ShadowDance

Честити двадесет годинки на списанието и от мене ! И на него, и на форума пожелавам още много пъти по толкова!

Аз открих, че съм семи-лърквал тука от бая дълго време. Загледах се в първия си пост и то не беше криндж, то не беше чудо - нито го дочетох, нито разбрах какво съм искал и да кажа. Ама се успокоявам, че това е било, когато съм бил почти двойно по-млад, и се надявам, че сега съм поне двойно по-кадърен.

Честито.
Като се замисля, че съм се регистрирал преди почти петнайсет години, се чувствам странно. Бях тийнейджърче още тогава, а след два месеца ще стана на трийсет и четири. Ужас.

Да си го имам и тук за поколенията пренаписано от социалните мрежи.

Следя форума, откакто празнувахте първите седем години на списанието, в които се оформяше личността на отрочето Ви (нещо подобно беше темата на тогавашния материал). Оттогава не съм спирал да Ви следя и възхищавам на огромния труд и че има място в нета, където мога да си чета за любимото фентъзи на български език.
Някои ревюта от първите в списанието все още са ми живи в главата (легендарните бележки на редактора, за които стана и скандал с напускане май).
Още повече се обнадеждавах, виждайки неколцина КНВ никове из форума, но после се оказахте хейтъри. А Моридин даже още се мотае със завършването на поредицата (и сега си намери ново 18-годишно извинение да не може да я довърши (да е живо и здраво туй извинение ❤))
Четейки с благоговение материалите в списанието един след друг като Отче наш, не съм и мечтал, че някога моята скромна милост ще има шанса да бъде мъничка част от Светото Писание. Но Шарката я заплете някак си да бъда публикуван в най-доброто списание в България, а аз още търкам очета в неверие.
Разбира се, уважение заслужават и многобройните ревюта на филми и анимета. От Шадоуденс разбрах за masterpiece-a of them all - Cowboy Bebop, за което също имате вечната ми признателност.
Огромна чест е за мен, че ми е позволено да зацапвам списанието Ви с моите скромни аматьорски ръкописни изделия.

Също така аз пък помня Шайха с добро, щото винаги цъках пуканки покрай неговите легендарни включвания. Също така той бе и първият, който седна и ми даде обратна връзка за един текст, който бях пуснал във форума. Направи ме на сол за неадекватния ми писателски опит, но за сметка на това ми остави незабравим спомен как се превивах на две от смях. Мнозина навярно биха се обидили, чакайки с трепет първата си рецензия, а вместо това получават Шайхири със замах, но аз го приех с благодарност.

След толкова години stalk-ване, едва ли някога ще стана активен гражданин на форума, но карай, форумът не е изпуснал много.

Не си прав, @Matrim и @Demandred имат покритието на "прочели всичко", "нехейтъри" и "с никове от поредицата"

Уха, як walk down the memory lane
Поздрави от форумен Член номер 5.
Хора, бях позабравил някои от тези неща, главата ми винаги е била ветровито място, увличащо се по твърде много работи едновременно, обаче покрай тоя рожден ден ми се върнаха доста спомени.
Форумът на Бард, честно, егати легендата. СемИто, от което покълна после Танцът на сенките.
Трябва да поровя из масата архиви по дисковете в нас, май бях пазил разни теми още от бардските, да видите какво е смях и младежки устрем.
Доста никове от старите ми липсват, но е хубаво, че някои са си същите, все така великолепни по свой уникален начин.
И емоджитата са същите, нямате представа колко ме радва това.
See you around.

Мдам, Бард беше върха на култовата простотия, стоял съм до 6 часа сутринта да се плюем. Муки беше тотално изтрещял шибаняк, никога не ми е харесвал. Интригант на макс, сумати лични ми е писал да ме подкоросва, не че ми трябваше. Изживявах се като Тъмния и Сянката Сигурно от 20 и няколко години имам компютър дет се вика, наистина като въртя лентата назад за по-голяма излагация онлайн не се сещам. Направо ми е отвратително какви гнусни идиотщини сме си отправяли в тоя Бард.