Коронавирусът и ние
Moderator: Moridin
Re: Коронавирусът и ние
Докато повечето хора изкупуват тоалетната хартия, американците залагат на по-радикални мерки, а именно изкупуват оръжията от суперите. Не мисля, че коронавирусът има шанс в САЩ.
Re: Коронавирусът и ние
Насрах се. Кво става в Италия?????????????????? В момента изживявам паник атака и се чудя боли ли ме гърлото. И КАКВО СТАВА В ГЕРМАНИЯ?! Крият статистиката ли, или какво?!
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Re: Коронавирусът и ние
Южни страни са по -мизерни в хигиената и при общуват стоят много по-наблизо от северните етноси. Това е моето обяснение.
Другото е, че това са само резултати от официални тестове а тях кой как ги прави и по-колко не се знае.
Американците правилно се подготвят са срива на икономиката и евентуален бой за храна и ресурси. За нас остава да си подготвяме тояги с ръждиви пирони.
Другото е, че това са само резултати от официални тестове а тях кой как ги прави и по-колко не се знае.
Американците правилно се подготвят са срива на икономиката и евентуален бой за храна и ресурси. За нас остава да си подготвяме тояги с ръждиви пирони.
- The Dragon
- Elder God
- Posts: 9053
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Re: Коронавирусът и ние
Е нали си взе 400 ролки тоалетна хартия. Сери смело.
Нищо особено или неочаквано. Просто Италия има най-старото население в Европа, а Германия има порядък повече интубари на глава от населението 5/100000 срещу 50/100000 така че си слагат всички критични.
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.
- Ambartanen
- Arcanist
- Posts: 992
- Joined: Mon Mar 15, 2004 6:45 pm
Re: Коронавирусът и ние
Това с машините не е обяснение, щото Германия за момента изобщо има само двама човека в критично състояние... освен ако тези числа не са верни или имат много различна дефиниция за "критично." Никой не може да ти каже със сигурност каква е причината, но според мен истината е че в Италия има сигурно половин милион болни и просто сварят да тестват основно тези влизащи в болница. Другото е, че отнема доста време да се умре от вируса и в Италия в момента умират доста хора заразени още февруари.
Re: Коронавирусът и ние
В Италия е масова практика няколко поколения да живеят под един покрив. Съответно шансьт да заразиш 80 годишната си баба е много по - голям.
Тук такава мешавица няма. Смисъл дори цели квартали са си пенсионерски. Тия са психопати и нямат почти никва връзка с техните. Та повечето заразени тук са под 40.
А и все пак здравината ни система е бая яка.
Тук такава мешавица няма. Смисъл дори цели квартали са си пенсионерски. Тия са психопати и нямат почти никва връзка с техните. Та повечето заразени тук са под 40.
А и все пак здравината ни система е бая яка.
Re: Коронавирусът и ние
Жена, успокой се. Да, умират хора и това винаги е трагедия, но ако изтрещиш от паника и си разглобиш хептен мозъчната химия, няма да им помогнеш изобщо. Само ще си навредиш.
Какво ми помага да си запазя разсъдъка в момента:
1. Осъзнаването на това КОЛКО ПО-ЗЛЕ би могло да бъде, ако не живеехме в съвременните ни, високотехнологични общества със съвременна медицина и хигиена. Разглезени сме доста от липсата на пандемиите, дето са убивали поколенията на прабабите и прадядовците ни (и тея преди тях). А в нашето поколение сме имали късмета да се родим на запад, където са ни пропуснали по-скорошните епидемии от SARS, MERS, ебола и прочее красоти. Затова сега всички се паникьосват от вирус с доста по-ниска смъртност. Намираме се в най-доброто възможно време от историята ни за нещо такова. Т.е. шансовете ни за оцеляване са по-високи отвсякога. И такива мерки, дето се взимат от всички страни едновременно - безпрецедентно е. Аз имам също така огромната привилегия да живея в една от най-прекрасните страни на планетата, което допълнително ми подобрява психичното здраве. Хората тук вече се самоорганизират да помагат на разни бедстващи, заключени в дома им старци. Политиците ни, дори консервите ни, да им се ненадеваш, се държат адекватно. И т.н. И това има значение и ми дава на мен лично като индивид някакви дози оптимизъм.
