Сподееееляй, народе

За коментари и излияния от всякакъв род, число, спрежение и залог

Moderator: Moridin

User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Сподееееляй, народе

Post by coldie » Sun Jan 17, 2021 11:10 pm

Image

User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Сподееееляй, народе

Post by coldie » Mon Jan 18, 2021 10:47 pm

Не знам що, като готвя нещо, обикновено после само си кусвам. И го правя повече за другите, които обикновено го омитат набързо.
Трета версия и последна.

Image

User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Сподееееляй, народе

Post by coldie » Sat Jan 23, 2021 7:29 pm

Днес си заговорихме за казармата. Това преди беше някакъв паразитен разговор, когато съберат индивиди от мъжки пол. Много отдавна не съм водил такъв разговор, но като взех да си спомням разни истории и как ми протече казармата (поне каквото помня) ми иде да се плясна.

Още когато получих повиквателната ми се зави свят. Тогава първо имаше учебен център три месеца. И м/у другото ме разпределиха в един от водените за най-лабави и уредени учебни центрове в България. Основната сграда беше на три етажа и го водеха така, което си беше и истина - първи етаж - етажа на войниците, на който им задават най-много работа, третия етаж - етажа на връзкарите, и втория етаж - етажа на прее*аните връзкари. Аз бях на втория. Не знам въобще да съм имал някакви връзки. Единствения гърч който съм видял там е, че хванах баш най-големите летни жеги в който трябваше да се подготвям за клетвата и т.е. да марширувам в парадна униформа на 40 градуса. Мисля, че всеки ден по 2-3 часа в подължение на може би 3 седмици. Висчко друго като за времето си беше просто ларж. Замеряне с кашкавали и салами в столовата, футбол, баскетбол и т.н. Обаче имам една неприятна случка от там. Имаше един с който редовно си правехме някакви обидни намеци. И се качваме по стълбите и оня се обръща и ме удря с кубинката в главата. Уцели ме точно под носа и нещо ми стана и почти не го претрепах. И ми разцепи над горната усна и ми текна много сериозно кръв. Там, други от войниците взеха да ме дърпат, щото май бях взел да му блъскам главата в пода. Което, че съм облян с кръв го осъзнах чак вече като ме караха с линейката до военната болница където ме залепиха. Обаче едно мръсно ефрейторче, най-мръсното в поделението ни видял от горния етаж и ни докладвал на шефа на поделението. А принципно поне във времето в което аз служех, тъакива неща не се докладваха официално. И ни привикват там и ни казват - ще ви съдим. Подплаших се, признавам си, защото съм чувал много истории в подобен аспект. Отивам и звъня на леля ми, която живееше в областния град към който се водеше това поделение. А по мое време българската армия беше разделена на три главни подармии или както и да се нарече. И леля ми ми казва, чакай малко, познавам коменданта на армията. Сега ще му се обадя. И ддз, половин час може би ни викат пак двамата с оня и ни казват нещо от сорта - случая е приключен и шефа на поделението ме гледа обаче мен и добави нещо от сорта - но да не се повтаря.
Такааа.
Друго по-значимо, което помня от учебния център е, че единственото което има смисъл и мисля, че ми е било полезен пример са стрелбите, в които сме стреляли с АК-47, включително с трасиращи патрони. И че едно турче правше по 200 "кофички". Може би и това, че имаше една малка сграда, която всъщност беше карцера. Обаче реално карцера беше един метален куб, може би 3 на 3 на 3 метра, където съм виждал да вкарват войник. Преди, или след клетвата, или преди разпределението към бойно поделение, даваха мискля пет дни отпуска. ааа, помня, че се прибирах за отпуската на стоп с един ЗИЛ, който едвам се тътреше.
Мен ме разпределиха свързочник. Карат ни в бойното поделение и какво да видя. Пълна противоположност. Мръсотия, мизерия, каски, шинели и т.н. от ВСВ. Тоалетната беше едно изключително мръсно помещение с разграфени по 50 сантиметра прегради между всяка... дупка.
Казаха ни, че сме се паднали в ротата на най-големия изрод старшина в поделението и въобще в града. Чанко трошача му викаха нз защо.Един дебел, червеникав мазен. След ставане, то имаше ставане нз в колко часа беше със сътрешна физзарядка, после мисля че строяване на плаца, вечер също. И тоя започваше да брои до шест, ако до шест ротата не беше строена пред спалното помещение, и това стана един път точно на първия път накара цялата рота да обиколят бегом шест пъти поделението и после да се строят на плаца. Този Чанко, обаче може би на 4/5-тия ден откакто вече бях в бойното поделение се разболя от бъбреци, и повече никой не го видя.

