо непознато за мен, което ме кефи - пускам си го и от подобите нему пак излизат нови неща и т.н. и се стига до верижна реакция :lol:
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sat Sep 20, 2008 11:26 am

Предполагам, че е до насоченост. Музиката е едновременно най-директно въздействащото и най-абстрактното от изкуствата, така че повечето хора не са свикнали да се интересуват концентрирано от нея. Книгите е лесно да кажеш какво ги различава една от друга, филмите също. При музиката дори с висше в областта нещата са много по-неясни и плаващи.
And you can't dance with a devil on your back...

Shamajotsi
Sorcerer
Posts: 427
Joined: Sat Dec 30, 2006 9:01 pm

Post by Shamajotsi » Sat Sep 20, 2008 1:03 pm

gal.eon wrote:...В такъв случай да перефразирам въпроса: Защо повечето хора, които по един или друг начин слушат музика, която сами си избират и набавят, предпочитат ден след ден да експлоатират едно и също - песен, състав, стил - и не са склонни да се впуснат в нови преживявания? Струва ми се, че вина за това има и индустрията, която ни залива с музика за тийнейджъри, които по никакъв начин не искат да се различават от себеподобните си и слушат все едни и същи еднодневки...
Чакай сега - тази информация откъде я извади, честно? Въобще не съм сигурен, че човек, "който слуша музика, която сам си избира и набавя" би се ограничил до един стил. Тинейджърите като цяло въобще не отделят кой знае колко внимание на музиката, която слушат. Обикновено обръщат внимание на по-важни неща - от академично (да бе, да!) и социално естество. Дори и те обаче не се ограничават от един стил. Някои освен поп слушат и метъл, други на всяка цена биха отишли на концерт на рхцп, ако им се прище да дойдат в България, трети и те си имат любими групи, които не ги пускат по радиата и дискотеките.

По-скоро, в мненията ти бегло започват да прозират навярно неосъзнати опити в крайна сметка да се изкара един стил по-добър от друг. Тъй като неизменно логиката ти е да свързваш "конвейерната музика" с т.нар. от теб "ограниченост, докато това, което ти слушаш, е хубаво, защото го слушат "неограничени хора". Според мен ограничаващо е именно мисленето в такава посока.

По-добър стил няма, всяка музика си има насоченост. По отношение на заклеймявания поп и още по-заклеймяваната чалга насочеността е "да свързва хората". Между другото, това, че се слуша предимно това в дискотеките съвсем не означава, че масата народ, която се изсипва там слуша само това. Ама никак. Но просто на такива места не можеш да пуснеш много други неща. Например, ти би бил много, ама много тъп DJ, ако решиш да пуснеш в такава обстановка нечие изпълнение Miserere на Арво Перт (или както и да му се чете името на български), въпреки, че произведението е невероятно. Просто защото от хората ще се очаква да стоят и да мълчат, а те не са дошли на дискотека заради това. И - воала - оставаме с поп и чалга и си мислим, че всъщност само това се слуша. Еми не е така. Само това се слуша на места, където само това трябва да се слуша.

User avatar
bgspace
Misting
Posts: 336
Joined: Mon Jun 23, 2008 3:41 pm

Post by bgspace » Sat Sep 20, 2008 1:12 pm

Я да се включа и аз в тази интересна тема...

Не знам какво мислите вие, но винаги ми е бил смешен т.нар. музикален фанатизъм. Rock vs Chalga, Rock vs Rap, Rap vs Chalga, егати ограничеността. Направо ми е срам да си призная, че навремето бях точно такъв човек - влачех се с "ония с дългите коси", където, ако не можеш да изброиш цялата дискография на Sodom или на Canibal Corpse се счита за невежество и ако случайно си от тази категория хора, значи си позьор и не заслужаваш да се кичиш с титлата "МЕТЪЛ" :lol: :lol: :lol:

Добре е човек да е отворен към всички стилове, но 99% от хората не го правят.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sat Sep 20, 2008 1:19 pm

Всъщност ИМА по-добри и по-лоши, с по-добър вкус и по-пошли стилове музика. Казвам го от професионалната гледна точка на човек, който се занимава с това вече над 18 години. Има един куп обективни критерии, по които всеки жанр е по-добър или по-лош от всеки друг жанр.

