Китай, Азия и хората там

За коментари и излияния от всякакъв род, число, спрежение и залог

Moderator: Moridin

Post Reply
User avatar
TheGrimReaper
Sorcerer
Posts: 408
Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am

Китай, Азия и хората там

Post by TheGrimReaper » Wed Jun 03, 2020 8:43 pm

По препоръка на потребителя @coldie отварям тема за Китай, Азия и всичко свързано с тази част на света, култура, бит, традиции, философия, навици, особености и прочие. Всякакви коментари са добре дошли, започвам с моето виждане за Китай след месец прекаран там, като това пътуване беше моя мечта от ранен пубертет (периода между 15-16 годишен), поставям моя материал от злощастния ми блог, който умря от мързела на автора си :)

http://martialartsmoviesstation.blogspo ... china.html

User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Китай, Азия и хората там

Post by coldie » Thu Jun 04, 2020 1:46 pm

+
Падам си по корейската кухня. Много харесвам това дето на български може да се каже като "пикантни моркови по корейски". Абсолютно, изключително мезе. В нашият нет има няколко рецепти, но те са по-скоро за салати. Да си кажа аз рецептата, която научих преди много, много години. Доста е просто приготовлението, но и трудоемко и трябва да се чака.

Трябват моркови, разбира се:) Режат се на пръчици, д/г около 10 санта дълги и около 3 милиметра в диаметър. Азиатската подправка тук в България не съм сигурен, че може да се намери, но в комбинация с някои наши традиционни може да се замести идеално - сол+лют червен пипер+черен пипер+чесън+кориандър.

Което се омесва с нарязаните моркови.

После трябва да се запържи лук в олио, за да се овкуси. лука се изхвърля. Пръчиците от морковите трябва да се залеят с това горещо овкусено олио.

Като изстине задължително трябва да се добави оцет, най-добре винен оцет. И това всичко трябва да стои д/г на стайна температура. И според мен най-добре е да се изчака поне 48 часа да постои.

User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Китай, Азия и хората там

Post by coldie » Sun Jun 07, 2020 11:52 am

М/у другото ти прочетох материала за пътуването ти до Китай. Ами какво да кажа, и аз бих искал макар че предпочитам повече Корея, но не знам дали въобще там са останали някакви по-натурални кътчета. Имам или по-скоро имах (щото не сме се виждали от няколко години) няколко лични познати корейци, включително едно момче от младежкия им национален отбор по баскетбол и най-вече той ми е разправял че в Корея или поне по по-големите градове всичко е някакво излъскано, прибрано, което с две думи малко кашонно едно такова и според него, загуба на автентичност. Мегаломанско, неонно, нещо такова. Ходи ми се някъде в Азия, но някъде в някое село, което да е запазило атмосферата от преди да кажем няколко века.

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12921
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Re: Китай, Азия и хората там

Post by Amelia » Sun Jun 07, 2020 7:10 pm

Проблемът е, че твърде малко знаем за Азия от собствен опит, с изключение на 1-2 потребителя (@Killua). Аз гледам аниме от 20 години, но не съм била в Япония нито веднъж, така че всичките ми идеи за тая държава са някви тъпи екстраполации. В медиите ни не се говори много за Азия, така че като цяло не сме наясно кво става там. Азия също е твърде разнообразна и не може да си правим удобни генерализации като тея за Северна Америка. Но тея дето са били из континента, пишете и споделяйте, ще четем. :)
My Anime List , My Manga List

Oui. Je suis garbage.

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19287
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Re: Китай, Азия и хората там

Post by Moridin » Mon Jun 08, 2020 5:06 pm

@TheGrimReaper, евала за пътеписа :) върна ме в добрите стари времена дето @Roland ме беше изръчкал да пиша такова нещо за Япония за няколко броя на блаженопочившата Анимания

Азия е голямата ми любов.

Няма друго място, което да е толкова разнообразно, огромно и пълно със спомени. Няма друго място, на което да искам да ходя отново и отново и да знам, че цял живот няма да ми стигне. Северна Америка има страхотна природа, Европа има чудесни градчета, Южна Америка има много автентични хора, Австралия има тръпката, Антарктида мистерията, а Океания - романтиката. Нито едно от тях не изчерпва дори половината на Азия.