В помещението, което бяхме първо от стаята на командния случайно чух един разговор. Извиката 2-ма от старите войници и започнаха да им "леят" че много били отпуснали новобранците и трябвало да ги гърчат.
Помня, че може би още на третия ден ме емнаха и дадох 12 или 13 въоръжени наряди пред ден. И си викам тази няма да стане. Отивам във военна болница и вече подробности много не помня, но помня че ме прегледаха и ми откриват синузит. И ме приемат за лечение за може би беще около 2 седмици, нз. точно. УНГ поне така ми разправяха лекаря го водели един от най-добрите в България. Приеха ме в болницата, обаче след 2-3 дни този лекар нз какво стана разболя ли се, командироваха ли го някъде, в отпуска ли излезе не помня. И неговия заместник ми прави пункция. Абсолютен некадърник. И огромен малшанс за мен, щото синузита си го нося и до ден днешен.

След това се върнах в поделението. И м/у другото в болницата се засякох с двама приятели, които също бяха приети там, при положение, че тогава нямаше териториален принцип, примерно може да си от Варна, а да те пратят да служиш с София. Общо взето след тези първи наряди през ден си казах, че ще скатавам. Имам едно заболяване на гръбначния стълб, което поне се води, че се изкарва в тинейджърски години и след това не оказва влияние. И така реших да отида на военна комисия с надеждата да ме пишат НГВС. Отидох, но не ме освободиха от служба, то и как.. аз отидох с празни ръце, а другите които бяха за решение там бяха с някакви огромни сакове с мезета, ракии и т.н.

И тук идва нещо с което много се кефя. И едно от странните неща, които са ми се случвали. Тръгвам от София - щото на военна комисия се явяваш с София, Тръгвам обратно от София до град разположен в централна България към поделението ми. СЪвсем умишлено не слязох, не ми се прибираше. По някое време след 2-3 гари мина кондуктора и аз излъгах, че съм проспал гарата. Ок, вика ще слезеш на следващата. Пак след известно време минава за втори път още по-натам и пак същото. И накрая минава за трети път и този път ме свалиха на гара Синдел на около 10 км. от Варна. Оттам ме качиха на стоп с един микробус до Варна. Нямах грам стотинка. Оттам пак гратис някак си успях да стигна до Бургас, където живееше другата ми леля, която ми даде пари да хвана влака от бургас до града на поделението ми. Тогава имаше някаква ведимост, илуи нещо такова с която се удостоверяваше, кога си напуснал болницата и, че трябва да се прибереш до 24 след това. Аз се прибрах около 48 часа след това. Но никой не ми направи проблем.

Докато ме е нямалко в ротата се появи един старши сержант, който явно е бил в отпуска и като дойде да се запознае с войниците се разговорихме и се оказа, че ми е роднина. И ми издейства не помня как се наричаше но пускаха в отпуска за 2-3 дни за добра военна служба или нещо подобно, което си беше чиста измама тъй като само връзкари ги пускаха в такава. И всеки друг, включително аз се молеше поне 1-2 пъти да го пуснат. Всичко ми беше разписано, обаче аз идиота, може би изпаднал в еуфория се качих на теглича на един военен камион, зад който е вързан акумулатор, принципно свързочните камиони са такива и то баш в движение, баш на плаца пред погледа на командира на полка. Който беше много строг човек и помня, че като тръгваше да излиза от работа и да се прибира всички, включително комбати, офицери и т.н. се покриваха в стаите си. И ме бяха направили ефрейтор, но след това "изпълнение" абсолютно показано на плаца ми отрязоха с ножица ефрейторските пагони.
И той ме видял и ми спира отпуската.