На мен пък ми е смешно поставянето под общ знаменател и твърдението, че да си музикален помияр е едва ли не нещо хубаво и нужно за изграждането на личността.
And you can't dance with a devil on your back...

Shamajotsi
Sorcerer
Posts: 427
Joined: Sat Dec 30, 2006 9:01 pm

Post by Shamajotsi » Sat Sep 20, 2008 1:21 pm

Да, ама в случая тези 99% не са "музикалните фанатици", за които говориш ;) . Напротив - те са хората, които са отворени за новото. Но и те са хората, които не се занимават толкова много с музика. Това не е ограниченост. Това са различни приоритети.

Пардон, писал съм заедно с Роланд, който май е отговарял на горното ми мнение.

Еми, Роланд, от зората на човечеството хората мъдрят отговор на въпроса "кое е добро", а и до днес не се е разбрало. Даже напротив - точно за това по определение мнението ти не може да бъде "обективно". Обективно 2+3>4, субективно Ван Гог е невероятен творец. Последното ти изречение, колкото и красиво изказано, съдържа logical fallacy - предварително допускаш, че хората, които слушат "Шампанско и сълзи" са "музикални помияри". Наистина, много е кофти да си такъв, но тези хора определено не са. Те са хора, които се забавляват. Не търсят нито тайната на всемира, нито мимолетен проблясък на красота и изящество в музиката. Те търсят забавление. Намират го сред приятели. Много често го намират заедно в дискотеки. Прости, лесни за научаване мелодии, ясни текстове, послания, които допадат на всички. Защо им е повече? Дори, от известно време бих могъл да запитам: защо ни е повече? Разбира се, слушам и друга музика, би трябвало да спадам към единия оставащ процент, но не се смятам за над останалите заради това. Останалите пък са над мен по много други критерии. Ти се занимаваш от 18 години с музика. Е, някои от тях ще се занимават кусур на брой години, да кажем, с театър, но няма да са толкова ...ограничени, че да заявят, че си "театрален помияр" (съжалявам, ако и театърът ти е сред интересите, това е примерът, който ми дойде и който можеш да замениш с архитектура или каквото още ти дойде на ум, за което не се занимаваш задълбочено).

Amikae
Ascendent
Posts: 4199
Joined: Thu Aug 07, 2008 12:07 pm

Post by Amikae » Sat Sep 20, 2008 3:01 pm

Не можем да виним хората за музиката, която слушат. Всеки си има някакъв вкус. Лично аз не мога да отрека, че чалгата ме дразни неимоверно много и никога няма да уважавам този тип музика. За нещастие по-голямата част от българите слушат точно това и дори да имат други вкусове, то ги премълчават.

Аз не мога да слушам един стил музика... Просто съм такъв. Музиката винаги се води по настроението ми. Веднъж ще слушам Steve Jablonsky или X Ray Dog, друг път Бритни Спиърс, или Oasis, или U2, или Soilwork/Nightwish/Lacuna Coil, или 2Pac, или Paul Oakenfold... Мени ми се настроението, мени се и музиката, която слушам за деня. Така съм аз.

За съжаление това, което мене ме дразни е арогантността на хората, стане ли въпрос за музикални вкусове. Все някой трябва да се приспада в някаква категория, било то чалгар, R&B, метъл... И тези хора си мислят, че това е нещо "готино". Повечето хора не са отворени за музиката. Ако им предложиш някоя песен или стил, който не са чули бива чуто, прецъкано, недооценено. Затварят си очите, а има толкова много хубава музика...