2. Аз живея с автоимунно заболяване от 2007-а насам и всяка година като тръгне стандартния грипец и останалите зарази, за мен е като ей тая кочина с коронавируса. Само дето никой не го ебе и не взима мерки за намаляване на разпространението. Или твърде малко хора ги ебе. Явно съм свикнала и съм приела това, че в някакъв момент животът ми ще бъде съсипан от инфекция, дето всеки средностатистически чиляк ще я преживее за 3 дена, но мен ще ме удари доста по-зле, заради МС-а и имуносупресивните медикаменти, които ползвам. То в някакъв момент на човек просто му писва да го е страх, щото това да живееш в страх не е живот. Отне ми, мисля, 2 години и нещо да ме хване неебателността и основно ме беше страх от това, че МС-а ми ще ме остави парализирана/сляпа/изкукала/напикаваща се/насираща се/в болезнена агония квото там. Ше се мре, това е ясно и моят живот вероятно ще е по-кратък и нискокачествен от средностатистическия. Аз съм си обещала, че ако МС-а ме увреди до някаква сериозно скапваща качеството ми на живот степен, просто ще се самоубия. Парадоксално, това ми носи усещане за контрол над заболяването ми и съдбата ми и оттам - утеха и емоционален покой (въпреки че този ми начин на мислене силно потриса Александър, не му е лесно и на него в тая ситуация). Не си хаби безценното време с паника, всяка минута ни е като подарък. Хората много често го казват това, но аз май успях и да го разбера и да го заживея (поне от време на време, щото anxiety-то си е доживот), щото алтернативата беше да съм на успокоителни и антидепресанти от години.
3. Рационалният ми мозък + екстраполации от познания по история и наука ми нашепват, че човечеството ще преживее това. Със или без мен - това не е от чак такова значение извън собствената ми вселена, където аз съм центърът. Преди време седнах и мислих за обективни критерии за "важност" що се отнася до човечеството, щото идентификацията на това, което считаш за важно е нужна за жизнената ти философия и колкото по-обективна е тази идентификация, толкова по-добре (поне засега виждаме най-много позитивно развитие, когато почнем да си строим обществата върху обективна информация). От друга страна, трябва да има и някакъв субективизъм все пак, щото Вселената като цяло не ти задава никакви критерии за "важност". Вселената просто е. И затова избрах запазването и просперитета на вида ни като "обективната важност", дето би трябвало да е и субективно важна за всеки един от нас, тъй като всичките принадлежим към този същия вид и просперитетът му ще доведе и до персонален просперитет. Та, съществуването на вида ни е обективно важно, по простата причина, че засега нямаме никакви доказателства за друга такава изумителна форма на живот като нашата в цялата ни наблюдаема Вселена. Дори да се появят други подобни форми на живот, пак сме достатъчно редки и това ни прави безценни, считам (окей, разбирам, че това е доста субективен критерий, но е възможно най-обективния, който можах да измисля). Целта ни като субекти, принадлежащи към вида ни, следователно, е да работим по запазването и просперитета на вида ни. Вече как, е въпрос на субективни предпочитания, които могат да се водят от обективни идеи. От екологията знаем, че един вид се справя добре, когато индивидите в него растат като бройка и оцеляват добре (т.е. достатъчно дълго, за да извършват всичките си там биологични императиви) в хабитата си. Колкото повече и по-разнообразни хабитати, толкова по-добре за вида (затова е абсолютно критично за нас да излезем от Земята в някакъв миг и да заселим космоса, за което пък е абсолютно критично да си развиваме природните науки и технологиите). От философия, психология и т.н. знаем, че ние освен биологични императиви имаме и всякакви други (които в базиса си са биологични, но това е друг въпрос), нека ги наречем спиритуални и емоционални, щото заради изумителния ни мозък имаме нуждата да бъдем, примерно, щастливи, за да функционираме както трябва. Та, на личностна основа, можем да си изберем как да помагаме на вида си да оцелява и просперира - някои ще раждат деца, други ще развиват наука, трети - изкуство, четвърти - бизнес. Тази пандемия засега не ми изглежда като да има потенциала да нанесе твърде голям демидж върху вида ни и различните ни инфраструктури за оцеляване и просперитет. Ако беше гръмнал някой супервулкан, който да нацепи планетата, да залее цели градове с лава и да ни вкара в тъмнина и студ в продължение на години, щяхме да сме много по-застрашени. Тук имаме поредния вирус там, дето убива по-слабите индивиди от популацията, т.е. на видово ниво - нищо ново под слънцето. И евентуална рецесия, която от историческа гледна точка също не е нищо ново и сме се справяли и с по-гадни неща в краткотрайната ни история.
3. Ескейпизъм с любима музика/аниме/филми/сериали/книги. Изкуството ми е спасявало разсъдъка нееднократно. Преди години, като ме изтряска веднъж МС-а, лявата част от тялото ми, от подмишницата надолу, стана numb. Не мога да го опиша - супер странно усещане. Натискам си бедрото с пръст, не усещам натиск. Вместо това усещам топлина, като от слънчев лъч върху кожата. Беше страшно и усещах как се сурвам към тъмнината на anxiety disorder-a, дето преди броени години ме беше направил да не мога да функционирам. И от това изпитвах още повече ужас, щото да го еба, и от инвалидната количка не ме е толкова страх, колкото от онази ужасяваща паника, в която живеех. И в тоя миг Рамщайн обявиха европейско турне и с Александър почнахме да избираме дати и места. И да видиш как тъмнината си замина. Сега светът свършва, икономики се сриват, но аз оня ден открих, че съществува нещо, наречено "gothic country" и се почувствах идиотски щастлива от това, че съществувам в това време и в този миг и мога да си стриймна малко gothic country групи на Спотифай. Имам метъл групи и аниме сериали, които ми дават такъв красив адреналинов кик, че ме правят да се чувствам все едно мога да прегазя абсолютно всичко, което ми се изпречи на пътя. Помагали са ми доста в сякви стресови моменти. И сега си пускам някои от тях.