Може би минаха няколко седмици, този път отивамвъв военна болница заради заболяването на гръбначния стълб, което принципно се нарича Морбус-Шоерман Маер.И ме приемат в неврологията. Там лежах може би пак две седмици. И при изписване завеждащия отделението трябва да напише какво следва. Аз обаче вече имах някои наблюдения от комисията преди и на изписването му занесохме две бутилки домашна ракия и мезета. И ме прати 20 дни на санаториум в Хисаря. Такова нещо не бях виждал. За него време. Стая за прожекции с телевизори. Водни масажи. Свободно излизане и влизане. Оттам обаче също имам неприятна случка. Изгубих си любимия часовник. Беше до някоя от римските развалини. След това го намерих. За втори път го изгубих пак на същото място, но повече не го намерих.

След това ест. се върнах пак в поделението. И тук вече, нямам никаква идея кой го е решил ме направиха баняджия. На Баняджията работата му беше общо взето по-младите войници да му донесат дърва, да му ги нацепят и той да запали банята. Аз обаче никога не съм действал никой и дори им помагах в цепенето. И може би това трая около месец. И пак нз по каква причина ми казват, че ме махат от банята и пак отивам при редовите войници. Абсолютно съвсем неумишлено точно на същия ден и то преди да ми го кажат докато цепех едно дърво си порязох десния показалец. А тъй като там всичко вписват, дясняк, левичар и прочее, нямаше как да ме сложат въоръзжен наряд. Тук-таме ме слагаха дневален по рота, дежурен по рота. И помня, че беше точно НГ, когато ме сложиха дежурен по рота. И тогава ме направиха "стар". Накъсаха ми копчетата на куртката, което не беше много добре, тъй като дежурния по рота трябва да е изрядно облечен. Ако някой офицер ме беше проверил можеше да ми направи проблем, но беше НГ тъй, че...

След известно време пак нз защо минах в графа по-редови войник, въоръжени наряди повече не давах също, пак ме слагаха на някакви по-леки задачи - противопожарна охрана и т.н.

След това пък се падна нашата рота или част от нея да отговаря за столовата. За столовата се редуваха различни роти, мисля че за около месец или 20 дни. И мен с още няколко от ротата ни сложиха в столовата, а то пък точно съвпадна с празниците - Великден, празника на армията. Аз общо взето го "играех" сервитьор. По принциоп като цяло извън празници храната за войниците беше отвратителна и повечето след закуска, обяд или вечеря отивахме да ядем вафли и закуски в лавката. Но точно като уцелихме празниците - печени агнешки ребра, кюфтета, бири. Помня че след като останалите роти се наядяха и излизаха имахме пълни баки с бира, кюфтета и прочее. Също помня, че в кухнята на столовата във фризера съм виждал свинско меси с маркировка 196 и някоя година. Това за столовата мисля, че му казваха "работно". Таман ни свършва престоя в столовата и на пак нашата рота се пада да прави мисля, че му викаха сезонно обслужване. Общо взето да се въртиш около свързочните камиони.

После, доколкото помня, след като свърши сезонното известно време, не много пак правех същото - дежурен по рота, дневален и т.н. След като този Чанко, който споменах го хванах няколко дни, реално по звание старшина нямахме, въртяха старши сержанти за старшини. И тогава сложиха за старшина един старши сержант на който му викаха "Мустака". Също като Чанко, дребен, дебел и с ... мустак. И не знам по каква причина на този му подхвърлях подигравателни намеци, много дребно човече като душа всъщност. И помня, че като ни водеха на баня... понеже се минаваше през града в строй а и понеже аз бях един от най-високите, бях все на първите линии. Но имаше изискване всички копчета да са ти закопчани до яката. И аз абсолютно на инат, когато се падеше мустака да ни води не го закопчавах, той идваше късаше го. Аз го шиех в движение и това по 2-3 пъти на курс, Имаше някакво изискване войника да има игла с конце, опгледало и мисля, че ножица или ножка в джоба си.