Често си говоря с един мой приятел, който разполага с още по-хубава музикална колекция и от моята, за това колко невежи са и ще си останат хората спрямо музиката. Пускам си X Ray Dog, Jablonsky, ES Posthumous и слушам гениална музика с ясното съзнание, че повечето хора никога няма да я слушат. Мога само да изпитвам съжаление към хорското невежество.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sat Sep 20, 2008 3:22 pm

Shamajotsi wrote:Еми, Роланд, от зората на човечеството хората мъдрят отговор на въпроса "кое е добро", а и до днес не се е разбрало. Даже напротив - точно за това по определение мнението ти не може да бъде "обективно". Обективно 2+3>4, субективно Ван Гог е невероятен творец. Последното ти изречение, колкото и красиво изказано, съдържа logical fallacy - предварително допускаш, че хората, които слушат "Шампанско и сълзи" са "музикални помияри". Наистина, много е кофти да си такъв, но тези хора определено не са. Те са хора, които се забавляват. Не търсят нито тайната на всемира, нито мимолетен проблясък на красота и изящество в музиката. Те търсят забавление. Намират го сред приятели. Много често го намират заедно в дискотеки. Прости, лесни за научаване мелодии, ясни текстове, послания, които допадат на всички. Защо им е повече? Дори, от известно време бих могъл да запитам: защо ни е повече? Разбира се, слушам и друга музика, би трябвало да спадам към единия оставащ процент, но не се смятам за над останалите заради това. Останалите пък са над мен по много други критерии. Ти се занимаваш от 18 години с музика. Е, някои от тях ще се занимават кусур на брой години, да кажем, с театър, но няма да са толкова ...ограничени, че да заявят, че си "театрален помияр" (съжалявам, ако и театърът ти е сред интересите, това е примерът, който ми дойде и който можеш да замениш с архитектура или каквото още ти дойде на ум, за което не се занимаваш задълбочено).
Изначално не схвана какво казвам. "Музикален помияр" означава човек, който поглъща всичко без оглед на жанр и качество. Т.е. отговарях на твърдението, че всички жанрове имали стойност и във всеки можело да се намери нещо и човек трябвало да е отворен.

За останалото - "добро" и "лошо" са както субективни, така и донякъде обективни понятия. Когато човек е професионалист в една област, той може да даде много по-точни определения на "добро" и "лошо" според N на брой критерии. Това не означава, че за Петьо_95 новата песен на Гергана, Анелия или коят там си слуша, докат се кълчи в дискотеката, ще стане по-лоша, просто защото той не разполага с пластовете, нужни изобщо да схване, а какво остава да осмисли тези критерии, по които оценява професионалистът.

С което искам да кажа, че субективизмът започва да играе от едно (доста високо) ниво нагоре, а под това ниво обективно "добро" и обективно "лошо" има. Просто повечето хора нямат интелекта и разбирането, за да го хванат :)


Nheela wrote:Не можем да виним хората за музиката, която слушат. Всеки си има някакъв вкус. Лично аз не мога да отрека, че чалгата ме дразни неимоверно много и никога няма да уважавам този тип музика. За нещастие по-голямата част от българите слушат точно това и дори да имат други вкусове, то ги премълчават.
Естествено, че не можем да ги виним. Никога не съм винял хората за неща, които си правят сами на себе си. Виж, като ми надуе съседът чалга в 2 посред нощ, е друга бира, но сега не говорим за това. Можем обаче (и аз поне го правя) да си вадим мнения за хората според това, което слушат. Не САМО, разбира се, но в моя опит ВСЕКИ вкус, независимо за музика, книги, животни, напитки или каквото там, е показателен в някаква степен за това що за човек имам пред себе си. Въпрос на арогантност е ;)
Nheela wrote:За съжаление това, което мене ме дразни е арогантността на хората, стане ли въпрос за музикални вкусове. Все някой трябва да се приспада в някаква категория, било то чалгар, R&B, метъл... И тези хора си мислят, че това е нещо "готино". Повечето хора не са отворени за музиката. Ако им предложиш някоя песен или стил, който не са чули бива чуто, прецъкано, недооценено. Затварят си очите, а има толкова много хубава музика...
Аз пък винаги кротко и тихо съм си смятал, че принадлежността към музикални групи (метъли, чалгари и т.н.) обикновено е израз на дълбоко вкоренена несигурност в себе си и компелски за малоценност. Оттам желанието да си част от нещо по-голямо, по-сигурно и по-стабилно от теб самия... Разбира се, не си правя илюзии, че с всеки човек е така, но тези, които взимат етикета, който са си лепнали, наистина насериозно, обикновено ми лъат точно на комплексарщина.


