Martix wrote: ↑Sun May 17, 2020 11:12 pm
Всичко това горе е с assumption-а, че човешкия живот е най-важното нещо. За аннрайндистите, за които икономиката е по-важна проблема не е толкова голям. Отваряй всичко и нека най-силните оцелеят.
Лошото е, че както често се случва в живота, нещата не са така прости. Положението не е "Нека всички си стоим весело вкъщи, така пазим най-уязвимите." Монетата има две страни и като пазим един човешки живот, унищожаваме друг човешки живот. Аз лично не се наемам да бъда жури и да решавам коя група хора заслужава да живее повече.
Честно да ви кажа, аз съм все по-доволен от изолацията. Първите десет дена трудно свиквах, но след втората седмица ми стана яко. Работя от вкъщи, работата е намаляла, но получавам пълна заплата. Почивам си много повече, спя добре, храня се по-здравословно, чета си страшно много книги и комикси, гледам си яко сериали. Наистина тези месеци станаха чудесна почивка за мен. Но аз не гледам само себе си, гледам и другите хора и виждам как им се отразява.
Братовчедка ми и съпругът ѝ са без работа. Той е готвач среден клас и работи в някои полу-елитни ресторанти около Стара Загора. Тя е в същия бизнес. Имат две малки деца. Плащат наеми, кредити, отглеждане на децата... Сега нямат работа, на ръба на спестяванията си. Роднините им помагат със средства, разбира се, но и никой не се чувства окей да живее от подаяния на семейството и да е неспособен да си изкара хляба. Голямото дете е на пет години с проблеми в развитието и има остра нужда да посещава логопед/специалист по развитието два пъти седмично (това го казвам не като роднина, а като специалист в областта) и сега не може, заради извънредното положение специалистите не работят. Работят по вайбър и зуум, де, ама в неговия случай от тая работа кел файда.
Но оставаме частните случаи в семейството ми настрана. За много, много деца по света тази криза е същински ад. Не ходят на училище, което ги прави изолирани от света. Домашното насилие постоянно расте точно заради това. Защото от една страна часовете в училище дава на детето часове, в които се чувства безопасно, в които е далеч от насилника, и от друга, не по-малко важна, училището е мястото, където детето може да бъде видяно от други хора. Ако има синини по тялото или нездрав вид, хората в училище го виждат, задават въпроси, насилието става видно и известно и могат да се вземат мерки. Сега всичко се случва на затворени врати.
Аз в момента имам занимания както с малки деца, така и със студентите. Виждам как на студентите дистанционното обучение не им се отразява чак толкова зле, дори за някои е по-добре и се радват на тази възможност. Учениците в гимназиалния курс са по нетърпеливи, писва им, но се справят. При малките обаче е погром. Ужасно подтиснати се чувстват, а родителите ги тероризират, за да си избият нервите. Онлайн часовете на първи клас се превръщат в театрални спектакли, защото с всяко дете в стаята има родител, който наблюдава и коментира случващото се. И при по-неуверените деца това е ужасно, защото родителите им директно им се карат, като сбъркат нещо или го кажат неясно. Учители ми споделят, как такива деца вече постоянно си изключват микрофона, дори при директен въпрос към тях от страна на учителя, и мълчат. След като няколко пъти се е чувало на фон "Ти като си толко тъп, че не знаеш, мълчи си." Като това продължи месеци, това може да нанесе трайни травми на самочувствието, което десетилетия наред да останат с тея деца. Травми, които не биха се случили, ако ходеха на училище, в контролирана учебна среда.
Изобщо, като говоря за икономиката, нямам предвид, че това ще нарани най-богатите. Напротив - казах го и преди, те и сега си стават още по-богати. Застрашени са най-бедните, хората от рисковите групи. В една друга тема ме нападнахте, като казах, че транс хората са изключително малко като процент от обществото. Тези месеци постоянно ми излизат статии за това колко тотално им се е съсипало положението, както и на редица хора от ЛГБТ общността. Много транс (+ доста от цялата ЛГБТ общност) хора работят по заведения, барове и клубове, живеят от заплата до заплата, за да плащат наема. Сега остават на улицата. Затруднен им е достъпа до медицински услуги, включително хормони. Операциите за смяна/потвърждаване на пола са планови операции, тоест и те са аут за неопределено време. Доста ЛГБТ хора, особено младежи, се оказват затворени с роднини и семейства, които ги мразят, които отричат сексуалната им и полова идентичност, и в случая нямат избор просто да се махнат. Ал Дим (съчувствие за ужасните ти условия на работа!) спомена хората с психични проблеми колко много допълнителни неща трябва да понесат сега. И по-рано в темата говорихме за това. Всякакви рискови групи хора в момента са на ръба на психическото и физическо оцеляване, без изобщо да са хванали Ковид.
Изобщо нещата са много сложни. Не става дума за разни глезени батки и кифли, които искат да седят по кафенетата и да ходят на фризьор. Тази изолация не е просто неудобна, тя е опасна и чудовищна за най-различни рискови групи. С което НЕ казвам "Отменете я, отворете молевете!". Казвам, че нещата не са черно-бели, че "стоим си кротко вкъщи и не излизаме, че да не стане като в Италия" не е панацея за всички човешки тегоби.
И да, положението по начало не е трябвало да бъде толкова крехко. Да, системата има нужда от смяна, щото очевидно не работи и извън сегашната ситуация. Но точно тоя вид внезапна смяна не прави нещата по-добри за рисковите хора, напротив, помага на най-богатите да станат още по-богати.