Малко след това, обаче наистина синузита ми направи проблеми и ме пратиха пак до ВМА. Вече беше близо до лятото, но все пак студено, но аз тръгнах само по лятната парадна униформа. Във влака развих яка температура и щът не щът ме приеха във ВМА. Може би три дни не успяха да ми свалят температурата, всеки ден аналгин инжекцион, системи. И тук помня, че бях с двама в стаята, някаквъ връзкари, единия фризьор, който м/у другото няколко години по-късно го гледах в някакво интервю по телевизията. И там идва 1-2 пъти някакъв приятел на другия, още като бях с температура и бълнувания и само помня, че ме попита откъде съм и като му казах, ми вика - ааа, къде е това, аз му казвам това е близо до еди кой си областен град и той ми отвъща - а, да не е там дето има една бензиностанция на Шел и го фраснах и повече не се появи. Когато ми свалиха температурата, най-накрая успях да се изкъпя. Но аз абсолютно нищо не носех и се обадих на една позната да ми донесе ... бельо. Както и да е сега ще ви погнуся още повече - след като ми свалиха температурата ме заведоха да ми правят пункции. Поне тогава медиците във ВМА се водеха най-добрите в България, забиха ми две големи игри/тръби и не знам дали ги знаете медицинските плакенца, на който им викат "бъбречета" - напълниха две със слуз, гной и т.н. После ми вкараха гентамицин в синусите и така лежах още известно време. И то стана така, че дори си просрочих с няколко дни датата за уволнение. Лекарите ме придумваха да остана още няколко дни да завършат лечението. Но повече не ми се стоеше и помня, че последната вечер във ВМА с тия другите двама от стаята изпушихме може би една кутия цигари на прозореца. Другото, което помня от там е, че фризьора се казваше Валяков, имаше абсолютно луда за ония години прическа и, че му донесоха телевизор на който гледахме едно спортно събитие.

Други интересни неща от казармата, които помня е, че имаше един офицер, които даваха дежурен по полк, който като се стъмнеше се промъкваше покрай стените на сградите, влиташе плъзгайки се в спалното и започваше разни такива - ти там с цигарата, стой на място, ти ам с еди какво (неразрежешено) - замръзни и разни подобни. Също помня зимата какво е да се бръснеш на открито на чешмичка от тип шадраван. Помня и, че бацила или този дето отговаря за лечебницата ми е съученик и един път много ме ядоса като направи циганско барабанче (по-добре да не ви обяснявам какво е това) на един войник който редовно лежеше в лечебницата, който между другото си го заслужаваше донякъде. Също помня и, че в една от другите роти имаше един войник който се казваше Груди Грудев, нисък, пълен, тъмен, с формата на картоф и беше от Каспичан.

П.С. Също помня, че имаше един войник, който като се уволни - от най- старите е дал 176 "пушки" - въоръжени наряди. Беше много тих, срамежлив и го използваха. Помня и че в спалното бяхме две роти в бойното и в другата рота имаше един, който леглото му беше в едния краен ъгъл и след като се уволни под леглото му извадиха какво ли не, като мишок бутал там каквото намери и дори открадне. Помня и че сме отваряли оръжейната и сме вадели калашници и Макаров. Също помня пак в другата рота по-старите войници се ебаваха с по-младите и правеха нещо май му викаха Формула 1 или Обиколката на Франция - караха новобранци да направят сапунка, да сложат чехли за баня и да обикалят помещението в кръг и да им засичат за колко секунди правят обиколка. А, да - и два пъти съм заспивал на "стойка", единия път на минус 28 градуса и 50 сантиметра сняг в населено място, което се казва като мен.

User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Сподееееляй, народе

Post by coldie » Mon Jan 25, 2021 9:24 am

Вероятно почти всички я знаете тази снимка. Май се бъркам, но я обявиха за снимка на века на NG. "момичето от Афганистан". Снимката се прочу най-вече заради зелените очи, но самата композиция е търсена и неслучайно корицата е в жълто за да се постигне максимален фейд контраст. На мен обаче ми правят впечатление и "водоравните" вежди, въобще ми прилича на сова.