Япония е, колкото и клиширано да звучи, нещо като никое друго на света. Да, "неонно и мегаломанско", но само докато свиеш в малка пресечка, където ситни баби са наредили внимателно саксийки на неугледните си прозорчета, дебели котки се мотаят по улицата, над главата ти се вие някаква непроследима естакада, жужат цикади. Цари безвремие. Безвремието дефинира Япония. Тя се носи през потока на времето като опашатата змия, без да губи никаква връзка между безбройните божества на всичко, с церемониалността отпреди хиляда години и с роботиката отпреди десет. Горите ѝ са осмото чудо на света, храмовете ѝ са оазиси, портални камъни, водовъртежи от човешки потоци и тишина.

Китай е мащаб. Всичко е огромно - глъчката, мръсотията, хората, безумието, скоростта, височините. Не е внимателно изчислената да мачка окото старовремска достолепна над хаоса височина на Ню Йорк, не. В Китай всичко расте , променя се, разширява се, взима отвсякъде, като някаква изкристализирала еманация на човешкия род. И може би е точно така, може би човешката душа - с романтиката ѝ, любопитството, социалността, алчността, готовността - се строи и достроява точно там от самото начало на историята.

Тайланд остана най-айляшкото място в сърцето ми с безкрайните усмивки на всички, невъзможните острови, кроткото музикално говорене, което и аз кротко си уча и до днес, неповторимата гледка на цял взвод бунтовници лягащи да се молят в храм, безкрайното злато и филиграност, израснали около нефритите в Императорския дворец, децата в дворовете на храмовете, руините на старите цивилизации, главата на Буда в корените на дървото.

Лаос с френските кафета по тихите улички, дъжда, червените монаси, езерата, тихото събуждане на град, застинал в 18 век, селяните с кошниците на пазарчето, комунистическите булеварди, огромните гори, сякаш надвиснали над всяка сянка в града.

Индонезия с безкрайните обещания за островни приключения, с по много от всичко, с моловете, пълни с хиляди тойоти, с чичовците, които застават на булеварда, за да можеш да излезеш от пряката и да им дадеш бакшиш, с истинския, артистичен, добронамерен Ислям, с вулканите си и гущерите си и подправките си, с мистичния бог без име в храмовете на Бали и занаятчийските улички на Убуд, с джунглите на Папуа и безобразно красивите хотели на самотни острови без име, до които се стига с мръсни моторни лодчици.

Индия, в която се оглежда целият свят - от смълчаните снежни върхове на Хималаите и чаените плантации в подножието им, през Златния храм и спомените му за убийства, през пясъчните порти на Джейсалмер, който сякаш е изваден от картичка и все пак съществува и не се усеща дори грам фейк, през Делхи и фалшивите му карти и обирджиите, които не се познават, но работят в синхрон да ти вземат рупиите, през мръсотията на Светата река и невъзможния, докато не го видиш, джангър на Мумбай, през покоя на Тадж Махал - абсолютно незасегнат от безобразните мравки с фотоапарати в полите му, през 40-годишните търсещи себе си йога практикуващи по бреговете на Гоа, та чак до лежерните лагуни на Керала, "God's own country".

Сибир, с последните останали истински тайни на този свят, с безкрайните тайги, с белите тигри, с гигантските нафтени газ-ки, с огромните езера, с боровете и тайните села на полудели белогвардейци и тунгуски шамани, с огньовете на Камчатка и километрите тъмен мълчалив лед на Северна земя.

Монголия със съборите и юртите и пустинята, Иран с историята на десет цивилизации, Арабския полуостров, праха и митовете на Леванта, заспалите пагоди на Мианмар, демоните на Тибет, споменатото по-горе кимчи в Корея - толкова малко място, затиснато между огромни съседи, и все пак двойно уникално. Ако щеш, дори Малдивите. Бутан и индекса на щастието. Стан-овете и джиповете през пустошта между сухи села и хора, помнещи света отпреди пластмасата.

Азия е богатство, каквото няма второ. Обикаляйте я колкото можете, защото остава в сърцето задълго и надълбоко :)
This is it. Ground zero.

Who is online

Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 18 guests