Димитър Воев

[ta]

Димитър Воев
Той е едно от първите имена на българската underground сцена. Почитал е много млад на 27 год., през 1992.
Бил е изключителен ум. Един от малкото прозоливи хора от онези времена на едва покълваща демокрация. Самотник. Целият му живот е белязан от мрачно съществуване и непрестанно търсене на Смисъл. За отбелязване е, че не е бил изкушен от “човеските пороци”. Не е пиел, мразел е цигарите…
Харесва ми творческото ми присъствие във всеки негов текст. Рядко откривам такава музикална лирика, пропита със адски дълбок смисъл. Всеки нов прочит да те води по нов път на разбиране.

Влакът кара ръждясали сълзи.
На въжето обесен ден виси.
Аз обичам да се повдигам над мислите
и да гледам как си отиват птиците.

Побиват ме тръпки и съжалявам, че по времето, когато той е крачил по софийски улици, аз съм била все още социално неориентирана.

R.I.P.