User avatar
трубадур
Elder God
Posts: 5701
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Re: Сподееееляй, народе

Post by трубадур » Mon Jan 25, 2021 1:54 pm

куул стори бро

User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Сподееееляй, народе

Post by coldie » Tue Jan 26, 2021 10:51 pm

трубадур wrote:
Mon Jan 25, 2021 1:54 pm
куул стори бро
Няма и една измислена/изфабрикувана дума в историята ми за казармата. Възможно е да съм объркал някои поредности на фактите, но все пак оттогава са минали повече от 20 години. Аз съм от първия набор, който служи 1 година. След това, не знам след колко време, май беше шест месеца я намалиха на 9 месеца. Забравил съм им имената на почти всички, било то войници, команден състав и прочее. Обаче, които помня са - наистина имаше Груди Грудев и мязаше на грудка и беше от Каспичан. Команира на ротата му викаха не Бочко, ами Бочката. Заместник командира на ротата и в много случаи реалния командир, май се сетих, че се казваше Парашкевов. В поделението имаше и доста от българо-турски-тататрски произход някъде от села под Русе, или някъде там. Едно турче от набора ми още от учебния център го направиха по-късно готвач, а друг артелчик. Друг, който сега си спомням, че бяхме приятели го сложиха, не помня как точно се казваше, но в сградата на телефонистите. Наистина мой съученик го заварих като "бацил" в лечебницата за около три месеца май го хванах преди да се уволни. Много се надявах мен да ме сложат в лечебницата, но им опстанах втори избор, както ми казах оп-късно и сложиха за "бацил" едно момче с очила от Силистра.

ДаГе-то и на него не му помня името, но съм давал два-три наряда в началото в затвора на армията, или комендантството. Това момче общо прекара около шест месеца буквално в килия със желязна решетка, на студено, с някакъв циментов под и му давахме мизерната храна буквално като в някакви филми за кофти затвори, влизали сме също, отваряли сме му килията. Отделно имаше доколкото помня на всеки един екип въоръжен наряд някакъв офицер, или сержант, който отговаряше. Така си и спомних, че като разбра от къде съм ми каза, че ще ме пише във ведомостта за отпуска, ако му занеса 3-4 пъстърви. А онова момче на което му направи точно този мой суъченик в лечебницата "циганско барабанче", мисля че не беше от Силистра а от някакво село, но пак по влаковата линия близо до Силистра.

На въоръжения наряд му казваха "пушка", това са 24 часа подред - 2 на стойка, 2 бодърстваща и 2 уж да спиш и пак така. Също така преди въоръжен наряд имаше нещо като стойка с куб пълен с пясък, където се даваше пробен изстрел да се провери дали ти е затворен предпазителя на автомата.

Другия, който помня е както казах - Валяков, първото му име не го помня, но написах в търсачката "Валяков фризьор" и чертите много ми приличат на този
Image
Във ВМА беше с някаква много ултра къса прическа, разделена на четири с различни цветове.

User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Сподееееляй, народе

Post by coldie » Sat Feb 06, 2021 9:35 pm

Ей това, не знам какви вибрации са, но на ултрабас на невисок звук, щеше да начупи прозорците. Това го казвам съсем сериозно.


User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Сподееееляй, народе

Post by coldie » Sun Feb 07, 2021 8:51 pm


User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Сподееееляй, народе

Post by coldie » Sun Feb 07, 2021 8:51 pm


User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Сподееееляй, народе

Post by coldie » Tue Feb 09, 2021 10:58 am

Съдейки по активността тази тема, може да я направите "темата на coldie и някой други". Както и да е. Следното мисля, че няма много хора да си го признаят, но не знам. Колко от вас не са висяли в сайтове за запознанства, не са "провеждали" еротични чатове и т.н.

И аз като вас съм правил такива неща, божке как звучи. Обаче от другаде ми дойде да пиша по тази тема. От бая години не съм влизал по такива сайтове и гореописаното. Обаче наскоро потърсих. И цялата работа е, че май не мога да си отговоря защо има такава генерална разлика. Което поне прегледах - сега сайтовете за запознанства явно са в две главни графи - за проститутки или, което ще прозвучи май не много яко - "стари лелки" (казано омекотено).