А пък разни вярващи хора си вярват в Дядо Боже и в това, че ако умрат ще идат в рая - и така им олеква. Всеки си има негови нужди и механизми да оцелява психически и да е щастлив. Опитай се да намериш твоите, щото това, към което си тръгнало е като моето anxiety и не ти трябва, вервай ми.
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Re: Коронавирусът и ние
Аз пък си мисля, че ако НЕ живеехме в съвременно и свободно и лесно за пътуване общество нямаше и да разберем, че има вирус в Китай.
Re: Коронавирусът и ние
Аз си събирам полезни линкове. Още една карта с информация за случаите:
https://interaktiv.morgenpost.de/corona ... -weltweit/
Към модераторите, можете ли да направите справочен първи пост на темата, в който да се събира информацията?
Тази сутрин едновременно четох интервю на един лекар, който казваше "само възрастните и болните са застрашени" и интервю на друг лекар, който казваше "аз работя в спешното, идват 30-годишни без предишни заболявания с бели дробове в ужасяващо състояние". Иди разбери на кого да вярваш.
https://interaktiv.morgenpost.de/corona ... -weltweit/
Към модераторите, можете ли да направите справочен първи пост на темата, в който да се събира информацията?
Тази сутрин едновременно четох интервю на един лекар, който казваше "само възрастните и болните са застрашени" и интервю на друг лекар, който казваше "аз работя в спешното, идват 30-годишни без предишни заболявания с бели дробове в ужасяващо състояние". Иди разбери на кого да вярваш.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
- The Dragon
- Elder God
- Posts: 9053
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Re: Коронавирусът и ние
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.
Re: Коронавирусът и ние
@Ghibli
И на двамата. Пушачите са във високорисковите групи за този вирус а в България се пафка бая.
И на двамата. Пушачите са във високорисковите групи за този вирус а в България се пафка бая.
Re: Коронавирусът и ние
Конкретно за Италия защо са толкова много жертвите според мен не може да се обясни само с по-възрастното население. Много е важно как са разпределени случаите географски. Ако е равномерно, това не създава такива проблеми за болниците. В Италия случаите са концентрирани. Делът на починалите не е константа, изглежда има някакъв праг от заразени, който като се премине, нещата трудно се овладяват. Ето тук има една таблица - в провинциите с по 100-200 заразени най-често има 1-2 починали. Като стигнат заразените няколко хиляди, 1 от 10 не оцелява. Така че е въпрос и на капацитет на здравната система.
- Ambartanen
- Arcanist
- Posts: 992
- Joined: Mon Mar 15, 2004 6:45 pm
Re: Коронавирусът и ние
И на двамата. Младите здрави непушачи може да стигат до болница в един от хиляда случая вместо в един от десет като някой рисков човек, ама това не значи че никой от тях няма да стигне до болница.
Немския сайт е як за разглеждане, но аз най-често (като искам да си вдигам стреса безпричинно) гледам тук: https://www.worldometers.info/coronavirus/ Периодично съм им проверявал статистиките за различни държави и винаги са били точни, от добър източник и ъпдейтва супер бързо.
П.П. Не знам дали следите smbc, но човека си е пуснал доста от смешните книжки за безплатно сваляне. Ако не ви свърта у вас и ви се чете нещо смешно.
Re: Коронавирусът и ние
https://www.vrt.be/vrtnws/en/2020/03/17 ... y-picture/
Ето ви я статията. Действието се развива в Холандия, не у нас. Докторът специално уточнява, че става дума за здрави спортуващи млади непушачи, за да се притесним още повече
Някой знае ли какво стана с оня активен 38-годишен предполагаем нулев пациент в Италия (който май се оказа, че не е истинският нулев пациент), дето за седмица-две беше успял да обиколи повече публични места, отколкото някои посещават за година? И жена му, все я мисля, милата.
За разведряване на настроението на мен ми служат мемовете в интернета. Вчера си сейвнах това:
Ето ви я статията. Действието се развива в Холандия, не у нас. Докторът специално уточнява, че става дума за здрави спортуващи млади непушачи, за да се притесним още повече
Някой знае ли какво стана с оня активен 38-годишен предполагаем нулев пациент в Италия (който май се оказа, че не е истинският нулев пациент), дето за седмица-две беше успял да обиколи повече публични места, отколкото някои посещават за година? И жена му, все я мисля, милата.
За разведряване на настроението на мен ми служат мемовете в интернета. Вчера си сейвнах това:
Страшни времена. На хората им се налага да си мият ръцете, да готвят и да общуват с децата си. Така и до четене на книги може да се стигне.
Last edited by Ghibli on Thu Mar 19, 2020 11:08 am, edited 1 time in total.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 17 guests