Как да е. Аз като цяло съм доста извън този тип "музикални" драми кой какво не познавал и не разбирал, понеже пък практически ВСИЧКИ, дето постват по форуми, не разбират грам от "сериозната" музика, i.e. оная с вековната давност и известните композитори, дето разни странни типове я свирят в концертни зали, така че...
And you can't dance with a devil on your back...

Scourge
Mistborn
Posts: 1280
Joined: Mon Dec 20, 2004 7:02 pm

Post by Scourge » Sat Sep 20, 2008 4:44 pm

ся доколкото си спомням от последния път, когато се споменаваше темата, и невековният джаз беше "сериозна" музика.
и ако се поровим, още сериозни ще понаизскочат. :)

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sat Sep 20, 2008 5:12 pm

Хардли. Джазът е както "тук", така и "там", но смислената му част общо взето е импровизационната, която е малко встрани от "музиката", за която се говори тук. А че не е нужно да са с вековна давност, не е, това просто е едно от стандартните описания. То музика от такъв тип се пише и днес, просто като цяло е боклук.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Lubimetz13
Mistborn
Posts: 1307
Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD

Post by Lubimetz13 » Sat Sep 20, 2008 6:01 pm

Roland wrote:Как да е. Аз като цяло съм доста извън този тип "музикални" драми кой какво не познавал и не разбирал, понеже пък практически ВСИЧКИ, дето постват по форуми, не разбират грам от "сериозната" музика, i.e. оная с вековната давност и известните композитори, дето разни странни типове я свирят в концертни зали, така че...
Не мога да допусна, че в мрежата, откърмила форуми и сайтове за некрофилия, стремеж към анорексия, религиозен фанатизъм, детска порнография и канибализъм, няма нито едно местенце, където музиканти и музикални критици се събират и обсъждат нещата, които се свирят в концертни зали...

А защо трябва да се отделя толкова внимание на най-популярните вкусове в музиката? И защо някой в този точно форум (който, с изключение на Роланд и може би някой друг професионален музикант, който още не се е разкрил като такъв, не приютява никого с капацитета на обективен авторитет по въпроса) трябва да се нагърбва със задачата да сочи с пръст по масите и да си скубе косите заради простотията им? Не ме разбирайте погрешно, тук е мястото за музикални дискусии и аз не се опитвам да ги обезсмисля, но яростната атака срещу "99%" от хората за нещо, което се очаква от 99% от хората, седи малко смешно.

Не се отчайвайте от обществото и не използвайте безлични глаголни форми или 3-то л. мн. ч., докато плюете по нещо, което ви дразни. Ако не можеш да назовеш конкретен дразнител, най-вероятно дразнението ти е насочено отвътре навън, а не отвън навътре.

Scourge
Mistborn
Posts: 1280
Joined: Mon Dec 20, 2004 7:02 pm

Post by Scourge » Sat Sep 20, 2008 7:46 pm

ето, вече имаме два различни вида "сериозност".
единият явно е свързан с "импровизация", другият е оня с "известните композитори" и "давността".
оттук стъпката до ревелейшъна не е голяма. достатъчно е да се разгледа изкуството по-холистично, или поне да се погледне в копанката на другите изкуства. : )

Who is online

Users browsing this forum: Google [Bot] and 9 guests