За чатовете не знам как е, не чатя от поне едно 10 години. Начатил съм се за два живота още в mIRC. Сега като се сетя колко виртуални любовници (а пък с някои са се развили нещата и по-натам) хем ми става смешно, хем тъжно. А пък всичко това, което пиша сега може и да е някакъв подсъзнателен тригър, защото наскоро обсъждахме какво е влиянието на нещата свързани с компютри и по специално социални мрежи, игри чатове и тнн. Може да се каже, че спорехме. И аз по-скоро съм за тезата, че е 50 на 50. За това или онова са виновни и самите потребители. Въпреки, че като цяло смятам, че (х2) стадото се отглежда по правилата на някои, според това както те желаят да бъде. Вероятно го знаете това видео, не знам дали е автентично или не - където двама пристрастени към WoW играта в реалния живот единия се самоубива да му направи другия Резурекшън.

User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Сподееееляй, народе

Post by coldie » Tue Feb 09, 2021 11:31 am

Опитвам се да намеря някои от любимите ми дрехи, засега намерих само единия анорак. Това нещо те кара да изглеждаш дебел, обаче топли, като печка. https://sinners-bones.com/catalog/archi ... JAX_CALL=Y

User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Сподееееляй, народе

Post by coldie » Wed Feb 10, 2021 2:03 pm

Не мога да се сетя за името на една рап група от миналото. Певица им беше една черноока с големи ци ци Lady нещо си. Мисля, че имат и парчета с Ан Джи.
Намерих ги, но не мога да намеря клипа, който ми трябва. Певицата е Lady B, групата е Ice Cream. Имаха един много интересен клип, с нещо като прожектиране на вестници на заден екран. Мисля, че от преди около 4-5 години.
А това им е от старите, но не мога да намеря каквото ми трябва.

Колко години са минали, а си е все същото.

User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Сподееееляй, народе

Post by coldie » Thu Feb 11, 2021 10:55 pm

Искам честни мнения, бихте ли изяли това:

Image

User avatar
The Dragon
Elder God
Posts: 9053
Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm

Re: Сподееееляй, народе

Post by The Dragon » Sat Feb 13, 2021 11:34 pm

coldie wrote:
Thu Feb 11, 2021 10:55 pm
Искам честни мнения, бихте ли изяли това:

Image
Отиди на pizzamaking.com . Там има адски много качествена информация как да изтискаш максимума от домашна фурна. Ако наистина искаш мнение - според мен пицата е печена прекалено дълго, на прекалено ниска температура и съдейки по борда - тестото е сбъркано.

Иначе освен ако не е сурова или прегоряла - всяка пица е ядивна. Стига да няма ананас върху нея.
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.

User avatar
coldie
Forsaken
Posts: 2969
Joined: Fri Dec 05, 2008 10:20 pm

Re: Сподееееляй, народе

Post by coldie » Sun Feb 14, 2021 4:54 am

Днес пробваh един сандвич, който ми стана много интересен. Виетнамска питка, но соса и гарнитурата по български. Малко с подръчни материали. И избързах за разреза. Много интересна техника, месене, точене и разрези с бъснарско ножче:) от старите. Нямам такова.
Image
А за пиците и там има всякакви техники. В този сайт който си го дал, виждам, че имаmenu Dougan. Тоя или помощницете му месеят тестото по няколко пъти и реално ндо чакат по 48 часа. Една друга техника ми хареса - много рядко тесто, което можеш да го излеееш, то дори още не може да се нарече тесто. Изливат го, изпичат го малко, правят му ръбовете, о и тогава редят.бръщат го, правят и там ръбове и тогава редят.
Иначе тази горната снимка на пица не е нито прегоряла, нито недоизпечелена, спрямо моята печка аз я пускам на 230 на отдолу и отгоре на средното ниво, после я свалям на долното ниво и пек аотдолу. Има много сирена и кашкавали и съм я мазал на пластове и затова някъде изглежда прегоряло, това е от доматеното, а другане неизпечена това е от смес в която има яйце.

Who is online

Users browsing this forum: Amazon [Bot] and 17 guests