ShadowDance

Новият Mgła е аут също, предвидимо август и септември излиза всичко мощно.

Дебютният албум на Ada Lea - What we say in private. Обожавам подобни самобитни артисти като нея.
mercury - https://www.youtube.com/watch?v=aYuTTEp_DX0
wild heart - https://www.youtube.com/watch?v=7CmqcMGCmcA
what makes me sad - https://www.youtube.com/watch?v=p1V5l1UKzzk

Иде ти да танцуваш.
https://www.youtube.com/watch?v=i5PJ6Cw ... rt_radio=1

Eonian на Dimmu Borgir, който като излезе миналата година предизвика много разчленени реакции. Сума народ се изля връз него, че е много оркестрален, щастлив, нямал атмосфера и кво ли още не, а то са 10 напълно уникални, от воле запомнящи се песни. Ебаси ударното и добре изпипано нещо е. Жалко, че толкова време го бавех. Да не казвам голяма дума, ама има потенциал да им е сред най-добрите албуми.

Seversun са "млада" (само през 3 имена са имали преди това и действат от 2008-а) руска банда, която има ебаси дебюта. И е ясно защо е толкова силен. Близо 10 години след като са започнали да свирят заедно.

https://www.youtube.com/watch?v=ytEzUuM6Wsw

Two Lone Swordsmen са едно британско електроник дуо, доста експериментални (последните им албуми са с рок и кънтри елементи), но през повечето време се водят IDM и са в нишата си.

https://www.youtube.com/watch?v=c7Ru4LWA8jI

https://www.youtube.com/watch?v=hanwazJbSFY

https://www.youtube.com/watch?v=KQpcV9cf0ic

Fleshgod Apocalypse - Embrace the Oblivion или колко е хубаво, когато кадърни хора мешат дет метъл със симфоничен оркестър, последните 2 минути от близо 8 минути песен са размазващи.

Новият As I Lay Dying излезе преди 4 дни и е това, което всички очакваха. Един от най-силните претенденти за албум на годината. Такъв хъс за музика и качество, няма спирка, 40 минути плътен, здрав метълкор, без излишна песен. Няма пълнежи или тъпотии, интрелюдии (само бързо интро) и каквито и да било спънки в пейсинга. Влиза, грабва вниманието и гази до финала. Бтв, мега яки припеви, дори хора нелюбещи метъла сигурно ще си ги тананикат.

Hail Stan -- Periphery, адаптирам се лека-полека, доста е ... шумен.
Tesseract -- Sonder, като ме уморят Периферията.
Animals as Leaders -- The Joy Of Motion, като искам да прихващам извънземни сигнали.
Failure -- Fantastic Planet, за grunge носталгия и страхотни текстове/продукция/микс.

ебаси, от дъ 1975 ще стане човек
https://www.youtube.com/watch?v=EKdPxXWm7Jg

Chronoform - From The Void - за метълкор фенове са задължителни.
https://www.youtube.com/watch?v=WEd9EPSscDs

С дебютен албум от тази година, ама с качеството на ветерани. Блек метъл стилистика, паметни песни, яки композиции, въобще тая група е съкровище. Твърде малко популярна в момента. Заслужават много повече внимание.

бтв, @Trip много качествен подбор... мен ли ме лъже паметта или преди време викаше, че не харесваш китари или сола и се концентрираше основно на вокали, щото тия банди са 180 на това

Е, сега, не харесвам самоцелните къркхаметовски/пауърметълски изпълнения, ония по-горе са просто мелодии и акорди, просто са ужасно счупени и интересни и имат нещо като солово звучене, но реално не са. Иначе първите две банди си имат Спенсър Сотело и Дан Томпкинс на вокалите, не е като да не е било фактор това, че ги слушам, хаха.
Chronoform си ги добавям към списъка ), аз тепърва заслушвам повече метълкор/джент, та гледам да щипя откъдето мога интересни банди.

трубадур wrote: ↑

Tue Sep 24, 2019 8:24 pm

Fleshgod Apocalypse - Embrace the Oblivion или колко е хубаво, когато кадърни хора мешат дет метъл със симфоничен оркестър, последните 2 минути от близо 8 минути песен са размазващи.

Благодарско Трубадуре, не бях чувал за тази група до сега. Познай от един-два дни какво въртя на спотифай
Доволно са харни.

Това да се чува, флешгод са сила.

Иначе сега съм на вълна gone in april. Новият им албум е страхотен. Казва се shards of light. Чисто технически са симфо-мело-дет метъл с кристално ясни женски вокали, омешани с дет метъл грухтене. И такива банди бол. Вкл. и по-леки групи експериментират с тоя стил, до там да е нормално за Епика или Within Temptation, че е станало част от брана им.

Но gone in april изглежда са вдъхновени повече от истински композитори, а не бомбастични филмови саундтраци. Най-явни в това отношение са Найтуиш, ама всяка по-мелодична поп-симфонична метъл банда страда от това. Gone in april, не забиват баш на моцарт (бърза вмятка, една от най-яките песни на сигурно една от най-мощните технически дет метъл банди Archspyre, директно вкара в ритъм секцията на Remote Tumour Seeker, части от Confutatis Maledictis от реквиема на моцарт и избиха рибата), но личи влиянието от по-старата школа. Където го няма е див фюжън с директни прогресив метъл пасажи, наслагани върху красиво пеене, оперно на моменти, зверски вокали, менене на темпото и определено е богата манжда без да я пресолват. Самата ритъм секция в една песен не се повтаря и ползват всичко, което могат да се докопат. Яки рифове, явно различима бас линия, която понякога води мелодията, самите китарни мелодии, сола, барабани (както може да се очаква) са дива тренировка за барабаниста, където няма прошка, дори в по-лежерните моменти, човекът не спира да ги млати.

Въобще разкошна група, с много интересни композиции, не чупят структурата, не е някакъв авангарден метъл, напълно слуашем, мелодичен, ритмичен, с великолепни оркестрации, явно изразени цигулки, които на моменти заглушават даже китарите, но не заради слаб микс, ми защото китарите са им поддръжка.

Тая песен да има само 5 хилки гледания е престъпление:
https://www.youtube.com/watch?v=6sU7nNV1lq8

Бонус цедето, което фигурира в дижитал делукса, на Legends from Beyond the Galactic Terrorvortex на Gloryhammer е целият албум, записан със симфоничен оркестър, и просто е великолепен.

A Night at the Opera - без замисляне най-изморителният и впечатляващ албум на Blind Guardian. Всяка песен е бомбастична композиция и поради това почти никога не го слушам целия, а само отделни песни. Но имайки предвид, че всичко тук е с хитов статус, цялото нещо е безпрецедентна епика. И определено прави четеното на второто точило на времето бая по-приятно и вдига качеството на текста, този албум пасва повече от този, в който има песни, вдъхновени от именно тая поредица

трубадур wrote: ↑

Sun Oct 06, 2019 2:43 pm

A Night at the Opera - без замисляне най-изморителният и впечатляващ албум на Blind Guardian. Всяка песен е бомбастична композиция и поради това почти никога не го слушам целия, а само отделни песни. Но имайки предвид, че всичко тук е с хитов статус, цялото нещо е безпрецедентна епика. И определено прави четеното на второто точило на времето бая по-приятно и вдига качеството на текста, този албум пасва повече от този, в който има песни, вдъхновени от именно тая поредица

epic idea, не съм слушал последните 2-3 албума, сега му е времето май евала

п.п. току-що научих, че A Voice in the Dark е с текст за КнВ в демо-версията и с текст за ASOIAF във финалната версия. Баси зарибеният е Ханси