@TheGrimReaper, евала за пътеписа
върна ме в добрите стари времена дето
@Roland ме беше изръчкал да пиша такова нещо за Япония за няколко броя на блаженопочившата Анимания
Азия е голямата ми любов.
Няма друго място, което да е толкова разнообразно, огромно и пълно със спомени. Няма друго място, на което да искам да ходя отново и отново и да знам, че цял живот няма да ми стигне. Северна Америка има страхотна природа, Европа има чудесни градчета, Южна Америка има много автентични хора, Австралия има тръпката, Антарктида мистерията, а Океания - романтиката. Нито едно от тях не изчерпва дори половината на Азия.
Япония е, колкото и клиширано да звучи, нещо като никое друго на света. Да, "неонно и мегаломанско", но само докато свиеш в малка пресечка, където ситни баби са наредили внимателно саксийки на неугледните си прозорчета, дебели котки се мотаят по улицата, над главата ти се вие някаква непроследима естакада, жужат цикади. Цари безвремие. Безвремието дефинира Япония. Тя се носи през потока на времето като опашатата змия, без да губи никаква връзка между безбройните божества на всичко, с церемониалността отпреди хиляда години и с роботиката отпреди десет. Горите ѝ са осмото чудо на света, храмовете ѝ са оазиси, портални камъни, водовъртежи от човешки потоци и тишина.
Китай е мащаб. Всичко е огромно - глъчката, мръсотията, хората, безумието, скоростта, височините. Не е внимателно изчислената да мачка окото старовремска достолепна над хаоса височина на Ню Йорк, не. В Китай всичко
расте , променя се, разширява се, взима отвсякъде, като някаква изкристализирала еманация на човешкия род. И може би е точно така, може би човешката душа - с романтиката ѝ, любопитството, социалността, алчността, готовността - се строи и достроява точно там от самото начало на историята.
Тайланд остана най-айляшкото място в сърцето ми с безкрайните усмивки на всички, невъзможните острови, кроткото музикално говорене, което и аз кротко си уча и до днес, неповторимата гледка на цял взвод бунтовници лягащи да се молят в храм, безкрайното злато и филиграност, израснали около нефритите в Императорския дворец, децата в дворовете на храмовете, руините на старите цивилизации, главата на Буда в корените на дървото.
Лаос с френските кафета по тихите улички, дъжда, червените монаси, езерата, тихото събуждане на град, застинал в 18 век, селяните с кошниците на пазарчето, комунистическите булеварди, огромните гори, сякаш надвиснали над всяка сянка в града.
Индонезия с безкрайните обещания за островни приключения, с по много от всичко, с моловете, пълни с хиляди тойоти, с чичовците, които застават на булеварда, за да можеш да излезеш от пряката и да им дадеш бакшиш, с истинския, артистичен, добронамерен Ислям, с вулканите си и гущерите си и подправките си, с мистичния бог без име в храмовете на Бали и занаятчийските улички на Убуд, с джунглите на Папуа и безобразно красивите хотели на самотни острови без име, до които се стига с мръсни моторни лодчици.
Индия, в която се оглежда целият свят - от смълчаните снежни върхове на Хималаите и чаените плантации в подножието им, през Златния храм и спомените му за убийства, през пясъчните порти на Джейсалмер, който сякаш е изваден от картичка и все пак съществува и не се усеща дори грам фейк, през Делхи и фалшивите му карти и обирджиите, които не се познават, но работят в синхрон да ти вземат рупиите, през мръсотията на Светата река и невъзможния, докато не го видиш, джангър на Мумбай, през покоя на Тадж Махал - абсолютно незасегнат от безобразните мравки с фотоапарати в полите му, през 40-годишните търсещи себе си йога практикуващи по бреговете на Гоа, та чак до лежерните лагуни на Керала, "God's own country".
Сибир, с последните останали истински тайни на този свят, с безкрайните тайги, с белите тигри, с гигантските нафтени газ-ки, с огромните езера, с боровете и тайните села на полудели белогвардейци и тунгуски шамани, с огньовете на Камчатка и километрите тъмен мълчалив лед на Северна земя.
Монголия със съборите и юртите и пустинята, Иран с историята на десет цивилизации, Арабския полуостров, праха и митовете на Леванта, заспалите пагоди на Мианмар, демоните на Тибет, споменатото по-горе кимчи в Корея - толкова малко място, затиснато между огромни съседи, и все пак двойно уникално. Ако щеш, дори Малдивите. Бутан и индекса на щастието. Стан-овете и джиповете през пустошта между сухи села и хора, помнещи света отпреди пластмасата.
Азия е богатство, каквото няма второ. Обикаляйте я колкото можете, защото остава в сърцето задълго и надълбоко